Постинг
20.01.2009 17:03 -
The Bikers
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 2149 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2009 23:24
Прочетен: 2149 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 20.01.2009 23:24
Ankh_Morpork - Piwi United 6 - 1
It"s the post-season period and Ankh are having calmer times, lazying around and doing nothing. Well, except for a couple of training sessions per week. The rest of their time they spend browsing around the pubs, wasting all their savings earned during a very successful season. And meeting with old friends every now and then in occasional meaningless friendly games.
Yes, the first mid-week friendly after the end of the season was exactly such. Ankh welcomed their old acquaintances from Piwi United, the troubled team which seems to have struggled in the V league and is now going back down into the comfort of the lowest level. Ankh remembers a lot of routs over their hapless counterparts (who always remained big on promises and too weak on the field). This game was no exception. Ankh didn"t use even 50% of their potential, and yet they were able to crush Piwi with a majestic 6-1 score. Looks like a nice ending of the official season for Ankh, and a final pin into the coffin of Piwi"s confidence - a logical conclusion to their disastrous season - an Apocralyptic sort of thing, you know...
Which reminds us about the story that we were telling...
The Apoc(r)alypse would not be a complete story without the figures of the Four Horsemen: DEATH, WAR, FAMINE and PESTILENCE.
War is an important anthropomorphic personification, and one of the Four Horsemen of the Apocralypse. As a Horseman, War has some obligatory roles. War appears to be a large, jolly man in red armor, with a huge sword, riding on a large red horse, with skulls around the saddle horn. He lives in a longhouse, the type that is ideal for eternal carousing with dead warriors. However, War has married a retired Valkyrie (warrior ex-virgin), who has changed the house somewhat and chased out his "friends". War and Mrs. War have two sons, Terror and Panic, and a daughter, Clancy.
The phenomenon of war may be most notably practiced by humans, but is also practiced between wild animals such as ants. Nevertheless, War the anthropomorphic personification has picked up a human-like personality, marrying and, as it were, getting soft, thinking that he has grown old and ill like a mortal old man.
Famine is the second of the Four Horsemen of the Apocralypse. Naturally, Famine"s appearance is that of a starving man and he is always hungry even though he eats large amounts of food quite fast. When bored, he goes around eating up the food stocks in pubs. His horse looks like a toastrack. Unlike Death and War, Famine is a human invention. Natural droughts are never as bad as man-made ones. For this reason, Famine has picked up the human trait of arrogance: the arrogance to, for example, over-use the land for farming.
Pestilence appears alongside the other Riders, including in a moment when the Four Horsemen were described having a card game at Death"s house. Pestilence speaks in a voice that sounds contagious. When bored, he goes to public places such as the restroom in a hospital, and tries to infect people with various diseases. Although diseases and pathogens had started existing since the beginning of life, pestilence, i.e. major plagues, is created by human carelessness. So, like all other anthropomorphic personifications that have been shaped by the human concepts, Pestilence has some human traits. In his case, unfortunately, one of his traits is unbefitting of a Horseman; he is easily afraid. Pestilence is depicted as untidily wrapped in bandages.
Some stories mention Disease, an anthropomorphic personification that"s subordinate to Death. Others also list Famine as subordinate to Death. But Disease is just another name for Pestilence.
On Roundworld, Pestilence has hung up his tarnished silver crown, disheartened at the existence of asepsis, disinfectants, antibiotics and penicillin, and retired; his place was taken by a new anthropomorphic personification, Pollution. If only he knew the opportunities that the future would present...
About the Fourth Horseman, Death, we have told many stories, and will tell even more in the future. For he is Ankh"s current manager.
Last time we also mentioned Kaos. He used to be the fifth horseman of the apocralyptic riders, but he left them before they were famous because of artistic disagreements*. Of course, he always said later on that he never cared about their success. He is an anthropomorphic personification too, like the rest of them. Yes, the name Kaos is written correctly. Kaos is the real chaos. It is chaos with the complete absence of rules and not the chaos which can be used to draw pretty Mandelbrot patterns. The ancient Kaos would not believe in all seemingly messy things obeying and indeed revealing an underlying universal rule.
