Ankh_Morpork - Bus a Bus 4 - 3
Ankh_Morpork - AzUrAL
8 - 1
|
 |
Истината се състои в това, че ... онова, което можеш да причиниш на една душа с нажежени до червено пинсети е крайно понятие, защото дори относително злите и корумпирани души са достатъчно хитри, за да разберат, че след като не притежават съпътстващото ги тяло и свързаните с него нервни окончания, няма основателна причина, различна от силата на навика, поради която да изпитват мъчителна агония. Затова и не я изпитваха.
...
|
Така се случи, че отбора на Анкх пътува за пореден път до стадиона на съюзника Тамбурсклоуф, но не за да играе срещу гореспоменатия, ами да заформи едно спарингче с друг един общ приятел - отбора на Бус-а-Бус. За разлика от мачовете в лигата, този бе напълно лишен от смисъл и стимул за напъване... и съответно, за разлика от лигата, той бе пълен с великолепни изпълнения и обрати. Анкх спечели с 4-3 и с изключение на няколко разочарования, като една по-сериозна контузия в средата на мача, денят бе като цяло изпълнен с положителни емоции.
Нещата се усложниха едва на връщане към дома. Известно е, че са неведоми пътищата магьоснически... а тези на пишман кандидат-треньора на Анкх, Ринсуинд, са си направо "тъмен Клач", ако мога така да се изразя. По стечение на обстоятелствата, най-некадърният магьосник се оплете в една сложна ситуация, свързана с временната му служба като екскурзовод под наем на първия истински "турист" в света на Диска. Странният чужденец Двуцветко плащаше добре за услугата, но за това пък за нула време на Ринсуинд му се наложи да бяга от тролове, да язди полу-въображаеми дракони и накрая да приеме като "подарък" за добре свършената работа възможно най-досадния спътник - Багажа. А това да бъдеш неотлъчно следван навсякъде от сандък със стотици крачета, който има меко казано враждебно отношение към заобикалящия го свят, си е доста неприятна съдба.
Така се случи, че сега намираме Ринсуинд пред портите на Ада, с един говорящ папагал на рамото и следван от един пъпчасал тийнейджър - спиритуалист, който по някакво стечение призова магьосника, мислейки го за демон. Единственото, което поиска от него, бе да му изпълни три "дребни" желанийца. А именно: да стане владетел на света, да живее вечно и да срещне най-красивата жена на всички времена. И още по-странното което е, и трите му желания бяха изпълнени (в известен смисъл) с помощта само на три щраквания на пръстите на Ринсуинд.
Но както е известно, всяко действие си има последствие, а всеки подарък - цена...
И ето че сега заварваме двамата на входа на Ада, където на входа се кипреше един голям надпис: "Не е нужно да си «прокълнат», за да работиш тук, но би помогнало!!!!!"
Както е известно, многото удивителни са сигурен знак за болен ум. И какво по-точно описание на новия шеф на Ада, демона Астфгл, за когото всичкото там набучване на вили и горене в огньове е една отживелица - в днешно време един себеуважаващ се Ад би трябвало да възприеме модерния подход - а именно, писането на безкрайни правилници, доклади и преписки и ежедневното четене на Устава на всеки един мъченик, докато мозъка му не се превърне в еднородна аморфна пихтия. Ето на това му се вика добро мъчение! Още повече, че в Ада разполагат с всичкото време на света, за да се доизкусурят педантично тези похвати и да достигнат умопомрачителни висоти.
Така че когато Ринсуинд влезе вътре, Адът нямаше нищо общо с онова, което магьосникът бе склонен да очаква, въпреки че някои следи подсказваха какъв може би някога е бил - малкото сгурия, например, в някой ъгъл, или някоя диря от изгоряло по тавана. Горещо си беше, а жегата наподобяваше сгорещен въздух, печен с години в някоя фурна...
Някои казват, че в Ада трябва да има по-различни порядки.
Този факт винаги бе удивлявал много от демоните на служба. Те винаги са си мислили, че да си в Ада означава да ръгаш остри предмети в хората, да ги блъскаш в езера от кръв и сяра и така нататък.
Така е, защото демоните както и повечето хора, не успяват да различат тялото от душата. Поради липса на въображение.
Истината се състои в това, че както цели пълчища крале на демоните са отбелязвали, онова, което можеш да причиниш на една душа с нажежени до червено пинсети е крайно понятие, защото дори относително злите и корумпирани души са достатъчно хитри, за да разберат, че след като не притежават съпътстващото ги тяло и свързаните с него нервни окончания, няма основателна причина, различна от силата на навика, поради която да изпитват мъчителна агония. Затова и не я изпитваха. Във всеки случай, демоните си продължаваха да я карат по същия начин, защото вцепеняващата и безмозъчна тъпота е част от характеристиката за един средностатистически демон, но тъй като никой не страдаше, а демоните също не се забавляваха особено - цялото начинание беше безсмислено. Векове и векове от безсмислици. И в това бе идеята.
Астфгл, новият крал на Ада обаче, бе възприел, без да осъзнава какво точно прави, радикално нов подход.
