Ankh_Morpork - BEZO team 3 - 0
 
A friendly game against a team from a neighbouring town is regarded the ultimate leisure time in the HatTrick football world. A very tough ending of the season awaits Ankh, with some really crucial encounters to be made, therefore they chose to play a somewhat more laid-back fixture. The opponent was Bezo Team, which is owned by a breakaway group that separated from the Grand Trunk Semaphore Company (which operates the telecommunications system on the main continent, shortly called The Clacks*). This group is named The Smoking Gnu**. The visitors couldn"t really poise any threat to Ankh"s defense, nor were they able to stop the hosts" deadly attacks through the centre. Subsequently, Ankh finished with a comfortable and classic three-nill score, but that"s not the most important thing. There are still two very important league matches remaining to be played, which would determine Ankh"s fate in division V.

As for The Smoking Gnu, the story of this strange group is worth being told. In the bad old days of the Clacks, many workers in the lonely outposts collapsed under the stress of long shifts of intense concentration in the swaying towers. It was said that some who came down from the towers were men(1) whom ordinary madmen called mad. Their madness took various forms, however; some dangerous to themselves, some to society, some only to very specific and quite rational targets.

Two of these, known as "Mad Al" Winton and "Sane Alex" Carlton, turned their skill and experience against the Grand Trunk Semaphore Company. They called themselves crackers and devised ways of introducing damaging messages into the system. The two were an Odd Couple, Al the free spirit surrounded by clutter, and Alex the anal-compulsive, but "Mad" Al was not obviously madder than "Sane" Alex; indeed, Al tended to be the leader and spokesman. Acquiring an expelled (through the chimney) student Alchemist called "Undecided Adrian" Emery (who was no madder than the average Alchemist,) they formed the Smoking Gnu. Al and Alex devised code and stratagems for "cracking" the system, while Adrian created new hardware to assist them as well as to improve a future clacks technology.

They created a packet of code(2) called the Woodpecker which would have destroyed many of the chain of towers, but Moist von Lipwig persuaded them to send a different message: a "neutron bomb" which would destroy the corrupt company but leave the towers standing.

Needless to say, it all ended in a huge bribe which the group gladly received from the company in return for their improved technology, which is now being widely used around the continent. And the three have obviously been using their money and talents in far wiser ways ever since.


(1) They were all men, in the early days. Women(3) would follow, but they missed the worst.

(2) Walruses and Tsortean Horses were not applied to the Clacks, yet.

(3) In fact, they tended to be boys and girls.

______________
* The Clacks is the informal nickname for the semaphore system that is the fastest means of communication on the Discworld. The Grand Trunk Semaphore Company runs the system.

The machinery consists of a series of towers, each of which contains a grid of eight shutters, more for particularly busy towers. By opening and closing these shutters, very complex messages can be coded and sent long distances - it is even possible to send colour pictures. The system was invented by Robert Dearheart. The shutter machinery can be operated by humans, but Moist von Lipwig mentions treadmills powered by donkeys, and suggests that Golems might be easier to get up into the towers.

The original machinery has been improved upon by the use of clockwork and punch cards known as jacquards. Clacks operators typically tend to be single-minded to the point of obsession. Sometimes Gargoyles are hired as clacks operators, especially in the city, because of their ability to sit patiently on rooftops.

It is the Discworld"s approximate equivalent of the Internet.


** Those familiar with GNU will gneed gno elaboration on the Ourobourosian joke around it, others, even less.

(The signs of the clacks) [enlarge]

1  - 0 S Braspenning (15) 2  - 0 JL Fernбndez (23) 3  - 0 V Цlзьm (32)

_______________________________________________
Щракалки и кракове

Една приятелска среща с отбор от съседен град се счита за най-висша форма на разпускане в света на ХетТрик. Анкх ги очаква доста тежък завършек на сезона, с някои много важни мачове, затова те решиха да изиграят една малко по-разпускаща среща. Противникът беше Безо Тим, който е собственост на една група ренегати, отделили се от Семафорната Компания на Големия Ствол (която управлява телекомуникационната система на главния континент, наречена по-накратко Щракалките*). Тази група се нарича Димящото Гну**. Вярно, гостите не успяха да застрашат защитата на Анкх, нито пък бяха в състояние да спрат мощните им атаки през центъра. Затова и Анкх лесно стигна до класическия резултат три на нула, но не това е най-значимото в случая. Предстоят два много важни мача в лигата, които ще определят съдбата на Анкх в 5-та дивизия.

