Библиотекарят си пробиваше трескаво път из тъмните пътеки между дремещите рафтове с книги.

Покривите на града му принадлежаха. О, убийците и крадците също можеха да се възползват от тях, но той много, много отдавна бе открил, че комините, подпорите, водоливниците и ветропоказателите са удобна и по някакъв начин успокояваща алтернатива на улиците.

Или поне досега.

Беше му се сторило забавно и поучително да последва Стражата в „Сенките“, градска джунгла, която не представляваше никаква опасност за една сто и двайсет килограмова маймуна. Но кошмарът, който видя, докато се мяташе насам-натам над една тъмна улица, щеше — ако беше човек, — да го накара да се усъмни в собствените си очи.

Като маймуна той не изпитваше каквито и да било съмнения относно очите си и им вярваше винаги и безрезервно.

Точно в този момент той искаше незабавно да ги съсредоточи върху една книга, която може би съдържаше някакво обяснение. Намираше се в една секция, с която никой не се занимаваше в наши дни; книгите там не бяха точно магически. По пода обвинително се стелеше прах.

Прах със стъпки по него.

— Ууук? — каза Библиотекарят в топлия здрач.

Продължи предпазливо напред, съзнавайки с чувство за неизбежност, че стъпките като че имаха предвид същата посока.

Сви зад един ъгъл и ето. Секцията. Шкафът с книгите. Рафтът.

Празното място.

В Мултивселената съществуват много ужасни гледки. Но по някакъв начин обаче за душа, настроена към деликатния ритъм на една библиотека, почти не съществува по-страшна гледка от дупката, където трябва да е една книга.

Някой беше откраднал книга.

...

Анкх пък схрускаха изнемощелия отбор на Гаргамелите. На проекто-бъдещия-шампион на групата явно не му се играеше особено много в този ден. Не само че излязоха с един човек по-малко, ами и им липсваха каквито и да било резерви на скамейката. Което, по Закона на Всемирната Гадост, се оказа решаващо - при първата по-сериозна контузия на техен играч, нямаше кой да го замени. И довършиха мача с девет души.

Но това не бе решаващия фактор за изразителната класическа победа на Анкх. Просто, точно в момента момците на Смърт се носят на крилете на вдъхновението, след като спечелиха предварителната група на Псевдо Шампионската Лига. Победата над тезуманския отбор Каймми не дойде никак лесно, но благодарение на няколко изумителни тактически хода на Смърт, Анкх успя да се поздрави с успеха в последния мач от групата. Сега предстои наистина интересната част - елиминациите.

...

- Обзалагам се, че кралят ще има какво да каже по въпроса за хазяите - натърти Брат Мазача.
- И би обявил хората с фукливи коли извън закона - добави Брат Наблюдателна Кула. - Най-вероятно купени и с откраднати пари, струва ми се.
- Аз мисля - каза Върховният Старши Учител, за да понасочи малко нещата, - че един мъдър крал всъщност би обявил фукливите коли извън закона само за незаслужаващите ги...

В разговора настъпи замислена пауза, докато насъбралото се Братство мислено разделяше Вселената на заслужаващи и незаслужаващи, и поставяше себе си в подходящата група.

- Много справедливо - бавно произнесе Брат Наблюдателна Кула. - Но Брат Мазача беше наистина прав. Не вярвам някой потомък да изиграе съдбовната си роля, само защото Брат Пазача си мисли, че жената в зарзаватчийницата непрекъснато го гледа странно. Без да се засягаш.
- И ме удря в скапания кантар - каза Брат Пазача. -Пък и тя...
- Да, да, да - прекъсна ги Върховният Старши Учител. - Наистина, здравомислещото население на Анкх-Морпорк е под ботуша на потисниците. Един крал, обаче, по принцип се проявява при доста по-драматични обстоятелства. Като война, например.

Нещата се развиваха добре. Сигурно при цялата им егоцентрична глупост все някой от тях все щеше да е достатъчно умен, че да го предложи?

- Съществуваше някакво старо пророчество или нещо подобно - каза Брат Мазача. - Дядо ми разказваше. - Очите му се изцъклиха от усилието по драматичния спомен. - Аха, кралят ще дойде и ще донесе Ред и Справедливост, и ще познава единствено Истината, и ще Закриля и ще Служи на Хората с Меча си. Няма защо всички да ме гледате така, не съм си го измислил аз.
- О, това всички го знаем. И то би било адски хубаво - каза Брат Наблюдателна Кула. - Но питам се как точно ще стане - появява се на кон в града с Реда и Истината и т.н. като Четиримата ездачи от Апокълипсисъ? „Здрасти на всички - изписка той, - аз съм кралят, а онова там е Истината, пои си коня." Не е много практично, нали така? Тц. Не можеш да им имаш вяра на старите легенди.
- Защо не? - попита Брат Даникин раздразнено.
- "щото са легендарни. По това ще ги познаеш - отвърна Брат Наблюдателна Кула.
- Тази за спящите красавици е хубава — каза Брат Мазача. - Само крал може да ги събуди.
- Не ставай тъп — строго рече Брат Наблюдателна Кула. - Ние нямаме крал, така че не можем да имаме и принцеси. Съвсем логично е.
- Разбира се, в старите времена е било лесно - щастливо рече Брат Пазача.
- Защо?
- Той просто е трябвало да убие дракон.

Върховният Старши Учител плясна с ръце и отправи негласна молитва към който и бог да го слушаше. Оказа се прав за тези хора. Рано или късно блуждаещите им малки мозъци ги отвеждаха там, където ти се искаше да отидат.

