Постинг
31.03.2009 00:23 -
Фантастична светлина
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 2041 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2009 17:05
Прочетен: 2041 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 01.04.2009 17:05
Ankh_Morpork - NorthSpurShore 7 - 1
Zimbru-Botanika - Ankh_Morpork 2 - 2
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда. Започваше още един ден на Диска, но много постепенно - и ето защо. Когато светлината се натъква на силно магическо поле, тя губи всякакво чувство за неотложност. Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на зората се стичаше по спящия пейзаж като милувка на нежен любовник или, както някои биха казали, като петмез. Спираше, за да изпълни долини. Натрупваше се пред планински вериги. Когато стигаше Кори Селести, високата десет мили кула от сив камък и зелен лед, която бележеше пъпа на Диска и беше домът на неговите богове, тя започваше да се трупа на купища, докато най-накрая се разбиваше на големи лениви и тихи като кадифе цунамита върху тъмния пейзаж отвъд.
Такава гледка не можеше да се види в никой друг свят.
Разбира се, никой от другите светове не се носи из звездния безкрай върху гърбовете на четири великански слона, които от своя страна са стъпили върху черупката на великанска костенурка. Неговото име (или Нейното, съгласно друго едно философско течение) беше Великия А"Туин; той - или, както би могло да бъде, тя - този път няма да има централна роля в този разказ, но жизненоважно за проумяване на Диска е, че той - или тя - е там, отдолу, под мастните мини, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи.
Великият А"Туин, звездната костенурка, с коруба, заледена от зелен метан, надупчена от метеорни кратери и изтъркана от астероиден прах. Великият А"Туин с очи като древни морета и мозък с размери на континент, през който мислите се движат като блестящи ледници. Великият А"Туин с големите бавни печални лапи и излъсканата от звездите черупка, който се бъхти през галактическата нощ под тежестта на Диска. Голям като света. Стар като Времето. Търпелив като тухла.
Всъщност философите грешат. Великият А"Туин фактически си прекарва чудесно.
Великият А"Туин е единственото създание в цялата Вселена, което знае къде точно отива. Разбира се, философите от години спорят накъде може да е това и често изтъкват с тревога, че може би никога няма да узнаят.
Ще узнаят след около два месеца. И тогава наистина ще се разтревожат...
Още нещо, което отдавна тревожи философите с по-развито въображение на Диска, е въпросът за пола на Великия А"Туин и доста много време и усилия са изразходвани в опити да се установи какъв е той веднъж завинаги.
Между другото, докато огромното тъмно тяло се носи като безкрайна четка за коса от черупка на костенурка, появяват се резултатите от последния им опит. Клатушкайки се съвсем неконтролируемо, се вижда бронзовата обвивка на "Мощния пътешественик", нещо като неолитен космически кораб, построен и тласнат отвъд Ръба - от жреците-астрономи от Крул, който удобно е разположен на самия край на света и доказва, каквото и да говорят хората, че наистина съществува такова нещо като безмоторен старт. В кораба се намира Двуцветко, първият турист на Диска. Напоследък бе прекарал няколко месеца да го изучава, но сега бързо го напускаше по твърде сложни причини, които обаче бяха свързани с опит да избяга от Крул. Този опит беше хиляда процента успешен. Но, макар по всичко да личи, че е може би и последният турист на Диска, той се наслаждава на гледката.
На около две мили над него се носи Ринсуинд, магьосникът, облечен в нещо, което на Диска минава за скафандър. Представете си го като тежководолазен костюм, измислен от хора, които никога не са виждали море. Преди шест месеца той беше един съвсем обикновен неуспял магьосник. После се запозна с Двуцветко, който го нае срещу нечувано възнаграждение за свой екскурзовод и оттогава почти непрекъснато стрелят по него, тероризират го, преследват го, виси от високо без надежда за спасение или, както в сегашния случай, пада от високо.
Той не съзерцава гледката, тъй като досегашният му живот непрекъснато преминава като на филмова лента пред очите му и му пречи да се концентрира. Опитва се да запомни защо винаги, когато си обличаш скафандъра, от жизнено важно значение е да не забравиш шлема. Тук може да се каже още много, за да се изясни защо тези двамата изпадат от света и защо Багажът на Двуцветко, видян за последен път, когато отчаяно се опитвал да го следва на стотици малки крачета, не е обикновен куфар, но такива въпроси отнемат време и повече усилия, отколкото си заслужава. Веднъж например на някакъв купон попитали прочутия философ Ли Тин Уайлд "Защо сте тук?" и отговорът му отнел три години.
