Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.06.2009 14:24 - Внимавай зад гърба ти
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2009 14:51



image

image  
Кралете на Ада може и да са чували думи като "финес" и "умереност", но бяха и чували, че ако притежаваш онова нещо, ще се наложи да го презираш и заключиха, че ако не го притежаваш, трябва дори повече да го презираш. Онова, което не притежаваха, беше добрият вкус.
...  

Ankh_Morpork - 1.10 FC.Caymmi
  2 - 4

NAFEX - Ankh_Morpork   6 - 0
 

Ankh - Caymmi

  2 - 4

0 - 1  JJ Matraca 25"
1 - 1  H Dyrшy 34"
1 - 2  O Meissner 38"
1 - 3  C Garbarino 42"
2 - 3  H Dyrшy 72"
2 - 4  JJ Matraca 78"

image NAFEX - Ankh   6 - 0

1 - 0  M Mashaba 12"
2 - 0  G Meler 34"
3 - 0  M Mashaba 40"
4 - 0  J Ferreira 61"
5 - 0  A Di Lauro 72"
6 - 0  A Di Lauro 77"
 
 

 

Багажът най-сетне пристигна на Портала на Ужаса. Няма как да се опише колко си ядосан, след като почти си претичал два пъти по продължението на пространствено-времевия континуум, а Багажът поначало си беше доста раздразнителен.

Погледна пантите. Погледна ключалките. Малко отстъпи назад и като че ли прочете новата бележка над Портала.

Вероятно тя още повече го ядоса, въпреки че за Багажа нямаше никакъв сигурен начин да познаеш, защото прекарваше по-голямата част от времето си отвъд, така да се каже, хоризонта на обичайната враждебност.

Дверите на Ада бяха древни. И не само на времето и жегата се дължеше изпичането на дървото, превърнало се в нещо като черен гранит. Прихванали бяха от страховитото и скучно зло, което се вихреше вътре и за което сме разказвали и преди. Дверите бяха нещо повече от предмети, които просто запълват дупки в стената. Достатъчно схватливи бяха, за да имат някаква смътна представа какво вероятно им крои бъдещето.

Наблюдаваха как Багажът се затътри назад по пясъка, как нагъна крачетата си и се сви на пясъка, готов да скочи.

Ключалката щракна. Езичетата бързичко се прибраха самички. Големите резета рязко се измъкнаха от гнездата си. Вратите доброволно се отвориха широко и се подпряха на стената.

Багажът се отпусна. Изправи се. Пристъпи. Тръгна едва ли не наперено. Мина между пресилилите се панти и когато почти беше влязъл, се обърна и дяволски здравата ритна най-близката част от вратата.

...

 


Анкх пък адски се изложи срещу дяволски задобрелия отбор на Нафтекс. Отминаха времената, когато последния бе просто един от поредните "постоянни клиенти", срещу които отряда на Смърт редовно си оправяше головата разлика. Сега нещата стоят по друг начин. И то не защото Анкх са минали крачка назад, не, в никакъв случай. Просто не са напреднали особено през последните няколко сезона, докато Нафтекс прогресира дяволски бързо.

Затова Смърт реши да спести силиците на възпитаниците Си. И им нареди да не се напъват много-много. Следващите мачове изглежда са по-приоритетни за Анкх. Затова и не се напънаха особено. И съответно си платиха с едно оглушително 0-6. А можеше да е и по-зле...

По-жалкото е, че Анкх не стартира добре и в новово издание на турнира на Псевдо Шампионската Лига IX, където отстъпи с 2-4 на новака Кайми насред собствения си стадион. Оправданието - известно подценяване на противника; летния сезон, в който леността и мързела са налегнали момците; а също така - липсата на необикновени паранормални инциденти, каквито наскоро се случват редовно и то - винаги в полза на Анкх. Особено се усещаше липсата на Багажа, който обикновено или се появява изневиделица от вдън земя и изпохапва неколцина от противниковите играчи, или профучава между измеренията, придружен от бясното тупуркане на стотици крачета.

...

 


Багажът бе доста далеч от Анкх-Морпорк в този момент. Носеше се в тръс надолу по спираловидния път, свързващ отделните кръгове на Пъклото. Дори и при нормални условия едва ли би привлякъл внимание. Ако не заради нещо друго, то със сигурност - защото болшинството жители на демонската страна представляваха доста по-чудата гледка.

...

