Постинг
05.11.2008 23:58 -
Kites & dragons
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 34415 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2008 02:04
Прочетен: 34415 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 06.11.2008 02:04
Emil - Ankh_Morpork 5 - 0
It has become a new trend in Ankh"s behaviour in the league: they win their home games with a lot of effort, while completely throwing the away ones to their opponents. Thus, they"ve managed to develop a strongly negative goal difference (similarly to the end of last season) while still keeping an even balance of points - two home wins and two away defeats.
Oops... We just gave away the outcome from the fourth league match. Yes, it was a defeat away to the group"s newcomer, Emil. But does this surprise anyone? Not really. In fact, it looked evident right from the start that Death"s squad weren"t about to put even half of their efforts. Consequently, they didn"t create even one goal chance, whilst the opponents managed to convert five. It looks like a defeat due to forfeit, and one might wonder whether our lads were even present on the field. The only difference from a defeat on forfeit was that there were traveling fans accompanying the team. But their purpose wasn"t to watch the game. They were in fact in Pseudopolis aiming at a good old brawl with the local hools right after the game.
The local police is not like the Ankh-Morpork City Watch. These guys here are touching things rather rapidly. And harshly. Thank goodness that the number of Ankh"s ultras wasn"t in fact very large (despite the close distance from their city; and maybe because of everyone"s expectation that Ankh would easily roll over in front of their opponent - which they did). Therefore, there weren"t too many reasons for the local authorities to panic. Moreover, they used some sophisticated and recently developed technologies for crowd control and tracking the rioting masses from a distance. The most remarkable one was the Kite.
The Kite is one of the few fortunate inventions by Leonard da Quirm that got a succinct rather than descriptive name. It also has the distinction as Leonard"s only successful flying machine. It is constructed by teams of artificer apprentices on a flotilla on the way to the Edge of the Disc. The Kite is made of very well-varnished wood that does not catch fire, and sufficiently air-tight to go into the void space. Its main components are:
- part shaped like a giant eagle, with wings that can be winched inward and folded up; the crew"s cabin is contained in this part.
- the dragon pods associated with this part.
- part shaped like a giant salmon in the grasp of the aforementioned giant eagle, containing more dragon pods.
The Kite is powered by, yes, Swamp Dragons, the very explosive animal. Leonard has managed to feed them a diet that gave them very hot flames without even a tiny burp.
As each module is used up, the dragons inside are released and allowed to flutter/glide/drift unhurt back down to the Disc. It is understood that Lady Sybil Ramkin insisted on this as her price for providing the dragons in the first place.
"Draco vulgaris" literally means "common dragon". These dragons are generally called swamp dragons because they evolved in swamps, where there is rather little that can be used as fuel, and this is a problem for animals that create flame to incubate eggs, fight off enemies, predators, and other dragons (competitors for food or territory), or just to dispel boredom. Swamp dragons compensate for this by evolving a huge appetite for anything that can be used for combustion. Swamp dragons can rearrange their "internal plumbing", guts, stomach, other miscellaneous tubes, to make the best use of what they have eaten, and to make the hottest flame they can. When having indigestion (a common ailment for swamp dragons), or being over-excited, a dragon tends to explode, which is the most common (practically the only) cause of death for swamp dragons. Swamp dragons are almost permanently ill; the famous swamp dragon breeder, Lady Sybil Ramkin, has written a book* listing all swamp dragon diseases, their symptoms, causes, treatments, and so on.
Swamp dragons can grow up to about two feet long. All have wings although for some the wings are only ornamental. Swamp dragons can fly, and have to answer to real physics when they do (see Noble dragon (Draco nobilis**) for a comparison).
Nowadays, there is a trend among nobles and other rich people to keep swamp dragons as pets. There are breeders" associations***, many breeders being rich enthusiasts rather than commercial mass-producers. There are competitions and judging. There are many breeds of swamp dragons with different looks, different personalities and, last but not least, different propensity toward exploding. Swamp dragon breeders are careful to give their dragons the right amounts of coal, charcoal, and some other supplements. This does not always keep the dragon in one piece.
There are always owners who throw out their swamp dragons, just as happens with any other pet species. In Ankh-Morpork, Lady Sybil aids Rosie Devant-Molei"s "Sunshine Sanctuary for Sick Dragons", which houses abandoned swamp dragons rather than being a vet hospital for swamp dragons. It is unclear whether such charity is practiced in other cities of the Sto Plains. Another notable dragon breeder is Brenda Rodley, Her Grace the Dowager Duchess of Quirm.
A brief list of their characteristics, can be found in Sybil Ramkin"s book. Interestingly, this (non exhaustive) catalogue of dragon varieties lists two named for Lady Sybil, so she has evidently had some success as a breeder of pedigree dragons.
The collective noun for swamp dragons is "a slump" or "an embarrassment". An interesting clue as to why swamp dragons are as disastrously ill-equipped for life on the Disc as they seem to be has been gleaned from the recent (re)discovery of moon dragons****.
