Прочетен: 3073 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2009 14:30
3e/eH /oKoMoTuB - Ankh_Morpork 0 - 6
Ankh - Piwi 5 - 3 Всеки ден Командир Сам Ваймс от Градската стража беше вкъщи точно в шест часа, за да чете на малкия Сам, който беше на една годинка.
1 - 0
MA-Hansen
25"
2 - 0
MA-Hansen
35"
3 - 0
L Wetzk
40"
3 - 1
O Kleven
73"
3 - 2
A Otatti
78"
4 - 2
M Dalblom
87"
5 - 2
AB Dinu
88"
5 - 3
H Geltl
89"
/oKoMoTuB - Ankh 0 - 6
0 - 1
V Цlзьm
14"
0 - 2
M Dalblom
21"
0 - 3
V Цlзьm
30"
0 - 4
K Freimuth
49"
0 - 5
V Цlзьm
60"
0 - 6
F Sarrats
67"
Шест часа, без значение какво... или кой... или защо..., защото някои неща са важни.
Книгата се казваше "Къде е моята крава?". Малкият Сам обичаше книгата. Това беше най-предъвкваната книга в света. Тя беше за някой, който си е загубил кравата. И Сам Ваймс беше добър в правенето на звуците.
Историята започваше така:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави «Беее!»
Това е овца!
Това не е моята крава!"
Сам Ваймс беше добър в блеенето.
Продължаваше така:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави «Иииии!»
Това е кон!
Това не е моята крава!"
Той беше доста добър като кон също.
После продължаваше така:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави «Грух, грух!»
Това е прасе!
Това не е моята крава!"
Той най-много се забавляваше да грухти.
И продължаваше така:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави «Ко, ко,ко!»
Това е пиле!
Това не е моята крава!"
Сам Ваймс умееше да прави и пилешките звуци. Но си каза: "Трябва да си наистина много глупав, за да объркаш пиле с крава!"
Следващата страница продължаваше:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави «Хрууу!»
Това е хипопотам!
Това не е моята крава!"
Сам Ваймс обичаше да прави това "Хрууу!" Но си каза: "Това вече почва да става глупаво. Това не е начина да намериш кравата си!"
Така че той каза на малкия Сам:
- Виж сега, Младши. Ако загубиш кравата си, трябва да доложиш това на Стражата, съгласно "Закона за домашните и селскостопански животни (изгубени) от 1809 г.". Тя ще се задейства с желание и бързина. Твоята крава ще бъде намерена. Ако тя се е представяла за други животни, може да бъде арестувана. Ако си глупав, не търси кравата си сам. Никога не се опитвай да доиш пиле. Това трудно ще проработи.
Малкият Сам намери това за смешно.
И Сам Ваймс си помисли: "Защо все пак детската стая е пълна с играчки на селски животни? Защо книжките му са пълни с мууу-крави и беее-агнета? Той расте в град. Ще ги вижда единствено в чиния! Звукът, който ще издават, е цвъртене от пърженето! Аз мога да помисля за по-полезна книга. Книга с улици в нея, не поляни. Книга за мястото, където той ще расте."
Той опита това на следващата вечер.
Започна така:
"Къде е моят татко?
Това ли е моят татко?
То прави: «Ех, да му го…! Хилядолетна Ръка и Скарида!»
Това е Дъртият Гнусен Рон!
Това не е моят татко!"
Малкият Сам се разсмя.
Така че Сам Ваймс продължи:
"Къде е моят татко?
Това ли е моят татко?
То прави: «Хрррак! Аааакх! Пфууу!»
Това е Храчещия Хенри!
Това не е моят татко!"
Малкият Сам каза: "Пфууу!"
"Къде е моят татко?" - Сам Ваймс четеше.
"Това ли е моят татко?
То прави: «С това сам си прерязвам гърлото!»
Това е Диблър Сам-Си-Прерязвам-Гърлото!
Не яж от неговите наденички!"
Малкият Сам извика: - Гъ"ло!
"Това не е моят татко!" - четеше Ваймс.
"Къде е моят татко?
Това ли е моят татко?
То прави: «Аз мислъ, следувателну съществувам. Аз мислъ.»
Това е Сержант Детритус, тролът!
Това не е моят татко!"
- Мислъ! - изкрещя малкият Сам, зачервен от смях.
Сам Ваймс започна да скача около него.
"Къде е моят татко?
Това ли е моят татко?
То прави: «Не ме оставяй да те задържам!»
Това е Лорд Ветинари! Той управлява града!
Наистина не го карай да те задържи!
Това не е моят татко!
Къде е моят татко?
Това ли е моят татко?
То прави..."
- Чух шум. Всичко наред ли е, скъпи?
Сам и малкият Сам погледнаха към вратата. Там беше лейди Сибил, майката на малкия Сам. Тя изглеждаше разтревожена. Също така изглеждаше леко подозрителна.
- Ъъъъ, да, скъпа. - каза Сам Ваймс.
- Няма да го превъзбуждаш, нали, скъпи? - каза лейди Сибил.
- Само му чета от книжката, скъпа. - каза Сам Ваймс.
- Пфууу! - разсмя се малкият Сам. - Дамуго!
Много бързо, Сам Ваймс зачете:
"Къде е моята крава?