Many anthropomorphic personifications dislike the Auditors of Reality because the Auditors like to break actual phenomena in the world in order for things to go according to what they think are the correct rules. Kaos hates the Auditors for the simple reason that they embody rules.
Kaos has eyes that are completely black from edge to edge. He wears a helmet with full-face visor, on which there are strange black spots that might look like the wings of a strange butterfly**, and then again might look like the eyes of some alien creature. He rides a chariot with a black horse which glows slightly red. His sword has a blue flame, burning with absolute coldness (similarly to Death"s scythe). His hands trail with cold steam.
Currently he delivers dairy products in Ankh-Morpork under the name of Ronnie Soak. (Please, read his last name backwards.) Since physical laws such as time are optional for him, he is always on time and can attend to a large number of customers each day (exactly 7 o"clock, not a second late, at every customer"s door). Ronnie also gets to go and get the best milk from everywhere, including extinct species and from non-mammals. When not acting as an apocralyptic rider, he uses his sword to keep the milk, butter, yogurt, cheese, eggs etc nice and cold.
After a talk with (or, more correctly, after being talked at by) the famous History Monk, Lu-Tze, Kaos decided to accept the role of Chaos as theorised by modern people: seemingly completely random events all obeying a universal rule. In that position, Chaos trumped everything. Ancient disorderly Kaos had been pushed aside by objects, life forms, and societies, but Chaos is the principle of absolutely everything.
The more curious aspect of the Riders of Apocralypse is that they"re so worshipped, they often have immitators. Like the previously mentioned Other Riders Of The Apocralypse - a.k.a. Bikers of the Repocalypse: namely, Big Ted, Greaser, Pigbog, and Scuzz, who rode together until they were terminally stopped by a huge mound of aquatic lifeforms.
_______________
* The fifth horseman who left before they became famous is an obvious reference to Pete Best, the Beatle who was sacked before they became famous.
** The butterfly motif on Kaos" helmet is reflective of the Butterfly effect, in which a small change, even the flit of butterfly wings, can have any number of effects on subsequent events.
_______________________________________________
Мотористите
Вече сме в междинния период между сезоните и Анкх се наслаждава на спокойни мигове; играчите прекарват времето си в излежаване и бездействие. Е, като изключим няколкото тренировки седмично. През останалото време обикалят из кръчмите и пилеят спестеното през изминалия сезон. И отвреме-навреме срещат някои от старите си приятелчета в малки спарингчета.
Да, първия спаринг през седмицата след края на сезона беше именно такъв. Анкх посрещна старите си познайници от Пиви Юнайтед, закъсалия отбор, който явно не е бил за V лига и сега ще се завърне долу в спокойния най-нисък ешелон. Анкх помнят доста погроми над безобидния си противник (който винаги е бил голям на обещания и твърде свенлив на терена). И този мач не бе изключение. Анкх не използва даже и 50% от потенциала си и пак успя да съкруши Пиви с внушителното 6-1. Звучи като един добър завършек на официалния сезон за Анкх, а и последен пирон в ковчега на самочувствието на Пиви - един логичен край на техния и без това катастрофален сезон - един вид Апокалипсис за тях, нали разбирате...
Което ни напомня за историята, която бяхме започнали да разказваме миналия път...
Историята за Апок(р)алипсиса не би била завършена, ако не включим в нея Четирите Конници: СМЪРТ, ВОЙНА, ГЛАД и ЗАРАЗА.
Война преставлява важна антропоморфна персонификация и е един от Четирите Конници на Апокралипсиса. Бидейки Конник, Война си има някои задължителни атрибути. Той изглежда като висок веселяк, целият в червена броня, с огромен меч, яздещ огромен червен кон, целият покрит с черепи и с рог, окичен на седлото. Той живее в една дълга къща, от онзи тип, който предразполага към вечни гуляи сред загиналите воини. Все пак, Война е женен за една пенсионирана Валкирия (бивша девица-воин), която донякъде е успяла да преобрази къщата по такъв начин, че да изпъди неговите "приятелчета". Г-н и Г-жа Война имат двама синове - Ужас и Паника, както и дъщеря на име Кланси.