Това, което е много по-важно, е едно събитие, протичащо високо горе, много над А"Туин, слоновете и скоропостижно издъхващия магьосник. Самата времева и пространствена тъкан всеки момент ще бъде напъхана в изстисквачката за дрехи...
Необичайните обстоятелства изискват нетрадиционен подход за разрешаване на проблема. Дори да се наложи самият свят да се премести няколко инча, че да може траекторията на кораба да го отведе обратно към повърхността. Защото се налага поне засега Ринсуинд да живее...
Стига да оцелее по време на приземяването, естествено.
Но да оставим злощастните ни пътешественици и да се пренесем няколко хиляди мили в посока към Главината, в град Псевдополис, където могъщият тим на Зимбру, съставен изцяло от ангели (и тук-там някой херувим) се точеше да разкъса на парченца отличилия се с доста непостоянни изяви напоследък тим на Анкх Морпорк. Въздухът беше мазен от характерното усещане за магия и парлив от дима на свещи, направени от черен восък, чийто точен произход един мъдър човек не би се интересувал да узнае. Да, сред публиката в Сектор Б, където бяха гостуващите ултраси на Анкх, имаше необичаен брой вещици. Някои развяваха черни шалчета (поради липса на други, макар че цветовете на отбора са златисто-виолетови).
Въобще, имаше нещо много странно в този мач. Не е тайна, че по-рано през седмицата Анкх показа на НортСпурШор кой е шефа. Размазващото 7-1 изстреля отряда на Смърт във втората фаза на елиминациите в Псевдо Шампионската Лига, цяла седмица преди завършека на първата, групова фаза. Което означава, че следващата седмица ще можем да си отдъхнем малко и да пуснем младоците да поиграят в последния мач от групата, който ще е на практика протоколен. Но виж, срещата в Псевдополис... тя бе нещо съвсем друго.
Анкх изглеждаше обречен, но от друга страна, нещата са така поставени, че загубата не е опция. А вече е известно, че когато притиснеш Анкх до стената, момците озверяват.
Това, което последва, трудно може да намери обяснение. Вече имаше един прецедент наскоро, когато Багажа изведнъж изникна изпод земята по време на един такъв мач, предизвиквайки леко локално земетресение, след което играчите на Анкх се нагодиха по-добре към променилата се ситуация и се възползваха от уплахата на противника, за да обърнат мача. А сега... в момент, в който ангелите от Зимбру вече бяха с гол напред и изглеждаха уверени в успеха си, в небето точно над стадиона се случи странно астрономическо явление - един нажежен до бяло предмет с цилиндрична форма се появи от посока на Ръба с главоломна скорост и смразяващо кръвта бучене. След себе си водеше огнена опашка от октаринови пламъци (очевидно, обектът се задвижваше от магия, след като цветът на магията бе преобладаващ; или невероятната му скорост, по-голяма от тази на светлината [която на Диска и без това не е много голяма], предизвикваше тази фантастична светлина).
Както и да е, явлението бе толкова озадачаващо и грандиозно, че част от публиката се просна по очи в очакване на края на света, решили, че от космоса е долетяла комета-убиец. И те не бяха твърде далеч от истината, в два смисъла. Краят на света наистина наближаваше (но това е една друга история, по-скоро свързана с посоката, в която в момента се носеше Великата А"Туин и за която все още почти никой не подозираше). А и тази огнена чудесия наистина дойде от Космоса. Само че преди това бе дошла от Диска...
Оказа се странна летяща машина. С пронизителен вой, тя профуча точно над главите на играчите и публиката и се сниши някъде в покрайнините на града. След миг от тази посока се чу оглушителен тътен, а на хоризонта избухна разноцветно зарево. Онези, които имаха и октагонови стълбчета в очите си, освен обичайните кръгли и цилиндрични зрителни стълбчета, успяха да разпознаят огромните количества октаринова светлина, които струяха навсякъде.
