Постинг
01.03.2008 22:30 -
Death's domain
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 808 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2008 22:57
Прочетен: 808 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.03.2008 22:57
Tyndja-Yambol - Ankh_Morpork 0 - 5
Now presenting the house that Death built... and the garden too. It"s all grey and shapeless, and nothing barely ever moves there. But it"s His cosy retreat, a place where anyone could have a good long rest... for eternity.
It"s no more than a breath away...
Everyone needs a home to relax after a long day, after all. So here"s the place where the Grim Reaper can kick back and take the load off His scythe, and let His pale horse Binky roam free for a while after a long, long trip. Here"s the golf course that"s not so much crazy as insane, and the useless maze, and the dark gardens - all brought (incongruously) to life. And here, for the first time ever, you will find out the reason why Death can"t understand rockeries, and what happens to garden gnomes.
As Death rides Binky into the sunset (of other people"s lives), you can at last see what he gets up to when He"s not at work.
It"s where Death makes up His plans about the living (and especially the now dying) things in the world, including His plans for the team of Ankh Morpork, His latest challenge. He enjoys the humble assistance of Albert, His long-time servant and companion, and (occasionally) Susan, His daughter-in-law.
Death had a plan for the visit to the Yambol team Tyndja- Yambol. And that was: Seek And Destroy. The young Div Six team didn"t really stand a chance, and Death acted accordingly. He seldom makes any gifts to someone who doesn"t have any chances - save for a couple of consolating words before waving the scythe into their direction. And then - a short octarine flash of light follows (sometimes seen by the gifted as a bluish spark), as the Reaper does His job in silence, watching the thin thread of life being torn.
Ankh came to Yambol with the sole mission to cut the thread of Tyndja"s hopes for a progress in the National Cup tournament. And they did it with the blood-freezing perfection of their new manager, the Grim Reaper. There wasn"t even a drop of blood spilled (except for Ralfie"s leg injury). And yet, the home fans could have sworn that their team had suffered a devastating defeat, even without really noticing.
It"s exactly Death"s style of doing things.
By the way, Death looks after some bees in that garden. One or two of them do tend to fly through His empty eye-holes and get stuck into His hollow skull now and then, causing Him a terrible head-ache. Then Albert would have to come to the rescue with a broom. But Death thinks it"s worth the sacrifice. You know, even the anthropomorphic personifications do have feelings sometimes...
_______________________________________________
Във владенията на Смърт
А сега да ви представя къщата, която Смърт Си построи... а също и градинката. Тя е цялата сива и безформена и нищо в нея не помръдва. Но си е Неговото уютно убежище, където всеки може да си вземе една хууубава дълга почивка... за вечни времена.
Намира се само на един дъх разстояние...
В края на краищата всеки се нуждае от дом, където да разпусне след дългия ден. Така че има и такова място, където Мрачният Жетвар може да Си почине и да захвърли Своята коса, да пусне бледия Си кон на име Бинки да поскита малко след дългото и предълго пътуване. Тук има и голф игрище, което е не толкова странно, колкото шантаво, както и неизползваем лабиринт, и мрачни градини - (нелепо) събудени за живот. И тук, за пръв път ще откриете защо Смърт не може да осмисли замисъла на алпинеумите, както и какво се случва накрая с градинските гномчета.
Докато гледате как Смърт язди Бинки към залеза (или към края на нечий живот), най-сетне ще разберете какви ги върши, когато не е на работа.
Тук Смърт крои Своите планове за живите (и особено умиращите) неща по света, включително и за отбора Анкх Морпорк, Неговото най-ново предизвикателство. Тук Той се радва на скромната помощ на Албърт, Неговия дългогодишен слуга и спътник, а също понякога и на доведената Си дъщеря Сюзън.
Смърт имаше план и за гостуването на ямболския отбор Тунджа-Ямбол. И той беше: Намери И Унищожи. Младият шестодивизионен тим всъщност нямаше никакви шансове и Смърт действа по съответния начин. Той рядко прави подаръци на някого, който няма никакви шансове - освен няколкото утешителни думи, преди да замахне към него с косата Си. И тогава следва кратък октаринов проблясък (понякога описван от надарените като синкава искра), докато Жетварят Си върши работата в пълно мълчание, наблюдавайки как тънката нишка на живота се прекъсва.
Анкх дойде в Ямбол с едничката мисия да скъса нишката на надеждите на Тунджа за продължаване напред в турнира за Националната Купа. И те го сториха със смразяващата прецизност на своя треньор, Мрачния Жътвар. Нито капчица кръв не бе пролята (освен контузения крак на нашия Ралфи). И все пак, феновете на домакините можеха да се закълнат, че техният отбор е претърпял опустошително поражение, дори без да са го забелязали.
Точно това е начинът, по който Смърт действа.
Между другото, Смърт гледа пчели в онази градинка. Отвреме-навреме една или две от тях се промушват през празните Му очни отверстия и се заклещват в кухия Му череп, като Му докарват ужасно главоболие. В такъв момент Албърт се притичва на помощ с метла в ръка. Но Смърт смята, че жертвата си струва. Ами вижте сега, дори антропоморфните персонификации понякога си имат чувства...