Явлението война може и да се практикува най-вече от хората, но освен тях от нея се възползват и някои диви животни като например мравките. Все пак, Война е антропоморфна персонификация и е възприел човешки облик, задомил се е и с течение на времето се е размекнал дотам, че вече се смята за прекалено стар и болен, почти като някой смъртен старец.
Глад е вторият от Четирите Конници на Апокралипсиса. Естествено, той изглежда като гладуващ мъж и винаги му се яде, дори след като е погълнал огромни количества храна, и то доста бързо. Когато му е скучно, той се занимава с опустошаване на целите хранителни запаси на някоя кръчма. Конят му изглежда като решетка на тостер. За разлика от Смърт и Война, Глад е напълно човешко творение. Природно причинените засушавания никога не са толкова опустошителни колкото предизвиканите от човека. По тази причина, Глад е възприел човешкото качество арогантност: арогантността, например, да обработва земята до пълното й изтощаване.
Зараза винаги язди редом с другите Конници, включително и в момента, когато Четиримата се събрали на гости у Смърт, за да изиграят едни карти. Зараза говори с глас, който звучи заразно. Когато му е скучно, той отива на някое обществено място като например чакалнята на някоя болница и се опитва да зарази хората с всички възможни болести. Макар че болестите и патогените да са се появили дълго преди зараждането на живота, заразата, и по-точно големите чумни епидемии се причиняват изключително от човешко недоглеждане. Така че, подобно на останалите антропоморфни персонификации, които са се оформили по образ и подобие на определени човешки концепции, Зараза също притежава някои човешки черти. За жалост в неговия случай, една от тях е твърде неподходяща за един Конник: той лесно се плаши. Зараза е изобразяван като дрипав и раздърпан мъж, целия в парцаливи бинтове.
Някои истории споменават и Болест, друга една антропоморфна персонификация, който е подчинен на Смърт. Според други пък, самият Глад е подчинен на Смърт. Но Болест е просто още едно от имената на Зараза.
На Кръглия свят, Зараза отдавна е окачил избледнялата си сребърна корона, обезкуражен от съществуването на антисептиците, дезинфектантите, антибиотиците и пеницилина - и се е пенсионирал; мястото му сега се заема от нова антропоморфна персонификация - Замърсяване. Само ако знаеше какви неограничени възможности предлага бъдещето...
Относно Четвъртия Конник, Смърт, сме разказвали доста неща досега, а и тепърва ще разказваме още много. Защото той е настоящия мениджър на Анкх.
Последния път споменахме и Каос. Някога той е бил петия конник сред ездачите на апокралипсиса, но ги е напуснал, преди да станат известни, поради творчески разногласия*. Разбира се, след това той винаги е твърдял, че никога не му е пукало за техния успех. Той също е антропоморфна персонификация, както останалите. И да, името Каос е вярно изписано. Това е хаосът като абсолютна липса на правила, а не онзи хаос, който може да се използва, за да рисуваш красиви футуристични шарки. Древният Каос не вярва, че всички привидно разбъркани неща следва да се подчиняват и да следват някакъв всеобщ универсален закон.
Мнозина от антропоморфните персонификации ненавиждат Ревизорите на Реалността, тъй като Ревизорите обичат да раздробяват всяко явление на света, за да накарат всички неща да се подчиняват на правилата, които те смятат за правилни. Каос мрази Ревизорите по простата причина, че те въплъщават правилата като такива.
Очите на Каос са изцяло черни, от край до край. Той носи шлем с визьор от единия край до другия, върху който се забелязват мънички черни петънца, които може и да наподобяват крилата на странна пеперуда**, така че общо взето очите му изглеждат като на някакво извънземно. Той кара колесница с един впрегнат черен кон, който сияе в бледо червено. Мечът му издава синкаво сияние и пламти с абсолютен мраз (подобно на косата на Смърт). От ръцете му излиза мразовита пара.