_______________
* A book by Lady Sybil Ramkin. It describes every possible disease a Swamp dragon could contract, from Abated Heels to Zig-Zag Throat. However, nothing in her previous experience was of any help in working out what was wrong with Errol when he went off his coal and was distinctly off-form for a few days...
** Noble dragons (Draco nobilis) are intelligent, arrogant, powerful, and graceful and beautiful in a specialized sense. Noble dragons are huge and winged, can produce an extremely hot flame, and seem to defy normal physics in both their flying and their flaming. If they are flesh and blood, each noble dragon will weigh many tons, but the one noble dragon that appeared in Ankh-Morpork lazily flaps its wings once to take off, and glides around for the rest of the flight. The noble dragon doesn"t seem to have eaten much in the way of energy-rich fuels, but its flame has been far hotter than that of the most gluttonous swamp dragons.
The fact is, the noble dragon is one of the Discworld species that has evolved to live on magic. Their body materializes by magic, they flame by magic, they fly (or glide) by magic. Since the large amount of magic required for a noble dragon to exist in the more normal dimensions of Discworld is not available everywhere, noble dragons have gone into another dimension, all metaphorically squished up like rather huge and beautiful sardines. A noble dragon is summoned by a person, or several people, performing a ritual according to The Summoning of Dragons written by the wizard Tubal de Malachite many years ago. People performing this ritual have to imagine the dragon very intensely, and gather objects that might be magical. The noble dragon feeds on the magic, comes through the mind of one of those people, and afterwards may become able to read his mind. In effect, the materialized noble dragon shares some personality traits of the performer of this ritual.
The beautiful but rather transparent dragons in the upside-down mountain Wyrmberg, back in the times of The Colour of Magic, were possibly a mass-summoned population of noble dragons.
*** The Cavern Club for Dragons - but that"s a completely different story.
**** Moon dragons are the dragons found on the moonlet of the Discworld. All moon dragons are silvery in color, as is everything else - including the plants that the dragons eat - on the moon. Moon dragons have a sleek shape and flame backwards, using a rocket-like propulsion system in the low-gravity environment on the moon. They have nice wings, but these are used for steering the flight instead of gliding (as done by Noble dragons) or flapping (as done by Swamp dragons).
Moon dragons are discovered when the crew of the Kite landed on the moon for refueling purposes, during an attempt to avert destruction of Dunmanifestin on Cori Celesti by the Silver Horde at the times of The Last Hero.
Opinion is divided among zoologists and students of these things, but following the discovery of the Moon dragons, a theory was proposed that suggested that the whole sorry race of Swamp dragons are the debased descendants of moon dragons who literally fell to the Disc. Separated from their high-octane diet of lunar vegetation, the dragons adapted to what they could find on the Disc, which neatly explains why they are such an unstable lifeform prone to so many illnesses and inadvertant explosions: they are doggedly holding on, living on a diet they were not originally meant to eat. Only the property of dragons, to internally rearrange themselves to make use of what poor-quality fuel there is, has ensured their survival as a species. Indeed, the ability of a dragon to rearrange its own innards to suit circumstances means that the swamp dragon has learnt to flame from what the human race has come to think of as the right end: but at the cost of losing much of its ability to fly. The recent existance of a mutant called Errol who was remarkable for (a) flaming from the "wrong" end and (b) being able to fly, is now taken as supporting evidence for this notion: far from being a mutant or a sport, Errol was as near as possible a true genetic version of the Moon Dragon who thrived on the highly refined substances to be found in the Watch House - ie, lamp-oil and Carrot"s armour polish.
As Sybil Ramkin"s expressed desire, on seeing Errol fly, was to breed back into the line to try to get more of this sub-species, it is highly possible that she and other members of the Cavern Club have managed to do it. After all, the Kite brought more Moon Dragons back to the Disc, and in one sense, it"s hardly dragon magic, is it...
_______________________________________________
Хвърчила и дракони
Вече става някакъв навик на Анкх да се държи така в лигата: печелят домакинските си мачове с много пот на чело, а пък гостуванията си направо ги отписват. Така успяха вече да натрупат доста отрицателна голова разлика (подобно на края на миналия сезон), докато все още поддържат благоприятен точков баланс - две домакински победи и две загуби като гост.
Опаа... Май издадох какъв е изхода от четвъртия им мач от сезона. Да, това си беше поредното поражение далеч от дома, този път от новодошлия Емил. Но дали някой бе изненадан от това? Не съвсем. Всъщност още от първата минута си личеше, че отряда на Смърт няма да положи дори и половината усилия за победа. Затова и логично не създадоха нито една голова възможност, докато противника успя да реализира пет броя. Изглежда точно като служебен резултат и наистина някой би се зачудил дали нашите въобще са излизали на терена. Единствената разлика от служебна загуба бе фактът, че на стадиона имаше известен брой гостуващи фенове, които пристигнаха с отбора. Но целта им не беше да гледат мача. Всъщност те бяха се домъкнали до Псевдополис с едничката цел да си спретнат едно хубаво старомодно меле с местните хулигани веднага след мача.