Now presenting the house that Death built... and the garden too. It"s all grey and shapeless, and nothing barely ever moves there. But it"s His cosy retreat, a place where anyone could have a good long rest... for eternity.
It"s no more than a breath away...
Everyone needs a home to relax after a long day, after all. So here"s the place where the Grim Reaper can kick back and take the load off His scythe, and let His pale horse Binky roam free for a while after a long, long trip. Here"s the golf course that"s not so much crazy as insane, and the useless maze, and the dark gardens - all brought (incongruously) to life. And here, for the first time ever, you will find out the reason why Death can"t understand rockeries, and what happens to garden gnomes.
As Death rides Binky into the sunset (of other people"s lives), you can at last see what he gets up to when He"s not at work.
It"s where Death makes up His plans about the living (and especially the now dying) things in the world, including His plans for the team of Ankh Morpork, His latest challenge. He enjoys the humble assistance of Albert, His long-time servant and companion, and (occasionally) Susan, His daughter-in-law.
Death had a plan for the visit to the Yambol team Tyndja- Yambol. And that was: Seek And Destroy. The young Div Six team didn"t really stand a chance, and Death acted accordingly. He seldom makes any gifts to someone who doesn"t have any chances - save for a couple of consolating words before waving the scythe into their direction. And then - a short octarine flash of light follows (sometimes seen by the gifted as a bluish spark), as the Reaper does His job in silence, watching the thin thread of life being torn.
Ankh came to Yambol with the sole mission to cut the thread of Tyndja"s hopes for a progress in the National Cup tournament. And they did it with the blood-freezing perfection of their new manager, the Grim Reaper. There wasn"t even a drop of blood spilled (except for Ralfie"s leg injury). And yet, the home fans could have sworn that their team had suffered a devastating defeat, even without really noticing.
It"s exactly Death"s style of doing things.
By the way, Death looks after some bees in that garden. One or two of them do tend to fly through His empty eye-holes and get stuck into His hollow skull now and then, causing Him a terrible head-ache. Then Albert would have to come to the rescue with a broom. But Death thinks it"s worth the sacrifice. You know, even the anthropomorphic personifications do have feelings sometimes...
 (Leisure time for Death) |
 |
|
Във владенията на Смърт
А сега да ви представя къщата, която Смърт Си построи... а също и градинката. Тя е цялата сива и безформена и нищо в нея не помръдва. Но си е Неговото уютно убежище, където всеки може да си вземе една хууубава дълга почивка... за вечни времена.
Намира се само на един дъх разстояние...
В края на краищата всеки се нуждае от дом, където да разпусне след дългия ден. Така че има и такова място, където Мрачният Жетвар може да Си почине и да захвърли Своята коса, да пусне бледия Си кон на име Бинки да поскита малко след дългото и предълго пътуване. Тук има и голф игрище, което е не толкова странно, колкото шантаво, както и неизползваем лабиринт, и мрачни градини - (нелепо) събудени за живот. И тук, за пръв път ще откриете защо Смърт не може да осмисли замисъла на алпинеумите, както и какво се случва накрая с градинските гномчета.
Докато гледате как Смърт язди Бинки към залеза (или към края на нечий живот), най-сетне ще разберете какви ги върши, когато не е на работа.
Тук Смърт крои Своите планове за живите (и особено умиращите) неща по света, включително и за отбора Анкх Морпорк, Неговото най-ново предизвикателство. Тук Той се радва на скромната помощ на Албърт, Неговия дългогодишен слуга и спътник, а също понякога и на доведената Си дъщеря Сюзън.
Смърт имаше план и за гостуването на ямболския отбор Тунджа-Ямбол. И той беше: Намери И Унищожи. Младият шестодивизионен тим всъщност нямаше никакви шансове и Смърт действа по съответния начин. Той рядко прави подаръци на някого, който няма никакви шансове - освен няколкото утешителни думи, преди да замахне към него с косата Си. И тогава следва кратък октаринов проблясък (понякога описван от надарените като синкава искра), докато Жетварят Си върши работата в пълно мълчание, наблюдавайки как тънката нишка на живота се прекъсва.
Анкх дойде в Ямбол с едничката мисия да скъса нишката на надеждите на Тунджа за продължаване напред в турнира за Националната Купа. И те го сториха със смразяващата прецизност на своя треньор, Мрачния Жътвар. Нито капчица кръв не бе пролята (освен контузения крак на нашия Ралфи). И все пак, феновете на домакините можеха да се закълнат, че техният отбор е претърпял опустошително поражение, дори без да са го забелязали.
Точно това е начинът, по който Смърт действа.
Между другото, Смърт гледа пчели в онази градинка. Отвреме-навреме една или две от тях се промушват през празните Му очни отверстия и се заклещват в кухия Му череп, като Му докарват ужасно главоболие. В такъв момент Албърт се притичва на помощ с метла в ръка. Но Смърт смята, че жертвата си струва. Ами вижте сега, дори антропоморфните персонификации понякога си имат чувства...
| 04.03.2008 21.15 | (Cup) | Burn_in_HELL*** - Ankh_Morpork |
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
