Ogun Pleven - Ankh_Morpork

0 - 6

And so it starts all over again. The new season has just begun with the first round of the National Cup (not coup). The first opponent from the tournament was Ogun Pleven (meaning literally "Fire"). But there was no fire in the play of the home team whatsoever. It turned out that Death"s squad had better not traveled to the remote place called The Chalk up there in the opposite side of the Main Continent. The hosts would"ve earned a much better result than this disastrous 0-6 if they hadn"t appeared on the pitch at all (after all, a defeat due to forfeit is JUST 0-5). Nevertheless, Ankh visited the Pleven Stadium in The Chalk and swept their opponents away (Josй and Lil" Will scored twice, each). Next opponent is promising a tougher fight (and probably Ankh will go out of the Cup on the second week AGAIN - but we shall see).

Well, The Chalk itself ain"t quite the first place that comes to mind when planning one"s trip. If you float down the Lancre River on a log or something, and survive, you"ll come out in the downland near the upper reaches of the Ankh. Part of this area is a shelf of unbroken grassland with some glacial anomalies on rippling hills rising on one side to the Ramtop mountains.

The name is not fanciful either. Fathoms of chalk that once settled from an ancient sea underlie the thin turf. The locals say that in those days the Creator made animals out of stone; sometimes they find one. Buried randomly in the chalk are lumps of flint, only fist to football-sized, resulting from some igneous or magical disaster during its formation. (Or possibly driven into the chalk very forcefully in some more recent Wizards" war.)

The region is a feudal autocracy. Most of the land is owned and all of it ruled by the Barons de Chumsfanleigh (pronounced Chuffley - it"s not their fault, they were born with it - cf. the English "Marquess of Cholmondeley", pronounced "Chumley"). They became barons by cutting off the heads of other people who thought they owned it, but those were in far off days and now they own it not because of swords but because of owning the right piece of paper stating that they do. The son of the current baron, Roland has a red-with-embarrassment, full-of-awkward-silences relationship with Tiffany Aching.

The thin turf, with almost no subsoil, supports sheep and little else. Wool, cheese, lamb and mutton support a scattered population of family sheep ranches (although these are likely to be owned, feudally, by the local Liege.) With government working at the Baron"s pleasure, and physical separation of the populace preventing local co-operation, there is very little organised society. Life goes on in very small groups, families or a few neighbors.

Magic isn"t a common topic on The Chalk. Oh, the (Disc)world still runs on magic, and the effects are still seen, but the shepherds seem resigned, and they concern themselves with the shearing or the lambing, according to the season. Witches appear, as elsewhere, but they adapt to the sparse population mixed with the Nac Mac Feegle*. They are charged more with the care of the land and the sheep than the few humans, and they advise the Pictsies*. The Pictsies depend on a hag, as they call a witch, for their rare interaction with humans. They have their own appropriate magic, and don"t ask much but advice from the witch. The practice of anything called witchcraft is prohibited by the Baron and old custom. Witches have to do what needs to be done, and on the Chalk, that"s more likely to do with sheep or Feegles than people. They"re there, just the same, just in case.

___________
* Pictsies or Nac Mac Feegle are six inches tall, red-haired, and blue-tattooed. Some of their number have taken to wearing skulls of small animals as helmets. In size they resemble gnomes, but pictsies often protest (violently) if they are called such.

(A crazy Pictsie) jj_quote_checkDiv

0  - 1 M Ericsson (14) 0  - 2 JL Fernбndez (15) 0  - 3 W D"Antoni (19) 0  - 4 S Braspenning (24) 0  - 5 W D"Antoni (34) 0  - 6 JL Fernбndez (48) S Braspenning (49) O Dimov (50)

