Постинг
05.04.2008 15:23 -
Among Heroes
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 2980 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2008 00:05
Прочетен: 2980 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.04.2008 00:05
Skiff - Ankh_Morpork 4 - 4
Ankh had the uneasy task to face a bunch of Heroes in their second match from Group 1 of the Pseudo Champions League V tournament. For the purpose, Death"s lads had to travel three days hubwards, and into the inhospitable centre of the Disc, which is occupied by the enormous mountain ridge called the Ramtops.
The central mountain range of the Disc stretches from end to end across the main continent. The highest peak is, of course, Cori Celesti, the home of the Gods, of which there are several. The Ramtop Mountains stretch "from the frozen lands near the Hub all the way, via a lengthy archipelago, to the warm seas which flow endlessly into space over the rim".
Because of their proximity to the most dense part of the disc"s magical field, the Ramtops is home to several weird and wonderful creatures, and some weird and wonderful people, the most notable ones being the Heroes. More than this, the mountains themselves serve as conductors for a lot of the Disc"s raw magic to earth itself. It crackles invisibly from peak to peak, causing leaves on trees to move even when there"s no breeze. Around the Ramtops, rocks go for a stroll of an evening. "Even the land at times, seems alive...". The mountains near the Hub also attract the more spiritually inclined people, its amount of monks inspiring the name Enlightenment country. There are few places of note in the Ramtops, but this is understandable given that, although most of the land is perfectly flat, it is flat in an entirely vertical sense. Any towns are built on ledges in the faces of cliffs.
Every valley and gentle slope where a building won"t slide away overnight has its own kingdom, as land that is both flat, or at least flatish, and horizontal is rare and used wherever it is found. The Ramtops is not so much a place to live, more a place to have come from, and a vast majority of Wizards, Witches and Heroes have come from around here.
Weather in the Ramtops is fairly consistent. During the Winter, the slopes are covered in snow that is yards thick. The coldness doesn"t get to your bones, it just whips straight through you and freezes you to your very core. The people of the Ramtops have at least three sides of their house covered with log piles for the winter, and they don"t let the fire in their hearth go out as a matter of both pride and survival. According to local proverb, The Ramtops is the place where winters go for their summer holidays. Summer is warm, pleasant, dry and brief. Spring and Autumn are cool and have rain that makes the heaviest downpour on the Sto Plains seem like a shower in comparison.
Now, about the Heroes, who entirely comprised the team with the weird name Skiff, who "welcomed" our players from Ankh Morpork with a mighty cry. Classical barbarian heroes are tall, muscular, smelly, and wear little cloth besides a sword and a loincloth. But since the most famous (and most successful) of all had written a manual, skinny and asthmatic wannabe heroes have been known to roam the land.
Not abiding by the laws is central to being a barbarian hero, however all heroes will follow the Code.
The profession of barbarian hero appears to be disappearing fast as inventions such as the Clacks*, together with a general rise in the level of background civilization, make the Disc a smaller place by the day. Not only are all the traditional venturing grounds within a hundred miles of Ankh-Morpork all played out, the average age of a typical barbarian hero is currently around seventy. With the exception of the occasional romantic of the Nijel the Destroyer persuasion, few young men are entering the profession. On top of this, there are unexpected hazards. As Truckle the Uncivil discovered, a man can"t test his mettle against a traditional foe like the Five-Headed Vampire Goat of Skund anymore, not without conservationist groups coming out of the woodwork and protesting that this is an endangered species. And just you try going after dragons, anywhere where Lady Sybil Ramkin is likely to get to hear about it.
But even their age didn"t deprave these particular Heroes to kick the crap out of Ankh, and scare them to death (no, not "that" Death, but to death in the figurative meaning). The home side went one goal ahead FOUR times during their match against Ankh, only to see their lead being cancelled every time. Enzo was atop of all (both literally and figuratively), shooting from all directions and eventually scoring three goals. Ralfie added one in the final minutes of the encounter, to save his team-mates" asses from the shock of defeat. An eight-goal draw is rather rarely to be seen around, although there were two or three other matches ending up in the same fashion within just a couple of days in the tournament; and the away point still means that Ankh is sitting atop of Group 1, just where they believe they belong. And there might be slightly easier times ahead in the tournament...
