Union-United - Ankh_Morpork 3 - 5

(Perhaps we should change this old bus already)

0-1 Djalma Mendonзa (2) 1-1 Lazar Dimitrov (5) 1-2 Djalma Mendonзa (26) 1-3 Vecdi Цlзьm (31) 2-3 Grigory Duyunov (73) 2-4 Ralf Engetschwiler (76) 3-4 Grigory Duyunov (78) 3-5 Ilje Metsemakers (81)

The team of Ankh_Morpork had still one more boring trip to make, one more away game to play which they were destined to win anyway; and still too much emotions at their hands both during the trip and afterwards...again...

A trip to Sofia, be it at a deliberately chosen late night time (in order to avoid heavy traffic on the highway), is never a boring business though. The trouble starts right from the beginning, when you hit a hole on the pavement and the whole bus are forced to come out on the boiling heat while the driver is trying to figure out how to repair the broken carter.

The trouble continues all the way, for example when the bus, finally fixed somehow, is passing by Pazardjik (or should we say, Gypsy City), and a sudden cannonade of bricks pours down at the windows from all sides and breaks the windscreen; the list may continue for a few pages, but I"m afraid we don"t have so much time now...

Finally, the traffic jams engulf you as soon as you pass the road note saying "Welcome to Sofia". And you"re supposed to stay calm till the game and even peform your best?

But the Ankh players did it. Or maybe their opponents, Union-United are capable of just that. They scored 3 goals, we shouldn"t forget to mention - but Ankh scored 5 of course. And so they won. Again and again, a boring and unnecessary game which they would"ve won anyway. Maybe next time they could play it via Skype? How about that.

However, the trip back home to Sunny Beach paid off for all the lack of intrigue on the football pitch. But that"s a completely different story...

__________________________________________________
За задръстванията, циганите и други такива хави


Отборът на Ankh_Morpork трябваше да изтърпи още едно досадно пътешествие, да изиграе още едно гостуване, което така и така им беше писано да спечелят; и още повече емоции както по пътя, така и след пристигането...пак и пак...

Пътуването до София, дори и да е в нарочно избран късен час през нощта (за да се избегне движението по магистралата), никога не е скучна работа. Неприятностите се почват още от старта, когато нацелиш дупка на пътя и целият автобус е принуден да наизлезе отвън на жегата, докато шофьорът се чуди и мае как да оправи счупения картер.

Белите продължават и нататъка, например когато автобусът, вече някак си позакърпен, минава покрай Пазарджик (или да го наречем Джипси Сити) и когато изведнъж върху прозорците се изсипва цяла канонада от тухли четворки, която потрошава предното стъкло; списъкът може да продължи със страници, но се опасявам, че не разполагаме с толкова време сега...

И накрая, задръстванията те поглъщат още с минаването на знака "Добре дошли в София". И след всичко това се очаква да си спокоен до мача и дори да покажеш най-доброто от себе си?

Но играчите на Ankh го направиха. Или навярно противникът толкова си можеше. Той вкара 3 гола, да не забравяме да отбележим - но Ankh вкара 5, разбира се. И така спечели. Отново и отново, един скучен и безпредметен мач, който така и така щяха да вземат. Може би следващия път трябва да го разиграят по Скайп? Какво ще кажете.

Обаче пътуването обратно към Слънчев бряг компенсира цялата липса на интрига на футболния терен. Но това е една съвсем друга история...