 


Ринсуинд и Ерик вече бяха претърпели няколко срещи от трети вид с обитателите на Пъклото, и първото им впечатление бе, че нещата далеч не са така, както биха очаквали да ги заварят в Ада. Нямаше ги врящите казани с осъдени души в тях. Нямаше ги демоните, които бодат с островърхи тризъбци отклонилите се от конвейерите на изтезанието мъченици. Нямаше ги канските стенания. Всъщност бяха заменени с приглушени вопли на отчаяние от безграничната, безмозъчна Скука, която бе завладяла самата същност на Преизподнята. Скуката, както се увериха със собствените си очи двамата пътешественици, се оказва в хиляди пъти по-тежко бреме и от най-жестоките плътски наказания. Особено когато последните са се прилагали върху вече безплътни души.

Уникалния почерк на новия Крал на Ада, Астфгл, се усещаше навсякъде.

- Уффф. Тая работа наистина е скучна - отбеляза Ерик.

- Така и трябва да бъде - каза Ринсуинд.

- Но ние не би трябвало да се спотайваме тук, а да се опитваме да открием изход!

- Е да, ама такъв няма.

- Всъщност, има - каза някакъв глас зад Ринсуинд, Звучеше като глас на човек, който е виждал изхода, но не е харесал нито една частичка от него.

- Лавеол??? - попита Ринсуинд. Неговият праотец беше точно зад тях.

- "Успешно си стигаш у дома, а!?" - горчиво пророни Лавеол. - Това бяха думите ти. Хъммм... Десет години проклятие след проклятие. На приятел можеше да го кажеш!

- Ъ-ъ... - намеси се Ерик. - Не искахме да нарушаваме хода на Историята.

- Не сте искали да нарушавате хода на Историята, а? - бавно каза Лавеол. Заби поглед в дървенията на колелото. - Е, добре де. Тогава всичко е съвсем наред. Много по-добре ми стана сега, като научих това. От името на хода на Историята, бих искал да ви помоля да приемете дълбоката ми благодарност.

- Извинете - каза Ринсуинд.

- Да?

- Казахте, че има и друг изход?

- А-а, да. Заден.

- Къде е?

Лавеол за миг спря и посочи към мъглявата падина.

- Виждаш ли оная арка там?

Ринсуинд впи взор в далечината.

- Горе-долу - каза. - Това ли е изходът?

- Да. Дълго и стръмно изкачване. Обаче не знам къде точно излиза.

- Как разбра?

Лавеол сви рамене.

- Попитах един демон - отвърна. - Винаги за всичко си има и по-лесен начин, да знаеш.

- Ще ни трябва цяла вечност, за да стигнем дотам - отбеляза Ерик. - Точно отсреща е, никога няма да успеем.

Ринсуинд кимна в знак на съгласие и навъсено продължи безкрайната си разходка. След няколко минути запита:

- Не ви ли се струва, че май се движим по-бързо?

Ерик се извърна.

Багажът беше вече на борда и се опитваше да ги настигне.

...

 


Астфгл застана пред Oгледалото си.

- Покажи ми какво виждат те! - заповяда.

- Да, господарю.

За миг Астфгл изучаваше завихрения образ.

- Кажи ми какво значи това! - поиска той.

- Аз съм само едно огледалце, господарю. Как да знам!

Астфгл изръмжа:

- Аз пък съм Повелителят на Хадес! - и замахна с тризъбеца си. - И съм готов да поема риска за още седем години лош късмет.

Огледалото обмисли наличните възможности.

- Може би успявам да чуя някакво скърцане, повелителю - осмели се то.

- И?

- Намирисвам пушек.

- Не може да е пушек. Недвусмислено забраних всякакви открити огньове! Много остаряла концепция. Беше излязло лошо име на мястото.

- Независимо от това, господарю.

- Покажи ми... Хадес.

Огледалцето направи всичко по силите си. Точно навреме, за да може Kралят да види как колелото с нажежени до червено лагери се търкулва надолу от поставката си. Търкаляше се през Страната на Прокълнатите измамно бавно, като свличаща се лавина.

Ринсуинд висеше на лоста за оттласкване и гледаше как дъските фучаха край него със скорост, която би прогорила подметките на сандалите му, ако беше достатъчно глупав, че да си пусне краката. Мъртвите обаче възприемаха гледката с ободрителните възгласи на онези, които знаеха, че вече им се е случило най-лошото. Носеха се викове като "Пусни насам захарното памуче!"

