Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
09.03.2009 23:42 - Крадецът на Време
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 4807 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 16:15


NorthSpurShore - Ankh_Morpork   3 - 3

Ankh_Morpork - Zimbru-Botanika   1 - 1

image

image


Отлагането е крадец на време:

Година след година то краде, дорде всички отлетят,

И на милостта на мига оставя

Огромните тревоги на вечната сцена.


Едуард Йънг (1683 - 1765)



NSS - Ankh 3 - 3
 
1 - 0  H Karač 8"
2 - 0  S Shackelford 22"
2 - 1  H Dyrшy 23"
3 - 1  J Martinsson 48"
3 - 2  H Dyrшy 64"
3 - 3  M A-Hansen 70"

image S Odabaş 68"

image Ankh - Zimbru 1 - 1

1 - 0  JL Fernбndez 51"

1 - 1  T Thode 65"


Манастирът Ой Донг е едно от най-мистичните места на Диска. Намира се в една от най-сбутаните долчинки вдън планините Рамтоп и е населяван от Историческите Монаси, или да ги наречем с по-точното им име "Войнстващите Монаси от Ордена на Уен". Манастирът е бил създаден от Вечно Изненадания Уен и е наистина много красиво място, с всичките му там вишневи дръвчета наоколо, които постоянно цъфтят в розово и с искрящите ледени късчета, които се носят в близкия поток, както си подобава за подобно място. Макар че един от последните подаръци към монасите от страна на най-видния измежду тях, Лобсанг Лъд*, който той им направил, след като завършил обучението си, било да премести времето от Вечна Пролет към Вечно Лято и така да превърне цъфтящите цветове във вишневи плодове. Вероятно с цел да постигне някаква си собствена символика или нещо подобно.

Противно на първоначалното впечатление, наглед малкият манастир е всъщност много обширно място - тук не само времето се подчинява на по-особени закони, ами и пространството е малко шантаво. Манастира си има просторни класни стаи за послушниците на Ордена, в които монасите изнасят лекции по различни аспекти на житейската мъдрост. Има си дожо-та за трениране на бойни изкуства, а най-видният технически гений отсам планините Рамтоп, монаха Ку, си има специална лаборатория за технически експерименти (където използва енергията на Времето, за да вдига разни нещица във въздуха). Друг един виден монах, Лу-Дзе, е подредил Градината на Петте Изненади в двора, както и Градината на Четирите Елемента, а до нея е кварталът на Абот, залата с Мандалата и залата с Времеотлагащите Машинарии** (всичко ще обясня, само малко търпение...)

А зад хълма оттатък реката монасите са изградили и футболен стадион. Където играе местният футболен клуб Норт-Спур-Шор, за радост на местните селяни. Той се радва на 100-процентова популярност сред местното население, като дори и възрастните старици зарязват плетките и тавите и отиват да викат за своите в сряда следобед. Как да не ти домилее за такива хорица!?

На Анкх им домиля. И не им даде сърце да победят Норт-Спур-Шор. Не и на собственото му стадионче. Би било направо жестоко... Затова момците на Смърт предпочетоха да изнесат един радващ окото спектакъл заедно с местните монаси-футболисти и да врътнат едно миролюбиво реми 3 на 3 - имаше много красиви изпълнения, оспорвани единоборства и... голове. Много голове (общо взето - шест на брой). Къде без голове? Хиксът на чужд терен бе добре дошъл за Анкх. Предстоят къде-къде по-важни мачове занапред, пък и нека местните да се радват на заслужената точка.

Което е далеч по-важното, само три дни след това, същите тези момци имаха челен сблъсък с могъщия отбор Зимбру-Ботаника, съставен изцяло от ангели (сега вече ъпгрейднати до четвърто ниво архангели и дори няколко херувими). Мач от лигата, който нашите не трябваше да губят, ако ще и земята да се продъни (иронията е неумишлена). И Анкх доказа, че когато е притиснат до стената, се бори със зъби и нокти и изважда 110% от възможностите си. Отново реми, този път 1 на 1... и пред очите на нашите взе да просветва. Може би доброто представяне по-рано срещу монасите, както и хубавото настроение след великодушно подареното реми, окрили момците на Смърт в наистина решаващия момент и затова те постигнаха така героичното равенство. Сега вече предстоят малко по-леки дни...

