Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
12.05.2009 14:51 - Откъдето дошло, там и отишло
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 2776 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2009 14:29



image

image  
Хората, които са отбелязвали в Бележника си, че са гостували у леля си в продължение на два месеца, винаги са неспокойни, стане ли дума за хора, които може би си мислят погрешно, че първите не са били там и благодарение на някой светлинен трик, вторите си мислят, че са видели първите да вършат неща, които не биха могли, поради простия факт, че са били у лелини си.
...  

Tamboerskloof - Ankh_Morpork   8 - 1

Ankh_Morpork - inraview   8 - 1
 

TK - Ankh   8 - 1


1 - 0  C Satzvey 3"
2 - 0  S Miсo 27"
3 - 0  J Carballo 34"
3 - 1  MA Hansen 38"
4 - 1  V Svilarski 54"
5 - 1  S Miсo 64"
6 - 1  J Carballo 77"
7 - 1  A Ghinzani 82"
8 - 1  C Satzvey 88"


image Ankh - inraview   8 - 1


1 - 0  G Fleury 27"
2 - 0  JL Fernбndez 28"
3 - 0  MA Hansen 35"
3 - 1  G Petkov 41"
4 - 1  MA Hansen 45"
5 - 1  J Herrera 52"
6 - 1  M Dalblom 60"
7 - 1  A Šнr 74"
8 - 1  MA Hansen 78"

Както сме разказвали и преди, числото Осем играе особено важна роля в космологията на света на Диска. Ставало е въпрос например, че основните заклинания, използвани от Създателя за направата на Вселената, са били осем (докато на едното внезапно не му се прищяло да излезе на свобода от книгата-наръчник на Създателя, "Октавото

", и да се загнезди в главата на първия срещнат приемник - а именно Ринсуинд). Всичко това води след себе си ред последствия, някои от които тепърва предстои да се разкриват.

На този етап може единствено да се твърди със сигурност, че числото Осем, при все това, че е твърде опасно и неконтролируемо поради високата концентрация на магическа сила, вложена в него, може да бъде и твърде полезно, ако се използва по подходящия начин.

Да вземем например отбора на Анкх Морпорк. Предстоеше им решаващ мач срещу претендента за влизане в Пета Дивизия, "Инравю". Един не особено сериозен съперник, но Смърт бе наясно с отговорностите и с важността на изхода от двубоя, затова заложи на сигурно.

Всичко започна няколко дена по-рано, когато Анкх изигра втори пореден спаринг със съюзника Тамбурсклоуф (вече дванайсети сблъсък между двата отбора). И този път Смърт изглежда умишлено застави подопечните си да сдадат мача. Резултата, случайно или не, бе ОСЕМ на един. А странното е, че Смърт не изглежаше никак недоволен...

Има един основен принцип на физиката: нищо във Вселената не се губи. Или казано другояче: "Откъдето дошло, там и отишло".

Следните събития може би ще хвърлят известна светлина върху проблема с "квантовата компенсация"...

...

 


Това бе най-сериозният ритуал, който се предприема от осем магьосника. Извиква се Смърт. Той естествено знае всичко, което става из Вселената.

И разбира се, изпълнява се с неохота, защото старшите магьосници обикновено са много стари и биха предпочели да не правят нищо, с което да привлекат вниманието на Смърт върху себе си.

Ритуалът се състоя в полунощ в Голямата Аула на Университета, сред бъркотия от тамян, свещи, рунически надписи и магически кръгове - не беше наложително да се използва нито едно от тези неща, но тяхното присъствие успокояваше магьосниците. Магията пламтеше, псалмите се напяваха, заклинанията се извършваха предано.

Магьосниците се бяха втрещили в магическия октограм, който си стоеше празен. След известно време кръгът качулати фигури взе да мърмори помежду си.

- Сигурно сме сгрешили някъде.

- Уук.

- Може би Той е излязъл някъде.

- Или е зает...

- Мислиш ли, че можем да се откажем и пак да си легнем?

- КОГО ТОЧНО ЧАКАМЕ?

