Ankh_Morpork - F C Apatin 6 - 0

(Now that"s what we call real fotball... Not)

1-0 Ralf Engetschwiler (3) 2-0 Enzo Cattabriga (20) 3-0 Ralf Engetschwiler (22) 4-0 Jon Iren (27) 5-0 Djalma Mendonзa (77) 6-0 Ralf Engetschwiler (81)

Gee! We hadn"t met a Serbian team before. The most curious thing is, the match that opened Ankh"s ambitious campaign in the third edition of the Pseudo Champions League, was played on a neutral stadium - that is, in Slovenia. The tiny ground called Grad Zjmn in the town of Koper welcomed Ankh and their Serbian counerparts, F C Apatin, in what was meant to be a curious encounter between experience and youngster"s enthusiasm. The experience had it all.

Six goals plus another half a dozen of missed chances in front of the opposite goal - but that"s a luxury the Ankh players soon found out were allowed to afford. Back in the domestic league, such an amount of misses would"ve been punished dearly, definitely. But when you"re holding he ball in three quarters of the time (and the opposition is wondering what to do with it during the rest of the time), you can even resort to such practices that used to be rather familiar in the Ankh camp before Vimes" days. Namely, sitting on the grass in groups of four, eating chips and playing bridge. A couple of players had even brought their own bottles of brandy.

The card games seemed to be much more intriguing that the football events on the field; the three forwads in the team"s formation being too unfortunate to be doing the bulk of the hard work (there were goals to be scored, after all!) while the rest managed to wipe out about twenty packs of chips.

Capt. Ralf Engetschwiller was naturally the workaholic of the bunch again, being the sole player to score more than once (he actually wrapped up a hattrick!)  He was duly booed by his team-mates and mocked by the travelling fans, respectively.

So, Ankh started with a neat win in the groups of PCL-III, and will now meet Dwji Japodi Zjmn themselves, now at F C Apatin"s arena. What an irony. Will they have a chance to thank the Slovanians for their tremendous hospitality? We shall see...

_____________________________________________________
Капитан Ралф свърши работата

Брей! За пръв път играем със сърби. Най-любопитното е, че мачът, с който Ankh откри амбициозната си кампания в третото издание на Псевдо Шампионската Лига, бе изигран на неутрален терен - т.е. в Словения. Мъничкият стадион, наречен Grad Zjim в града Копер посрещна Ankh и неговия сръбски съперник, F C Apatin, в мач, който се очакваше да представлява любопитна среща между опита и младежкия ентусиазъм. Опитът си свърши работата.

Шест гола плюс още половин дузина изпуснати положения пред противниковата врата - но това бе лукс, който играчите на Ankh скоро осъзнаха, че могат да си позволят. В домашното първенство, подобно количество пропуски определено щяха да бъдат наказани скъпо и прескъпо. Но когато владееш топката в три четвърти от времето (а противникът се чуди какво да прави с нея през останалото време), можеш дори да прибегнеш ъм някои практики, добре познати от недалечното минало отпреди пристигането на Ваймс. А именно, да седнеш на тревата на групички от по четирима, да хрупаш чипс и да праскаш белот. Неколцина от играчите дори си бяха домъкнали бутилки с бренди.

Играта на карти явно беше далеч по-интригуваща от футболните събития на терена; тримата нападатели отпред имаха нещастието да свършат основната черна работа (все пак, имаше голове за вкарване!), докато останалите успяха да опустошат двайсетина пакета с чипс.

Кап. Ралф Енгетшвилер естествено пак беше работохоликът в тайфата и беше единственият, който се разписа повече от веднъж (всъщност той заформи хеттрик!)  Съответно беше надлежно одюдюкан от съотборниците си и подигран от пътуващите фенове.

И така, Ankh започна с добра победа в групите на ПШЛ-III и сега ще срещне самия Dwji Japodi Zjmn, този път на терена на F C Apatin. Каква ирония. Дали ще имат шанс да се отблагодарят на словенците за страхотното им гостоприемство? То ще си покаже...