Ankh_Morpork - LUTADOR

1 - 8

It"s needless to mention that Ankh decided to roll over in front of the mighty Lutador. This has become something like a tradition for Death"s squad. Their philosophy of sparing their efforts in front of the really stronger teams, and throwing all forces forwards in the matches that really matter, have brought them a negative goal difference in the league, while occupying the prestigious third position in the table.

The match against the Agatean visitors was anything but interesting - Lutador won by 8-1 and they could"ve easily reached a two-digit score, if they hadn"t decided to spare Ankh the misery and disgrace. Nevertheless, our boys confirmed once again that their fave losing score is by eight goals, period.

Nevertheless, the match presented a good chance to several scouts from various teams and institutions around the city of Ankh-Morpork to watch the players (although it remains a mystery what conclusions they managed to draw out of the team"s disastrous performance today). The presence of such scouts, especially of representatives of the Alchemists" Guild on this particular match, could be explained with the recent rumours in the press that the team is planning to sell out some of their veterans, come the end of the season. These allegations still remain unconfirmed, but it wouldn"t ache to keep a close eye on the transfer market, right?

Otherwise, the Alchemists" Guild remains one of the most enigmatic entities in the social life of Ankh-Morpork. They"re likely the loudest among the guilds in town, but not politically powerful. The Alchemists" Guild is known more for its failures than its successes. That is to say, more people (in fact, everybody in the city) are aware of the explosions produced by the guild"s members rather than the actual products and services they render. The guild building is blown up a few times a month, and under a perpetual state of repair. Supposedly, an alchemist"s goal is to turn things into gold; it is strange, then, because it should be hard to make metals explode. In reality, the alchemists also mess with all sorts of chemical reactions. Their development of the octocellulose film led to the "moving-pictures" industry, and the guild president was, for quite a while, leader of the industry. Another notable project was to transmute things into artificial ivory, so that billiard balls could be made without going to the trouble of getting the tusks off the elephants. Alchemists dabble in everything they can get their hands on.

The Alchemists" Guild would make a very bad neighbor. Yet, the Gamblers" Guild likes their location right across the street. The reason probably has to do with the Lady.*

Members:

    - President: Thomas Silverfish
    - Secretary: Sendivoge

Many Alchemists, or maybe apprentices in the guild, are likely to be former members rather than current members, because they tend to die of explosions or from drinking whatever chemicals they had mixed together. In a queer way, it is fortunate that Alchemists usually don"t spend enough time in social company, or don"t even live long enough, to marry and have children, otherwise, the widows and orphans fund would be in permanent deficit.

A notable former member who is still alive is Cheery Littlebottom, now head of forensics in the Ankh-Morpork City Watch. Cheery was expelled from the guild through the roof while blowing up a much larger than usual part of the guild council hall. From what Cheery remembers, it is said that there are two signs of a good Alchemist: the athletic who can get behind an upturned bench very quickly, and the intellectual who knows exactly when this needs to be done.

Alchemists are traditionally very, very, wary of anything that smacks of magic because they have no wish to meddle in the affairs of wizards. Who on the Discworld may not be all that subtle but are certainly quick to anger, especially towards amateurs poaching on their turf. Considering that if only one out of two is right, the anger of wizards is the important one to be wary of, this is the reason why the perceived magic of "moving pictures" was taken out of Ankh-Morpork to the safely distant location of Holy Wood.

Meanwhile, the Alchemists may not be aware that the Wizards have developed an equal caution towards dabbling in anything that could be perceived as "science", and therefore by right the alchemists" province...