Що се отнася до Димящото Гну, историята на тази странна група си заслужава да се разкаже. В лошите стари времена на Щракалките, много работници в компанията  са грохвали под постоянния стрес от дългите смени и интензивната концентрация в люшкащите се кули. Твърди се, че някои от тези, които са слезли от кулите, са били мъже(1), които обикновените луди мъже са наричали "луди". Обаче тяхната лудост е приемала всевъзможни форми; някои са били опасни за самите себе си, други - за обществото като цяло, а някои - само за специфички и съвсем рационално набелязани мишени.

Двама от последните, известни като "Лудия Ал" Уинтън и "Нормалния Алекс" Карлтън, решили да насочат уменията и опита си в ущърб на Семафорната Компания на Големия Ствол. Те се нарекли "кракери" и изнамерили начини да вкарат зловредни съобщения в системата. Двамата били наистина Странна Двойка, тъй като Ал бил свободен дух, заобиколен от хаос и безпорядък, докато Алекс бил по- анално-податлив, но "Лудия" Ал очевидно не бил по-луд от "Нормалния" Алекс; наистина, Ал се водел нещо като водач и говорител на бандата. След като се сдобили с един изхвърлен (през комина) студент по Алхимия на име "Нерешителния Адриан" Емери (който не бил по-луд от който и да е Алхимик), те сформирали групата на Димящото Гну. Ал и Алекс изработвали кодове и хитрости за "кракване" на системата, а Адриан изработил нов хардуер в помощ на опитите им да постигнат подобрен вариант на технологията на щракалките.

Заедно те създали пакет от кодове(2), наречен Кълвача, който можел да разруши голяма част от веригата от кули, но Мойст фон Липвиг ги убедил вместо това да изпратят друг вид съобщение: "неутронната бомба", която щяла да унищожи корумпираната компания, без да се налага да разрушава кулите.

Излишно е да споменаваме, че цялата работа се приключила с един тлъст подкуп от страна на компанията, който бил охотно приет от групата в замяна на подобрената им технология, която днес се използва широко из целия континент. А тримата явно са се изхитрили и оттогава използват наличните си пари и таланта си по доста по-мъдри начини.

(1) В началото те всички са били мъже. Жените(3) дошли по-късно, но вече били изтървали по-гадната част.

(2) Моржове и Тсортски коне все още не се използват в Щракалките.

(3) Всъщност, те обикновено били момичета и момчета.


_______________
* "Щракалките" е неофициалното название на системата от семафорни кули, която е най-бързото средство за комуникация в света на Диска. Семафорната Компания на Големия Ствол ги управлява.

Тази машинария се състои от верига от кули, всяка от които има мрежа от осем "клепача", като някои от по-натоварените кули имат и по повече. Посредством отваряне и затваряне на тези клепачи, могат да се предават много сложни съобщения, които могат да се кодират и изпращат на големи разстояния - дори е възможно да се пратят цветни изображения. Системата е била разработена от Робърт Милидраги. Механизмът на прекъсвачите може да се управлява от хора, но Мойст фон Липвиг споменава и за един вид скрипец, който се задвижва от магаре, и намеква, че ще е по-лесно да се вкарат в кулите Гулеми.

Оригиналната машина е била подобрена чрез използване на часовников механизъм и перфокарти, известни като "жакарди". Операторите на щракалките обикновено са доста праволинейни индивиди, почти до маниакалност. Понякога се наемат и гаргойли като оператори на щракалки, особено в града, заради способността им да седят неподвижно върху водоливника на някой покрив.

Щракалките са горе-долу еквивалента на Интернет на Диска.


** Тези, които знаят какво е GNU, (г)не се (г)нуждаят от обяснения на тъповатата шега, която е вложена в названието; на другите може и да им е по-трудничко.