Emil - Ankh_Morpork   6 - 0

(Мила картинка: Ринсуинд и Двуцветко разлистват Октавото върху капака на Багажа. Симпатяги...) [свали филма]

1 - 0  V Mihaylov 14" 2 - 0  J Feuchtner 29" 3 - 0  I Gudmundsen 57" 4 - 0  V Velichkov 65" 5 - 0  L Kabakchiev 66" 6 - 0  V Mihaylov 72"

Да загубиш с 6-0 не е срамно, особено за отбор като Анкх, чийто основен девиз е: "Като биеш, бий с кеф; като падаш, падни със стил". Какво по-стилно падане може да има от 6-0? (Може би единствено 7-0 е по-стилно). Особено пък не е срамно, защото противника наистина бе много силен - настоящия шампион на Лига V.169, Емил. Наскоро завършилия предишен сезон мина почти изцяло под тяхна диктовка. Отначало Анкх се концентрира да събере достатъчно точки, за да избегне изпадането. После обаче, с натрупване на победите, нещата се промениха и ни дойде апетита. В серия величествени битки (почти толкова величествени колкото легендарната Величествена революция), отряда на Смърт разби всичките си конкуренти - освен Емил. И така направи огромна услуга на последния.

Последният обаче нямаше никакво намерение да се отплаща за онзи подарък в днешния мач, с който се откри новия сезон. Това, което се очакваше да бъде сблъсък между първия и втория по сила в групата, между шампион и претендент, се оказа един монолог от страна на домакина. Поражението си беше напълно в реда на нещата, трябва да си го признаем. Това може и да е сериозно отстъпление от амбициите за златни медали, но все пак сезонът тепърва започва. Някои предпочитат да си мислят, че загубата е "стратегическа" и ще притъпи вниманието на останалите от групата и ще ги накара да ни подценят, което винаги е било веднагически наказвано от отряда на Смърт - а фаворитът рано или късно все ще се подхлъзне. Както твърдеше една поговорка, битката може и да е изгубена, но войната едва започва. Но едно може да се каже със сигурност: Анкх имат още доста хляб да изядат и доста книжки да прочетат, преди да си помислят за оглавяване на класирането...

Макар и вероятно да има по-преки пътища. Има видове хляб (като специалните каменни питки на ССПГ Диблър например), които ако успееш да изядеш, можеш с пълно право да твърдиш, че си вече всеяден и никоя друга филия не може да ти се опре.

Има и книги, от които ако успееш да прочетеш и едно изречение и след това оцелееш, значи не ти трябва да четеш повече нищо (то не че ще си в състояние де, понеже дорде си сложил и първата запетайка, мозъка ти най-вероятно вече ще се е превърнал в рехава пихтия, подобна на сутляш). Има и блогове като този, в които може и да се взираш в продължение на часове, да се връщаш към току-що прочетеното изречение няколко пъти и да продължаваш да се пулиш в недоумение, аджеба тоя какво се опитва да ми каже!?

Но думата ни е за книгите сега. Да, има много и всякакви книги, включително и такива със специални способности и уникални свойства, които са в състояние да променят света. От тях не е никак лесно да се чете, но успееш ли - гарантирано животът ти няма да е вече същия. Това в най-буквален смисъл е валидно за една по-специална книга, може би Книгата на книгите.

Нарича се Октаво. И съдържа великите Осем заклинания, които Създателя лично е използвал, за да създаде света на Диска. Всъщност той после забравил книгата на Диска, след като си свършил работата. Октавото сега се пази зорко в една специално запечатана килия в подземията на Невидимия Университет в Анкх-Морпорк, където е прикована здраво с вериги за една лекторска поставка. На свой ред поставката се намира в центъра на изключително мощно Осморно силово поле, за да не избяга. Веригата е закатанчена с Осем* катинара, всеки само с по един ключ, а всеки от ключовете се пази от един от водачите на Осемте магьоснически ордена. Изключително опасно е да се стои твърде дълго в стаята. И никак не се препоръчва да се чете от книгата!