Демоните могат да кръстосват между измеренията и той беше открил основните съставки за особено достойно езеро, пълно с еквивалента на кръвта, така да се каже, за душата. Учете се от хората, каза той на демоните-ръководители. Забележително е онова, което можете да научите от хората.
Вземете, например, някакъв вид хотел. Навярно - английска версия на американски хотел, но управляван със специфично английско гениално умение да се заимства нещо американско и напълно да се ампутира от него смислената му страна, в резултат на което се получава бавна-бърза закуска, Уест Кънтри и уестърн и, ами същия този "хотел".
Ден е, в който се затваря рано. Барът всъщност е само една маса с пастелно-розови дъски, върху която е сложена глуповата кофа за лед; масата е в единия ъгъл и докато отворят, ще минат цели часове. После добавете дъжд и направете така, че единствения възможен канал на единствения телевизор е, да кажем, Уелския четвърти канал и обичайния му сгански танцов спектакъл "Ейстедфод от Пант-и-гирдл". Който продължава с часове. На всичкото отгоре в хотела има само една книга, останала от някоя предишна жертва. От ония, дето името на автора е написано с изпъкнали златни букви, много по-големи от буквите на заглавието, а вероятно на корицата има също и роза с куршум. Половината страници липсват...
И в единственото кино на града дават нещо с надписи и френски чадъри.
И тогава спрете времето, но не и съществуванието, така че започва да ти се струва, че самите косъмчета на килима постепенно се надигат, за да ти се натъпчат в мозъка, а устата ти започва да придобива дъх на стари ченета.
И правите всичко това да е вечно, ама наистина вечно! Което означава даже повече от периода между сега и началото на работното време. Или между сега и последния звънец в училище. Или между сега и последния съдийски сигнал за край на мача на Анкх. После вземете всичко най-добро от това и го натъпчете на едно място. Е, сега вече картинката ви се проясни, нали?
Естествено на Диска липсват гореспоменатите работи, но скуката си е универсално явление и Астфгл беше постигнал в Ада изключително висококачествен вид скука, подобна на скуката, която: а) ти струва пари и б) обхваща те тогава, когато би трябвало да се забавляваш.
Скуката бе обхванала и публиката на Невидимия Университет по време на чисто и просто протоколния мач от лигата срещу бившия вече отбор на гулемите, наречен Азурал. Нямаше и помен от гулеми. Дори и миньорите, които за известно време запълваха празните места в отбора на Азурал, ги нямаше вече. Вместо тях, екипа на гостуващия отбор се носеше от някакви никакъвци, които едва се мъкнеха по терена. Анкх премина през тях, както експресния влак профучава през село Долна керемида на път за морето. 8-1 бе твърде снизходителен резултат от страна на Анкх, но пък за какво ли да се напъват, след като са си в златната среда на таблицата и единственото, за което могат да се борят два кръга преди края, е да избегнат баражите за изпадане. Не е голям стимул да се пънеш да достигаш двуцифрени резултати, нали?
Както и да е. По-важното е, че пишман кандидат-треньора на Анкх, Ринсуинд и пъпчасалия му спътник междувременно бяха успели да се измъкнат от Ада, не без помощта на някои вътрешни машинации сред висшестоящите демони, които успяха да спретнат един кадифен преврат зад гърба на шефа си Астфгл. И да върнат нещата по старите им места - нали знаете, с всичките им там добре изпитани стари похвати - тризъбци, горящи езера от огън, стенещи души, които не изпитват никаква физическа болка, но така или иначе стенат, защото именно това се очаква от тях... Абе, добрия стар Ад се върна!
А бившия вече крал на Ада, натирен в един отдалечен кабинет някъде из най-дълбоките и отдалечени подземия на пъклените измерения, сега окичен с безсмислената и никому непотребна титла "Пожизнен Президент на Ада", си стоеше в пълна заблуда, че от него все още зависи нещо...
Президентът Астфгл, седнал в оазис светлина насред огромния си тъмен офис, свирна в микрофона за пореден път.
- Хей? - каза. - Хей?
Май че никой не отговаряше.
Чудно.
Вдигна един от маркерите и погледна купчината писмена наоколо. Всичките тези архиви трябва да се анализират, обмислят, преценяват и оценяват, после да се стигне до формулирането на подходящи управленски насоки, да се напише проект за задълбочен политически документ, а после, след съответното преразглеждане - да се направи нов проект...
Още веднъж опита с микрофона:
- Хей? Хей??
Няма никой. Все още няма защо да се безпокои, има достатъчно много работа. Времето му беше твърде ценно, за да го пилее.
Потопи крака в дълбокия мек килим.
Гордо изгледа цветята си в саксии.
Чукна сложния набор от хромирани жици и топки, който се залюля и затиктака прилежно.
Разви капачката на писалката си с твърда, решителна ръка.
Написа: "В кой бизнес сме???"
Помисли малко и след това написа внимателно отдолу: "В прокълнатия бизнес!!!"
А това също е един вид щастие. Някакво.
Следващ кръг на Лига V.169:
3e/eH /oKoMo - Ankh_Morpork
25.04.2009 13.25
