USV Kranhelf - Ankh_Morpork

0 - 5

There are somewhat calmer times ahead - at least two weeks of rest, with just a couple of friendly games before the start of next season (one of these will be as part of the traditional inter-season challenge, this time it is between Morporkian teams and teams from Genua).

Ankh used the opportunity to travel Ьberwald once more, to play a friendly game against some dwarfs. It wasn"t difficult to beat them, as they eventually turned out to be female dwarfs, although that wasn"t so obvious at first sight (see below). Dwarfs aren"t very good at football, because it requires precision, not just durability - and female dwarfs tend to have their attention easily distracted by side factors. Besides, these particular dwarfs were too young. And young dwarfs get distracted even more easily by side factors. So Ankh hammered five goals past their defense, and returned home victorious. The only blood which was drawn was Javi"s big injury after his quick two goals in the beginning (he"ll be sidelined for about three weeks, but this is a time without pressure on the team anyway). Otherwise, these dwarfs weren"t too rude, and they didn"t even use any swears involving the words "gold" and "silver" at all. On the contrary, they were even rather polite (by dwarvish standards, anyway), for the above-mentioned reasons (gender, and age).

Dwarfs love gold, but love iron more, possibly because gold can only be made into jewellery, while iron can be used for making many types of useful tools and weapons. Regardless of this, dwarfs seem to always sing about gold when they sing at all (which they do a lot while drinking in pubs), because the word "gold" makes the chorus easier to sing (and of course, just as the eskimos of the Roundworld have hundreds of words for "snow" and the English have over three hundred words for "mud", the word "gold" in dwarfish is actually many different words). Silver is also a valuable commodity in the Dwarfish economy - as well as its uses in jewelry and trading, the metal has an extra significance in Ьberwald where it almost has the status of a weapon of war (or at the least, the sort of pointed diplomacy that often takes the place of war).

The dwarf race has been described as an ancient race which is almost immobilised by the large amount of history and traditions. Many (but luckily not all) dwarfs have a problem with fitting into a modern world, where many of the old traditions have become obsolete or plain wrong.

Traditionally, dwarfs are miners in the mountains (nowadays there are also dwarf artificers, jewellers, bakers, Watchmen, etc. in the cities). The dwarf language sounds like someone needs a cough drop after eating too much grit in the mine. One dwarfish word that is very badly translated when talking to humans is "king", which to the dwarfs means "senior engineer of the mine"; there is little connotation of royalty or god-given right to reign. The dwarf Low King is elected by the senior members of the more powerful mines, and acts as the final court of appeal in disputes. The Low King"s seat is in Bonk, Ьberwald, but it is rumored that dwarf mines are connected underground for miles and miles across the continent. In the old days, Ьberwald dwarfs were often dinner to vampires and werewolves, just as humans were; also dwarfs warred against the trolls. This is where that silver stuff comes into it: for quite a long time in Ьberwald, the Agreement between Dwarfs and Werewolves was You agree not to eat us, and we agree not to mine and refine any of that precious metal that can so spoil a werewolf"s digestion, especially for e.g. if forged into mail shirts and used to edge weapons. However, in the time of The Fifth Elephant, this Agreement breaks down mainly due to the machinations of Wolfgang von Ьberwald, and silver mining resumes. A silver mailshirt which must be a long-treasured family heirloom travels to Ankh-Morpork with Cheery Littlebottom, because her family have heard there are werewolves in Ankh, and they reason she is likely to need it more than they do.

Very likely due to the mine networks, dwarfs have come to be one of the three major political powers in Ьberwald. There is a rivalry between these Ьberwaldian dwarfs and those from the Copperhead region. Some Ьberwaldean dwarfs also want to excommunicate all city dwarfs.

Traditionally, all dwarfs dress the same and act the same – quaff beer, sing about gold, wave a pickaxe or battleaxe at people when drunk.

The dwarf race is not religious. However, tradition is held onto in a nearly religious way, and there is such a thing as mine sign which is subject of much superstition.