Както казва мъдрия монах Лобсанг Лъд*, "Не е важна Целта, а Пътят, който си избрал да извървиш към нея. Ако той е покрит с розови вишневи цветчета, а не с тръни, значи си е струвало да тръгнеш по него". Играчите на Анкх не знаят къде точно ще ги отведе поетият път, но което е по-важното, ще направят всичко възможно да го извървят с усмивка на лице...

А откъде идва тази дълбока мъдрост у Историческите Монаси? Все пак те прекарват живота си в някакъв затънтен манастир, далече от кипящото ежедневие на големите градове като Анкх-Морпорк. Може и така да е, но неслучайно техните владения са известни като "Страната на Просвещението". Може би има нещо в тези планини все пак... А и това не са никакви обикновени монаси. Те са пазители на Историята. Ролята им е да направят така, че историята винаги да си тече по правилния начин, а често даже и да подсигурят съществуването й. По техни впечатления, времената винаги отиват към по-зле. Този пресимистичен реализъм може и да се дължи на натрупаната им с годините мъдрост. Но истина е, че все някога се появява някой налудничав магьосник или друг хахо или пък луд учен и ще разбърника тъканта на времето и пространството по свои си, неразбираеми дори за самия него причини. И кой трябва да се нагърби да оправя нещата? Правилно познахте! Историческите Монаси. Тяхно задължение е да събират парчетиите обратно и въобще да се уверят, че има някакви парчетии, останали за събиране и пресъздаване на бъдещето.

Манастирът е бил основан от Вечно Изненадания Уен, един монах, който разбирал същината на Времето и който между другото се влюбил в антропоморфната персонификация Време (да напомним, че и Смърт е такава персонификация, а и често борави с времето).

Историческите Монаси неотклонно следват инструкциите в Историческите Книги, които са едни огромни томове, съдържащи цялата История в себе си, включително и това, което още не се е случило. Също така Монасите "изтеглят" излишни количества време от места, където то не е особено необходимо (например класна стая, пълна с отегчени до смърт ученици... или пък футболен стадион с няколко хиляди зрители, които чоплят семки и чакат последния съдийски сигнал, втренчени в светлинното табло, което все още си показва резултат 0:0). И пращат това време на места, където то е много необходимо (например някоя текстилна фабрика, където гонят краен срок за изваждане на партида елеци за армията). Инструментите, които монасите използват за изсмукване, складиране и изпращане на време, се наричат "Времеотлагащи Машинарии**". Историческите Монаси използват и "мандала" (интересно подредени картини от разноцветни кръпки от пясък и глина), за да отчитат аномалиите в тъканта на времето.

В гореспоменатите
дожо-та за трениране, монасите се учат в изкуството да секат времето на филийки, както и на някои обикновени бойни изкуства. Но дори и при боя, май всичко пак се свежда до това да насичаш времето по-бързо от противника си и после да нанасяш ударите си преди него [подобно на Матрицата]. Има слухове, че най-напредналата форма на това бойно изкуство се нарича Дежа-Фу (разказвали сме за него преди). Засега единствено монаха Лу-Дзе е успял да го овладее напълно.