Местната полиция не е като анкх-морпоркската Градска Стража. Тези момченца пипат бързо и здраво. Хубаво, че броят на ултрасите на Анкх не беше твърде голям (въпреки непосредствената близост между двата града; а може би и именно поради всеобщите очаквания нашите леко да полегнат на противника - което и сториха). Затова и нямаше много причини за местните власти да се шашкат. Още повече, че в употреба влязоха някои нови напреднали технологии за усмиряване на тълпите и наблюдение на буйстващите маси от разстояние. Най-забележителното приспособление бе Хвърчилото.
Хвърчилото е едно от по-успешните изобретения на Леонард Куирмски, които носят кратки, но описателни наименования. То също се отличава като единствената успешна летяща машина на Леонард. Било е разработено от цяла тайфа чираци, докато плавали с една флотилия в посока Ръба на Диска. Хвърчилото е направено от дърво, изрядно намазано с лак, което е огнеупорно и достатъчно леко да се носи из безвъздушното пространство на космоса. Основните му части са:
- горна част с формата на огромен орел, с крила, които могат да се разтягат навън и да се сгъват нагоре; кабината на екипажа се намира в тази част.
- стъпенките за драконите са свързани към тази част.
- долна част с формата на огромна пъстърва, сграбчена от гореспоменатия орел, която съдържа още няколко стъпенки за дракони.
Да, Хвърчилото се задвижва от Блатни Дракони, това толкова взривоопасно животно. Леонард успявал да ги храни с диета, от която бълвали особено горещи пламъци дори при най-малкото оригване.
След като всеки модул се изчерпа, драконите вътре се пускат да си отлетят/пикират/спуснат непокътнати на свобода и обратно да си щъкат из Диска. Известно е, че Лейди Сибил Рамкин е настояла на това условие като отплата за това, че е предоставила самите дракони.
"Драко вулгарис" буквално значи "обикновен дракон". Тези дракони са най-общо наричани блатни дракони, защото са се развили в блатата, където има доста оскъдни ресурси, които да използват като гориво, а това си е проблем за животно, което използва пламъци, за да люпи яйцата си, да се бори срещу неприятели, хищници или други дракони (в съревнованието за територия), или просто да пропъжда скуката. Блатните дракони компенсират тази липса, като развиват огромен апетит към всичко, което може да се използва за горене. Те могат да пренареждат "вътрешната си канализация", черва и стомах и други разни тръбички, за да използват това, което са погълнали, по най-ефективния начин и да произвеждат възможно най-горещите пламъци. Когато имат разстройство (едно доста разпространено заболяване при блатните дракони) или ако се превъзбудят, тези дракони може и да експлодират, което е най-честата (или май единствената) причина за смъртността сред тях. Блатните дракони са почти постоянно болни от нещо; известната стопанка на дракони Лейди Сибил Рамкин е написала една книга*, която изброява всички възможни заболявания на драконите, техните симптоми, причинители, начини на лечение и т.н.
Блатните дракони могат да достигнат до две стъпки дължина. Всички те имат крила, макар че при някои крилата са просто за украса. Блатните дракони могат да летят и трябва да се съобразяват с обичайните физични закони (за разлика от Благородния дракон (Драко нобилис**) например).
В днешно време има мода сред благородниците и богаташите да отглеждат блатни дракончета като домашни любимци. Има си и асоциации за развъждането им***; много стопани са по-скоро богати ентусиасти, отколкото масови производители с търговска цел. Има състезания с жури за най-добро експлодиране на блатен дракон. Стопаните им внимават да им дават правилното количество въглища, брикети и някои други добавки, с което ги поддържат винаги събрани в едно парче.
Винаги има някой собственик, който ще изхвърли своя дракон, както става и с всички останали домашни любимци. В Анкх-Морпорк, Лейди Сибил Рози Девант-Молей притежава "Слънчевия Приют за Болни Дракони", който подслонява изоставените екземпляри, без задължително да е болница за дракони. Не е ясно дали подобна благотворителност се практикува и в други градове из равнините Сто. Друга известна стопанка на дракони е Бренда Родли, Нейно Височество Дукеса на Доуаджър от Куирм.
Кратък списък с техните характеристики има в книгата на Сибил. Любопитното е, че този (не много изчерпателен) каталог на драконовите разновидности включва и два екземпляра на името на Лейди Сибил, така че тя явно е имала известен успех в опитите си да ги размножава.
Събирателното наименование на блатните дракони е "свличането" или "срамотата". Интересна причина защо тези дракони са толкова зле пригодени за живот на Диска е, че те изглежда са издънка от наскоро (пре)откритите Лунни Дракони****.
_______________
* Това е книгата на Лейди Сибил Рамкин. Тя описва всяко възможно заболяване, което може да прихване блатния дракон, от Протрити Пети до Зигзагообразно Гърло. Обаче нищо в многогодишния й опит не е успяло да й помогне да разбере какво не му е било наред на Ерол, когато му свършили въглищата и определено не бил във форма за няколко дни...