Касиерът бавничко се извърна към фигурата до себе си. Плащът на магьосник винаги може да се разпознае - изпъстрен е с пайети, магически знаци, козина и дантела и обикновено в него има магьосник с внушителни размери. Този плащ, обаче, беше много черен. Платът изглежда бе подбран заради голямата си здравина. Както и собственикът. Видът му беше такъв, че ако напишеше книга с рецепти за диета, тя веднага би станала бестселър.

Смърт наблюдаваше октограма с учтив интерес.

- Ъ-ъ - каза Касиерът. - Всъщност, всъщност, ъ-ъ, Вие би трябвало да сте вътре в него.

- МНОГО ИЗВИНЯВАЙТЕ.

Смърт закрачи достолепно към центъра на стаята и погледна очаквателно Касиера.

- НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЯМА ПАК ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕ САТАНОСВАТЕ - каза той.

- Дано не сме прекъснали някое важно начинание - любезно се осведоми Касиерът.

- ЦЯЛАТА МИ РАБОТА Е ВАЖНА - отвърна Смърт.

- Естествено - каза Касиерът.

- ЗА НЯКОГО.

- Хм. Хм. Причината, о сатан... Сър, причината, поради която Ви повикахме тука… се дължи на...

- РИНСУИНД.

- Какво?

- ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО МЕ ПОВИКАХТЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

- Но ние още не сме Ви задали въпроса!

- НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

- Вижте, онова, което наистина искаме да узнаем е какво причинява всичките тези изблици на... ох.

Смърт многозначително почисти острието на косата си от някакви невидими прашинки.

Архиканцлерът сви кокалеста ръка на ухото си, за да чува по-добре.

- Какво каза той? Кой е този тип с пръчката?

- Смърт, Архиканцлерю - търпеливо обясни Касиерът.

- А?

- Смърт, сър. Вие ме разбирате, нали.

- Кажи му, че не ни трябва - старият магьосник помаха с пръчицата си.

Касиерът въздъхна:

- Ние го призовахме, Архиканцлерю.

- Така ли? За какво ни е притрябвало да го правим? Дяволски глупаво е.

Касиерът смутено се ухили на Смърт. Той точно се канеше да го помоли да извини Архиканцлера поради напредналата му възраст, но се сети, че при тези обстоятелства би било безмислено.

- За магьосника Ринсуинд ли говорим? Онзи с... - Касиерът потръпна -  ужасният Багаж с крачета? Но нали той се взриви по време на онази история с магистъра?*

- В ПОДЗЕМНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ Е. И СЕГА СЕ ОПИТВА ДА СЕ ВЪРНЕ ОТНОВО У ДОМА.

- Може ли да го направи?

- ЩЕ Е НЕОБХОДИМО ДА НАСТЪПИ НЕОБИЧАЙНО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. РЕАЛНОСТТА ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСЛАБЕНА ПО ОПРЕДЕЛЕНО НЕОЧАКВАНИ НАЧИНИ.

- Няма вероятност това да се случи, нали? - загрижено запита Касиерът. Хората, които са отбелязвали в Бележника си, че са гостували у леля си в продължение на два месеца, винаги са неспокойни, стане ли дума за хора, които може би си мислят погрешно, че първите не са били там и благодарение на някой светлинен трик, вторите си мислят, че са видели първите да вършат неща, които не биха могли, поради простия факт, че са били у лелини си.

- БИ БИЛО ЕДИН СЛУЧАЙ НА МИЛИОН - каза Смърт - ТОЧНО ЕДИН НА МИЛИОН.

- О, - каза Касиерът крайно облекчен. - О, боже. Колко жалко. - Значително се ободри. - Разбира се, остават всичките тези странни шумове, които отвреме-навреме се появяват наоколо. Но за съжаление, едва ли това ще продължи още дълго.

- МОЖЕ И ТАКА ДА СТАНЕ - отвърна Смърт невъзмутимо - ОБАЧЕ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ НЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ИЗЛИЗАМ С ОКОНЧАТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ТАЗИ НАСОКА.

- Не! Не, разбира се, че не - припряно каза Касиерът. - Прав сте. Е, много благодарим. Горкият Ринсуинд. Колко жалко. И все пак, нищо не може да се направи. Навярно трябва философски да се отнасяме към тези неща.

- НАВЯРНО ТРЯБВА.