Чу как Лавеол хвалеше великолепния опън на колелото и как обясняваше на спътника си Понсе Да Куирм, че ако имаш превозно средство, което само постила пътя пред себе си, както всъщност постъпваше Багажът, а и като бронираш средството, тогава ще водиш по-малокръвни войни, които ще свършат за два пъти по-малко време и всички дружно ще пътуват по-дълго за вкъщи.

Багажът въобще не коментираше. Виждаше, че господарят му виси на няколко крачки пред него и просто продължаваше да върви. Може да му е хрумнало, че пътешествието трае малко дългичко, но това си е проблем на Времето. И така, като отхвърляше случайно попаднали на пътя му пищящи души, като блъскаше, придаваше въртеливо движение или размазваше някой случаен злополучен демон, колелото се търкаляше.

Разби се в отсрещната скала.

...

 


Старият демон и предводител на съзаклятниците, Лорд Васенего се усмихна.

- Сега - каза, - време е.

Останалите старши демони изглежда се чувстваха малко неловко. Разбира се, те бяха всецяло предани на злото, а Астфгл определено Не Е Един От Нас и освен това е най-отвратителната дребна мижитурка, която някога с мазнотии си е проправяла пътя до поста...

Ама... ъ-ъ, това... може би имаше и друга начини, които също...

- "Учете се как го правят хората" - изимитира Васенего. - На мене заповяда да се уча от хората. На Мене! Символът на наглостта! Символът на безочието! Но аз наблюдавах, о, да. Учих се. Планирах.

Изражението на лицето му беше неописуемо. Дори и лордовете от най-пъклените кръгове, които ликуват в обкръжението на подлост, извърнаха глави.

Дук Дразомет Разложеният вдигна колебливо крив нокът.

- Но, ако Оня само ни заподозре - започна, - искам да кажа, че притежава долен нрав. Онези записки... - Потръпна.

- Ами че какво правим ние? - Васенего разпери ръце в израз на невинност. - Къде е вредата? Братя, питам ви: къде е вредата?

Пръстите му се свиха. Кокалчетата му побеляха до блясък под тънката, прорязана с вени със синя кръв кожа, докато изучаваше съмняващите се лица.

- А може би предпочитате да получите порицание в още някоя политическа декларация? — запита.

Израженията на лордовете потрепваха като редичка от падащи плочки за домино. Съществуваха отделни случаи, в които дори демоните се обединяваха. Стига вече политически декларации, стига вече консултативни документи, стига вече нравоучения за повдигане на духа на целия колектив. Това е Ад, но все някъде трябва да mu се сложи чертата!

Граф Бийзълмот разтри един от трите си носа.

- А хората, значи, някак са измислили всичко това самички? - каза. - Не сме им правили никакви, значи, намеци? Васенего поклати глава в знак на отрицание.

- Изцяло си е тяхна собствена работа - каза гордо като любещ училищен директор, който току-що е изпратил своя бляскав ученик, завършил с пълно отличие.

Графът се втренчи в безкрайността.

- Аз пък си мислех, че се очаква ние да сме най-отвратителни... - гласът му беше изпълнен с благоговение.

Старият лорд кимна в знак на съгласие. Дълго беше чакал това. Докато останалите говореха за разгорещена революция, той просто не изпускаше от погледа си света на човеците и наблюдаваше, и се дивеше.

Този тип Ринсуинд се оказа крайно полезен. Успя изцяло да ангажира вниманието на Краля. Заслужаваше си труда. Проклетият тъп човечец все още си мислеше, че пръстите му вършат цялата тая работа! Три желания и "щрак", как пък не! Хаха!

...

 


А точно когато Ринсуинд се измъкна от останките на колелото, установи че Астфгл, Кралят на Демоните, Повелител на Ада, Господар на Пъклото, стои изправен над него.

Астфгл бе преминал през първия етап на беса, понастоящем се намираше в онзи спокоен гьол на яростта, когато гласът е равен, обноските са премерени и учтиви и единствено едва доловимата следа от храчка в ъгълчето на устата издава вътрешното инферно.

Ерик изпълзя изпод разтрошена греда и вдигна поглед.

- Олелее... - каза.

Кралят на демоните завъртя тризъбеца. Най-неочаквано, вече нямаше комичен вид. Имаше вид на тежка метална тояга с три ужасни остриета накрая.

Астфгл се усмихна и се огледа.

- Не - очевидно го каза на себе си. - Не тук. Не е достатъчно публично. Тръгвайте!