_______________
* The Clacks is the informal nickname for the semaphore system that is the fastest means of communication on the Discworld. The machinery consists of a series of towers, each of which contains a grid of eight shutters, more for particularly busy towers. By opening and closing these shutters, very complex messages can be coded and sent long distances - it is even possible to send colour pictures. The original machinery has been improved upon by the use of clockwork and punch cards known as jacquards. Clacks operators typically tend to be single-minded to the point of obsession. It is the Discworld"s approximate equivalent of the Internet.
_______________________________________________
Сред Героите
Анкх имаха нелеката задача да се изправят срещу шайка Герои във втория си мач от Група 1 на турнира на Псевдо Шампионската Лига V. За целта, момците на Смърт трябваше да пътуват три дена в посока на Средината, навътре в негостоприемното сърце на Диска, което се заема от огромната планинска верига, наречена Рамтоп.
Централният планински масив на Диска се простира от край до край през целия основен континент. Най-високият връх, разбира се, е Кори Целести, домът на Боговете, които хич не са малко. Планините Рамтоп започват "от замръзналите земи близо до Средината, по цялото протежение на дългия архипелаг, до топлите морета, които безспирно се изсипват в космоса през Ръба".
Заради близостта си до областите с най-голяма гъстота на магическото поле, Рамтоп е дом на някои странни и страховити същества, както и на някои странни и страховити хора, като най-забележителните от тях са Героите. Освен това, самите планини служат като гръмоотводи за голяма част от суровата магия на диска и я отвеждат в земните недра. Те вибрират недоловимо от единия си край до другия, като карат листата на дърветата да потрепват дори когато няма никакъв вятър. Из планините, камъните и скалите понякога стават и тръгват привечер на разходка. "Дори земята понякога изглежда жива..." Планините около Средината също така привличат множество хора с магически наклонности, като големият брой монаси, които ги населяват, са им донесли името Страната на Просветлението. Малко са забележителните места из планините Рамтоп, но това е разбираемо, като се има предвид, че макар и повечето от територията им да е напълно плоска и равна, тя е плоска във вертикалния смисъл на думата. Всяко градче е построено върху издатък от някоя скала.
Всяка долчинка или хълмче, където една сграда не би се свлякла моментално в дерето, се е обзавела с отделно кралство, тъй като земя, която да е едновременно и равна, или поне леко равна, и хоризонтална, е трудно да се намери - и затова тя се използва максимално добре. Рамтоп е не толкова място, където да живееш, колкото място, откъдето да си дошъл, а оттам е дошло огромно множество Магьосници, Вещици и Герои.
Климатът в планините Рамтоп е доста постоянен. През зимата склоновете са покрити със сняг, дебел няколко метра. Студът не просто стига до костите ти, той пронизва плътта ти и те смразява до сърцевината ти. Хората от Рамтоп винаги облицоват къщите си със цепеници от три страни през зимата, като не допускат огъня в огнището да угасне, било то като въпрос на гордост или средство за оцеляване. Според една местна поговорка, Рамтоп е мястото, където зимите отиват на лятна почивка. Самото лято е горещо, приятно, сухо и много кратко. Пролетта и есента в Рамтоп са хладни и толкова дъждовни, че дори и най-големият порой в Равнините Сто изглежда като лек душ в сравнение с тях.
А сега - за Героите, които изцяло съставляваха отбора със странното име Скиф, който "посрещна" нашите играчи от Анкх Морпорк с могъщ рев. Класическите варварски герои са високи, мускулести и миризливи и не носят почти никакви дрехи, освен меча си и оскъдна препаска. Но тъй като най-известните (и най-успешни) измежду тях са написали наръчник за герои, са се появили и някои кльощави и астматични пишман-герои, които също са кръстосвали земите.
Да нарушаваш законите е основно изискване, за да бъдеш варварски герой, но все пак всички Герои спазват Кодекса.
Професията на варварски герой изглежда е на изчезване, заради такива изобретения като Щракалките*, както и заради, най-общо казано, напредването на нивото на фоновата цивилизация, което ден след ден кара Диска да им отеснява. Не само че всички полигони за приключения са изчезнали в радиус от сто мили около Анкх-Морпорк, ами и средната възраст на типичния варварски герой в момента е около седемдесет години. С изключение на някой случаен романтик като Найджъл Унищожителя, сега малцина младоци влизат в бранша. На всичко отгоре, има някои неочаквани рискове. Както веднъж установил Тръкъл Невъзпитания, един мъж вече не би могъл да си премери силите с такъв традиционен враг като Петглавия Вампирясал Козел от Скунд, без веднага от храсталака да наизскочат разни екологични организации и да почнат да протестират срещу издевателството над застрашените животински видове. Или въобще не си помисляй да се пробваш срещу някой дракон, ако има вероятност Лейди Сибил Рамкин да е някъде наблизо.