- И по-добре да не Ви задържаме - учтиво добави Касиерът.

- БЛАГОДАРЯ.

- Довиждане.

- ДО СКОРО.

Всъщност шумът стихна точно преди закуска. Единствено Библиотекарят страдаше от този факт. Ринсуинд му беше и помощник, и приятел. Добър човек, когато се опреше до белене на банан. Освен това имаше уникалното качество да избягва разни работи. Не беше тип, разсъди Библиотекарят, когото лесно можеш да пипнеш.

Сигурно е имало необичайно стечение на обстоятелствата.

Това е много по-правдоподобно обяснение.

_______________
* По заобиколен начин Касиерът намекваше за трудния момент, когато Университетът едва не причини края на света и всъщност щеше да го постигне, ако не се случи поредица от събития, в които участваха Ринсуинд, магическо килимче и половин тухла в чорап (за това ще разкажем някой друг път). Цялата тази история твърде притесняваше магьосниците - така винаги се чувстват хора, които впоследствие установяват, че през цялото време са били на погрешната страна (т.е. на губещата). Потресаващ е и фактът, какво многобройно количество от старшите в Университета сега са непоклатимо убедени, че по това време са боледували, гостували са у леля си, или са се заключили и са работили върху научно изследване като високо са си тананикали и дори представа са нямали какво става навън. Дочуха се откъслечни приказки да се издигне статуя на Ринсуинд, но благодарение на необикновената алхимия, която се прилага към тези деликатни въпроси, статуята бързо се превърна в паметна плочка, после в отметка в Списъка на Загиналите за родината, а най-накрая - в иск за порицание поради неподходящо облекло.
_______________

...

 


Наистина имаше необичайно стечение на обстоятелствата. Едно на милион.

Точно в един случай на милион някой е наблюдавал, изучавал, търсил подходящите оръдия на труда за това необикновено дело.

И Ринсуинд се появи.

Беше почти прекалено лесно.

Както беше и прекалено лесно за Анкх Морпорк да постигне АБСОЛЮТНО същия резултат в събота, този път в решаващия бараж за оставане в групата. С малката подробност, че резултата бе диаметрално противоположен: осем на един, НО в полза на Анкх. Отбора на "Интравю" просто нямаше никакъв шанс. Един изумително прецизно изигран мач от Отряда на Смърт, просто като по учебник. Или по коя да е мъдра книга с тактически напътствия по футбол. Като например Октавото (то има ред притурки към последната глава, озаглавена "Разни").

И така, Анкх се спаси от изпадане с лекотата, с която бе пропилял възможността да се бори за медалите по-рано през сезона. Неведоми са пътищата Смъртови.

И така, Ринсуинд отвори очи. Над него имаше таван; ако това беше под, значи бе изпаднал в беда.

Дотук добре. Предпазливо опипа повърхността, върху която лежеше. Беше грапава, всъщност дървена, тук-таме с дупки от гвоздеи. Абе въобще, човешки тип повърхност.

Ушите му доловиха пращенето на огън и клокочещ звук, източник неизвестен. Носът му, почувствал, че изостава, побърза да доложи за дъх от сяра. Така. Значи, до какво го доведе всичко това? До това, че лежеше на груб дървен под в стая със запален огън и нещо, което клокочи и изпуска серни миризми. В своето смътно сънливо състояние, той изпита значително задоволство от този умозаключителен процес.

Друго какво? О, да...

Отвори уста и запищя, запищя, запищя. Така се почувства мъничко по-добре.

Полежа още малко. От прекатурената купчина спомени се надигнаха картините за сутрините в леглото, когато беше момченце и отчаяно делеше изтичащото време на все по-малки и по-малки частички, за да отложи ужасяващия миг на ставане и изправяне пред всичките проблеми на живота, като например, в настоящия случай, кой е, къде е и защо е.

- Какво си ти? - прозвуча гласец на ръба на съзнанието му.

- И аз исках това да запитам - промърмори Ринсуинд.

Стаята се разклати, докато той се повдигна на лакти и фокусира погледа си.

- Предупреждавам те - изрече гласецът, който изглежда идваше откъм масата, - защитен съм от много мощни амулети.