По една ръка хвана всеки един от тях за рамото. Биха могли да се съпротивляват толкова, колкото две-три снежинки биха могли да устоят на огнепръскачка. Последва миг на объркване и Ринсуинд се намери в най-обширната стая на Вселената.

Беше голямата зала. Вътре спокойно можете да си строите междупланетни ракети. Кралете на Ада може и да са чували думи като "финес" и "умереност", но бяха и чували, че ако притежаваш онова нещо, ще се наложи да го презираш и заключиха, че ако не го притежаваш, трябва дори повече да го презираш. Онова, което не притежаваха, беше добрият вкус. Астфгл беше направил каквото му беше по силите, но дори и той не бе успял да добави нещо особено към общия лош дизайн, абсолютно несъвместимите цветове и ужасните тапети. Беше сложил няколко ниски масички и плакат за бикоборството, но те по-малко или повече се губеха в общия хаос и новата покривчица за облегалката на Трона на Ужаса служеше само, за да усили впечатлението, създавано от някои от по-неприятните барелефи.

Двамата човеци бяха проснати на пода.

- А сега... - каза Астфгл.

Но гласът му потъна във внезапни приветствени крясъци.

Вдигна изумен поглед.

Демони с всякакви размери и форма изпълваха почти цялата зала. Трупаха се по стените и дори висяха от тавана. Демоничен оркестър от най-разнообразни инструменти, изпълни някакви отбрани акорди. От единия край на залата до другия беше провесен плакат, на който пишеше: "Залют на ШЕВА".

Веждите на Астфгл се заплетоха параноично в мига, когато Васенего, следван по петите от останалите лордове връхлетя върху него. Лицето на стария демон се разцепи в абсолютно простодушна зъбата усмивка. Кралят едва не изпадна в паника и го прасна с тризъбеца, преди Васенего да се протегне и да го тупне по гърба.

- Браво! - извика.

- Какво??

- О, браво!

Астфгл сведе поглед към Ринсуинд.

- О - каза. - Да. Ами. - Изкашля се. - Не беше нещо особено - каза и се поизправи, - знаех си, че вие нямаше доникъде да я докарате и затова аз...

- Не тези - Васенего им хвърли презрителна усмивка. - Такава тривиална работа. На, Ваше величество. Имах предвид Вашето издигане.

- Издигане? - премига Астфгл.

- Повишението Ви, Ваше величество!

Бурни ликуващи викове се надигнаха от младите демони. Те биха приветствали каквото и да е.

- Повишение? Но, но, аз съм си Кралят! - Астфгл немощно изрази лек протест. Усещаше, че започва да му се изплъзва контролът върху събитията.

- Пфу! - експанзивно каза Васенего.

- Пфу?

- Ама, наистина, Ваше величество. Крал? Крал! Ваше величество, говоря от името на всички тук и Ви казвам, че това не е титла за демон като Вас, Ваше Величество, демон, чието тълкуване на въпросите и приоритетите на организацията, чието прозрение относно същинските функции на нашето битие, чийто, ако мога така да се изразя, явен интелектуален потенциал ни доведоха до нови и още по-големи низини, Ваше Височество!

Противно на волята си Астфгл се напери:

- Ами, вижте сега... - започна.

- И въпреки всичко това, установяваме, че въпреки Вашия пост, проявявате интерес към най-незначителните детайли в работата ни - каза Васенего като погледна надолу, покрай носа си, към Ринсуинд. - Каква всеотдайност! Каква всеотдайност!

Астфгл се наду:

- Естествено, винаги съм приемал...

Ринсуинд се повдигна на лакти и си помисли "Ей внимавай, зад гърба ти..."

- И така - продължи Васенего, грееше като цяла крайбрежна ивица от морски фарове. - Съветът се събра и реши, и ако ми позволите да добавя, Ваше височество, единодушно реши, да учреди абсолютно нова награда в чест на Вашите бележити постижения!

- Голямото значение на точно водената писмена документация е... каква награда? - каза Астфгл, а лещанките на подозрението се стрелнаха в океана на самомнението му.

- Постът, Ваше височество, на Върховен Доживотен Президент на Ада!

Оркестърът отново гръмна.

- С Ваш собствен офис - много по-голям от дупката, в която трябваше да се свирате и да се мъчите през всичките тези години, Ваше величество. Или, по-скоро, Г-н Президент!

Оркестърът отново трясна, но друг акорд.

