Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.02.2009 01:35 - Вездесъщата Пустиня
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 1689 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 16:16


Ankh_Morpork - Piwi United   1 - 6

AzUrAL - Ankh_Morpork   0 - 8

image

image

Противно на очакванията, Вездесъщата Пустиня си има начало и край. Друг въпрос е колко време отнема прекосяването й. Самият въпрос е безсмислен, защото Времето там не е онова "време", което ние познаваме. Но противно на очакванията, време там има...

Не бързайте да я прекосите... Разполагате с всичкото време на света.



Ankh - Piwi 1 - 6
 
0 - 1  S Bhanubhat 16"
1 - 1  S Braspenning 26"
1 - 2  B Ionascu 34"
1 - 3  F Riggio 38"
1 - 4  A Shantov 73"
1 - 5  F Riggio 76"
1 - 6  M Reuven 79"

image P Oprea 40"

image AzUrAL - Ankh   0 - 8

0 - 1  N Vitanov 5"
0 - 2  M Aabye-Hansen 5"
0 - 3  JL Fernбndez 6"
0 - 4  M Dalblom 13"
0 - 5  JL Fernбndez 50"
0 - 6  CA Maia 53"
0 - 7  M Ericsson 66"
0 - 8  M Dalblom 71"


Анкх изиграха два коренно различни мача през тази седмица. Първия загубиха с наглед страховитото 1-6 от някогашния съперник Пиви Юнайтед - но това разбира се бе един никому неинтересен спаринг (вече втори между двата отбора за последния месец). Пък и Анкх досега бяха мачкали Пиви където ги сварят, та сега решиха да им пуснат малко гювеч, че да не вземат да се откажат  повече да играят с нашите. Съответно и Смърт се направи на ударен и пусна някои хлапаци, които бяха се явили на проби в Градската Стража с цел постоянен трансфер. Не направиха кой знае какво впечатление.

Пиви спечелиха първата си победа над Анкх в историята и сега сигурно ще разправят и на внуците си за този "бележит сблъсък". Отряда на Смърт пък изгледа мача от първи ред на ложите на неутралния стадион на вечния съюзник Тамбурсклоуф - наистина, те бяха зрители, а младоците играеха на терена. И бяха замерени няколко пъти от Ноби с остатъците от сандвича му. Толкова скучно му беше на човека... Библиотекаря също се пробва да метне една бананова кора от ВИП ложата си на най-горната трибуна, точно под кабинките на журналистите... Но не му стигна параболата и тя пльосна на главата на някакъв високопоставен дипломат десетина реда по-надолу.

Както и да е, имаше веселба, а имаше и насмешка в начина, по който ръководното тяло на клуба се наслаждаваше на искрената радост на противниковите играчи, повярвали си, че са някакви супер-герои. "Е, КАКВО ПЪК. ОБИЧАМ ДА ПРАВЯ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ.", лаконично заяви Смърт на прес-конференцията след срещата. И естествено излъга.

Вторият мач бе това, което бе от значение. Анкх винаги е срещал сериозни трудности срещу величествения Азурал в миналото - отбор, съставен почти изцяло от гулеми. Не е лесно да се опълчиш на огромна канара от спечена глина с едно-единствено заклинание, написано на хартийка и запечатано в кухата й глава и предопределящо целия смисъл на живота на гулема. А какво може да пише в чутурата на един гулем-футболист, освен "Сгази противника!"

Само че не и този път. Не е тайна, че преди няколко седмици Азурал обяви банкрут. По неясни никому причини. Според някои спекулации, имало някаква епидемия в северните земи, която карала диамантените зъби на гулемите да се разлагат и да се превръщат в кварцов пясък. Така изведнъж основния източник на финансови ресурси за клуба им секнал. Сега почти всички гулеми от Севера са с развалени зъби, а никой не би купил диамант с ниско качество (по време на мач се изкъртват доста зъби, особено когато мача е с участието на гулеми и/или тролове, така че поне доскоро за бижутерите е имало доста работа).

При това положение, отбора на Азурал не бе в състояние да окаже никаква съпротива на Анкх. На мястото на гулемите сега играеха някакви каменоделци, които освен базалтови топки друг вид объл предмет не бяха виждали, камо ли да знаят как се рита кожено кълбо. Съответно и бяха отнесени с шумното 8-0. Игор и спец. полицай Песимал вкараха по две парчета, а останалото свършиха халфовете и крилата.

Малко е тъжно да се наблюдава залеза на такъв впечатляващ противник като Азурал, бил той и една от най-сериозните пречки пред издигането на Анкх в класирането (поне досега). Може да се каже, че от предишното величие на Азурал не е останал и помен, а феновете му са се стопили като мартенски сняг. Сякаш душата на отбора им е потънала там, където отиват всички души (или поне по-голямата част) - във Вездесъщата Пустиня. Такова едно сравнение направиха някои от по-известните спортни всекидневници в Анкх-Морпорк. Да, пресата може да бъде и доста жестока понякога. Подай им парче мърша и ще изровят целия труп...