Към настоящия момент той разнася млечни продукти из Анкх-Морпорк под името Рони Соак (моля, прочетете фамилията му наобратно). Тъй като физичните закони като например времето не са задължителни за него, той винаги пристига навреме при голям брой клиенти едновременно, всеки ден (точно в 7 часа и нито секунда по-късно, той вече е пред всяка врата). Рони също така винаги изнамира най-доброто мляко от всякакви източници, включително от вече изчезнали животински видове и даже от не-бозайници. Когато не работи като конник на апокралипсиса, той използва меча си да поддържа млякото, кашкавала, маслото, сиренето и яйцата свежи и добре замразени.
След като веднъж разговарял (или по-скоро се оставил да бъде убеден) с известния Исторически Монах Лу-Цзе, Каос решил да приеме ролята на Хаос такъв, какъвто го определят съвременните хора: а именно серия от наглед напълно случайни събития, които обаче се подчиняват на определен универсален закон. В тази му роля, на Хаос вече му писнало и зарязал всичко. Древният безреден Каос отдавна бил вече изтласкан от разни предмети, форми на живот и общества, но Хаос си остава и до днес принципа на всичко, което ни заобикаля.
По-любопитната страна на Конниците на Апокралипсиса е, че те са толкова боготворени, че често се появяват техни имитатори. Като например наскоро споменатите Други Ездачи На Апокралипсиса - известни още като Мотористите на Репокалипсиса: Големия Тед, Мазньо, Свиньоблатски и Скъз, които карали заедно, докато накрая не били възпрепятствани завинаги от една огромна купчина морски форми на живот.
_______________
* Петият конник, който напуснал групата, преди тя да се прочуе, е явна препратка към Пийт Бест, бивш член на Бийтълс, който бил напъден от тях, преди да станат известни.
** Елементът с пеперудата върху шлема на Каос напомня за Ефекта на Пеперудата, при който дори и най-малката промяна, дори пърхането на крилцата на пеперуда, може да повлияе на безброй по-нататъшни събития.
It"s the post-season period and Ankh are having calmer times, lazying around and doing nothing. Well, except for a couple of training sessions per week. The rest of their time they spend browsing around the pubs, wasting all their savings earned during a very successful season. And meeting with old friends every now and then in occasional meaningless friendly games.
Yes, the first mid-week friendly after the end of the season was exactly such. Ankh welcomed their old acquaintances from Piwi United, the troubled team which seems to have struggled in the V league and is now going back down into the comfort of the lowest level. Ankh remembers a lot of routs over their hapless counterparts (who always remained big on promises and too weak on the field). This game was no exception. Ankh didn"t use even 50% of their potential, and yet they were able to crush Piwi with a majestic 6-1 score. Looks like a nice ending of the official season for Ankh, and a final pin into the coffin of Piwi"s confidence - a logical conclusion to their disastrous season - an Apocralyptic sort of thing, you know...
Which reminds us about the story that we were telling...
The Apoc(r)alypse would not be a complete story without the figures of the Four Horsemen: DEATH, WAR, FAMINE and PESTILENCE.
War is an important anthropomorphic personification, and one of the Four Horsemen of the Apocralypse. As a Horseman, War has some obligatory roles. War appears to be a large, jolly man in red armor, with a huge sword, riding on a large red horse, with skulls around the saddle horn. He lives in a longhouse, the type that is ideal for eternal carousing with dead warriors. However, War has married a retired Valkyrie (warrior ex-virgin), who has changed the house somewhat and chased out his "friends". War and Mrs. War have two sons, Terror and Panic, and a daughter, Clancy.
The phenomenon of war may be most notably practiced by humans, but is also practiced between wild animals such as ants. Nevertheless, War the anthropomorphic personification has picked up a human-like personality, marrying and, as it were, getting soft, thinking that he has grown old and ill like a mortal old man.