- Прекрасно - отвърна Ринсуинд. - Де да бях и аз.

Започна да извлича отделни детайли от мъглявината. Стаята беше дълга, с нисък таван, единият й край изцяло завладян от огромно огнище. На пейка, която се простираше покрай едната стена, имаше голям набор стъкленици, очевидно създадени от пиян хълцащ стъклодухач, а във вътрешностите на византийските им извивки кипяха и клокочеха разноцветни течности. На някаква кука висеше скелет, небрежно отпуснат. На пръчка до него някой беше заковал препарирана птица. Каквито и грехове да бе извършила в живота си, едва ли заслужаваше съдбата, която препараторът й бе отредил.

Втренченият поглед на Ринсуинд помете пода. Очевидно това бе единственото метене, което подът бе виждал от доста време. Само около него мястото бе почистено от остатъците изпотрошено стъкло и преобърнати колби за…

Магически кръг. Определено това бе магически кръг...

Изрисуван беше изключително старателно с тебешир. Който го е направил, е бил съвсем наясно, че целта на кръга е да раздели Вселената на две части - вътрешна и външна.

Ринсуинд, разбира се, беше във вътрешната...

- А-ха! - обзе го познат и едва ли не утешителен безпомощен ужас.

- Заклевам Вас и Вас умолявам да не предприемате никакви агресивни действия, о Демоне на Мрака - каза гласецът, идващ, както Ринсуинд определи, иззад масата.

- Добре бе, добре - прибърза Ринсуинд - Няма. Ъ-ъ. Нима не е възможно да има и най-незначителна, мъничка грешчица?

- Повелявам ти да ми се подчиниш!

- Тъй де! - съгласи се Ринсуинд и безпомощно се огледа. - Ама как?..

- Хич не си мислете, че можете да ме омаяте с лъжовния си език, о демоне на Шамхарот - тържествено изрече масата. - Много добре съм изучил нравите на злите духове. Изпълнете всяка моя заповед о, демоне или ще пратя Вас, обратно там във врещий Ад, от който идваш. Пардон, от който Вий идвате. Всъщност, от който Вий идете. И наистина ще го направя.

Фигурата се показа иззад масата. Беше нисичка и по-голямата част от нея бе скрита под голямо разнообразие от мускали, амулети и талисмани, които дори и да не действаха срещу магия, сигурно биха я предпазили и от твърде непоколебим саблен удар. Имаше очила и шапка с дълги клепнали отстрани краища и приличаше на късоглед шпаньол.

С трепереща ръка стискаше сабя. Така обилно обсипана с пайети, че бе започнала да се огъва.

- Врящ ад ли каза? - немощно запита Ринсуинд.

- Именно. Където с жалостни писъци на болка изтезаваните се терзаят...

- Да, ъъъ да, стана ми ясно - прекъсна го Ринсуинд. - Само че, разбираш ли, работата е там, че аз, всъщност, не съм демон. Така че, какво ще кажеш, да вземеш да ме пуснеш, а?

- Няма да ме залъжете с Вашата външност, о Демоне - каза фигурката. И добави с по-естествен глас - Както и да е, демоните все лъжат. Това е общоизвестно.

- Тъй ли? - Ринсуинд се вкопчи в тази сламка. - В такъв случай - аз съм демон.

- А-хаа! Заклеймен от собствената си уста!

- Виж какво, не съм длъжен да търпя всичко това - отвърна Ринсуинд. - Не зная нито кой си, нито какво става, но ще си пийна нещо, ясно ли е?

Понечи да излезе от Кръга и изтръпна от шока, който му причиниха искрите, с пукот изригнали от руническите надписи и впили се навсякъде по тялото му.

- Вий не ще да можете... вий не ще да можете... вий не ще да можете... - Викачът на духове се предаде. - Виж какво, не можеш да прекрачиш Кръга, докато не те освободя, ясно ли е? Искам да кажа, не бих искал да съм противен, но ако те освободя от Кръга, ще можеш да възобновиш истинския си вид, а навярно той е твърде отвратителен. Повелявам ти да ми се подчиниш - добави, като почувства, че не спазва стила.

- Добре, де. Подчинявам се. Ето, подчинявам се - каза Ринсуинд, като разтриваше лакътя си. - Но все пак не съм демон.

