Ankh_Morpork - FC.VOJDA

5 - 4

It was time for Ankh to show their worth. The knife had almost touched the bone, and the team were at the brink of slipping below the survival line. The possibility of playing a relegation play-off was looming, and that, by any standard, is quite a gamble. But then, Ankh have always been walking on the edge of things. What matters is that when the time for the final push comes, and Death"s squad have to deliver the results, they usually do. Quite in a dramatic way indeed, but isn"t that what makes this game so funny and victory so sweet?

The curious thing in this case was that Ankh had actually decided that they cannot win this game. Obviously VOJDA looked a too strong team for them, even despite having lingered down below the relegation line for the most of the current season. But Death knew well how strong they can be, especially right at the final threshold. So He instructed His lads not to push too hard against VOJDA, and save their efforts for the coming play-off, which looked imminent.

But they didn"t listen to him. Lead by Captain Carrot of the City Watch, Ankh stormed across the field and launched a cannonade against their visitors. The score was four-nill at half-time. It remains unclear what instructions Death gave to His players at the break, but somehow they managed to lose the edge, and almost let their opponents make a unprecedented turnback. But here came Carrot again. He"s obviously either got too few brains to comprehend the fatalistic approach of his manager, or he simply cannot stop doing whatever he has already decided to do - and that was to kick the asses of VOJDA and throw them down into the lower division single-handedly. And so he did - to the dismay of the pundits, the public, and his boss. His two goals sinked the opponent team, and saved the day for Ankh.

In order to understand how his mind operates (and his muscles, to that matter), we need to have a closer glimpse at Capt. Carrot himself.

Technically a dwarf, Carrot Ironfoundersson was adopted by dwarfs but is in fact human. This made growing up difficult, especially since dwarves are smaller than the typical human (Nobby Nobbs, as always is an exception to this rule) and Carrot is taller than the typical human. Carrot"s adopted father sent him to Ankh-Morpork to join the Ankh-Morpork City Watch. He is an exemplary policeman, but can be seen by others as too polite. In anyone else it would be suspicious; with Carrot however it is sincere. He has an old sword, and a funny birthmark.

Carrot is the most consciously and conscientiously law-abiding citizen in Ankh-Morpork. When he arrived, he brought with him the book The Laws and Ordinances of the Cities Ankh and Morpork, a very old book that once belonged to a retired Ankh-Morporkian Watchman. Having been brought up in dwarf culture, Carrot takes everything literally (though with time, he develops a fuller grasp of figurative language) and believes in obeying rules. The old Watchman"s descendant told Carrot about upholding justice, so Carrot enthusiastically enforced the laws as detailed in the old book, the contents of which were unknown to everyone, even old-time Watchmen. This got him into some trouble with the city government, starting with his arresting the head of the Thieves" Guild. Yet, somehow, he managed to bring morale to the Watch just as Lady Sybil Ramkin did. Carrot is now Captain of the combined Ankh-Morpork City Watch; formally he would be called "Captain Ironfoundersson", but most people call him "Captain Carrot".

"Most people" can be taken to mean both "most people who know him" and "most people in Ankh-Morpork". Carrot walks the patrol routes even on his days-off, he talks to everyone and remembers everyone"s name, face, family, business, and so on. It is said that he reads the register of taxpayers, for fun. Sometimes a tax-evader makes claims, in Carrot"s presence, about having paid his taxes and therefore entitled to the Watch"s protection, Carrot will respond by saying that he hasn"t seen the name in the taxpayers" register, perhaps the good citizen has been too busy and forgotten to fill out tax forms, and Carrot would bring some along soon. Carrot genuinely thinks everyone, even the boy thugs in the street gangs, is decent and good underneath all the Ankh-Morpork prejudices and violence. For some strange reason, probably what Sgt. Colon calls krisma, people find that they want to meet Carrot"s expectations and do what he says. It is a good thing that Carrot wants what"s best for everyone, and has far fewer prejudices than most people; otherwise, he might become a ruthless despot forcing his ways on others. He also knows the cultures and languages of many immigrant groups in Ankh-Morpork, and politics and geography of places as far as Uberwald.

Carrot is not completely without prejudices, or perhaps quirks. A legacy of his upbringing by Dwarfs, who are reticent on some matters, is that he finds it very, very, difficult to talk about...er... gender-related issues. He therefore found the desire of some Dwarfs to openly differentiate themselves as female* to be very difficult to accept, and this prudish, conservative, streak caused one of his first real rows with Angua. Carrot also had red-faced difficulties with the consumer product manufactured by Wallace Sonky**.

Carrot is currently in a relationship with Angua (a female werewolf). His previous romantic affairs include the dwarf Minty Rocksmacker back in the mine, and the seamstress Reet, who he rescued from a street thug when newly arrived in Ankh-Morpork.