Това ли е моята крава?
То прави: «Ссссссс!»
Това е гъска!
Това не е моята крава!"
- Добре тогава. - каза лейди Сибил и слезе по стълбите.
Когато чу вратата да се затваря, Сам Ваймс се наведе над креватчето и въздъхна:
- Къде е моят татко? Това ли е моят татко? Той прави: "Арестувам те в името на закона!" Това е моят татко!
- Закона! - извика малкият Сам, заспивайки.
- А така те искам, моето момче! - каза доволно Сам Ваймс и го зави с одеялото.
После слезе тихо в гостната и се изтегна на удобния си фотьойл, като си събу обувките и си качи краката на масата - любимата му поза. Все пак бе полицай, нали така.
Отвори вестника на последната страница, дръпна от пурата си и отпи от бирата. Мъжете винаги четат вестниците отзад напред. На страницата изкусно бяха изрисувани няколко футболисти, които се прегръщаха и се радваха. Отгоре, с огромни букви, които заемаха една трета от страницата (както си му е реда), се кипреше заглавие: "Анкх громи наред!!!!!!" Наистина, с 6 (словом: шест) удивителни.
По-нататъка се разправяше как Анкх са отнесли слабака Зелен Локомотив в мач от лигата. Шест на нула. Редник Джолсън бе надупчил мрежата на Зелените с хеттрик. "Това са моите момци, аз съм ги учил", каза си Командир Ваймс и доволно въздъхна. Действително, основната част от играчите на Анкх са израснали в школата на Ваймс по времето, когато той бе начело на клуба. Сегашния наставник, Смърт, никога не пропуска да отдаде заслуженото на своя предшественик. Между двамата има добър синхрон и Ваймс често навестява съблекалнята на отбора и дава някои добри тактически идеи преди мачовете.
Като например поредния приятелски спаринг срещу добре познатия Пиви Юнайтед, по-рано през седмицата. Ваймс няма как да скрие удовлетворението си от работата и на по-младите в отбора, които бяха пуснати в игра срещу надъхания си вечен съюзник и спаринг-партньор. Имаше много голове - тъкмо осем (това е хубаво число на Диска). Момците на Смърт натрупаха солидна преднина, която младоците влязоха през втората част, за да удържат. И успяха. Това бе деветата победа на Анкх над Пиви от общо десет мача досега.
Така прекара час-два в уединение. Вече почти бе изчел вестника, остана му само да изреши судокуто. Ваймс се почеса по петата. Тези обувки малко му убиваха. Може би е време да си купи нови вече.
Огледа се наоколо. В дома му цареше топла тишина. Камината леко пукаше. От кухнята се чуваше потракване на чаши - Лейди Сибил събираше посудата след поредната сбирка с приятелки. След малко щяха да си лягат. Утре го чакаше още един натоварен и напрегнат ден, изпълнен с преследване на престъпници, разследване на престъпления и отцепване на улици след поредното произшествие. Точно такъв ден, какъвто той обожаваше.
Хвърли още един поглед на вестника. Играчите на Анкх все така си се прегръщаха на рисунката.
"Браво, мойте момци!", рече той. И се прозя.
"Това ли е моята крава? Хаха! Егати смешката."
Тогава погледа му попадна на първа страница (най-сетне). Там, в единия ъгъл, се мъдреше ситно заглавийце: "Безследно изчезнала крава в Ланкре".
Ваймс се опули.
"Егати".
Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - Emil
02.05.2009 13.25
Отбор
М
П
Р
З
ОГ
ПГ
±
Т
1.
Emil
13
11
1
1
61
10
51
34
2.
Gargamelite
13
10
0
3
63
20
43
30
3.
NAFEX
13
8
2
3
45
12
33
26
4.
Ankh_Morpork
13
7
2
4
51
26
25
23
5.
Zimbru-Botanika
13
6
4
3
23
13
10
22
6.
Hishnicite
13
2
2
9
29
42
-13
8
7.
3e/eH /oKoMoTuB
13
1
1
11
11
68
-57
4
8.
AzUrAL
13
1
0
12
3
95
-92
3
Това какво е ? - Питаше той
Кокошка ...
А как вика кокошката ?
Ко-ко-ко ...
А това какво е ?
Патка ...
А как вика патката ?
Па-па-па ...
Следващото животно бе гъската. Аз веднага съобразих нещо и прелистих още една страница. Но той се присегна, върна страницата с гъската ...
Това какво е ?
Гъска ...
А как вика гъската ?
Не знам ...
Аааа гъската вика - гъз-гъз-гъз
това модернизъм ли е?
Що ли?
Аз съм застинал някъде в соц.реализма на 80 -те
в представите си за писане,
възприемане
и обяснение на жанровете.
Но съм консервативно - либерален
рокендроладжийски тип на мислене.
Но вече не знам защо,
необяснимо и за мен,
не понасям никаква художествена литература.
Все познато - като внушение
и изказ - ми се види.
Това твоето ме озадачава.
"Егати"!
Модернизъм? Не знам що е това - животно някакво или блюдо? Фентъзи май е по-точната дума... Но фентъзи с привкус на пародия (какъв ти привкус, направо си нагарча!)
Приятно четене! :-)
http://www.downbook.hit.bg/
http://www.chitanka.info/lib/author/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82