Самата книга не представлява нищо особено. Заклинанията са което прави Октавото толкова опасно четиво. Те притежават собствено съзнание и не читателят чете от книгата, ами тя прочита него. Ринсуинд веднъж някак си успял да привлече вниманието на едно от заклинанията, което решило да се подслони в неговата глава за известно време.

Може би за да направи нещата още по-завързани, заклинанието, което се настанило в главата на магьосника, съдържало Осем думи. Седем от тях били:
"Ашонаи. Ебиис. Уршоринг. Кванти. Питан. Н"гурад. Ферингомали. .."

За щастие, на Ринсуинд му било спестено заучаването и на Осмата дума, в резултат на чието произнасяне всичко би изригнало в ослепителна Октаринова** светлина. Ринсуинд се опитал да изтръгне думата от главата си, но добре че навреме пристигнал Двуцветко (първия истински турист на Диска) на гърба на един благороден дракон и го прекъснал (Ринсуинд е толкова смотан, че едва ли може да върши едно нещо едновременно, камо ли две - а в присъствието на досадния Двуцветко не можеш да извършваш каквото и да е смислено действие).

Както виждате, въобще не се притеснявам да споделя останалите седем думи от заклинанието. Причината е, че съдържанието им е дошло до нас единствено благодарение на показанията на самия Ринсуинд, който, както е известно, е най-некадърния магьосник в Мултивселената (а причината за тъпотата му, според някои добре запознати, е именно продължителното пребиваване на такова енергоемко заклинание в мозъка му - нещо като да натовариш открадната печка "Раховец" на каруца и да не оставиш никакво място за отмъкнатите намотки медна тел).

Така че най-вероятно думите въобще не се произнасят по начина, описан по-горе. За доказателство, в един особено решаващ момент, когато Ринсуинд трябвало да изпълни своето предназначение на преносител на заклинанието и най-накрая да го произнесе както трябва, за да спаси Диска от пълно унищожение, той се издънил. А Двуцветко и Бетан се наложило да го поправят няколко пъти, за да може заклинанието да проработи (е, Диска още си е цял-целеничък както виждате, нали така?) Все пак, вместо да избълват тонове Октаринова светлина***, грешно произнесените слова предизвикали само няколко мижави фекално-кафеникави отблясъка. Така че, единственият осезаем ефект от изричането на всичките Осем съставни думи на висок глас може да се сравни с онзи остър, пронизителен и гаден звук като от електронна йоника, когато компютърът ти не може да изпълни някоя системна команда. Но да му е простено.

Октавото е било местено от мазето само веднъж в историята, когато един от по-амбициозните Архиканцлери на Невидимия Университет имал неудоволствието да бъде влачен (и почти изяден) от един разярен жив сандък със стотина крачета на име Багажа (бивша собственост на Двуцветко, впоследствие преотстъпен на Ринсуинд) в продължение на три дни и после изплют барабар с книгата.

Когато седемте останали заклинания най-сетне се усетили, че Осмият им събрат е на път да изпадне безвъзвратно от Диска, бидейки пребиваващ в чутурата на тъпия маг(е)сник, който по това време се намирал в орбитална космическа траектория с тенденция към безвъзвратно напускане на Диска... те се решили да приведат в действие Променящото заклинание, така че да променят траекторията на Диска и самия Диск като такъв, само и само Ринсуинд да може да се приземи (или придискни) обратно - накрая той паднал върху едно дърво някъде в Скунд. Като страничен ефект от Променящото заклинание, тайно произнесено в подземията на Невидимия Ун-тет, Библиотекаря, който имал нещастието да се намира точно отгоре и на пътя на ударната вълна, се озовал превърнат в дребен и глуповат рижав орангутан, курдисан сред мазна и лепкава локвичка от ананасово пюре. (Историята немее по въпроса какво е представлявало това пюре преди злочестата случка... нито пък е наясно в какво е избрало да се превърне после).