It is rumoured that Carrot is the last remaining decendant of the kings of Ankh-Morpork, but it has never been voiced too loud. He gets on with people well, he slays dragons, sort of, and is generally liked by a lot of people. Carrot wants no claim to any throne, he likes being in the city watch and Lord Vetinari governing works very well. Occasionally, and in the privacy of the Oblong Office, Carrot does make suggestions that Lord Vetinari finds hard to refuse.

_______________
* Yes, we do mean Cherry Littlebottom.

** Wallace Sonky (deceased), in his time created items (known as Sonkies) designed to keep the population of Ankh-Morpork down. Sam Vimes was heard to say that "without old man Sonky and his penny preservatives the population crisis in Ankh-Morpork would be much worse than it is".

(Carrot Ironfoundersson)

1  - 0 S Odabaş (11) 2  - 0 A Tolmie (15) 3  - 0 L Cohalan (21) 4  - 0 L Wetzk (31) 4  - 1 T Koistinen (61) 4  - 2 S Goranov (71) 4  - 3 I Kirov (75) 5  - 3 A Tolmie (81) 5  - 4 T Koistinen (82) P Bцrjesson (27) T Sinisaari (77)

_______________________________________________
Керът ни отърва кожите

Беше крайно време Анкх да покажат колко струват. Ножът вече почти бе опрял в кокала и клубът беше на ръба на оцеляването. Възможността да се играе бараж за изпадане вече висеше над главите им, а такъв мач по правило си е направо рулетка. При все това, Анкх винаги са вървяли по ръба на бръснача във всяко нещо. Което е по-важното, когато дойде моментът за финалното усилие и когато се налага отряда на Смърт да постигне даден резултат, те обикновено го правят. Наистина, по доста драматичен начин, но не е ли това, което прави тази игра толкова забавна, а победата - толкова сладка?

В този случай любопитното бе, че Анкх всъщност бяха си наумили, че няма как да спечелят този мач. Очевидно ВОЖДА изглеждаше прекалено силен отбор за тях, дори след като бяха прекарали по-голямата част от сезона под чертата на изпадащите. Обаче Смърт знаеше колко силни могат да бъдат те, особено точно на финалното препятствие. Така че Той инструктира момците Си да не се напъват твърде много срещу ВОЖДА и да спестят усилията си за идващия бараж, който изглеждаше почти неизбежен.

Но те не го послушаха. Водени от Капитан Керът от Градската Стража, Анкх се развилняха из терена и отправиха канонада от удари срещу гостите си. Резултатът беше четири на нула на полувремето. Остава неясно какви точно инструкции е дал Смърт на играчите Си на почивката, но те някак си успяха да изгубят инициативата и почти оставиха противника да направи невероятен обрат. Но ето че дойде мигът на Керът. Той явно или има прекалено малко мозък, за да разбере пораженческото отношение на своя мениджър, или просто не може да се спре да върши това, което вече си е наумил - а то бе да срита задниците на ВОЖДА и да ги запрати в долната дивизия собственоръчно. И така и стори - за изумление на специалистите, феновете и своя шеф. Двата му гола окончателно потопиха противника и спасиха кожата на Анкх.

За да разберем напълно как точно работи неговият мозък (както и мускулите му), трябва да погледнем малко по-отблизо на самия Кап. Керът.

Технически погледнато, той е джудже - Керът Айронфаундерсон е бил отгледан от джуджета, но всъщност си е човек. Това е направило детството му доста трудно, особено понеже джуджетата са по-дребни от нормалния човек (Ноби Нобс както винаги е изключение от правилото), а Керът е по-висок и от нормален човек. Осиновителят му го изпратил в Анкх-Морпорк, за да се присъедини към Градската Стража. Той е образцов полицай, но някои биха го сметнали за прекалено любезен. У всеки друг това би изглеждало подозрително; у Керът това обаче си е напълно искрено. Той си има стар меч, както и странен белег по рождение.

Керът е най-съзнателният и съвестен, спазващ закона гражданин на Анкх-Морпорк. Когато пристигнал, той донесъл със себе си книгата Зъкони и Ръспоредби нъ Гръдовете Анкх и Морпорк, една много стара книга, която някога е принадежала на един пенсиониран морпоркски Стражар. Тъй като бил отгледан според традициите на джуджетата, Керът приема всичко буквално (макар и с времето да е развил по-гъвкаво отношение към преносния смисъл на думите), а също вярва безусловно в спазването на законите. Старият Стражар казал на Керът да въздава справедливост, така че Керът с ентусиазъм следи съблюдаването на закона, както е записан в старата книга, чието съдържание не е било известно на всеки, даже не и на Стражарите от старите времена. Това му е навличало неприятности с правителството, които започнали, когато той арестувал председателя на Гилдията на Крадците. И все пак, той успял да повдигне морала на Стражата, също както Лейди Сибил Рамкин го е сторила преди. Сега Керът е Капитан в обединената Анкх-Морпоркска Градска Стража; преди са го наричали "Капитан Айрънфаундерсън", но сега повечето хора му викат просто "Капитан Керът".