Демоните чакаха.

- А ще има ли... цветя в саксии? - бавно запита Астфгл.

- Множества! Цели плантации! Цели джунгли!

Астфгл сякаш се озари от умилителна вътрешна светлина.

- А килими? Имам предвид от онези, дето са от стена до стена...?

- Трябваше специално да разбутаме стените, за да ги сместим, Ваше височество. С висок косъм са! А какво ще кажете за лампионите? Цели племена пигмеи се питат защо е светло и през нощта, Ваше величество!

Удивеният Крал допусна да бъде прегърнат през раменете от една сърдечна ръка и лекичко да бъде поведен през приветстващите го тълпи, а всички мисли за отмъщение бяха забравени.

- Винаги съм харесвал от онези специални работи за правене на кафе... - измърмори, а последните останки от самоконтрола му се топяха.

- Инсталирана е стопроцентова фабрика, Ваше височество! И вътрешната централа, за да предавате инструкциите си на подчинените. И последната новост в областта на деловите бележници - по две вечности на страничка и държател за...

- Цветни маркери. Винаги съм твърдял, че...

- Цели многоцветни дъги, Ваше величество - Васенего гръмко го агитираше. - И нека вървим там без да се бавим, Ваше величество, защото подозирам, че с Вашето обичайно прозрение сигурно нямате търпение да се захванете с най-отговорни задачи, които стоят пред Вас, Ваше величество.

- Разбира се, разбира се! Време е да бъдат разрешени, наистина... - по пламналото лице на Астфгл премина израз на смътно объркване. - Тези най-отговорни задачи...

- ...Са не друго, а цялостен, пълен, авторитетен, проникновен и задълбочен анализ на нашата роля, функция, приоритети и цели, Ваше височество!

Демоните затаиха дъх.

Астфгл се намръщи. Вселената като че ли забави своя ход. Звездите за миг спряха движението си.

- С изпреварващо планиране? - най-накрая каза той.

- Първи приоритет, Ваше височество, който Вие, с Вашата проницаемост мигновено и точно определихте - бързо вметна Васенего.

Демоничните лордове отново задишаха.

Гръдният кош на Астфгл се разшири с някой и друг сантиметър.

- Ще ми бъде необходим специален колектив, разбира се, за да формулирам...

- Да формулирате! Точната дума! - каза Васенего, който май вече попрекаляваше. Астфгл му хвърли едва доловимо подозрителен поглед, но в този миг оркестърът отново гръмна.

Последните думи, долетели до Ринсуинд, когато извеждаха Краля от залата, бяха:

- А за да анализирам информация, ще ми трябват...

И излезе.

Останалите демони, наясно, че забавлението за деня като че ли свърши, взеха тромаво да се размърдват наоколо и да се изнизват през големите врати. По-умните започнаха да осъзнават, че скоро пак ще лумнат огньовете.

Сякаш никой не обръщаше внимание на двамата човеци. Ринсуинд подръпна плаща на Ерик.

- Сега му е времето да хукнем да бягаме, нали? - запита Ерик.

- Да вървим - категорично заяви Ринсуинд. - Безгрижно, спокойно и ъ-ъ...

- Бързо?

- Схватливо момче си, няма що.

...

 


От съществено значение е надлежната употреба на трите желания да донесе щастие на възможно най-голямо число хора. Всъщност, точно това и стана.

Тезумaнците бяха щастливи. Когато никакво количество боготворене не доведе отново Багажа при тях, за да изпогази враговете им, те отровиха всичките си жреци и за разнообразие изпробваха просветения атеизъм, което означаваше, че пак могат да си убиват колкото си искат хора, но за целта няма защо да стават толкова рано.

Жителите на Тсорт и Ефеб бяха щастливи - поне онези от тях, които пишат и играят главните роли в историческите драми, а само това е от значение. Сега продължителната им война свърши и могат да се захванат със същинското занимание, подобаващо на цивилизованите нации, а именно, да се подготвят за следващата война.

Обитателите на Ада бяха щастливи, или поне - по щастливи от преди. Огньовете отново ярко лумнаха, старите познати мъчения се налагаха на безплътни тела, които въобще не бяха в състояние да ги усетят, и прокълнатите бяха озарени от прозрението, с което неволите по-лесно се понасят - абсолютният и сигурен факт, че всичко може да бъде и по-лошо.