** Благородните дракони (Драко нобилис) са интелигентни, арогантни, могъщи, грациозни и красиви същества със специализирани сетива. Благородните дракони са огромни и крилати, могат да произвеждат изключително горещ пламък и изглежда не се съобразяват с никакви физични закони, както при възпламеняването, така и при летенето. Ако беше от плът и кръв, един благороден дракон би тежал много много тонове, но онзи дракон, който веднъж се появил в Анкх-Морпорк, лениво плеснал с крила веднъж-дваж, за да се издигне, след което просто се плъзгал из пространството наоколо през останалата част от полета си. Благородният дракон изглежда не консумира много енергоизточници, но пламъка му е далеч по-горещ и от този на най-лакомия блатен дракон.
Работата е там, че благородния дракон е един от видовете на Диска, които живеят от магията. Тялото им се материализира чрез магия, пламъка им става чрез магия, те летят (или се плъзгат) чрез магия. Понеже голямото количество магия, необходима за съществуването на един благороден дракон в по-нормалните измерения на Диска не е на разположение навсяъде, тези дракони са се преселили в друго измерение, където живеят метафорично казано натъпкани като красиви сардели. Благороден дракон може да се призове от човек, или няколко души, след провеждането на ритуал съгласно книгата "Призувавънйе на Драгуни", написана от магьосника Тубал де Малахит преди много години. Хората, които провеждат този ритуал, трябва да си представят много усилено дракона и да съберат наоколо предмети, които може да имат магически сили. Благородният дракон се захранва от магията, преминава през съзнанието на този човек или няколко човека, след което може дори да им чете мислите. Като резултат, така материализираният дракон споделя някои черти на харакера на този, който е провел ритуала.
Прекрасните, но доста прозрачнички дракони от обърнатата с главата надолу планина Вормберг по времето на Цвета на Магията вероятно са били някаква масово призована популация от благородни дракони.
*** Пещерния Клуб на Драконите - но тук става въпрос за съвсем друга история.
**** Лунните дракони са вид, открит на малката луна на Диска. Всички лунни дракони са сребристи, тъй като всичко, което ядат, е с такъв цвят на тази луна - включително растенията. Лунните дракони имат загладена форма и изхвърлят пламъци отзад, като използват този вид реактивна система в условията на ниска гравитация на луната. Те имат изящни крила, които използват повече за насочване, отколкото за плъзгане (като Благородните дракони) или размахване (като Блатните).
Лунните дракони са били открити от екипажа на Хвърчилото, когато то се прилунило, за да зареди по времето на един опит да избегне своето унищожение на Дънманифестин върху Кори Целести (домът на боговете) от страна на Сребърната Орда по времето на Последния Герой.
Мненията на зоолозите и студентите са разделени по тези въпроси, но след откриването на Лунните дракони се появила теорията, че цялата раса на Блатните дракони представлява изпаднала издънка на лунните дракони, които буквално паднали върху Диска. Разделени от високооктановата си диета от лунна растителност, драконите се нагодили и се хранили с каквото намерят на Диска, което е удобно обяснение защо представляват такава нестабилна форма на живот, склонна към безброй заболявания и неочаквани експлозии: те някак си се крепят и живеят на диета, която първоначално не се е предполагало да следват. Единствено способността на драконите да пренареждат вътрешностите си така, че да използат и малкото налично нискокачествено гориво им е осигурило оцеляването като вид. И наистина, умението им да си променят вътрешните органи в зависимост от околната среда означава, че блатните дракони са се научили да бълват огън от това, което човешката раса счита за "правилния край": но на цената да изгубят голяма част от летателните си умения. Наскоро роденият мутант на име Ерол е забележителен с това, че (а) бълва огън от "грешната" страна и (б) може да лети; всичко това е доказателство в подкрепа на твърдението, че вместо мутант или някакво странно изключение, Ерол е възможно най-близкото генетично копие на Лунните Дракони, прехранващо се с високо рафинирани вещества, които лесно могат да се намерят из Щаба на Стражата - т.е. масло от лампите, или пък лака за лъскане на бронята на Керът.
Тъй като желанието на Сибил Рамкин при вида на летящия Ерол било да отгледа поколение от този подвид, твърде вероятно е тя и други членове на Пещерния Клуб да са успяли да го постигнат. В края на краищата, Хвърчилото е докарало още няколко Лунни Дракона на Диска и в известен смисъл това едва ли представлява някаква драконска магия, нали така...
Next week:
Ankh_Morpork - Knight of freedom
It has become a new trend in Ankh"s behaviour in the league: they win their home games with a lot of effort, while completely throwing the away ones to their opponents. Thus, they"ve managed to develop a strongly negative goal difference (similarly to the end of last season) while still keeping an even balance of points - two home wins and two away defeats.