Famine is the second of the Four Horsemen of the Apocralypse. Naturally, Famine"s appearance is that of a starving man and he is always hungry even though he eats large amounts of food quite fast. When bored, he goes around eating up the food stocks in pubs. His horse looks like a toastrack. Unlike Death and War, Famine is a human invention. Natural droughts are never as bad as man-made ones. For this reason, Famine has picked up the human trait of arrogance: the arrogance to, for example, over-use the land for farming.
Pestilence appears alongside the other Riders, including in a moment when the Four Horsemen were described having a card game at Death"s house. Pestilence speaks in a voice that sounds contagious. When bored, he goes to public places such as the restroom in a hospital, and tries to infect people with various diseases. Although diseases and pathogens had started existing since the beginning of life, pestilence, i.e. major plagues, is created by human carelessness. So, like all other anthropomorphic personifications that have been shaped by the human concepts, Pestilence has some human traits. In his case, unfortunately, one of his traits is unbefitting of a Horseman; he is easily afraid. Pestilence is depicted as untidily wrapped in bandages.
Some stories mention Disease, an anthropomorphic personification that"s subordinate to Death. Others also list Famine as subordinate to Death. But Disease is just another name for Pestilence.
On Roundworld, Pestilence has hung up his tarnished silver crown, disheartened at the existence of asepsis, disinfectants, antibiotics and penicillin, and retired; his place was taken by a new anthropomorphic personification, Pollution. If only he knew the opportunities that the future would present...
About the Fourth Horseman, Death, we have told many stories, and will tell even more in the future. For he is Ankh"s current manager.
Last time we also mentioned Kaos. He used to be the fifth horseman of the apocralyptic riders, but he left them before they were famous because of artistic disagreements*. Of course, he always said later on that he never cared about their success. He is an anthropomorphic personification too, like the rest of them. Yes, the name Kaos is written correctly. Kaos is the real chaos. It is chaos with the complete absence of rules and not the chaos which can be used to draw pretty Mandelbrot patterns. The ancient Kaos would not believe in all seemingly messy things obeying and indeed revealing an underlying universal rule.
Many anthropomorphic personifications dislike the Auditors of Reality because the Auditors like to break actual phenomena in the world in order for things to go according to what they think are the correct rules. Kaos hates the Auditors for the simple reason that they embody rules.
Kaos has eyes that are completely black from edge to edge. He wears a helmet with full-face visor, on which there are strange black spots that might look like the wings of a strange butterfly**, and then again might look like the eyes of some alien creature. He rides a chariot with a black horse which glows slightly red. His sword has a blue flame, burning with absolute coldness (similarly to Death"s scythe). His hands trail with cold steam.
Currently he delivers dairy products in Ankh-Morpork under the name of Ronnie Soak. (Please, read his last name backwards.) Since physical laws such as time are optional for him, he is always on time and can attend to a large number of customers each day (exactly 7 o"clock, not a second late, at every customer"s door). Ronnie also gets to go and get the best milk from everywhere, including extinct species and from non-mammals. When not acting as an apocralyptic rider, he uses his sword to keep the milk, butter, yogurt, cheese, eggs etc nice and cold.
After a talk with (or, more correctly, after being talked at by) the famous History Monk, Lu-Tze, Kaos decided to accept the role of Chaos as theorised by modern people: seemingly completely random events all obeying a universal rule. In that position, Chaos trumped everything. Ancient disorderly Kaos had been pushed aside by objects, life forms, and societies, but Chaos is the principle of absolutely everything.
The more curious aspect of the Riders of Apocralypse is that they"re so worshipped, they often have immitators. Like the previously mentioned Other Riders Of The Apocralypse - a.k.a. Bikers of the Repocalypse: namely, Big Ted, Greaser, Pigbog, and Scuzz, who rode together until they were terminally stopped by a huge mound of aquatic lifeforms.
_______________
* The fifth horseman who left before they became famous is an obvious reference to Pete Best, the Beatle who was sacked before they became famous.
** The butterfly motif on Kaos" helmet is reflective of the Butterfly effect, in which a small change, even the flit of butterfly wings, can have any number of effects on subsequent events.