Лордовете - демони бяха щастливи:

Стояха около магическото огледало и на чашка се наслаждаваха на честването. От време на време някой от тях се осмеляваше да тупне Васенего по гърба.

- Да ги пуснем ли да си ходят, Ваше величество? - попита един дук, като заничаше към катерещите се фигурки в тъмния образ на огледалото.

- Струва ми се - да - безгрижно каза Васенего. - Винаги е хубаво да пуснеш да се разпространява някоя и друга историйка, значи. За да стимулираш... да внушиш... абе, за да накараш всеки да си седне на задника и дяволски добре да си опича акъла. А тези донякъде ни бяха полезни - Взря се в дълбините на питието си и кротко си заликува.

И все пак, все пак, в дълбините на завития си мозък му се струваше, че чува крехко гласче, което с годините щеше да укрепва. Гласче, което преследва всички крале на демоните (и въобще всички крале): "Ей, внимавай, зад гърба ти..."

Трудно е да се каже дали Багажът беше щастлив или не беше. Засега злостно атакуваше 14 демона, а трима от тях беше заврял в собствените им ями с вряща мазнина. Скоро щеше да се наложи да последва господаря си, но нямаше защо да бърза.

Един от демоните неистово се опитваше да се вкопчи за ръба. Багажът му премаза пръстите.

Творецът на Вселени беше щастлив. Току-що експериментално пусна снежинка със седем страни в някаква буря и никой не забеляза. Утре почти беше склонен да опита с малки деликатно кристализирани буквички от азбуката. Азбучен Сняг. Ще бъде върхът!

Ринсуинд и Ерик бяха щастливи:

- Виждам синьо небе! - каза Ерик. - Къде мислиш, че ще излезем? - добави. - И кога?

- Където и да е - каза Ринсуинд. - И когато и да е. Само да е далече оттук.

В това се заключаваше житейската му философия. Най-мъдрата във Вселената.

Погледна надолу към широките стъпала, които изкачваха - всяко едно беше направено от големи каменни букви. Стъпалото, на което точно стъпваше, например гласеше "Направих го с най-добри намерения".

На следващото пишеше "Мислех, че ще ти хареса".

Ерик стоеше върху "В името на децата".

- Много странно, нали? - каза той. - Защо ли тези стълби са така направени?

- Мисля че това са Добри Намерения - отговори Ринсуинд. - Това е път към Ада, а демоните са, в края на краищата, традиционалисти.

Разбира се, те са непоправимо зли, но не винаги са лоши. И така Ринсуинд вдигна крак от "Ние сме работодатели, предлагащи еднакви възможности", премина през стена, която след него се затвори и влезе в Света.

Би могло да стане, трябваше да признае той, и много по-лошо.

...

 


Президентът Астфгл, седнал в оазис светлина насред огромния си тъмен офис, отново свирна в микрофона.

- Хей? - каза. - Хей??

Май че никой не отговаряше.

Чудно.

Вдигна един от маркерите и погледна купчината писмена наоколо. Всичките тези архиви трябва да се анализират, обмислят, преценяват и оценяват, после да се стигне до формулирането на подходящи управленски насоки, да се напише проект за задълбочен политически документ, а после, след съответното разглеждане - да се направи нов проект...

Още веднъж опита с микрофона:

- Хей? Хей?

Няма никой. Все още няма защо да се безпокои, има достатъчно много работа. Времето му беше твърде ценно, за да го пилее.

Потопи крака в дълбокия мек килим.

Гордо изгледа цветята си в саксии.

Чукна сложния набор от хромирани жици и топки, който се залюля и затиктака прилежно.

Разви капачката на писалката си с твърда, решителна ръка.

Написа: "В кой бизнес сме????"

Помисли малко и след това написа внимателно отдолу: "В прокълнатия бизнес!!!!"

А това също е щастие. Някакво.

    Отбор    М П Р З ОГ ПГ ± Т
1. image Gargamelite   6 5 0 1 20 9 11 15
2. image Zimbru-Botanika   6 3 2 1 7 5 2 11
3. image Dunav31   6 3 1 2 10 13 -3 10
4. image Emil   6 3 0 3 11 10 1 9
5. image NAFEX   6 2 2 2 13 6 7 8
6. image Ankh_Morpork   6 2 2 2 18 16 2 8
7. image FC Gabrovnitsa   6 2 1 3 13 13 0 7
8. image Hishnicite   6 0 0 6 7 27 -20 0

04.07.2009 13.25
Ankh_Morpork - Emil  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051931
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699