_______________
* Числото Осем е свещено в света на Диска. То притежава извънредно мощни магически свойства и затова дори произнасянето му е опасно за околните. Препоръчва се да се заменя със синоними, като например "числото преди девет" или "седем плюс едно" или пък просто "следващото". Единствено високо квалифицирани магьосници, които имат островърхи шапки и знаят как да ги използват, имат разрешение да го произнасят (правилата по отношение на магията все пак ги пишат самите те), но дори и тогава трябва винаги да слагат главна буква отпред. (На Диска говоренето с главни букви е осезаемо различно от говоренето с малки букви, особено в случая със Смърт, който говори изключително и САМО с главни букви и следователно чуваш думите Му направо в главата си, без Той да има нужда да Си отваря устата... и без това няма устни и език).

** Октарина е Осмия цвят от дъгата - Цвета на Магията. Единствено индивиди с висока чувствителност към магичното (вещици, магьосници, елфи, дракони, богове, антропоморфни персонификации и др.) могат да го доловят. Което си е голяма загуба, защото всъщност целият Диск се къпе в Октаринова светлина, но кой ти гледа?

*** В условията на Диска светлината има по-различни свойства от тази в Кръглия свят, където тя просто се подчинява на обикновените и скучни физични закони. На Диска, светлината проявява свойствата на гъста течност - движи се бавно и постепенно, утаява се в долчинки и на места на завет, тече по криви линии и е леко непредвидима. Достатъчно плътна е, за да служи за въздухоплаване (драконите използват този принцип - противно на всеобщите схващания, те не летят, като размахват дребните си крилца... колко тъпа идея само... вместо това, те се "плъзгат" по светлината като платноходи). Освен това светлината притежава тежест. Съответно (поне теоретично) може да се измерва в грамове, килограми, тонове, Световни Слонови Единици и др.

Повече за светлината, Октарина и числото Осем ще разкажем следващия път...

А сега отиваме да поливаме мъката от "стратегическото" поражение в добрата стара кръчма на Поправения барабан.

	Home	Away	Total
P	Team	Pld	W	D	L	F	A	W	D	L	F	A	GD	Pts
1	Emil	1	1	0	0	6	0	0	0	0	0	0	6	3
2	NAFEX	1	1	0	0	5	1	0	0	0	0	0	4	3
3	Zimbru-Botanika	1	0	0	0	0	0	1	0	0	3	0	3	3
4	3e/eH /oKoMoTuB	1	0	1	0	3	3	0	0	0	0	0	0	1
5	Hishnicite	1	0	0	0	0	0	0	1	0	3	3	0	1
6	AzUrAL	1	0	0	1	0	3	0	0	0	0	0	-3	0
7	Gargamelite	1	0	0	0	0	0	0	0	1	1	5	-4	0
8	Ankh_Morpork	1	0	0	0	0	0	0	0	1	0	6	-6	0

Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - 3e/eH /oKoMoTuB
07.02.2009 13.25
 

Щом като произнасяш Осем и то с главна да разбирам че и ти притежаваш магически умения?

Не ще и дума! Иначе досега и аз да съм се превърнал в мазна локвичка ананасово пюре...

Първо не ми обиждай един от най- най-любимите блогове! За пулещите се пусни малко литература в блогрола да не се пулят. Може да я дръпнеш от тук:
http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=279&Itemid=61

После ако ми позволиш корекция на името на Двуцветния в преведените на български книги е Двуцветко - и да ти кажа отива си му :)

И последно, за сега, моли се Библиотекарят да не те докопа. Първо не е дребен, а мнооого силен орангутан. И второ, изобщо не е глуповат, а според мен един от най-интелигентните герои на Пратчет. Щом е решил, че не иска да го превръщат в човек..., а и не веднъж е спасявал магьосниците барабар със светът на диска.
Айде сполай ти и другия път ме покани и мене в Барабана :Р

Ето още по-изчерпателен линк:
http://www.downbook.hit.bg/

Благодаря за поправката, ще го променя. Както съм споменавал, работата е там, че почти всичките истории съм ги чел на английски и затова ми убягват някои волни преводи на имена ;-)

В Барабана винаги си поканена. Там и без това не канят, но пък много лесно гонят (с шут в задника), но само провинилите се. То пък в едно дърто класическо мелле, много знаеш кой крив, кой - прав...