 (The Bikers of Repocalypse) |
 |
|
_______________________________________________
Мотористите
Вече сме в междинния период между сезоните и Анкх се наслаждава на спокойни мигове; играчите прекарват времето си в излежаване и бездействие. Е, като изключим няколкото тренировки седмично. През останалото време обикалят из кръчмите и пилеят спестеното през изминалия сезон. И отвреме-навреме срещат някои от старите си приятелчета в малки спарингчета.
Да, първия спаринг през седмицата след края на сезона беше именно такъв. Анкх посрещна старите си познайници от Пиви Юнайтед, закъсалия отбор, който явно не е бил за V лига и сега ще се завърне долу в спокойния най-нисък ешелон. Анкх помнят доста погроми над безобидния си противник (който винаги е бил голям на обещания и твърде свенлив на терена). И този мач не бе изключение. Анкх не използва даже и 50% от потенциала си и пак успя да съкруши Пиви с внушителното 6-1. Звучи като един добър завършек на официалния сезон за Анкх, а и последен пирон в ковчега на самочувствието на Пиви - един логичен край на техния и без това катастрофален сезон - един вид Апокалипсис за тях, нали разбирате...
Което ни напомня за историята, която бяхме започнали да разказваме миналия път...
Историята за Апок(р)алипсиса не би била завършена, ако не включим в нея Четирите Конници: СМЪРТ, ВОЙНА, ГЛАД и ЗАРАЗА.
Война преставлява важна антропоморфна персонификация и е един от Четирите Конници на Апокралипсиса. Бидейки Конник, Война си има някои задължителни атрибути. Той изглежда като висок веселяк, целият в червена броня, с огромен меч, яздещ огромен червен кон, целият покрит с черепи и с рог, окичен на седлото. Той живее в една дълга къща, от онзи тип, който предразполага към вечни гуляи сред загиналите воини. Все пак, Война е женен за една пенсионирана Валкирия (бивша девица-воин), която донякъде е успяла да преобрази къщата по такъв начин, че да изпъди неговите "приятелчета". Г-н и Г-жа Война имат двама синове - Ужас и Паника, както и дъщеря на име Кланси.
Явлението война може и да се практикува най-вече от хората, но освен тях от нея се възползват и някои диви животни като например мравките. Все пак, Война е антропоморфна персонификация и е възприел човешки облик, задомил се е и с течение на времето се е размекнал дотам, че вече се смята за прекалено стар и болен, почти като някой смъртен старец.
Глад е вторият от Четирите Конници на Апокралипсиса. Естествено, той изглежда като гладуващ мъж и винаги му се яде, дори след като е погълнал огромни количества храна, и то доста бързо. Когато му е скучно, той се занимава с опустошаване на целите хранителни запаси на някоя кръчма. Конят му изглежда като решетка на тостер. За разлика от Смърт и Война, Глад е напълно човешко творение. Природно причинените засушавания никога не са толкова опустошителни колкото предизвиканите от човека. По тази причина, Глад е възприел човешкото качество арогантност: арогантността, например, да обработва земята до пълното й изтощаване.
Зараза винаги язди редом с другите Конници, включително и в момента, когато Четиримата се събрали на гости у Смърт, за да изиграят едни карти. Зараза говори с глас, който звучи заразно. Когато му е скучно, той отива на някое обществено място като например чакалнята на някоя болница и се опитва да зарази хората с всички възможни болести. Макар че болестите и патогените да са се появили дълго преди зараждането на живота, заразата, и по-точно големите чумни епидемии се причиняват изключително от човешко недоглеждане. Така че, подобно на останалите антропоморфни персонификации, които са се оформили по образ и подобие на определени човешки концепции, Зараза също притежава някои човешки черти. За жалост в неговия случай, една от тях е твърде неподходяща за един Конник: той лесно се плаши. Зараза е изобразяван като дрипав и раздърпан мъж, целия в парцаливи бинтове.