Oops... We just gave away the outcome from the fourth league match. Yes, it was a defeat away to the group"s newcomer, Emil. But does this surprise anyone? Not really. In fact, it looked evident right from the start that Death"s squad weren"t about to put even half of their efforts. Consequently, they didn"t create even one goal chance, whilst the opponents managed to convert five. It looks like a defeat due to forfeit, and one might wonder whether our lads were even present on the field. The only difference from a defeat on forfeit was that there were traveling fans accompanying the team. But their purpose wasn"t to watch the game. They were in fact in Pseudopolis aiming at a good old brawl with the local hools right after the game.
The local police is not like the Ankh-Morpork City Watch. These guys here are touching things rather rapidly. And harshly. Thank goodness that the number of Ankh"s ultras wasn"t in fact very large (despite the close distance from their city; and maybe because of everyone"s expectation that Ankh would easily roll over in front of their opponent - which they did). Therefore, there weren"t too many reasons for the local authorities to panic. Moreover, they used some sophisticated and recently developed technologies for crowd control and tracking the rioting masses from a distance. The most remarkable one was the Kite.
The Kite is one of the few fortunate inventions by Leonard da Quirm that got a succinct rather than descriptive name. It also has the distinction as Leonard"s only successful flying machine. It is constructed by teams of artificer apprentices on a flotilla on the way to the Edge of the Disc. The Kite is made of very well-varnished wood that does not catch fire, and sufficiently air-tight to go into the void space. Its main components are:
- part shaped like a giant eagle, with wings that can be winched inward and folded up; the crew"s cabin is contained in this part.
- the dragon pods associated with this part.
- part shaped like a giant salmon in the grasp of the aforementioned giant eagle, containing more dragon pods.
The Kite is powered by, yes, Swamp Dragons, the very explosive animal. Leonard has managed to feed them a diet that gave them very hot flames without even a tiny burp.
As each module is used up, the dragons inside are released and allowed to flutter/glide/drift unhurt back down to the Disc. It is understood that Lady Sybil Ramkin insisted on this as her price for providing the dragons in the first place.
"Draco vulgaris" literally means "common dragon". These dragons are generally called swamp dragons because they evolved in swamps, where there is rather little that can be used as fuel, and this is a problem for animals that create flame to incubate eggs, fight off enemies, predators, and other dragons (competitors for food or territory), or just to dispel boredom. Swamp dragons compensate for this by evolving a huge appetite for anything that can be used for combustion. Swamp dragons can rearrange their "internal plumbing", guts, stomach, other miscellaneous tubes, to make the best use of what they have eaten, and to make the hottest flame they can. When having indigestion (a common ailment for swamp dragons), or being over-excited, a dragon tends to explode, which is the most common (practically the only) cause of death for swamp dragons. Swamp dragons are almost permanently ill; the famous swamp dragon breeder, Lady Sybil Ramkin, has written a book* listing all swamp dragon diseases, their symptoms, causes, treatments, and so on.
Swamp dragons can grow up to about two feet long. All have wings although for some the wings are only ornamental. Swamp dragons can fly, and have to answer to real physics when they do (see Noble dragon (Draco nobilis**) for a comparison).
Nowadays, there is a trend among nobles and other rich people to keep swamp dragons as pets. There are breeders" associations***, many breeders being rich enthusiasts rather than commercial mass-producers. There are competitions and judging. There are many breeds of swamp dragons with different looks, different personalities and, last but not least, different propensity toward exploding. Swamp dragon breeders are careful to give their dragons the right amounts of coal, charcoal, and some other supplements. This does not always keep the dragon in one piece.
There are always owners who throw out their swamp dragons, just as happens with any other pet species. In Ankh-Morpork, Lady Sybil aids Rosie Devant-Molei"s "Sunshine Sanctuary for Sick Dragons", which houses abandoned swamp dragons rather than being a vet hospital for swamp dragons. It is unclear whether such charity is practiced in other cities of the Sto Plains. Another notable dragon breeder is Brenda Rodley, Her Grace the Dowager Duchess of Quirm.
A brief list of their characteristics, can be found in Sybil Ramkin"s book. Interestingly, this (non exhaustive) catalogue of dragon varieties lists two named for Lady Sybil, so she has evidently had some success as a breeder of pedigree dragons.
The collective noun for swamp dragons is "a slump" or "an embarrassment". An interesting clue as to why swamp dragons are as disastrously ill-equipped for life on the Disc as they seem to be has been gleaned from the recent (re)discovery of moon dragons****.
_______________
* A book by Lady Sybil Ramkin. It describes every possible disease a Swamp dragon could contract, from Abated Heels to Zig-Zag Throat. However, nothing in her previous experience was of any help in working out what was wrong with Errol when he went off his coal and was distinctly off-form for a few days...
** Noble dragons (Draco nobilis) are intelligent, arrogant, powerful, and graceful and beautiful in a specialized sense. Noble dragons are huge and winged, can produce an extremely hot flame, and seem to defy normal physics in both their flying and their flaming. If they are flesh and blood, each noble dragon will weigh many tons, but the one noble dragon that appeared in Ankh-Morpork lazily flaps its wings once to take off, and glides around for the rest of the flight. The noble dragon doesn"t seem to have eaten much in the way of energy-rich fuels, but its flame has been far hotter than that of the most gluttonous swamp dragons.