- Тогава защо отвърна на повикването? Може би трябва да предположа, че просто си минавал през Параестествените измерения, а?

- Нещо такова, струва ми се. Всичко е малко по-объркано.

- Разправяй ги на старата ми шапка - Викачът подпря сабята си на една дървена катедра, върху която лежеше отворена книга, изпълнена със стърчащи отметки. След което лудешки затанцува по пода.

- Ухаа! Стана! - изкрещя. - Хехей! - Улови ужасения поглед на Ринсуинд и се успокои. Смутено се изкашля и пристъпи към катедрата.

- Наистина не съм... - започна Ринсуинд.

- Онзи списък трябва да е тук някъде - започна фигурката. - Така, да видим сега. О, да. Заповядвам ти - Вам искам да кажа - да, ъ-ъ, ми изпълниш три желания. Да. Искам да стана Владетел на кралствата в света, да се запозная с най-красивата Жена, живяла някога, и искам да живея Завинаги. - Той погледна Ринсуинд окуражително.

- Всичко това? - запита Ринсуинд.

- Да.

- О, няма проблеми - саркастично отвърна Ринсуинд. - И през останалата част от деня ще съм свободен, нали така?

- А искам и сандък, пълен със злато. Да ми се намира под ръка.

- Виждам, че всичко си премислил.

- Да. Повелявам ти да ми се подчиниш!

- Добре, добре. Само че... - Ринсуинд бързо размисли: "Тоя е доста откачен, но е откачен със сабя в ръце. Единственият ми шанс е да го разубедя на неговия собствен език" - само че, виж, не съм демон от особено висш тип и се опасявам, че този вид услуги са малко извън моята категория. Съжалявам. Можеш да ми повеляваш колкото си искаш, но те са ми непосилни.

Фигурката надзърна над очилата си.

- Тъй - отрони възкисело. - А какво според тебе можеш?

- Ами, ъ-ъ - започна Ринсуинд. - Мисля, че мога да сляза долу до магазина и да ти купя ментовки или нещо подобно.

Последва пауза.

- Наистина ли не можеш да изпълниш всичките онези неща?

- Съжалявам. Виж, ще ти кажа какво да направим. Само ме пусни и непременно ще отворя дума за тях, когато се върна в... - Ринсуинд се поколеба. Все пак, къде по дяволите живеят демоните, наистина? - Града на Демоните - с надежда продължи той.

- Искаш да кажеш Пандемониум? - подозрително запита похитителят му.

- Да, точно така. Точно това исках да кажа. Ще кажа на всички, когато дойдат следващия път в истинския свят непременно да потърсят... как се казваш?

- Търсли. Ерик Търсли.

- Точно така.

- Демонолог, улица Мидън Лейн, Псевдополис. До цеха за щавене на кожи - с надежда каза Търсли.

- Чудесно. Не се безпокой за това. Сега само ме пусни...

Търсли посърна.

- Наистина ли си сигурен, че не можеш да ги изпълниш? - каза той и Ринсуинд не можеше да не почувства сянката на молба в гласа му. - Дори и само малко сандъче със злато би ми стигнало. А, освен това, няма нужда да е най-красивата жена в цялата история. Стига ми и втората по красота. Или третата. Избери една от, ами, стот... хилядата най-красиви. С каквато разполагаш, нещо такова. - Към края на изречението в гласа му вече дрънкаше копнеж.

Ринсуинд искаше да каже: "Слушай, това, което трябва да направиш е да престанеш да джуркаш химикали в тъмни стаи, да се обръснеш, да се подстрижеш, да се изкъпеш, даже два пъти да се изкъпеш, да си купиш нови дрехи, да излезеш някоя вечер и тогава - но, честно казано, дори и изкъпан, обръснат и прогизнал от парфюм, Търсли не би спечелил нищо - и тогава можеш да получиш шамар, от каквато си пожелаеш жена. Е, няма да е много, но все пак е физически контакт."

- Съжалявам - повтори.

Търсли въздъхна:

- Уф, хубаво. Сложил съм чайника. Искаш ли чаша чай?

Ринсуинд пристъпи сред пукотевица от психокинетична енергия.