_______________
* Лобсанг бил роден като една душа в две отделни тела - баща му е Вечно Учудения Уен, а майка му е антропоморфната персонификация
Време. Леля Ог е била акушерка при раждането и с очите си видяла как една душа се ражда в две тела. Вероятно обяснение за явлението е фактът, че Вселената се разрушава и пак се създава във всяка една частица Време. И точно в този момент се е случило сътресение в тъканта на Времето. Двете бебета били изоставени на стълбите пред входовете съответно на Гилдията на Часовникарите и Гилдията на Крадците в Анкх-Морпорк, както често става с бъдещите герои. Статистически е установено, че вероятността да станеш герой, който ще промени хода на историята, е 10 пъти по-голяма, ако като бебе си бил изоставян в кошница пред входа на някой приют (и 100 пъти по-голяма, ако кошницата е била оставена да се носи по течението на голяма река - но ако може да не е река Анкх, моля). И така, съгласно традициите на двете гилдии, едното бебе било кръстено Лъд, а другото - Часовников.

Джеръми Часовников се прочул като най-добрия часовникар в града и бил избран от Ревизорите на Реалността да конструира Стъкления Часовник, чрез който те планирали да спрат времето. Тъй като бил страхотен часовникар, Джереми разбира се успял да изработи такъв часовник. Но майсторството му си имало цена: всичко, което го интересувало, били часовниците, така че не бил особено умел в социалните контакти и затова се налагало да взема някои лекарства (под зоркото око на Гилдията), за да може да се държи по приемлив за обществото начин. Неговият личен прислужник Игор правилно отбелязал, че крайната степен на изрядност и подреденост на Джереми била просто още една форма на лудост (с каквито изобилства този град).

Нюгейт Лъд от своя страна бил доста по-различен - той често озадачавал хората с феноменалната бързина, с която може да краде разни неща, най-често дребни предмети. Веднъж докато бягал от преследвачи, той се спънал и паднал, но отървал кожата, след като използвал Стойката на Койота. Този трик бил забелязан от Марко Сото (местният мисионер на Ордена на Уен), който го вербувал и го пратил при Историческите Монаси, за да го обучат. Там получил монашеското име Лобсанг. Главно заради извънредния си талант, той се изявил като един от най-мързеливите ученици и затова бил даден на грижите на времесекача Лу-Дзе. Заедно двамата се отправили обратно към Анкх-Морпорк, а официално оповестената причина за това пътешествие била да се срещнат с една мъдра женица на име г-жа Космопилит (Лу-Дзе по-късно написал "Книгата със Сентенции на Г-жа Космопилит", която е наистина пълна с премъдрости, но това е една друга история). В действителност, вместо да си губят времето с някаква си женица, която постоянно бълва мъдри сентенции, двамата изпълнили истинската си тайна мисия - да унищожат
Стъкления Часовник и да предотвратят спирането на времето от Ревизорите. Все пак за кратко (хм?) времето било спряно, след което Лобсанг срещнал Сюзън Сто Хелит (внучката на Смърт) и двамата заедно намерили неговия "брат", който междувременно бил смъртно ранен. При смъртта му душата на двамата отново се събрала, като предпочела да заживее в тялото на Лобсанг (и това е логично, понеже в него нямало никаква кървяща дупка от арбалет, за разлика от другото тяло). И за да бъде всичко цветя и рози, между монаха и Сюзън разцъфтяла любов, ама една любов... трудна е за описване [макар че се сещам за един блогър, който се спотайва тук наоколо и който май е способен да я опише... само че първо си пригответе салфетки... и то не за сълзи]. От своя страна, Лу-Дзе обича ехидно да сравнява любовта между двамата млади (хм?) с презрели вишни, престояли два дена на слънце...

След като възстановил нормалния ход на Времето, Лобсанг временно поел задълженията на антропоморфната персонификация Време, за да могат родителите му да останат за известно време насаме и да се насладят един на друг (за никакви по-нататъшни братя или сестри на Лобсанг не се споменава). По някое време той се срещнал с Лу-Дзе в приятелски дуел и старшият монах го победил в Дежа-Фу схватка, а после довършил обучението му и го произвел в пълноправен времесекач, след което се оттеглил.