_______________________________________________
Тебеширена разходка

И така, всичко пак почва отначало. Новият сезон току-що бе открит с първия кръг от Националната Купа (не паница). Първият ни противник в турнира бе Огън Плевен (което буквално разбираме като "Пламък"). Но нямаше и следа от плам в отбора-домакин. Оказа се, че е било по-добре отряда на Смърт въобще да не пътува чак до далечното място, наречено Тебеширите, на другия край на Главния Континент. Домакините щяха да постигнат доста по-добър резултат от това страховито 0-6, ако въобще не бяха се явявали на игрището (та нали служебната загуба се води САМО 0-5). Все пак, Анкх посети Стадион Плевен в Тебеширите и отнесе противника си (Хосе и Малкия Уил вкараха по два гола). Следващият противник се очертава доста по-труден (и вероятно Анкх ОТНОВО ще напусне Купата във втория кръг - но ще видим).

А Тебеширите далеч не е първото място, което ти идва наум, когато планираш някое пътешествие. Ако плаваш по река Ланкре върху някакъв сал или нещо подобно, ще се спуснеш сред долините по горното течение на река Анкх. Част от тези земи представлява безкрайни простори, обрасли в треволяци и с някои странни ледникови образувания върху набраздените хълмчета откъм страната на планините Рамтоп.

Името на мястото също не говори за нещо особено. Обширни пространства от варовик и тебешир, останал от някакво древно море, лежат под тревата. Според местните жители, Създателят в началото е правил животни от камък; понякога някое от тях може да бъде намерено сред чакъла. На места под варовика има зарити туфи от кремък с различна големина - от юмрук до футболна топка, които са се формирали от някакви огнени или магически стихии. (Или може да са били насила натъпкани навътре във варовика/тебешира по време на някоя от последните Магьоснически войни).

Районът е феодална автокрация. Повечето от земята е собственост и цялата територия се владее от Бароните на Чъмсфанлей (което всъщност се произнася Чъфри - не по тяхна вина, те просто са били родени с това име - както на английски "Маркиза на Чолмондели" се произнася Чъмли). Те станали барони, след като обезглавили ред други хора, които от своя страна считали, че тази земя им принадлежи, но това било доста отдавна - сега те са собственици не заради някакви си мечове, ами защото притежават подходящите документи за това. Синът на сегашния барон, Роланд, е имал връзка с Тифани Ейкинг, споменаването на която кара всеки да се изчерви и изпълва пространството със странно мълчание.

Тънката почва, без почти никаква подлога от хумус, изхранва единствено овце и нищо друго. Разпръснатото население се препитава от вълна, сирене, овче и овнешко месо и живее в семейни ферми (макар че най-вероятно те са притежание на местния феодал Лиеж). При наличието на правителство, което напълно играе по свирката на Барона и при физическата разпокъсаност на населението, което пречи на нормалното сътрудничество, почти не може да се говори за някакво организирано общество. Животът протича в малки групички, семейства или само сред съседите.

Магията не е честа тема на разговори в Тебеширите. Е да, светът на Диска все пак се задвижва от магията и нейните ефекти си се забелязват, но тези овчари изглеждат някак отчуждени от тези неща и сверяват часовниците си със сезона на стригането на агнетата. И тук има вещици, както навсякъде другаде, но те са се пригодили към тукашната смесица от разреденото човешко население с народа Нак Мак Фийгъл*. Те се интересуват повече за нуждите на земеделието и овцете, отколкото на хората, пък и дават наставления на Феййте*. Последните разчитат на "Зещиците", както те наричат старите вещици, при взаимоотношенията си с хората. Те си имат своя собствена магия и не търсят нищо повече от някой съвет от вещиците. Практикуването на всякаква дейност, свързана с вещерството, е забранено от Барона и от старите обичаи. Вещиците трябва да вършат само това, което трябва да се свърши, а в Тебеширите то най-често е нещо, свързано с овце или Фейй. Така че вещиците присъстват просто ей така, само за всеки случай.

__________
* Феййте, или наричани още Нак Мак Фийгъл, са високи шест инча, имат червена коса и сини татуировки. Някои от тях носят черепи на малки животинки вместо шлемове. На ръст наподобяват гномите, но феййте често протестират (съпроводено с насилие), ако някой ги нарече така.