Но дори напредналата им възраст не попречи на тези конкретни Герои да наритат задниците на Анкх и да ги изплашат до смърт (не, не "този" Смърт, ами до смърт в преносния смисъл). Домакините излизаха с гол напред на ЧЕТИРИ пъти по време на мача си срещу Анкх, само за да видят как преднината им е затривана всеки път. Енцо се оказа над всички (както буквално, така и преносно), като не спря да стреля от всяка възможна позиция и накрая вкара три гола. Ралфи добави още един в последните минути на срещата, за да спаси задниците на съотборниците си и да им спести шока от поражението. Рядко може да се види осем-голово реми, макар че имаше още два или три мача от турнира, които завършиха по същия начин в разстояние само от два дни; а точката като гост все още означава, че Анкх си седи на върха на Група 1, точно там, където те самите считат, че им е мястото. А може би отбора го очакват малко по-лесни времена занапред в турнира...
_______________
* "Щракалките" е неофициалното название на системата от семафори, която е най-бързото средство за комуникация на Диска. Тази машинария се състои от редица кули, всяка от които притежава осем клепача, или малко повече при особено интензивно използваните кули. Посредством отваряне и затваряне на тези клепачи, могат да се кодират и предават много сложни съобщения на голямо разстояние - дори е възможно да се изпращат цветни изображения. Оригиналната технология е била подобрена с използването на часовников механизъм и перфокарти, известни като "жакарди". Операторите на Щракалките обикновено са фокусирани върху работата си чак до вманиачаване. Всичко това е еквивалента на Интернет в света на Диска.
Ankh had the uneasy task to face a bunch of Heroes in their second match from Group 1 of the Pseudo Champions League V tournament. For the purpose, Death"s lads had to travel three days hubwards, and into the inhospitable centre of the Disc, which is occupied by the enormous mountain ridge called the Ramtops.
The central mountain range of the Disc stretches from end to end across the main continent. The highest peak is, of course, Cori Celesti, the home of the Gods, of which there are several. The Ramtop Mountains stretch "from the frozen lands near the Hub all the way, via a lengthy archipelago, to the warm seas which flow endlessly into space over the rim".
Because of their proximity to the most dense part of the disc"s magical field, the Ramtops is home to several weird and wonderful creatures, and some weird and wonderful people, the most notable ones being the Heroes. More than this, the mountains themselves serve as conductors for a lot of the Disc"s raw magic to earth itself. It crackles invisibly from peak to peak, causing leaves on trees to move even when there"s no breeze. Around the Ramtops, rocks go for a stroll of an evening. "Even the land at times, seems alive...". The mountains near the Hub also attract the more spiritually inclined people, its amount of monks inspiring the name Enlightenment country. There are few places of note in the Ramtops, but this is understandable given that, although most of the land is perfectly flat, it is flat in an entirely vertical sense. Any towns are built on ledges in the faces of cliffs.
Every valley and gentle slope where a building won"t slide away overnight has its own kingdom, as land that is both flat, or at least flatish, and horizontal is rare and used wherever it is found. The Ramtops is not so much a place to live, more a place to have come from, and a vast majority of Wizards, Witches and Heroes have come from around here.
Weather in the Ramtops is fairly consistent. During the Winter, the slopes are covered in snow that is yards thick. The coldness doesn"t get to your bones, it just whips straight through you and freezes you to your very core. The people of the Ramtops have at least three sides of their house covered with log piles for the winter, and they don"t let the fire in their hearth go out as a matter of both pride and survival. According to local proverb, The Ramtops is the place where winters go for their summer holidays. Summer is warm, pleasant, dry and brief. Spring and Autumn are cool and have rain that makes the heaviest downpour on the Sto Plains seem like a shower in comparison.