За жалост на домакините, ангелите не се чувстват никак удобно в присъствието на такива количества магическа енергия. Тавмометъра на Библиотекаря, който се бе разположил високо във ВИП ложата, изпука жаловито, циферблата му се пръсна и стрелката се прекърши, последвана от едно тъжно "Ууук!". Играчите на Зимбру един по един изпаднаха в странен унес, който трая около 15 минути. Но за момците на Смърт това бе напълно достатъчно. Когато ангелите дойдоха на себе си, резултатът вече бе обърнат в полза на Анкх. Те така и не съумяха да се окопитят напълно до последния съдийски сигнал, и ако не беше една нелепа грешка в защита, която позволи на Зимбру все пак да изравни през втората част, Анкх даже можеше да се поздрави и със сензационна победа.
Но и хиксът на гости на такъв гранд е великолепно постижение. След мача, местните вестници бяха твърде заети да отразяват пожара в долната част на Псевдополис, за да обърнат внимание на поредната доза чист късмет, който Анкх извади (все пак, този сезон си останахме непобедени от този отбор). Затова пък, пресата в Анкх-Морпорк не пропусна да отбележи как "Фантастичната светлина" дошла от небето с аварийното приземяване (или ако щете, придискняване) на летателния апарат на Двуцветко и Ринсуинд.
А в суматохата, така и никой не забеляза как Багажа тихомълком ги последва към мястото на кацането, като нито за миг не забавяше крачка на коя да е двойка от стоте си бясно тупуркащи крачета.
Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - Gargamelite 04.04.2009 13.25
Zimbru-Botanika - Ankh_Morpork 2 - 2
 |
 |
Великият А"Туин е единственото създание в цялата Вселена, което знае къде точно отива. Разбира се, философите от години спорят накъде може да е това и често изтъкват с тревога, че може би никога няма да узнаят. |
Ankh - NSS 7 - 1
|
|
Zimbru - Ankh 2 - 2
|
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда. Започваше още един ден на Диска, но много постепенно - и ето защо. Когато светлината се натъква на силно магическо поле, тя губи всякакво чувство за неотложност. Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на зората се стичаше по спящия пейзаж като милувка на нежен любовник или, както някои биха казали, като петмез. Спираше, за да изпълни долини. Натрупваше се пред планински вериги. Когато стигаше Кори Селести, високата десет мили кула от сив камък и зелен лед, която бележеше пъпа на Диска и беше домът на неговите богове, тя започваше да се трупа на купища, докато най-накрая се разбиваше на големи лениви и тихи като кадифе цунамита върху тъмния пейзаж отвъд.
Такава гледка не можеше да се види в никой друг свят.
Разбира се, никой от другите светове не се носи из звездния безкрай върху гърбовете на четири великански слона, които от своя страна са стъпили върху черупката на великанска костенурка. Неговото име (или Нейното, съгласно друго едно философско течение) беше Великия А"Туин; той - или, както би могло да бъде, тя - този път няма да има централна роля в този разказ, но жизненоважно за проумяване на Диска е, че той - или тя - е там, отдолу, под мастните мини, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи.
Великият А"Туин, звездната костенурка, с коруба, заледена от зелен метан, надупчена от метеорни кратери и изтъркана от астероиден прах. Великият А"Туин с очи като древни морета и мозък с размери на континент, през който мислите се движат като блестящи ледници. Великият А"Туин с големите бавни печални лапи и излъсканата от звездите черупка, който се бъхти през галактическата нощ под тежестта на Диска. Голям като света. Стар като Времето. Търпелив като тухла.
Всъщност философите грешат. Великият А"Туин фактически си прекарва чудесно.
Великият А"Туин е единственото създание в цялата Вселена, което знае къде точно отива. Разбира се, философите от години спорят накъде може да е това и често изтъкват с тревога, че може би никога няма да узнаят.
Ще узнаят след около два месеца. И тогава наистина ще се разтревожат...
Още нещо, което отдавна тревожи философите с по-развито въображение на Диска, е въпросът за пола на Великия А"Туин и доста много време и усилия са изразходвани в опити да се установи какъв е той веднъж завинаги.