Някои истории споменават и Болест, друга една антропоморфна персонификация, който е подчинен на Смърт. Според други пък, самият Глад е подчинен на Смърт. Но Болест е просто още едно от имената на Зараза.
На Кръглия свят, Зараза отдавна е окачил избледнялата си сребърна корона, обезкуражен от съществуването на антисептиците, дезинфектантите, антибиотиците и пеницилина - и се е пенсионирал; мястото му сега се заема от нова антропоморфна персонификация - Замърсяване. Само ако знаеше какви неограничени възможности предлага бъдещето...
Относно Четвъртия Конник, Смърт, сме разказвали доста неща досега, а и тепърва ще разказваме още много. Защото той е настоящия мениджър на Анкх.
Последния път споменахме и Каос. Някога той е бил петия конник сред ездачите на апокралипсиса, но ги е напуснал, преди да станат известни, поради творчески разногласия*. Разбира се, след това той винаги е твърдял, че никога не му е пукало за техния успех. Той също е антропоморфна персонификация, както останалите. И да, името Каос е вярно изписано. Това е хаосът като абсолютна липса на правила, а не онзи хаос, който може да се използва, за да рисуваш красиви футуристични шарки. Древният Каос не вярва, че всички привидно разбъркани неща следва да се подчиняват и да следват някакъв всеобщ универсален закон.
Мнозина от антропоморфните персонификации ненавиждат Ревизорите на Реалността, тъй като Ревизорите обичат да раздробяват всяко явление на света, за да накарат всички неща да се подчиняват на правилата, които те смятат за правилни. Каос мрази Ревизорите по простата причина, че те въплъщават правилата като такива.
Очите на Каос са изцяло черни, от край до край. Той носи шлем с визьор от единия край до другия, върху който се забелязват мънички черни петънца, които може и да наподобяват крилата на странна пеперуда**, така че общо взето очите му изглеждат като на някакво извънземно. Той кара колесница с един впрегнат черен кон, който сияе в бледо червено. Мечът му издава синкаво сияние и пламти с абсолютен мраз (подобно на косата на Смърт). От ръцете му излиза мразовита пара.
Към настоящия момент той разнася млечни продукти из Анкх-Морпорк под името Рони Соак (моля, прочетете фамилията му наобратно). Тъй като физичните закони като например времето не са задължителни за него, той винаги пристига навреме при голям брой клиенти едновременно, всеки ден (точно в 7 часа и нито секунда по-късно, той вече е пред всяка врата). Рони също така винаги изнамира най-доброто мляко от всякакви източници, включително от вече изчезнали животински видове и даже от не-бозайници. Когато не работи като конник на апокралипсиса, той използва меча си да поддържа млякото, кашкавала, маслото, сиренето и яйцата свежи и добре замразени.
След като веднъж разговарял (или по-скоро се оставил да бъде убеден) с известния Исторически Монах Лу-Цзе, Каос решил да приеме ролята на Хаос такъв, какъвто го определят съвременните хора: а именно серия от наглед напълно случайни събития, които обаче се подчиняват на определен универсален закон. В тази му роля, на Хаос вече му писнало и зарязал всичко. Древният безреден Каос отдавна бил вече изтласкан от разни предмети, форми на живот и общества, но Хаос си остава и до днес принципа на всичко, което ни заобикаля.
По-любопитната страна на Конниците на Апокралипсиса е, че те са толкова боготворени, че често се появяват техни имитатори. Като например наскоро споменатите Други Ездачи На Апокралипсиса - известни още като Мотористите на Репокалипсиса: Големия Тед, Мазньо, Свиньоблатски и Скъз, които карали заедно, докато накрая не били възпрепятствани завинаги от една огромна купчина морски форми на живот.
_______________
* Петият конник, който напуснал групата, преди тя да се прочуе, е явна препратка към Пийт Бест, бивш член на Бийтълс, който бил напъден от тях, преди да станат известни.
** Елементът с пеперудата върху шлема на Каос напомня за Ефекта на Пеперудата, при който дори и най-малката промяна, дори пърхането на крилцата на пеперуда, може да повлияе на безброй по-нататъшни събития.