The fact is, the noble dragon is one of the Discworld species that has evolved to live on magic. Their body materializes by magic, they flame by magic, they fly (or glide) by magic. Since the large amount of magic required for a noble dragon to exist in the more normal dimensions of Discworld is not available everywhere, noble dragons have gone into another dimension, all metaphorically squished up like rather huge and beautiful sardines. A noble dragon is summoned by a person, or several people, performing a ritual according to The Summoning of Dragons written by the wizard Tubal de Malachite many years ago. People performing this ritual have to imagine the dragon very intensely, and gather objects that might be magical. The noble dragon feeds on the magic, comes through the mind of one of those people, and afterwards may become able to read his mind. In effect, the materialized noble dragon shares some personality traits of the performer of this ritual.
The beautiful but rather transparent dragons in the upside-down mountain Wyrmberg, back in the times of The Colour of Magic, were possibly a mass-summoned population of noble dragons.
*** The Cavern Club for Dragons - but that"s a completely different story.
**** Moon dragons are the dragons found on the moonlet of the Discworld. All moon dragons are silvery in color, as is everything else - including the plants that the dragons eat - on the moon. Moon dragons have a sleek shape and flame backwards, using a rocket-like propulsion system in the low-gravity environment on the moon. They have nice wings, but these are used for steering the flight instead of gliding (as done by Noble dragons) or flapping (as done by Swamp dragons).
Moon dragons are discovered when the crew of the Kite landed on the moon for refueling purposes, during an attempt to avert destruction of Dunmanifestin on Cori Celesti by the Silver Horde at the times of The Last Hero.
Opinion is divided among zoologists and students of these things, but following the discovery of the Moon dragons, a theory was proposed that suggested that the whole sorry race of Swamp dragons are the debased descendants of moon dragons who literally fell to the Disc. Separated from their high-octane diet of lunar vegetation, the dragons adapted to what they could find on the Disc, which neatly explains why they are such an unstable lifeform prone to so many illnesses and inadvertant explosions: they are doggedly holding on, living on a diet they were not originally meant to eat. Only the property of dragons, to internally rearrange themselves to make use of what poor-quality fuel there is, has ensured their survival as a species. Indeed, the ability of a dragon to rearrange its own innards to suit circumstances means that the swamp dragon has learnt to flame from what the human race has come to think of as the right end: but at the cost of losing much of its ability to fly. The recent existance of a mutant called Errol who was remarkable for (a) flaming from the "wrong" end and (b) being able to fly, is now taken as supporting evidence for this notion: far from being a mutant or a sport, Errol was as near as possible a true genetic version of the Moon Dragon who thrived on the highly refined substances to be found in the Watch House - ie, lamp-oil and Carrot"s armour polish.
As Sybil Ramkin"s expressed desire, on seeing Errol fly, was to breed back into the line to try to get more of this sub-species, it is highly possible that she and other members of the Cavern Club have managed to do it. After all, the Kite brought more Moon Dragons back to the Disc, and in one sense, it"s hardly dragon magic, is it...
 (Errol, a cute hybrid dragon) |
 |
|
_______________________________________________
Хвърчила и дракони
Вече става някакъв навик на Анкх да се държи така в лигата: печелят домакинските си мачове с много пот на чело, а пък гостуванията си направо ги отписват. Така успяха вече да натрупат доста отрицателна голова разлика (подобно на края на миналия сезон), докато все още поддържат благоприятен точков баланс - две домакински победи и две загуби като гост.
Опаа... Май издадох какъв е изхода от четвъртия им мач от сезона. Да, това си беше поредното поражение далеч от дома, този път от новодошлия Емил. Но дали някой бе изненадан от това? Не съвсем. Всъщност още от първата минута си личеше, че отряда на Смърт няма да положи дори и половината усилия за победа. Затова и логично не създадоха нито една голова възможност, докато противника успя да реализира пет броя. Изглежда точно като служебен резултат и наистина някой би се зачудил дали нашите въобще са излизали на терена. Единствената разлика от служебна загуба бе фактът, че на стадиона имаше известен брой гостуващи фенове, които пристигнаха с отбора. Но целта им не беше да гледат мача. Всъщност те бяха се домъкнали до Псевдополис с едничката цел да си спретнат едно хубаво старомодно меле с местните хулигани веднага след мача.
Местната полиция не е като анкх-морпоркската Градска Стража. Тези момченца пипат бързо и здраво. Хубаво, че броят на ултрасите на Анкх не беше твърде голям (въпреки непосредствената близост между двата града; а може би и именно поради всеобщите очаквания нашите леко да полегнат на противника - което и сториха). Затова и нямаше много причини за местните власти да се шашкат. Още повече, че в употреба влязоха някои нови напреднали технологии за усмиряване на тълпите и наблюдение на буйстващите маси от разстояние. Най-забележителното приспособление бе Хвърчилото.
