Ankh_Morpork - Gargamelite

6 - 2

A few weeks ago, Ankh were unexpectedly beaten by Gargamelite, a team from Ephebe which used to be a regular "client" of Ankh, meaning they were getting beaten anywhere Sir Vimes" lads saw fit. Now, after the first Morporkian defeat to the hands of these toga-wearing, wine-drinking, food-fighting philosophers, Death"s squad conceded a lot of mockery from the Ephebeans" part. Indeed, contrary to most expectations stemming from the pacifist way they look (most of the time), the Ephebians are in fact quite hypocrite and they wouldn"t miss a chance to turn you into a laughing-stock whenever a chance comes by.

So, there was a considerable amount of anxiety building up around Ankh-Morpork before the return leg between the two sides, and some well-noticeable sense of resentment could be smelt over the Unseen University campus prior to the encounter. But Death had made his strategy just right this time. Motivation is a key element when it comes to such high-charged derbies, it even pales such traits as technique, stamina and tactical maturity. Okay, skip the last part. Because what Death demonstrated to His famous counterpart, Lavaeolus, was sheer tactical brilliance taken straight from the Librarian"s studybooks of football management (heep-heep-hooray to the talking orangutan, who was sitting in his comfy VIP armchair at the top stand, as he always does).

The score was six-two, and Arnie shone above all with a hat-trick. Even Mickey"s bad injury did not spoil the party. And the visitors were finally made to shut up and go home like beaten dogs, their coach Lavaeolus leading the pack.

Lavaeolus himself is quite a colourite character. He"s a war hero from Ephebe, and the Disc"s answer to Odysseus from Roundworld. Notably, he lead Ephebe in the battle at Tsort. It is generally believed that the Ephebians made a giant wooden horse that the army hid in, which was pulled into the city by the Tsortians; at night the Ephebians burst out of it and rescued the beautiful Ellenor*. In fact, the horse only contained Rincewind the wizzard and Eric the teenage magician, and Lavaeolus and his men sneaked around to the back.

Lavaeolus wore a rusty breastplate and a helmet with an unkempt plume. He didn"t really like violence, and always looked for alternatives to it. He also despised the other officers, because they liked violence and couldn"t take their brains out of their underwear. In addition, he didn"t like sailing, because of all the yelling involved. Unfortunately, after ten years besieging Tsort, he spent the next ten years trying to get home.

It is possible that Lavaeolus (Washer/Rinser of Winds) is a distant ancestor of Rincewind. If this is indeed the case, all of the competency got bred out of the bloodline by the time it reached the hapless Wizzard.

Lavaeolus" Roundworld counterpart is Ulysses, also known as Odysseus, who feigned madness to be kept out of the war, and took ten years to get back after being forced to go. These ten years were full of tribulations, to say the least. So were Lavaeolus", which is why he was so unimpressed with Rincewind when they met in Hell.

________________
* Elenor of Tsort - The beautiful princess who was stolen from Ephebe by King Mausoleum, causing the Tsortean Wars, in which a Tsortean Horse was used, and there was an Ephebian Hero whose heels were his only vulnerability.

(Lavaeolus of Ephebe)

1  - 0 M Ericsson (11) 2  - 0 A Tolmie (13) 3  - 0 A Tolmie (15) 4  - 0 A Abrach (24) 4  - 1 E Andronico (53) 5  - 1 D Mendonзa (62) 6  - 1 A Tolmie (67) 6  - 2 G Arecchia (85) T Latvala (65) M Ericsson (25)

_______________________________________________
Кой се смее втори

Преди няколко седмици, Анкх паднаха неочаквано от Гаргамелите, отбор от Ефеб, който преди беше редовен "клиент" на Анкх, в смисъл, че момците на Сър Ваймс редовно ги отупваха от прахта, където ги сварят. Сега, след първото поражение на морпоркци от тези облечени в тоги, пиещи вино, замерващи се с храна философи, отряда на Смърт отнесе доста подигравки от страна на ефебците. Действително, противно на повечето очаквания, произлизащи от миролюбивия им и миловиден (през повечето време) вид, ефебците всъщност са много лицемерни и никога не биха пропуснали възможност да те направят за посмешище, когато им паднеш на мушката.

Така че разбираемо имаше известно напрежение из Анкх-Морпорк, което се покачваше с наближаването на ответния мач между двете страни, а и някакъв ясно доловим мирис на враждебност можеше да се усети около терена на Невидимия Университет точно преди срещата. Но този път Смърт си нагласи тактиката както трябва. Мотивацията е ключов момент, когато става въпрос за дербита с такъв заряд, тя дори засенчва такива неща като техника, издръжливост и тактическа зрялост. Е, добре де, пропуснете последното. Защото Смърт показа на своя противник Лавеол чисто и просто тактически гений, изваден направо от учебниците по футболен мениджмънт на Библиотекаря (три пъти "ура" за говорещия орангутан, който както винаги си седеше в удобното ВИП кресло в най-високата ложа).

Крайният резултат бе шест на два, а Арни блесна над всички с хеттрик. Дори лошата контузия на Мики не помрачи купона. А гостите най-накрая бяха накарани да си затворят устите и се прибраха у дома с подвити опашки, начело с треньора си Лавеол.

Самият Лавеол е доста колоритен образ. Той е ефебски герой от войната и е еквивалента от Диска на Одисей от Кръглия свят. Забележителното е, че той е предвождал Ефеб в битката при Тсорт. Счита се, че ефебците конструирали огромен дървен кон и армията им се скрила в него, след което той бил вкаран в града от тсортците; през нощта, ефебците изскочили от него и спасили красивата Еленор*. В действителност, в коня били само Ринсуинд магьосника и Ерик, тийнейджъра заклинател, а Лавеол и останалите му хора се промъквали крадешком изотзад.

Лавеол носел ръждясал нагръдник и шлем с несресан гребен. Той всъщност не обичал насилието и винаги търсел негови алтернативи. Също така ненавиждал другите офицери, защото те обичали насилието и не можели да изкарат мозъка си от гащите. Лавеол не обичал и мореплаването, заради цялото това кряскане, което то включва. За жалост, след цели десет години обсада на Тсорт, той прекарал още десет в търсене на дома.

Възможно е Лавеол ("който бели ветровете") да е далечен предтеча на Ринсуинд. Ако това е истина, цялата компетентност в рода явно се е изпарила, докато се стигне до смотания Магьосник.

Съответствието на Лавеол в Кръглия свят е Юлисес, още известен като Одисей, който се престорил на луд, за да не го вземат да участва във войната, и на когото му трябвали цели десет години, за да се върне вкъщи, след като все пак успяли да го принудят да участва. Тези десет години били изпълнени със страшни изпитания, меко казано. Та затова и Лавеол хич не се впечатлил, когато срещнал Ринсуинд в Ада.

________________
* Еленор Тсортска - Красивата принцеса, която била открадната от Ефеб от Крал Мавзолей и така станала причина за Тсортската Война, в която бил използван Тсортския Кон и в която имало ефебски Герой, чиято пета била единственото му уязвимо място.

3.	FC.VOJDA	10	8	0	2	39 - 18	+21	24
4.	Ankh_Morpork	10	4	0	6	24 - 30	-6	12
5.	FC Kosio	10	3	1	6	14 - 26	-12	10

10.05.2008 13.25 FC Kosio - Ankh_Morpork
 

за Алиса в страната на чудесата

Дано да е било комплимент :D