Между другото, докато огромното тъмно тяло се носи като безкрайна четка за коса от черупка на костенурка, появяват се резултатите от последния им опит. Клатушкайки се съвсем неконтролируемо, се вижда бронзовата обвивка на "Мощния пътешественик", нещо като неолитен космически кораб, построен и тласнат отвъд Ръба - от жреците-астрономи от Крул, който удобно е разположен на самия край на света и доказва, каквото и да говорят хората, че наистина съществува такова нещо като безмоторен старт. В кораба се намира Двуцветко, първият турист на Диска. Напоследък бе прекарал няколко месеца да го изучава, но сега бързо го напускаше по твърде сложни причини, които обаче бяха свързани с опит да избяга от Крул. Този опит беше хиляда процента успешен. Но, макар по всичко да личи, че е може би и последният турист на Диска, той се наслаждава на гледката.
На около две мили над него се носи Ринсуинд, магьосникът, облечен в нещо, което на Диска минава за скафандър. Представете си го като тежководолазен костюм, измислен от хора, които никога не са виждали море. Преди шест месеца той беше един съвсем обикновен неуспял магьосник. После се запозна с Двуцветко, който го нае срещу нечувано възнаграждение за свой екскурзовод и оттогава почти непрекъснато стрелят по него, тероризират го, преследват го, виси от високо без надежда за спасение или, както в сегашния случай, пада от високо.
Той не съзерцава гледката, тъй като досегашният му живот непрекъснато преминава като на филмова лента пред очите му и му пречи да се концентрира. Опитва се да запомни защо винаги, когато си обличаш скафандъра, от жизнено важно значение е да не забравиш шлема. Тук може да се каже още много, за да се изясни защо тези двамата изпадат от света и защо Багажът на Двуцветко, видян за последен път, когато отчаяно се опитвал да го следва на стотици малки крачета, не е обикновен куфар, но такива въпроси отнемат време и повече усилия, отколкото си заслужава. Веднъж например на някакъв купон попитали прочутия философ Ли Тин Уайлд "Защо сте тук?" и отговорът му отнел три години.
Това, което е много по-важно, е едно събитие, протичащо високо горе, много над А"Туин, слоновете и скоропостижно издъхващия магьосник. Самата времева и пространствена тъкан всеки момент ще бъде напъхана в изстисквачката за дрехи...
Необичайните обстоятелства изискват нетрадиционен подход за разрешаване на проблема. Дори да се наложи самият свят да се премести няколко инча, че да може траекторията на кораба да го отведе обратно към повърхността. Защото се налага поне засега Ринсуинд да живее...
Стига да оцелее по време на приземяването, естествено.
Но да оставим злощастните ни пътешественици и да се пренесем няколко хиляди мили в посока към Главината, в град Псевдополис, където могъщият тим на Зимбру, съставен изцяло от ангели (и тук-там някой херувим) се точеше да разкъса на парченца отличилия се с доста непостоянни изяви напоследък тим на Анкх Морпорк. Въздухът беше мазен от характерното усещане за магия и парлив от дима на свещи, направени от черен восък, чийто точен произход един мъдър човек не би се интересувал да узнае. Да, сред публиката в Сектор Б, където бяха гостуващите ултраси на Анкх, имаше необичаен брой вещици. Някои развяваха черни шалчета (поради липса на други, макар че цветовете на отбора са златисто-виолетови).
Въобще, имаше нещо много странно в този мач. Не е тайна, че по-рано през седмицата Анкх показа на НортСпурШор кой е шефа. Размазващото 7-1 изстреля отряда на Смърт във втората фаза на елиминациите в Псевдо Шампионската Лига, цяла седмица преди завършека на първата, групова фаза. Което означава, че следващата седмица ще можем да си отдъхнем малко и да пуснем младоците да поиграят в последния мач от групата, който ще е на практика протоколен. Но виж, срещата в Псевдополис... тя бе нещо съвсем друго.
Анкх изглеждаше обречен, но от друга страна, нещата са така поставени, че загубата не е опция. А вече е известно, че когато притиснеш Анкх до стената, момците озверяват.