_______________
* The Lady - She who shall not be named. The million to one chance, and all of the other chances as well. The one who will desert you when you need her the most, and sometimes she might not. She"s definitely a lady, but she"ll quite happily leave her escort and blow on whomsoever"s dice she pleases. If you think she won"t be there for you, chances are she will (or won"t), but say her name out loud, and you"ll probably never see her again (though you might). She has eyes of green, not that her eyes are green in the sense that you or I might have brown or blue eyes, but bright green from edge to edge. No whites, no pupils, just green. In Discworld, it is not possible for deities to be able to change their eye colour. Possibly the consort of Fate, although this isn"t likely, they are, however, bitter rivals. Fate plays to win, the Lady plays to not lose. Often her playing pieces do not appear very powerful. She never sacrifices a pawn, or at least, so she declares. The single most powerful goddess on the Discworld, for the simple reason that, although she has no worshipers and the only temple ever erected to her was destroyed purely by chance, everybody hopes and prays that she exists and that she"ll smile on them. People who pray to her can be distinguished by their distinctive repetitive prayer "pleaseohpleaseohplease."

Her favorite appears to be Rincewind for the simple reason that he is convinced, no matter how much evidence to the contrary he comes across, that he has survived everything simply as a coincidence, or just because the world hates him and that Luck has played no part... Oh bugger... I said it.

(The Lady you wouldn"t name)

0  - 1 D Balling (15) 0  - 2 E Batista (18) 0  - 3 E Batista (21) 1  - 3 G Lucchesi (30) 1  - 4 R Talvik (36) 1  - 5 D Balling (39) 1  - 6 V Toth (56) 1  - 7 V Toth (58) 1  - 8 V Crгciun (74) J Herrera (64)

_______________________________________________
Не назовавай Дамата по име

Излишно е да споменаваме, че Анкх решиха да "полегнат" на могъщия Лутадор. Това вече се превъща в традиция за отряда на Смърт. Тяхната философия да си спестяват усилията срещу по-силните отбори и да се напъват максимално в мачовете, които наистина са от значение, им е донесла доста отрицателна голова разлика в лигата, докато в същото време отборът се намира на престижното трето място в класирането.

Мачът срещу агатейските гости в никакъв случай не бе интригуващ - Лутадор спечели с 8-1, а можеше да стигне и до двуцифрен резултат, ако не бе решил да спести тоталното унижение на Анкх. И все пак, нашите момци още веднъж доказаха, че любимият им резултат, с който обичат да падат, е на осем гола. И точка по въпроса.

Въпреки всичко, мачът предостави отлична възможност на няколко съгледвачи от различни отбори и институции из Анкх-Морпорк да наблюдават играчите (макар че си остава загадка какви точно заключения са си извадили след отчайващото предстаяне на отбора днес). Присъствието на такива скаути, особено на представителите на Гилдията на Алхимиците точно на този мач, може да се обясни със слуховете в пресата, че отборът планира да разпродаде някои от своите ветерани, като дойде краят на сезона. Тези твърдения все още са непотвърдени, но няма лошо да държиш под око трансферния пазар, нали така?

Иначе, Гилдията на Алхимиците си остава една от най-тайнствените институции в социалния живот на Анкх-Морпорк. Това може би е една най-шумните от всички гилдии в града, но пък и няма някакво особено политическо влияние. Гилдията е известна повече с гафовете си, отколкото с постиженията си. С други думи, повече хора (всъщност, всички в града) знаят за експлозиите, постоянно предизвиквани от членове на гилдията, а не толкова за продуктите и услугите, които те произвеждат. Смята се, че целта на алхимика е да превръща всичко в злато; затова е странно, че те успяват да накарат дори и металите да експлодират. В действителност, алхимиците се занимават и с най-различни химични реакции. Например изнамирането на октоцелулозния филм е довело до създаването на индустрията на "подвижните образи" и дори самият президент на гилдията за известно време е бил лидер в тази индустрия. Друг забележителен проект е бил превръщането на разни неща в слонова кост, за да може да се правят билярдни топки, без да се минава през всичките главоболия при набавянето на слонските бивни. Въобще, алхимиците се бъзикат с всяко нещо, до което се докопат.