Под "повечето хора" може да разбираме както "повечето хора, които го познават", така и "повечето хора в Анкх-Морпорк". Керът обхожда патрулните маршрути дори и в почивен ден, говори с всеки и помни името на всеки, физиономията му, семейството му, бизнеса му и т.н. Разправят, че чете регистъра на данъкоплатците просто за забавление. Когато някой гражданин, който е укривал данъци, спомене пред Керът, че си е платил всичките данъци и следователно подлежи на защита от страна на Стражата, Керът му отвръща, че не е срещал името му в регистъра на данъкоплатците; може би този добър гражданин е бил прекалено зает и е забравил да попълни данъчна декларация, затова Керът му обещава, че скоро ще се върне и ще му донесе такава. Керът по начало счита всички, дори и разбойниците от уличните банди, за добри души, скрити под всичките тези предразсъдъци и цялото това насилие в Анкх-Морпорк. По някаква странна причина, която Серж. Колън нарича "кризма", хората установяват, че силно желаят да покрият очакванията, които им възлага Керът, както и да изпълнят всяка негова заръка. Хубаво е, че Керът наистина желае доброто на всеки и има много по-малко предразсъдъци от другите хора; иначе, би могъл да се превърне в безмилостен деспот, който налага волята си на останалите. Той също познава културата и езика на много имигрантски групи в Анкх-Морпорк, както и политиката и географията на такива отдалечени места като Юбервалд.

Все пак не е като да няма никакви предразсъдъци, или да ги наречем чудатости. Понеже е бил отгледан от джуджетата, които са резервирани по някои въпроси, той намира доста трудно да говори за... ами... за неща, свързани с половете. Затова и желанието на някои джуджета открито да се самоопределят като женски* му се струва доста неприемливо и този му пуритански и консервативен възглед е причинил първата истинска кавга с Ангуа. Керът също има някои сериозни възражения по отношение на продукта, произведен от Уолъс Сонки**.

В момента Керът ходи с Ангуа (женски върколак). Предишните му авантюри включват джудже на име Минти Скалотрошачката, с която ходел, докато е живеел в мината, както и шивачката Рийт, която спасил от уличните разбойници, веднага щом пристигнал в Анкх-Морпорк.

Твърди се, че Керът е последният останал наследник на кралете на Анкх-Морпорк, но за това никога не се говори на всеослушание. Той добре се спогажда с хората, бори се с дракони (по свой си начин) и общо взето е доста харесван. Керът не желае да предявава никакви претенции към трона, той иска да бъде в градската стража и харесва начина, по който Лорд Ветинари управлява града. Понякога, когато са усамотени в Продълговатия Офис, Керът прави някои предложения на Ветинари, които последният няма как да отхвърли.

_______________
* Да, наистина става въпрос за Веселка Дребнодупе.

** Покойният Уолъс Сонки, приживе е изобретил едно приспособление (известно като Сонкито), предназначено да задържа растежа на населението на Анкх-Морпорк. Сам Ваймс веднъж казал, че "без старика Сонки и неговите презервативи за по едно пени, демографската криза в Анкх-Морпорк сега щеше да е много по-сериозна".


FINAL STANDINGS

		Отбор	М	П	Р	З	ОГ   ПГ	±	Т
1.		LUTADOR	14	13	0	1	63 - 10	53	39
2.		AzUrAL	14	11	1	2	67 - 22	45	34
3.		Zimbru-Botanika	14	6	3	5	14 - 16	-2	21
4.		Ankh_Morpork	14	7	0	7	39 - 56	-17	21
5.		Gargamelite	14	5	3	6	30 - 40	-10	18
6.		FC Kosio	14	3	4	7	18 - 29	-11	13
7.		FC.VOJDA	14	3	1	10	31 - 54	-23	10
8.		toledo svilengrad	14	2	0	12	15 - 50	-35	6

 

изобщо няма да споря.:)))))))))))))))

да откриеме това приспособление за задържане растежа на населението. Трябва да го разбиеме, за да израстне нашия малък народ. Поздрав!

...джуджетата и някои други все още редки малцинства ще почнат да се множат като зайци...

духовно израстване. Но и размножаването ме плаши. Много гад се народи. Ние застрашително се топиме.

Много орки, много нещо... уф, това беше от друга книга :-S

Върхът! Страхотен профил на Капитан Керът!

Капитана ти отдава чест! :-)

Ех, аз сега за 150-ти път препрочитам "Шовинист" с огромна радост. Блогът ти ми пълни душата. Поздрави!

Шовинист и Ерик са просто класика!