- Ъ-ъ - колебливо отрони Търсли, докато магьосникът си ближеше пръстите. - Знаеш ли какво? Ще те оставя под заклинание за лишаване от свобода.

- Няма нужда, уверявам те.

- Не, така е най-добре. Ще можеш да се движиш наоколо. Бях се подготвил напълно, в случай, че можеш да отидеш и да доведеш, ъ-ъ, Нея.

- Добре - каза Ринсуинд. Докато демонологът мрънкаше разни думи от книгата, той си помисли: "Крака. Врата. Стълби. Каква страхотна комбинация..."

Хрумна му, че у демонолога имаше нещо необичайно, но не можеше да го определи. Той наистина твърде приличаше на демонолозите, които Ринсуинд знаеше още в Анкх-Морпорк: прегърбени, опръскани с химикали, със зеници като главички на топлийки от изпаренията. Този тук лесно би се вписал в групата им. Само дето имаше и нещо странно у него.

- Да си призная - каза Търсли, като прилежно изтриваше част от кръга, - ти си първият ми демон. Никога досега не е ставало. Как се казваш?

- Ринсуинд.

Търсли се замисли над това.

- Нищо не ми говори - каза. - В "Демонологията" има Риинджсуин. И Уинсуин има. Но те имат повече крила от тебе. Сега вече можеш да излезеш. Трябва да призная, че материализацията ти е първокласна. Като те погледне, човек никога не би казал, че си зъл дух. Повечето демони когато искат да имат човешки вид, се материализират в облика на благородници, крале и принцове. Този вид на прояден от молци магьосник е много хитроумен. Почти успя да ме измамиш. Какъв срам, че не можеш да изпълниш никое от онези неща.

- Не мога да разбера защо искаш да живееш вечно - каза Ринсуинд, решавайки мълчаливо, че ако някога му се удаде възможност, ще си върне за думите "прояден от молци". - Да си отново млад, това разбирам.

- Хъм. Не е много забавно да си млад - отвърна Търсли и запуши уста с ръката си.

Ринсуинд внезапно се наведе напред.

Около петдесетина години. Ето какво липсва!

- Ама това е фалшива брада!! - каза той. - На колко години си??

- На 87! - изписка Търсли.

- Виждам връзките над ушите ти!

- На 78, честно! Повелявам да ми се подчиниш!

- Ти си момче!

Ерик високомерно се изпъчи.

- Не съм! - изсъска в отговор. - Почти на 14 съм.

- А-хааа!

Момчето размаха сабята си към Ринсуинд.

- Във всеки случай, това няма значение. - изкрещя. - Демонолозите могат да си бъдат на колкото години си искат. Ти пак си мой демон и трябва да изпълняваш повелите ми!

- Ерик! - долетя глас някъде под тях. Лицето на Ерик побледня.

- Да, мамо? - извика, а очите му се впиха в Ринсуинд. И само с устни прошепна: не казвай нищо, моля те.

- Какъв е този шум там горе?

- Нищо, мамо!

- Слез и си измий ръцете, скъпи, закуската ти е готова!

- Да мамо. - Погледна глуповатичко към Ринсуинд. - Това е майка ми.

- Тя има силни бели дробове, нали? - каза Ринсуинд.

- Май... май е по-добре да слизам, тогава - отвърна Ерик. - Ти, разбира се, ще трябва да останеш тук.

Сети се, че така се губи част от правдоподобието и отново размаха сабята:

- Повелявам да ми се подчиниш! - изрече. - Повелявам да не напускаш тази стая!

- Добре. Разбира се - отвърна Ринсуинд, с поглед към прозорците.

- Обещаваш? Иначе ще бъдеш запратен обратно в Пъклото.

- О, не искам - каза Ринсуинд. - Заминавай. Не се тревожи за мене.

- Оставям сабята и нещата тук - Ерик свали голяма част от снаряжението си, под което се показа слабичък тъмнокос младеж, чието лице би било много по-хубавко, когато му се изчисти акнето. - Ако ги докоснеш, ще те сполетят ужасни неща.

- Не би ми и хрумнало - отвърна Ринсуинд.