А Пустинята, за която говоря, си е съвсем истинска. Става въпрос за мястото, което смъртните души се налага да прекосяват след смъртта. Никой не знае какво има оттатъка - а Смърт не ще да каже (ако въобще знае). В края на краищата, самият Той никога не е умирал, значи откъде ще знае? Колкото хора - толкова мнения по въпроса какво има отвъд Вездесъщата Пустиня и отвъд далечните планини, които се виждат зад нея.

Единствената подсказка, оставена в старите писания само за да дразни въображението на хората още повече, е че всеки си получава каквото си е заслужил. Така че Валхала е на разположение на Варварските герои, Раят чака клачианците и т.н. и т.н.

Това би следвало да ликвидира необходимостта от Ада, макар че членове от гномския народ на Нак МакФийгъл държат да отбележат, че те са присъствали в някои от Адовете (или от друга гледна точка - различни стадии на състояние на алкохолен делириум, от които, както се оказва, има връщане назад, макар и много трудно). Изглежда е вярна максимата, че каквото сам си направиш, друг никой не може да ти го направи. И явно ако вярваш, че заслужаваш да отидеш в Ада, то непременно точно там ще отидеш. Само дето, противно на всякаква справедливост, единствените хора, които считат, че са достойни само за Ада, са онези бедни неспокойни душици, които винаги са се опитвали да сторят добро и които винаги са били смирени и кротки, но цял живот са се страхували, че не полагат достатъчно усилия да бъдат добри.

Както става ясно от някои по-конкретни случаи, като например главоломното пътешествие на Ерик и Багажа през Ада, изглежда че всички души рано или късно ще отидат там - защото Адът се сторил доста пренаселен на младия пътешественик. И то става въпрос за Ад в съвсем материалния смисъл на място с определени географски координати (е, намира се в недрата на Диска, но все пак се "намира" някъде, нали?) И душите определено отиват там. Ерик може да го потвърди (но не питайте Смърт, Той няма нищичко да каже; може би само едно неопределено: "ЩЕ ВИДИШ"). В други случаи пък учените свидетелстват за паралелни измерения, където душите обитават като в някакво междинно място между световете: призрачни Отвъдни светове, като например този, обитаван от Едната-Кофа**.

А пък покойния ловец на плъхове от сградата на Операта, Паундър, въобще не попаднал в Пустинята след смъртта си: вместо това, Смърт на Плъховете тържествуващо го превел през въртящата се порта с надписа "Прераждащи Се В Плъхове До Второ Нареждане" над нея. Има справедливост на тоя свят...

И все пак, падналите в битка воини пресичат Пустинята и отиват във Валхала, а пък корабът "Искамсамо", докаран до крушение от Ворбис*, се зареял из пространството сред нещо, което изглеждало като морския еквивалент на Вездесъщата Пустиня в продължение на цяла вечност.

Има вероятност Пустинята да е просто задгробното място, където отиват "по подразбиране" всички онези, които приживе не са имали никакви религиозни предпочитания, нито вътрешно религиозно и културно усещане за това какво може да представлява Задгробния Живот.

Вездесъщата Пустиня е описвана като безбрежно поле, покрито с мъртвешки сив пясък, който се сипе из въздуха и се сляга бавно на земята, когато го разриеш. На постоянно изплъзващия се хоризонт се забелязват някакви далечни планински вериги, които се простират под беззвездното небе. И всеки трябва да я прекоси сам-самичък.

Някои по-известни люде, посещавали Пустинята:

- Ворбис* - при все цялото си вероломство и самоувереност, той се изплашил при мисълта, че трябва да я прекоси сам. След стотина човешки години Брута му простил и му помогнал в това начинание. А в случая човешките години не са от никакво значение, защото там важи друго време. Ворбис може и да е бил там цяла вечност, впримчен от собственото си самолюбие, и е бил прекалено уплашен, за да очакваме да вземе каквото и да е трезво решение.

- Ангхамарад (един гулем на девет хиляди години и кусур, който известно време служил като куриер) не пожелал да стигне до другия край на Пустинята, защото в нея открил истинското уединение и душевен покой, далеч от всякакви заповеди и нареждания. Най-накрая му се била удала възможност да бъде свободен, така че решил да поостане.

- Тифани Ейкинг (една девет-годишна помощник-вещица) взела Кошера (един паразито-подобен и почти невидим организъм с формата на безтелесно съзнание, който тя използвала като домашен любимец) и го довела в Пустинята, където го пуснала на свобода. А самата тя се върнала оттам благодарение на Баба Вихронрав.