Now, about the Heroes, who entirely comprised the team with the weird name Skiff, who "welcomed" our players from Ankh Morpork with a mighty cry. Classical barbarian heroes are tall, muscular, smelly, and wear little cloth besides a sword and a loincloth. But since the most famous (and most successful) of all had written a manual, skinny and asthmatic wannabe heroes have been known to roam the land.
Not abiding by the laws is central to being a barbarian hero, however all heroes will follow the Code.
The profession of barbarian hero appears to be disappearing fast as inventions such as the Clacks*, together with a general rise in the level of background civilization, make the Disc a smaller place by the day. Not only are all the traditional venturing grounds within a hundred miles of Ankh-Morpork all played out, the average age of a typical barbarian hero is currently around seventy. With the exception of the occasional romantic of the Nijel the Destroyer persuasion, few young men are entering the profession. On top of this, there are unexpected hazards. As Truckle the Uncivil discovered, a man can"t test his mettle against a traditional foe like the Five-Headed Vampire Goat of Skund anymore, not without conservationist groups coming out of the woodwork and protesting that this is an endangered species. And just you try going after dragons, anywhere where Lady Sybil Ramkin is likely to get to hear about it.
But even their age didn"t deprave these particular Heroes to kick the crap out of Ankh, and scare them to death (no, not "that" Death, but to death in the figurative meaning). The home side went one goal ahead FOUR times during their match against Ankh, only to see their lead being cancelled every time. Enzo was atop of all (both literally and figuratively), shooting from all directions and eventually scoring three goals. Ralfie added one in the final minutes of the encounter, to save his team-mates" asses from the shock of defeat. An eight-goal draw is rather rarely to be seen around, although there were two or three other matches ending up in the same fashion within just a couple of days in the tournament; and the away point still means that Ankh is sitting atop of Group 1, just where they believe they belong. And there might be slightly easier times ahead in the tournament...
_______________
* The Clacks is the informal nickname for the semaphore system that is the fastest means of communication on the Discworld. The machinery consists of a series of towers, each of which contains a grid of eight shutters, more for particularly busy towers. By opening and closing these shutters, very complex messages can be coded and sent long distances - it is even possible to send colour pictures. The original machinery has been improved upon by the use of clockwork and punch cards known as jacquards. Clacks operators typically tend to be single-minded to the point of obsession. It is the Discworld"s approximate equivalent of the Internet.
 (Cohen the Barbarian) |
 |
|
Сред Героите
Анкх имаха нелеката задача да се изправят срещу шайка Герои във втория си мач от Група 1 на турнира на Псевдо Шампионската Лига V. За целта, момците на Смърт трябваше да пътуват три дена в посока на Средината, навътре в негостоприемното сърце на Диска, което се заема от огромната планинска верига, наречена Рамтоп.
Централният планински масив на Диска се простира от край до край през целия основен континент. Най-високият връх, разбира се, е Кори Целести, домът на Боговете, които хич не са малко. Планините Рамтоп започват "от замръзналите земи близо до Средината, по цялото протежение на дългия архипелаг, до топлите морета, които безспирно се изсипват в космоса през Ръба".
Заради близостта си до областите с най-голяма гъстота на магическото поле, Рамтоп е дом на някои странни и страховити същества, както и на някои странни и страховити хора, като най-забележителните от тях са Героите. Освен това, самите планини служат като гръмоотводи за голяма част от суровата магия на диска и я отвеждат в земните недра. Те вибрират недоловимо от единия си край до другия, като карат листата на дърветата да потрепват дори когато няма никакъв вятър. Из планините, камъните и скалите понякога стават и тръгват привечер на разходка. "Дори земята понякога изглежда жива..." Планините около Средината също така привличат множество хора с магически наклонности, като големият брой монаси, които ги населяват, са им донесли името Страната на Просветлението. Малко са забележителните места из планините Рамтоп, но това е разбираемо, като се има предвид, че макар и повечето от територията им да е напълно плоска и равна, тя е плоска във вертикалния смисъл на думата. Всяко градче е построено върху издатък от някоя скала.
Всяка долчинка или хълмче, където една сграда не би се свлякла моментално в дерето, се е обзавела с отделно кралство, тъй като земя, която да е едновременно и равна, или поне леко равна, и хоризонтална, е трудно да се намери - и затова тя се използва максимално добре. Рамтоп е не толкова място, където да живееш, колкото място, откъдето да си дошъл, а оттам е дошло огромно множество Магьосници, Вещици и Герои.