Това, което последва, трудно може да намери обяснение. Вече имаше един прецедент наскоро, когато Багажа изведнъж изникна изпод земята по време на един такъв мач, предизвиквайки леко локално земетресение, след което играчите на Анкх се нагодиха по-добре към променилата се ситуация и се възползваха от уплахата на противника, за да обърнат мача. А сега... в момент, в който ангелите от Зимбру вече бяха с гол напред и изглеждаха уверени в успеха си, в небето точно над стадиона се случи странно астрономическо явление - един нажежен до бяло предмет с цилиндрична форма се появи от посока на Ръба с главоломна скорост и смразяващо кръвта бучене. След себе си водеше огнена опашка от октаринови пламъци (очевидно, обектът се задвижваше от магия, след като цветът на магията бе преобладаващ; или невероятната му скорост, по-голяма от тази на светлината [която на Диска и без това не е много голяма], предизвикваше тази фантастична светлина).
Както и да е, явлението бе толкова озадачаващо и грандиозно, че част от публиката се просна по очи в очакване на края на света, решили, че от космоса е долетяла комета-убиец. И те не бяха твърде далеч от истината, в два смисъла. Краят на света наистина наближаваше (но това е една друга история, по-скоро свързана с посоката, в която в момента се носеше Великата А"Туин и за която все още почти никой не подозираше). А и тази огнена чудесия наистина дойде от Космоса. Само че преди това бе дошла от Диска...
Оказа се странна летяща машина. С пронизителен вой, тя профуча точно над главите на играчите и публиката и се сниши някъде в покрайнините на града. След миг от тази посока се чу оглушителен тътен, а на хоризонта избухна разноцветно зарево. Онези, които имаха и октагонови стълбчета в очите си, освен обичайните кръгли и цилиндрични зрителни стълбчета, успяха да разпознаят огромните количества октаринова светлина, които струяха навсякъде.
За жалост на домакините, ангелите не се чувстват никак удобно в присъствието на такива количества магическа енергия. Тавмометъра на Библиотекаря, който се бе разположил високо във ВИП ложата, изпука жаловито, циферблата му се пръсна и стрелката се прекърши, последвана от едно тъжно "Ууук!". Играчите на Зимбру един по един изпаднаха в странен унес, който трая около 15 минути. Но за момците на Смърт това бе напълно достатъчно. Когато ангелите дойдоха на себе си, резултатът вече бе обърнат в полза на Анкх. Те така и не съумяха да се окопитят напълно до последния съдийски сигнал, и ако не беше една нелепа грешка в защита, която позволи на Зимбру все пак да изравни през втората част, Анкх даже можеше да се поздрави и със сензационна победа.
Но и хиксът на гости на такъв гранд е великолепно постижение. След мача, местните вестници бяха твърде заети да отразяват пожара в долната част на Псевдополис, за да обърнат внимание на поредната доза чист късмет, който Анкх извади (все пак, този сезон си останахме непобедени от този отбор). Затова пък, пресата в Анкх-Морпорк не пропусна да отбележи как "Фантастичната светлина" дошла от небето с аварийното приземяване (или ако щете, придискняване) на летателния апарат на Двуцветко и Ринсуинд.
А в суматохата, така и никой не забеляза как Багажа тихомълком ги последва към мястото на кацането, като нито за миг не забавяше крачка на коя да е двойка от стоте си бясно тупуркащи крачета.
| Отбор | М | П | Р | З | ОГ | ПГ | ± | Т | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1. |  |
Emil | 9 | 8 | 1 | 0 | 37 | 6 | 31 | 25 | |
| 2. | |
Gargamelite | 9 | 7 | 0 | 2 | 52 | 11 | 41 | 21 | |
| 3. |  |
NAFEX | |
9 | 6 | 0 | 3 | 33 | 8 | 25 | 18 |
| 4. |  |
Zimbru-Botanika | 9 | 5 | 3 | 1 | 20 | 8 | 12 | 18 | |
| 5. | |
Ankh_Morpork | 9 | 4 | 2 | 3 | 31 | 21 | 10 | 14 | |
| 6. | |
Hishnicite | 9 | 1 | 1 | 7 | 17 | 34 | -17 | 4 | |
| 7. | |
3e/eH /oKoMoTuB | 9 | 1 | 1 | 7 | 11 | 44 | -33 | 4 | |
| 8. | |
AzUrAL | 9 | 0 | 0 | 9 | 1 | 70 | -69 | 0 |
Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - Gargamelite 04.04.2009 13.25
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