Оставен сам, той бавно отиде до катедрата и погледна книгата. Заглавието, изписано с внушително блещукащи червени букви бе "Mallificarum Simpta Diabolicite Occularis, Singularum", Книга за пълния контрол. Знаеше я. Някъде в Библиотеката имаше копие от нея, въпреки че магьосниците никога не си даваха труд да я погледнат.

Може би необичаен факт, защото, ако има нещо, за което един магьосник би спазарил и баба си, то е за власт. Но съвсем не беше чак пък толкова необичаен, защото ако един магьосник е достатъчно схватлив, за да оцелее в продължение на пет минути, той може да проумее, че ако се крие някаква власт в демонологията, то тя е в демоните. Да използваш такава власт за собствени цели е като да трепеш мишки с гърмяща змия.

Дори и магьосниците намираха демонолозите за странни - все бяха потайни, бледи хора, които ги забъркваха едни в затъмнени стаи и се здрависваха с влажни, слаботелесни ръце. Това няма нищо общо с добрата чиста магия. Нито един уважаващ себе си магьосник не би си имал вземане-даване с демоничните територии, чиито обитатели са такава сбирщина от кукавци, каквито едва ли се среща някъде другаде.

Огледа скелета отблизо, просто така, за всеки случай. Очевидно той нямаше нагласа да даде своя принос към ситуацията.

- Принадлежеше на неговия кажжгоде... дядо - каза дрезгав глас иззад него.

- Мъничко необичайно наследство - отвърна Ринсуинд.

- О, не е лично завещано. Взе го от някакъв магазин. От ония кажжгоде, членоразделните кажжгиде е.

- Ъ-ъ - промълви без да мърда главата си - на какво, точно казано, говоря?

- Аз съм един кажжгоде. На езика ми е. Започва с буквата „п“.

Ринсуинд бавно се обърна.

- Ти си... папагал - каза.

- Ха! Позна.

Ринсуинд вторачи поглед в нещото на пръчката. Едното му око блестеше като рубин. По-голямата част от всичко останало представляваше розово-лилава кожа, изпъстрена с останки от пера, така че крайният ефект от гледката беше една готова за печене четка за коса. Нещото артритно се протри напред-назад по пръчката, след което бавно започна да губи равновесието си, докато най-накрая се килна и се провеси с главата надолу.

- Помислих си, че си препариран - каза Ринсуинд.

- Да те таковам, магьоснико.

Ринсуинд не му обърна внимание и се затътри до прозореца. Прозорецът беше малък, но през него се излизаше на покрив с лек наклон. А там отвън са истинският живот, истинското небе, истинските сгради. Протегна се, за да отвори капаците...

Пращящ поток се стече по ръката му и се впи в малкия му мозък.

Свлече се на пода, ближейки пръсти.

- Той ти каза - обади се папагалът като се люшкаше назад-напред с глава надолу. - Но ти не щеш да кажжгоде. Държи те с кажжгиде-тата.

- Но това би трябвало да действа само на демони!

- Аа - каза папагалът, като получи достатъчно силен тласък, за да се люшне с глава нагоре - поза, в която успя да се задържи благодарение на късите останки от онова, което някога са били крила. - Всичко е съответно, нали? Ако влезеш през врата, на която пише "Кажжгиде", това значи, че с тебе ще се държат като с кажжгоде, ясно? С демон, искам да кажа. Подвластен на всичките правила и кажжгиде. Трудничко ще ти е.

- Но ти знаеш, че съм магьосник, нали?

Папагалът изкряска.

- Виждал съм ги приятелче Истинските Гранд-Кажжгиде-та. Някои от онези, дето са били тука, биха те накарали да ти приседне просото. Огромни люспести огнени кажжгиде-та. Нужни бяха седмици, за да се изчистят саждите от стените - добави одобряващо той. - Това, разбира се, ставаше по времето на дядо му. Хлапакът не го биваше. До днес. Схватливо момче. Виновни са кажжгиде-тата, родителите. Новобогаташи, да знаеш. Във винарския бизнес. Адски го разглезиха, дават му да си играе с неговите кажжгиде-та, стари боклуци. "О, толкова интелигентно момче е, нослето му винаги е забодено в Книгата" - папагалът направи гримаса. - Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.

- Искаш да кажеш любов и напътствие ли? - запита Ринсуинд.

- Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник - отвърна папагалът.

Ринсуинд притисна с ръце заболялата го глава. Ако демоните обикновено трябва да изтърпяват всичко това, не е чудно защо винаги са толкова раздразнени.

- Поли иска бисквитка - небрежно каза папагалът, така както човек би казал "Ъ-ъ" или "както вече казах" и продължи. - Дядо му беше много запален. По това и по гълъбите си.

- Гълъби - промърмори Ринсуинд.

- Не че имаше кой знае какъв успех. Правеше го малко по пътя на пробите и кажжгоде-то.

- Мисля, че спомена за огромни люспести...

- О, да. Но не това беше неговата цел. Опитваше се да извика сукубус** — Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи. - Това е женски демон, който се явява нощем и прави луда страстна кажжг...

- Чувал съм за тях - прекъсна го Ринсуинд. - Дяволски опасни са.

Папагалът наклони глава на една страна.

- Никога не се справи. Това, което изобщо успя да получи, беше невралгер.

- Това пък какво е?

- Демон, който се явява и те дарява с главоболие...

_______________
** Сукубус - зъл дух, който се превръща на жена, за да прави секс със спящи мъже.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ninpen - леле-е-е
12.05.2009 15:40
страхотен разказ Много ми хареса за бележката, че си бил при леля си;))) И също за шамара,който бил физически контакт..о,не...ще се разплача от смях;))) браво! Възхитена съм!( а, и за папагала,който се хилел похотливо) Бисери! Знаеш ли, че и аз бях полудяла по числото осем;))) купих си осем златни рибки...уви , умряха всички освен една...сега е голяма и съм я снабдила с приятелчета... но се ограничих до шест...като с избягалите магии, нали;)))
цитирай
2. spasunger - :-)
12.05.2009 16:02
Ето ти поредното потвърждение за опасната сила на числото Осем! В света на Диска, никой не дръзва да изрече името на това число на висок глас, затова често го заместват с неща като "седем плюс едно", "преди девет" или просто "следващия". Осем се изговаря само като част от заклинания, и то само от най-компетентните магьосници (и най-сериозно обезопасени със съответните приспособления като например скрита каска под островърхата шапка и роба с двойна подплата) ;-)
цитирай
3. ninpen - ще ме побъркаш;)))
12.05.2009 16:37
много хубаво ги измисляш;))обезопасени;)))и тук в разказа пъпчивия младеж с амулетите...живописна картинка!
цитирай
4. spasunger - ;-)
12.05.2009 20:42
Та нима във всеки пъпчив тийнейджър не дреме един потенциален викач на демони, който копнее да властва над света, да срещне най-красивата жена и да живее вечно?

Ти само почакай да разбереш по какъв начин магьосника ще му изпълни желанията... ще има да си вадиш изводи...
цитирай
5. ninpen - не само дреме!
13.05.2009 11:14
дори бих казала,че колкото повече човек се чуства аутсайдер поради някакви причини, толкова по-голямо желание има да властва и манипулира...такова е психологията на нещата и затова много се възхищавам на образите,които описваш-попадения в десятката са просто;)) А за изпълнението на желанията ще кажа, че много харесвам поговорката " Внимавай какво си пожелаваш,защото може и да се изпълни" - с нетърпение очаквам твоята интерпретация;))
цитирай
6. spasunger - Да не крада чужди лаври...
13.05.2009 11:31
...тези истории са вдъхновени и на моменти изкопирани от невероятните книги на Тери Пратчет от поредицата за света на Диска. Препоръчвам ти да прочетеш няколко от книжките му, смехът е гарантиран!
цитирай
7. ninpen - е чела съм Тери Пратчет,
14.05.2009 14:31
и действително много се смях, освен това в един от предишните ти разкази видях в коментарите,че се възползваш от неговите идеи, но наистина нямам намерение да се превръщам в ченге от отдел"Борба с плагиатите";))) Важното е, че това което пишеш е много смислено и освен да се посмея, ми напомня и да се замисля за някакви си неща;))) А понеже по принцип обичам да си препрочитам книжките, ще се възползвам с удоволствие от твоето предложение. Сърдечни поздрави)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051852
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699