Макар и срещу слаб противник, победата винаги е сладка и влияе добре на самочувствието :)
Довечера ще пия по едно, няколко пъти, за ваше здраве!
Няма да е зле Ездачите (по подобие на своя аналог Бийтълс) да запишат някоя песничка, така в паузите между раздаванията ;) На СМЪРТ със сигурност ще му е интересно, както всички типично човешки неща :)))
Да свири на банджо ще му отива, мисля си ... Война на барабани, Зараза - на клавир, а Глад на бас (бивша китара, на която е изял струните ;))
Поздрав!
цитирайДовечера ще пия по едно, няколко пъти, за ваше здраве!
Няма да е зле Ездачите (по подобие на своя аналог Бийтълс) да запишат някоя песничка, така в паузите между раздаванията ;) На СМЪРТ със сигурност ще му е интересно, както всички типично човешки неща :)))
Да свири на банджо ще му отива, мисля си ... Война на барабани, Зараза - на клавир, а Глад на бас (бивша китара, на която е изял струните ;))
Поздрав!
Ей на това му се вика идея!
Само че анкх-морпоркчани от известно време са твърде предпазливи, когато става дума за "специална" музика... последния път когато се появи подобна банда, нещата не се развиха никак добре:
http://spasunger.blog.bg/viewpost.php?id=232615
цитирайСамо че анкх-морпоркчани от известно време са твърде предпазливи, когато става дума за "специална" музика... последния път когато се появи подобна банда, нещата не се развиха никак добре:
http://spasunger.blog.bg/viewpost.php?id=232615
фантастика. Ама и звучи и доста актуално. И навежда на сериозни размисли. Ще ми трябва да го чета още няколко пъти за да "вържа" герой и времена... Изкусно написано.
цитирайТо не е измислено от мен. Синтезирано, пакетирано, пречупено през моята призма и сервирано в по-вкусен вид от мен - може би да. Но истинският гений зад всичко това е Тери Пратчет.
Тъкмо навреме идва и един вчерашен пост на mitp... ако прочетеш коментарите под него, може би доста неща ще ти се изяснят:
http://mitp.blog.bg/viewpost.php?id=279509
цитирайТъкмо навреме идва и един вчерашен пост на mitp... ако прочетеш коментарите под него, може би доста неща ще ти се изяснят:
http://mitp.blog.bg/viewpost.php?id=279509
много увлекателно и забавно е наистина, а интересно щеше да бъде, ако и в реалността беше така...
ето например, за съжаление в нашия свят и в нашите отношения Война не е такъв...веселяк ли беше думата...
ех де да беше...
а Зараза - по човешко недоглеждане, а? много е точно и това, но при нас май не минава така леко...е, имам предвид някои вътрешни зарази...като на сърцето например..айде то тялото си е немощно - това е ясно, и подлежи на зараза..ама поне сърцето ако опазим...
а, иначе и аз нещо не ги понасям тези ревизори на Реалността...
щото все се опитват в калъпи да ме вкарат...ама се не давам!
а за Каос нямам думи, на този етап поне, като го опозная повече, ще го коментирам и него, най-вероятно...
хубава вечер и успех!
цитирайето например, за съжаление в нашия свят и в нашите отношения Война не е такъв...веселяк ли беше думата...
ех де да беше...
а Зараза - по човешко недоглеждане, а? много е точно и това, но при нас май не минава така леко...е, имам предвид някои вътрешни зарази...като на сърцето например..айде то тялото си е немощно - това е ясно, и подлежи на зараза..ама поне сърцето ако опазим...
а, иначе и аз нещо не ги понасям тези ревизори на Реалността...
щото все се опитват в калъпи да ме вкарат...ама се не давам!
а за Каос нямам думи, на този етап поне, като го опозная повече, ще го коментирам и него, най-вероятно...
хубава вечер и успех!
Баш така си е и в Кръглия ни свят. Само дето тия неща по- не ги забелязваме...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