Климатът в планините Рамтоп е доста постоянен. През зимата склоновете са покрити със сняг, дебел няколко метра. Студът не просто стига до костите ти, той пронизва плътта ти и те смразява до сърцевината ти. Хората от Рамтоп винаги облицоват къщите си със цепеници от три страни през зимата, като не допускат огъня в огнището да угасне, било то като въпрос на гордост или средство за оцеляване. Според една местна поговорка, Рамтоп е мястото, където зимите отиват на лятна почивка. Самото лято е горещо, приятно, сухо и много кратко. Пролетта и есента в Рамтоп са хладни и толкова дъждовни, че дори и най-големият порой в Равнините Сто изглежда като лек душ в сравнение с тях.
А сега - за Героите, които изцяло съставляваха отбора със странното име Скиф, който "посрещна" нашите играчи от Анкх Морпорк с могъщ рев. Класическите варварски герои са високи, мускулести и миризливи и не носят почти никакви дрехи, освен меча си и оскъдна препаска. Но тъй като най-известните (и най-успешни) измежду тях са написали наръчник за герои, са се появили и някои кльощави и астматични пишман-герои, които също са кръстосвали земите.
Да нарушаваш законите е основно изискване, за да бъдеш варварски герой, но все пак всички Герои спазват Кодекса.
Професията на варварски герой изглежда е на изчезване, заради такива изобретения като Щракалките*, както и заради, най-общо казано, напредването на нивото на фоновата цивилизация, което ден след ден кара Диска да им отеснява. Не само че всички полигони за приключения са изчезнали в радиус от сто мили около Анкх-Морпорк, ами и средната възраст на типичния варварски герой в момента е около седемдесет години. С изключение на някой случаен романтик като Найджъл Унищожителя, сега малцина младоци влизат в бранша. На всичко отгоре, има някои неочаквани рискове. Както веднъж установил Тръкъл Невъзпитания, един мъж вече не би могъл да си премери силите с такъв традиционен враг като Петглавия Вампирясал Козел от Скунд, без веднага от храсталака да наизскочат разни екологични организации и да почнат да протестират срещу издевателството над застрашените животински видове. Или въобще не си помисляй да се пробваш срещу някой дракон, ако има вероятност Лейди Сибил Рамкин да е някъде наблизо.
Но дори напредналата им възраст не попречи на тези конкретни Герои да наритат задниците на Анкх и да ги изплашат до смърт (не, не "този" Смърт, ами до смърт в преносния смисъл). Домакините излизаха с гол напред на ЧЕТИРИ пъти по време на мача си срещу Анкх, само за да видят как преднината им е затривана всеки път. Енцо се оказа над всички (както буквално, така и преносно), като не спря да стреля от всяка възможна позиция и накрая вкара три гола. Ралфи добави още един в последните минути на срещата, за да спаси задниците на съотборниците си и да им спести шока от поражението. Рядко може да се види осем-голово реми, макар че имаше още два или три мача от турнира, които завършиха по същия начин в разстояние само от два дни; а точката като гост все още означава, че Анкх си седи на върха на Група 1, точно там, където те самите считат, че им е мястото. А може би отбора го очакват малко по-лесни времена занапред в турнира...
_______________
* "Щракалките" е неофициалното название на системата от семафори, която е най-бързото средство за комуникация на Диска. Тази машинария се състои от редица кули, всяка от които притежава осем клепача, или малко повече при особено интензивно използваните кули. Посредством отваряне и затваряне на тези клепачи, могат да се кодират и предават много сложни съобщения на голямо разстояние - дори е възможно да се изпращат цветни изображения. Оригиналната технология е била подобрена с използването на часовников механизъм и перфокарти, известни като "жакарди". Операторите на Щракалките обикновено са фокусирани върху работата си чак до вманиачаване. Всичко това е еквивалента на Интернет в света на Диска.
| Group 1 | G | W | D | L | G | P | |
| 1. |  Ankh_Morpork |
2 | 1 | 1 | 0 | 8 - 4 | 4 |
| 2. |  Skiff |
2 | 1 | 1 | 0 | 6 - 4 | 4 |
| 3. |  F.K.Vrbanjuša |
2 | 1 | 0 | 1 | 3 - 2 | 3 |
| 4. |  Lees Team |
2 | 0 | 0 | 2 | 0 - 7 | 0 |
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