Хвърчилото е едно от по-успешните изобретения на Леонард Куирмски, които носят кратки, но описателни наименования. То също се отличава като единствената успешна летяща машина на Леонард. Било е разработено от цяла тайфа чираци, докато плавали с една флотилия в посока Ръба на Диска. Хвърчилото е направено от дърво, изрядно намазано с лак, което е огнеупорно и достатъчно леко да се носи из безвъздушното пространство на космоса. Основните му части са:
- горна част с формата на огромен орел, с крила, които могат да се разтягат навън и да се сгъват нагоре; кабината на екипажа се намира в тази част.
- стъпенките за драконите са свързани към тази част.
- долна част с формата на огромна пъстърва, сграбчена от гореспоменатия орел, която съдържа още няколко стъпенки за дракони.
Да, Хвърчилото се задвижва от Блатни Дракони, това толкова взривоопасно животно. Леонард успявал да ги храни с диета, от която бълвали особено горещи пламъци дори при най-малкото оригване.
След като всеки модул се изчерпа, драконите вътре се пускат да си отлетят/пикират/спуснат непокътнати на свобода и обратно да си щъкат из Диска. Известно е, че Лейди Сибил Рамкин е настояла на това условие като отплата за това, че е предоставила самите дракони.
"Драко вулгарис" буквално значи "обикновен дракон". Тези дракони са най-общо наричани блатни дракони, защото са се развили в блатата, където има доста оскъдни ресурси, които да използват като гориво, а това си е проблем за животно, което използва пламъци, за да люпи яйцата си, да се бори срещу неприятели, хищници или други дракони (в съревнованието за територия), или просто да пропъжда скуката. Блатните дракони компенсират тази липса, като развиват огромен апетит към всичко, което може да се използва за горене. Те могат да пренареждат "вътрешната си канализация", черва и стомах и други разни тръбички, за да използват това, което са погълнали, по най-ефективния начин и да произвеждат възможно най-горещите пламъци. Когато имат разстройство (едно доста разпространено заболяване при блатните дракони) или ако се превъзбудят, тези дракони може и да експлодират, което е най-честата (или май единствената) причина за смъртността сред тях. Блатните дракони са почти постоянно болни от нещо; известната стопанка на дракони Лейди Сибил Рамкин е написала една книга*, която изброява всички възможни заболявания на драконите, техните симптоми, причинители, начини на лечение и т.н.
Блатните дракони могат да достигнат до две стъпки дължина. Всички те имат крила, макар че при някои крилата са просто за украса. Блатните дракони могат да летят и трябва да се съобразяват с обичайните физични закони (за разлика от Благородния дракон (Драко нобилис**) например).
В днешно време има мода сред благородниците и богаташите да отглеждат блатни дракончета като домашни любимци. Има си и асоциации за развъждането им***; много стопани са по-скоро богати ентусиасти, отколкото масови производители с търговска цел. Има състезания с жури за най-добро експлодиране на блатен дракон. Стопаните им внимават да им дават правилното количество въглища, брикети и някои други добавки, с което ги поддържат винаги събрани в едно парче.
Винаги има някой собственик, който ще изхвърли своя дракон, както става и с всички останали домашни любимци. В Анкх-Морпорк, Лейди Сибил Рози Девант-Молей притежава "Слънчевия Приют за Болни Дракони", който подслонява изоставените екземпляри, без задължително да е болница за дракони. Не е ясно дали подобна благотворителност се практикува и в други градове из равнините Сто. Друга известна стопанка на дракони е Бренда Родли, Нейно Височество Дукеса на Доуаджър от Куирм.
Кратък списък с техните характеристики има в книгата на Сибил. Любопитното е, че този (не много изчерпателен) каталог на драконовите разновидности включва и два екземпляра на името на Лейди Сибил, така че тя явно е имала известен успех в опитите си да ги размножава.
Събирателното наименование на блатните дракони е "свличането" или "срамотата". Интересна причина защо тези дракони са толкова зле пригодени за живот на Диска е, че те изглежда са издънка от наскоро (пре)откритите Лунни Дракони****.
_______________
* Това е книгата на Лейди Сибил Рамкин. Тя описва всяко възможно заболяване, което може да прихване блатния дракон, от Протрити Пети до Зигзагообразно Гърло. Обаче нищо в многогодишния й опит не е успяло да й помогне да разбере какво не му е било наред на Ерол, когато му свършили въглищата и определено не бил във форма за няколко дни...
** Благородните дракони (Драко нобилис) са интелигентни, арогантни, могъщи, грациозни и красиви същества със специализирани сетива. Благородните дракони са огромни и крилати, могат да произвеждат изключително горещ пламък и изглежда не се съобразяват с никакви физични закони, както при възпламеняването, така и при летенето. Ако беше от плът и кръв, един благороден дракон би тежал много много тонове, но онзи дракон, който веднъж се появил в Анкх-Морпорк, лениво плеснал с крила веднъж-дваж, за да се издигне, след което просто се плъзгал из пространството наоколо през останалата част от полета си. Благородният дракон изглежда не консумира много енергоизточници, но пламъка му е далеч по-горещ и от този на най-лакомия блатен дракон.