** Времеотлагащата Машинария (ВОМ) е странна, но много важна джаджа. Да речем, че дадена машинария може да се определи като: 1) чисто механично устройство (от сорта на Гмуркащите Се Под Вода Кабинки, от които можеш да снимаш рибите на океанското дъно), 2) задвижвано от демони устройство (като Иконографа, вътре в който едно гномче рисува това, което вижда през обектива), или 3) устройство за измерване на магически явления (като Тавмометъра, който отчита фоновата магия). В такъв случай, ВОМ не спада към никоя от трите категории. ВОМ е устройство, което, образно казано, се потопява в реката, или направо да го кажем океана на времевото измерение от пространствено-времевия континуум.

ВОМ е бил измислен от Вечно Учудения Уен, основател на манастира на Историческите Монаси, където в днешно време вече има цяла огромна зала, пълна с ВОМ-ове. Тази джаджа представлява изправен цилиндър, забучен върху въртяща се ос. Той може да се върти "навън" или "навътре" и така да "размотава" или "намотава" Времето, също както можеш да навиваш прежда върху макара. Гигантски каменни ВОМ-ове се използват за бавното намотаване на колосални количества време (милиони, милиарди години и дори еони). ВОМ-овете могат да са различни по големина и материал, от огромните  цилиндрични колони на вековете, та чак до миниатюрните тебеширени снопчета, които се въртят много бързо и съвсем точно намотават секунда след секунда. Специално обучени Въртячи стоят в залата с машинариите и превключват различните ВОМ-ове от режим "навиване" към режим "развиване" и обратно, за да пренасочат от едно място към друго и от един исторически момент към друг необходимите количества време, за да компенсират локалните времеви аномалии, които постоянно възникват тук-там. В случай на особено мощна времева аномалия, някой ВОМ може да се отскубне от оста си и да почне да се върти свободно и неконтролируемо и да намотава и/или размотава време както му скимне. При такава ситуация, всеки опитен и сравнително разумен Въртяч ще направи всичко по силите си, за да събере два такива цилиндъра с различна посока и сходна скорост на въртене и така да ги неутрализира и да възстанови баланса.

Представата за тези джаджи навява асоциации за механични зъбчатки, цилиндри и въртящи се дискове, които могат да натрупват и освобождават кинетична енергия, като се въртят по-бавно или по-бързо. Ку, Историческият Монах, който е еквивалента на средно-статистическия луд гениален изобретател от нашия Кръгъл свят, разработил портативен модел на ВОМ, който може да се пренася в туристическа раница и може да накълца достатъчно количество резени време за един Исторически Монах, тръгнал на мисия и нуждаещ се от повечко време. Този вид ВОМ се задвижват от навита пружина. Изобретението е позволило на монасите да плъзнат из целия Диск и на място да поправят възникнали локални аномалии в тъканта на време-пространството, което много е улеснило мисията им, но и силно е раздразнило Ревизорите на Реалността (което именно е причината да се опитат да саботират Времето чрез направата на злополучния Стъклен Часовник).


Отбор  М П Р З ОГ ПГ ± Т
1. image Emil 6 5 1 0 29 4 25 16
2. image NAFEX 6 5 0 1 22 3 19 15
3. image Gargamelite 6 4 0 2 24 11 13 12
4. image Zimbru-Botanika 6 3 2 1 9 6 3 11
5. image Ankh_Morpork 6 2 1 3 17 16 1 7
6. image Hishnicite 6 1 1 4 14 19 -5 4
7. image 3e/eH /oKoMoTuB 6 1 1 4 11 25 -14 4
8. image AzUrAL 6 0 0 6 1 43 -42 0

Следващ кръг на Лига V.169:
Hishnicite - Ankh_Morpork
14.03.2009 13.25
 


Тагове:   Time,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dessykg - Планинския въздух
10.03.2009 01:22
ви се е отразил просто чудесно :)
Страхотно се радвам!
Поздрави
цитирай
2. анонимен - Яааа!
10.03.2009 10:36
Колко много линкове изведнъж! :))))
цитирай
3. malkovich7 - s
16.05.2009 23:56
.
цитирай
4. spasunger - ?
17.05.2009 14:37
s?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051031
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699