Пс. А Библиотекаря наистина не е много едър, но затова пък си права, ужасно як е. И в свободното си време спасява светове ;-)

Добре де, да кажем, че е глуповато изглеждащ... или поне е било така точно в момента, в който се озовал сред ананасовото пюре :-)

която се чете много трудно и бавно...но успееш ли да прочетеш първата страница, значи си на прав път...и имаш шанс да промениш живота си.
става въпрос за 'Махалото на Фуко'

Наистина е страхотна! Аз я започнах и даже успях да стигна до 10-та страница :-))

добре, сега, да се произнеса и аз...
наистина сезонът таман започва...така че ще имате още много шансове да се представите добре! само умната, ей!
а валидна ли е в Диска максимата: последните ще бъдат първи, а?
щото така само...питам...заради Ринсуинд. макар че за мен той и сега си е пръв, ама това е вече въпрос на лични предпочитания :))))
а този Барабан какъв е, за пръв път чувам за него...ако може да се присъединят и външни за Диска, бих наминала.
ама лошото е, че може да завърша с...какво беше, май шут?...:)::)
щото аз много дъня работите, просто ми напира отвърте...все правя така, че да се разбунват духовете...ама то няма лошо, де :))
лека!

Благодаря за линка!

А какво му е толкова сложно на Махалото. Аз я четох тая книга три пъти, много повече ми хареса от Името на розата. Еко ми е любим. Можеш, така чисто от спортна злоба, да прочетеш неговата " Как се пише дипломна работа" - много е ценна!

Баста, абсолютно нацели десетката - последните често се озовават най-отпред (в смисъл, на първия ред на събитията) и Ринсуинд е типичния пример. Все пак именно той спасява света, макар и по толкова нескопосан начин :-)

Поправения барабан е кръчма, която е наследник на стария Пробит барабан. Там стават най-хубавите побоища в града. Преди време писах за него:

http://spasunger.blog.bg/viewpost.php?id=182853

_______________
Деси, мерси за препоръката... ще прочета за дипломната работа, макар че вече ми е минало времето да пиша дипломни (но пък знае ли човек...)

Ами не е лесна за четене, но предполагам наистина ако оцелея след първите страници и после става по-лесно... Обещавам да пробвам пак! :-)

когато я прочетох бях яко "подкована". Без да искам или по случайно стечение на обстоятелствата, преди това бях прочела "Светата кръв и свещенния граал" на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн, както и още няколко книги за темплиерите.
В Махалото има страшно много такива препратки и ако не си добре запознат, наистина може да ти стане объркано.
После Шифърът на Леонардо, направо ми се стори "постна" в сравнение с Махалото :)))

Разбира се, че не е задължително да ти хареса, просто споделям моя скромен опит :)

Аз просто си се майтапя. Книгата на Бейджънт и Лий наистина е уникална и добре че първо прочетох Шифъра, та после да "ъпгрейдна" с истинската книга, така че и двете ми се видяха интересни на момента. А не като теб да направя обратно и Шифъра да ми се стори зле... А филма не беше нищо особено :-/

И Светата кръв и Махалото съм ги чела някъде 1998-99, ако не се лъжа.
Шифъра е много по-новичка в сравнение с тях, а филма беше пълна боза :( язък за големите реклами и актьорския състав!

Е, девойката си я биваше ;-)

щом казвзаш, ще ти се доверя, трябва да си експерт ;)