As for the dwarf emancipation, there is no female style of clothing or female pronoun; there are no female names in dwarfish. Both male dwarfs and female dwarfs naturally have beards and it has never occurred to any dwarf to shave. The gender of a dwarf is only revealed to those concerned, during courtship (gender not being considered important by most dwarfs compared to things such as metallurgy and hydraulics). An interesting implication of this custom is that there is no gender discrimination when a dwarf seeks a job position or tries to make a career or open a business. When Cheery Littlebottom, forensics Watchdwarf in Ankh-Morpork, started wearing makeup, leather skirt (very plain-styled), and an armor that is modified in the chest region, a cultural revolution began, leading to much internal conflict in dwarf politics. Nowadays, traditional-minded dwarfs hate not only openly female young dwarfs, but also dwarfs who spend too much time in the sun and cooperate much with humans or tolerate trolls. To traditional-minded dwarfs, a dwarf"s proper place is deep underground in a mine. Dwarfs have a natural lifespan of several hundred years, so they have a lot of time to get set in their ways and fuel old feuds.

(Cheery Littlebottom) jj_quote_checkDiv

0  - 1 J Herrera (9) 0  - 2 S Odabaş (14) 0  - 3 J Herrera (28) 0  - 4 M  Ericsson (35) 0  - 5 JL Fernбndez (56) J Herrera (60)

_______________________________________________
Да биеш джуджанки

Предстоят донякъде по-спокойни времена - поне през следващите две почивни седмици, като ще се изиграят само два приятелски мача преди началото на следващия сезон (единият ще е част от традиционното междусезонно предизвикателство - този път морпоркските отбори ще срещнат тези от Генуа).

Анкх се възползва от възможността отново да отиде до Юбервалд, за да врътне един спаринг срещу някакви джуджета. Не беше трудно да ги бият, тъй като те се оказаха женски джуджета, макар че това първоначално нямаше как да се разбере (по-долу е обяснено защо). Джуджетата по принцип не са много добри във футбола, защото той изисква прецизност, не просто издръжливост - а женските джуджета се и разсейват много лесно от странични фактори. Освен това, конкретно тези джуджанки бяха доста младички. А младите джуджета се разсейват още по-лесно от страничните фактори. Така че Анкх надъни пет гола през защитата им и се върна вкъщи с победа. Единствената пролята кръв бе тази на Хави, който получи тежка контузия, след като беше отбелязал два ранни гола в началото (той ще остане на скамейката към три седмици, но това така или иначе не е някакъв напрегнат период за отбора). Иначе, тези джуджета не бяха твърде груби, даже не използваха никакви псувни с думи като "злато" и "сребро" в тях. Дори напротив, бяха си твърде вежливи (е, по джуджешките стандарти де), поради горепосочените причини (пол и възраст).

Джуджетата обожават златото, но още повече почитат желязото, защото от златото стават само бижута, докато желязото може да се използва и за направата на разнообразни полезни инструменти и оръжия. Въпреки това, джуджетата изглежда винаги пеят за злато, когато въобще си позволят да пеят (което те правят, когато пият по кръчмите), защото думата "злато" прави всеки припев по-лесен за пеене (а и разбира се, подобно на ескимосите от Кръглия свят, които имат стотици думи за "сняг", или англичаните, които имат над триста думи за "кал", думата "злато" на джуджешки всъщност се изразява с множество възможни понятия). Среброто също е голяма ценност в джуджешката икономика - освен употребата му за бижута и търговия, този метал има и допълнително значение в Юбервалд, където почти има статут на бойно оръжие (или поне силата на добре прицелената дипломация, която често замества войната).

Джуджешката раса е често описвана като древен народ, който е почти парализиран от огромното количество история и традиции. Много (но за щастие не всички) джуджета имат проблеми с намирането на мястото си в модерния свят, където много от старите традиции са изоставени или направо считани за погрешни.