Гилдията на Алхимиците се смята за най-лошия възможен комшия. И все пак, Гилдията на Хазарта харесва това, че се намира точно на остращната страна на същата улица. Вероятно това има някаква връзка с Дамата.*

Членове:

  - Президент: Томас Среброрибски
  - Секретар: Сендивог

Мнозина алхимици, или може би чираци в гилдията, вероятно са по-скоро бивши членове, отколкото сегашни, понеже те проявяват склонност да умират при експлозии или при консумация на каквито там химикали забъркват. По някакъв странен начин е цяло щастие, че алхимиците обикновено не прекарват много време сред човешка компания и дори не живеят заедно, не се женят и нямат деца - иначе дарителския фонд за вдовици и сираци постоянно би бил в дефицит.

Един бележит бивш член, който все още е жив, е Веселка Дребнодупе, която сега води отдела за разследвания на анкх-морпоркската Градска Стража. Веселка е била изхвърлена от гилдията през покрива, когато взривила доста по-голяма част от стената на залата от обикновено. Според това, което Веселка си спомня за гилдияте е, че има два вида алхимици: атлетът, който може да скочи достатъчно бързо, че да се скрие зад някоя преобърната пейка, и интелектуалецът, който знае кога точно да го стори

Алхимиците по традиция са много, много предпазливи по отношение на всичко, което намирисва на магия, защото нямат никакво желание да се бъркат в работите на магьосниците. Които в света на Диска може и да не са сред най-изтънчените хора, но със сигурност се знае, че лесно се ядосват, особено от разни аматьори, които се опитват да им се бъркат в територията. Като имаме предвид, че само едната от двете страни би трябвало да е права, именно гневът на магьосниците е нещото, от което трябва да се пазиш, което е основната причина считаните за своего рода магия "движещи се картини" да бъдат махнати от Анкх-Мопорк и пренесени на безопасно разстояние в далечния Холи Вуд.

Същевременно, алхимиците май не са наясно, че самите Магьосници са развили подобна предпазливост към всичко, което дори бегло напомня за "наука" и съответно е територия на алхимиците...


_______________
* Дамата - Тази, Която не бива да бъде назовавана. Шансът едно към милион, както и всички останали шансове. Тази, която ще те изостави, точно когато имаш най-голяма нужда от нея, а понякога може и да не го стори. Тя определено е жена, но с радост би те лишила от присъствието си и би отишка при този, който си иска. Ако си мислиш, че тя няма да те навести, е най-вероятно да го направи (а може би не), но ако изречеш името й на висок глас, вероятно никога повече няма да я видиш (или поне ти така си мислиш). Тя има зелени очи, макар че очите й са зелени не в смисъла, в който ти или аз имаме зелени или сини очи, ами са ярко зелени от край до край. Никакво бяло, никакви зеници, просто само зелено. В света на Диска, боговете не могат да сменят цвета на очите си. Тя вероятно е приближена на Съдбата, макар че най-вероятно те са върли противници. Съдбата играе, за да спечели, докато Дамата играе, за да не загуби. Често нейните фигури не изглеждат твърде силни. Тя никога не жертва пешка, или поне така твърди. Тя е най-силното божество на Диска, сама по себе си, поради простата причина, че макар и да няма никакви поклонници и единственият храм, посветен на нея, да е бил унищожен случайно, всеки се надява и се моли тя наистина да съществува и да му се усмихне един ден. Хората, които й се молят, могат лесно да бъдат разпознати по характерния си напев "молятисемолятисемолятисемолятисе".

Ринсуинд изглежда й е любимец, поради простата причина, че той самият е убеден, въпреки всичките засипващи го доказателства за обратното, че той успява да оцелее след всичко само по някаква случайност, или просто защото светът го мрази и Късметът не играе никаква роля в това... Ох, проклятие... Казах й името.

2.		AzUrAL	9	7	1	1	39 - 15	24	22
3.		Ankh_Morpork	9	5	0	4	25 - 36	-11	15
4.		FC Kosio	9	3	3	3	15 - 13	2	12

Next week: Zimbru-Botanika - Ankh_Morpork