- Баба Вихронрав - както и голяма част от останалите вещици - и преди са посещавали това място, за да помагат на другите хора да размотаят смъртната си обвивка, след което са се завръщали в света на живите.

_______________
* Дякон Ворбис е главата на Омнианската Квизиция (не питайте...) по времето на великия пророк Брута. Без съмнение Ворбис бил най-страховития човек в цяла Омния и с невероятен хъс следвал империалистическите цели на Църквата. Въпреки фанатичната си отдаденост на каузата, през по-голямата част от живота си така и не се издигнал над църковния сан на Дякон, а дори и той му бил даден само благодарение на позицията му в Квизицията.

Това се променило след едно негово посещение в Ефеб, където бил на агресивна дипломатическа мисия, която обаче приключила с крах. Той бил пренесен в несвяст през Вездесъщата Пустиня от Брута, но след като се свестил, Ворбис повалил своя чирак и го отнесъл до Цитаделата. После си приписал заслугата за прекосяването на Пустинята и бил произведен в сан Ценобриак и бил несправедливо провъзгласен за Осмия Пророк. Обаче, въпреки всичките лъжливи машинации на бившия дякон, бог Ом никак не бил на негова страна... Но това е една друга история, която си струва да разкажем някой друг път...

Като физика, Ворбис бил почти два метра висок и тънък като върлина, с обръсната глава (както всъщност и всичко останало по него) и с орлов нос. Очите му били почти изцяло черни, понеже произхождал от едно от пустинните племена.


** Едната-кофа, или още Единичната Кофа, е партниращия призрак на ясновидката Евадне Кейк. В най-добрите традиции на спиритуализма, той представлява един червенокож индианец, или поне най-близкото му съответствие на Диска. За жалост, той бил роден в семейството на имигранти в град Анкх-Морпорк и притежава интелектуалната дълбочина и психичната мъдрост на средноразреден пудел. Той често оплаква съдбата си, че не се е родил и не е живял сред просторните прерии на Хоуондаланд, както би следвало да заслужава. А тъй като Хоуондаланд по принцип се явява страна, покрита с димящи джунгли, остава открит въпроса какво ли всъщност въобще знае той за света. Очевидно приживе е водил дълга и неравна битка с "огнената вода" на бледоликите, която най-накрая окончателно загубил, когато една карета го прегазила, докато бил мъртвопиян. И така внезапно той се оказал просто мъртъв (без пиян), но все още силно копнеещ за още една чашка (просто навик). Затова г-жа Кейк понякога му угажда на капризите, като прежалва по някоя бутилка уиски, ако призрака стане прекалено настойчив.

Едната-кофа често си признава, че поне е бил по-късметлия от брат си, когато племенния съвет на старейшините им е раздавал имената. Той самият бил наречен на първото нещо, което майка му зърнала на излизане от семейния вигвам. Пълното му име е Някакъв Мъж Който Разлива Една Кофа С Вода Върху Две Кучета. Малко по-възрастния му брат близнак накратко е наричан Две-Кучета. Които, трябва да подчертаем, НЕ се биели помежду си в момента, когато майка му надникнала навън от вигвама.


Отбор  М П Р З ОГ ПГ ± Т
1. image Emil 3 3 0 0 13 2 11 9
2. image Ankh_Morpork 3 2 0 1 13 7 6 6
3. image NAFEX 3 2 0 1 7 2 5 6
4. image Zimbru-Botanika 3 2 0 1 5 3 2 6
5. image Hishnicite 3 1 1 1 11 6 5 4
6. image Gargamelite 3 1 0 2 5 8 -3 3
7. image 3e/eH /oKoMoTuB 3 0 1 2 5 13 -8 1
8. image AzUrAL 3 0 0 3 1 19 -18 0


Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - NAFEX
21.02.2009 13.25
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dessykg - Добре,
16.02.2009 08:03
Ама недейте да лежите на таз кълка! Третият в класирането ви диша във врата.
Преди пак да пуснете новаците, гледай да си сигурен, че ще вкарат поне три гола, пък било то и падайки ;)
За Азурал, няма да се повтарям, лесно е да сриташ труп :Р
Поздрави все пак, да не кажеш, че само критикувам :))))))))))
цитирай
2. basta - :))
16.02.2009 09:28
днес раздавам усмивки,
за успех и късмет,
че утре ще отлитна,
някъде далеч :)):)

поздрави!
цитирай
3. spasunger - :-)
16.02.2009 12:43
Деси, цаката му е да не взема да объркам да пусна младежите в мача за лигата, та да гледаш сеир...

Без критика няма прогрес! Иначе моите готованци лесно се самозабравят.


Веси, мерси много за усмивките. Снощи май се е вихрил купон, а? ;-) ;-) ;-)
цитирай
4. zaw12929 - някой на мен да кажe-Без критика ...
16.02.2009 16:41
някой на мен да кажe-Без критика няма прогрес!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051900
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699