По традиция, джуджетата са миньори в планините (днес има също и джуджета занаятчии, бижутери, пекари, Стражи и др. в по-големите градове). Джуджешкият език звучи, все едно някой има нужда да се изхрачи, след като се е нагълтал с прекалено много прахоляк в мините. Една конкретна джуджешка дума често се превежда доста погрешно на човешките езици и това е "Крал", което на джуджешки означава "главен инженер в мините"; думата няма никаква връзка с някакво кралско потекло или божествено царско право. Джуджешкият Низш Крал се избира от старшите членове на по-влиятелните мини и действа като последна съдебна инстанция при разрешаването на спорове. Неговото седалище е в Бонк, Юбервалд, но се твърди, че джуджешките мини са свързани чрез подземни проходи из целия континент. В стари времена, юбервалдските джуджета често са ставали вечеря за вампирите и върколаците, също както хората; джуджетата са воювали и с троловете. Ето откъде идва цялата тази работа със среброто: дълго време в Юбервалд е важало Споразумението между Джуджета и Върколаци, което гласяло: Вие няма да ни ядете, а ние няма да копаем и обработваме от онзи ценен метал, който предизвиква разстройство на върколашката храносмилателна система, особено ако бъде излято в бойни ризници, или използвано като остро оръжие. Обаче по времето на Петия Слон, това Споразумение било нарушено, главно заради машинациите на Волфганг фон Юбервалд, след което добивът на сребро бил възобновен. Една сребърна ризница, която е била старо семейно наследство, достигнала и до Анкх-Морпорк, донесена от Веселка Дребнодупе, защото родителите й подочули, че в Анкх има върколаци и сметнали, че вероятно ризницата ще бъде повече необходима на нея, отколкото на тях.

Много е вероятно, поради мрежите от минни проходи, джуджетата да са станали една от трите основни политически сили в Юбервалд. Има известно съперничество между юбервалдските джуджета и тези от района на Медната глава. Също така, някои юбервалдски джуджета настояват да се отлъчат от общността всички градски джуджета.

Традиционно, всички джуджета се обличат и се държат еднакво - дълга гъста брада, пеят за злато, размахват бойна брадва или миньорска кирка срещу хората, когато се напият.

Джуджешката раса не е религиозна. Но все пак, традицията е въздигана почти в религиозен култ, а имат и определени миньорски знаци, които са обект на много суеверия.

Що се отнася до джуджешката еманципация, при тях няма женско облекло или дори женски прилагателни; те нямат и женски имена. И мъжките, и женските джуджета естествено имат брада и на никое джудже не му е хрумвало да се бръсне. Полът при джуджетата се разкрива, само ако се поинтересуваш, специално през брачния период (полът така или иначе не се счита за толкова важно нещо за джуджетата, в сравнение с такива неща като металургията и хидравликата например). Едно интересно следствие от този обичай е, че при тях на практика няма полова дискриминация, когато едно джудже си търси работа или се опитва да направи кариера или да започне свой бизнес. Когато Веселка Дребнодупе, следовател Стражар в Анкх-Морпорк, започнала да носи грим, пола (съвсем семпла) и ризница, модифицирана в областта на гръдния кош, се разразила истинска културна революция, която довела до вътрешно-джуджешки политически конфликти. В днешно време, традиционно настроените джуджета мразят не само открито женствените джуджета, но и тези, които прекарват прекалено много време на слънце или дружат с хора и проявяват толерантност към тролове. За джуджетата-традиционалисти, мястото на джуджето е дълбоко под земята, в мините. Джуджетата имат естествена продължителност на живота от няколкостотин години, така че имат достатъчно време на разположение да установят някакви навици и да поддържат старите вражди.
 

Моята котка се казва Джуджанка, но при нея името идва като дума-закачалка, тъй като е грозна като джудже и "умна" и любвеобилна като Снежанка ;)

Българският термин всъщност идва от една песен на Хиподил ;-)

за текста.

http://music.pop.bg/item19036_295197.html

:O