Работата е там, че благородния дракон е един от видовете на Диска, които живеят от магията. Тялото им се материализира чрез магия, пламъка им става чрез магия, те летят (или се плъзгат) чрез магия. Понеже голямото количество магия, необходима за съществуването на един благороден дракон в по-нормалните измерения на Диска не е на разположение навсяъде, тези дракони са се преселили в друго измерение, където живеят метафорично казано натъпкани като красиви сардели. Благороден дракон може да се призове от човек, или няколко души, след провеждането на ритуал съгласно книгата "Призувавънйе на Драгуни", написана от магьосника Тубал де Малахит преди много години. Хората, които провеждат този ритуал, трябва да си представят много усилено дракона и да съберат наоколо предмети, които може да имат магически сили. Благородният дракон се захранва от магията, преминава през съзнанието на този човек или няколко човека, след което може дори да им чете мислите. Като резултат, така материализираният дракон споделя някои черти на харакера на този, който е провел ритуала.
Прекрасните, но доста прозрачнички дракони от обърнатата с главата надолу планина Вормберг по времето на Цвета на Магията вероятно са били някаква масово призована популация от благородни дракони.
*** Пещерния Клуб на Драконите - но тук става въпрос за съвсем друга история.
**** Лунните дракони са вид, открит на малката луна на Диска. Всички лунни дракони са сребристи, тъй като всичко, което ядат, е с такъв цвят на тази луна - включително растенията. Лунните дракони имат загладена форма и изхвърлят пламъци отзад, като използват този вид реактивна система в условията на ниска гравитация на луната. Те имат изящни крила, които използват повече за насочване, отколкото за плъзгане (като Благородните дракони) или размахване (като Блатните).
Лунните дракони са били открити от екипажа на Хвърчилото, когато то се прилунило, за да зареди по времето на един опит да избегне своето унищожение на Дънманифестин върху Кори Целести (домът на боговете) от страна на Сребърната Орда по времето на Последния Герой.
Мненията на зоолозите и студентите са разделени по тези въпроси, но след откриването на Лунните дракони се появила теорията, че цялата раса на Блатните дракони представлява изпаднала издънка на лунните дракони, които буквално паднали върху Диска. Разделени от високооктановата си диета от лунна растителност, драконите се нагодили и се хранили с каквото намерят на Диска, което е удобно обяснение защо представляват такава нестабилна форма на живот, склонна към безброй заболявания и неочаквани експлозии: те някак си се крепят и живеят на диета, която първоначално не се е предполагало да следват. Единствено способността на драконите да пренареждат вътрешностите си така, че да използат и малкото налично нискокачествено гориво им е осигурило оцеляването като вид. И наистина, умението им да си променят вътрешните органи в зависимост от околната среда означава, че блатните дракони са се научили да бълват огън от това, което човешката раса счита за "правилния край": но на цената да изгубят голяма част от летателните си умения. Наскоро роденият мутант на име Ерол е забележителен с това, че (а) бълва огън от "грешната" страна и (б) може да лети; всичко това е доказателство в подкрепа на твърдението, че вместо мутант или някакво странно изключение, Ерол е възможно най-близкото генетично копие на Лунните Дракони, прехранващо се с високо рафинирани вещества, които лесно могат да се намерят из Щаба на Стражата - т.е. масло от лампите, или пък лака за лъскане на бронята на Керът.
Тъй като желанието на Сибил Рамкин при вида на летящия Ерол било да отгледа поколение от този подвид, твърде вероятно е тя и други членове на Пещерния Клуб да са успяли да го постигнат. В края на краищата, Хвърчилото е докарало още няколко Лунни Дракона на Диска и в известен смисъл това едва ли представлява някаква драконска магия, нали така...
| 2. |  |
Emil | 4 | 2 | 2 | 0 | 10 - 3 | 7 | 8 |
| 3. |  |
Ankh_Morpork | 4 | 2 | 0 | 2 | 5 - 11 | -6 | 6 |
| 4. | |
Zimbru-Botanika | 4 | 1 | 2 | 1 | 8 - 6 | 2 | 5 |
Next week:
Ankh_Morpork - Knight of freedom
мисля, че разбрах що годе,
ДАВАЙ АНКХ!!!
време е да ги смените изтънелите Ваймски ботуши с чисто новички бутони!
:)))
цитирайДАВАЙ АНКХ!!!
време е да ги смените изтънелите Ваймски ботуши с чисто новички бутони!
:)))
О, тази точка от дневния ред беше отметната доста отдавна:
http://spasunger.blog.bg/viewpost.php?id=167760
цитирайhttp://spasunger.blog.bg/viewpost.php?id=167760
аз съм тук от три дни :), но като фен на пратчет, ще гледам да наваксам пропуснатото
цитирайТогава добре дошла! Добро начало си поставила.
Да се забавляваме! :-)
цитирайДа се забавляваме! :-)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