- Каква интересна идея! - изви трели той.
- Не може да стане - мрачно отсече Брат Наблюдателна Кула. - Днес вече няма големи дракони.
- Може и да се появят...

Върховният Старши Учител многозначително щракна с кокалчета.

- Да се върнат отново? - попита Брат Наблюдателна Кула.
- Казах, че може да се появят. Откъм дълбините на качулката на Брат Наблюдателна Кула се разнесе нервен смях.
- Какво, истински? С огромни люспи и криле?
- Да.
- И дъх като пещ?
- Да.
- С онези големи нокти по краката?
- Нокти? О, да. Колкото искаш.
- Какво искаш да кажеш с това „колкото искаш"?
- Смея да се надявам, че това се разбира от само себе си, Брат Наблюдателна Кула. Щом искаш дракони, можеш да имаш дракони. Ти можеш да доведеш дракон тук. Сега. В града.
- Само аз?
- Всички вие. Искам да кажа, ние - отвърна Върховният Старши Учител.

Брат Наблюдателна Кула се поколеба.

- Ами, аз не знам дали това е много добра...
- И той ще се подчинява на всяка ваша заповед.....

Това ги спря. Това ги изпъчи. Това тупна пред мишите им дребни мозъци като къс месо в кучешка колиба.

- Може ли последното да го повториш? - бавно рече Брат Мазача.
- Вие можете да го ръководите. Можете да го накарате да направи каквото пожелаете.
- Какво? Истински дракон? - Върховният Старши Учител завъртя очи, скрит уютно в качулката си.
- Да, истински. Не някакво си блатно драконче за вкъщи. Оригиналният екземпляр.
- Но аз си мислех, че те са, така де... мит. Върховният Старши Учител се наведе напред.
- Били са митове и са били истински - високо каза той. - Едновременно и вълна, и частица.
- Тука вече не те разбрах - каза Брат Мазача.
- Ще го демонстрирам тогава. Книгата, моля, Брат Пръсти. Благодаря ти. Братя, трябва да ви кажа, че когато аз самият се учех при Тайните Учители...
- Кои, Върховни Старши Учителю? - попита Брат Мазача.
- Защо не слушаш? Ти никога не слушаш. Той каза „Тайните Учители!" - рече Брат Наблюдателна Кула. — Нали се сещаш, достопочтените мъдреци, които живеят на някаква планина и тайно ръководят всичко, и които са го научили на цялото това знание и т.н., и които могат да ходят по огън и т.н. Разказа ни го миналата седмица. Той ще ни научи, нали, Върховни Старши Учителю? - раболепно довърши той.
- О, Тайните Учители - възкликна Брат Мазача. - Съжалявам. Това е поради тия мистични качулки. Съжалявам. Тайни. Спомням си.

Но когато управлявам града, помисли си Върховният Старши Учител, няма да има нищо такова. Ще създам ново тайно общество от търсещи и интелигентни хора, макар и не твърде интелигентни, разбира се, не твърде интелигентни. И ние ще отхвърлим студения тиранин и ще възвестим нова ера на просветление и братство и хуманизъм, и Анкх-Морпорк ще стане Утопия, а хора като Брат Мазача ще бъдат изпечени на бавен огън, ако аз имам думата по въпроса, което и ще бъде. И фигина* му.

[* В Речника на Насълзяващите Очите Трудни Думи „Фигин" се определя като: „малка паста с тънка коричка, която съдържа стафиди." Речникът щеше да е безценен помощник за Върховния Старши Учител при съчиняването на клетвите на Обществото, тъй като той съдържаше и „велчет" („вид жилетка, носена от някои часовникари"), „гаскин" („плашлива, сиво-кафява птица от семейството на водните кокошки"), а така също и „молки" („игра за сръчност и ловкост, включваща костенурки").]

- Та, когато, както казах, аз самият се учех при Тайните Учители... - продължи той.
- Това беше, дето ти казали, че трябва да вървиш по оризова хартия, нали така - разговорчиво се обади Брат Наблюдателна Кула. - Винаги съм си мислел, че това е много хубаво. Оттогава си я събирам от дъното на макароните ми. Удивително, наистина. Мога да вървя по нея без никакъв проблем. Показва какво може да направи за теб членството в хубаво тайно общество, точно това прави.

Когато е върху скарата за печене, помисли си Върховният Старши Учител, Брат Мазача няма да е сам.

- Твоите стъпки по пътя на просветлението са пример за всички нас, Брат Наблюдателна Кула. Ако мога да продължа, обаче... сред многото тайни...
- ... от Сърцето на Битието... - обади се одобрител но Брат Наблюдателна Кула.
- ... от Сърцето, както Брат Наблюдателна Кула казва, на Битието, беше и настоящето местопребиваване на благородните дракони. Поверието, че те а отмрели, е съвсем погрешно. Те просто са открили но ва еволюционна ниша. И могат да бъдат извикани я нея. Тази книга... - той я размаха, - дава конкретни инструкции.
- То е просто в една книга? - попита Брат Мазач.
- Не и обикновена книга. Това е единственият екземпляр. Необходими ми бяха години, докато я проследя - отговори Върховният Старши Учител. - Написана е с ръката на Тюбал де Малахит, велик изследовател на драконовото познание. С неговата собствена ръка. Той е призовавал дракони от всякакъв размер. Същото можете да направите и вие.

Последва ново дълго, неловко мълчание.

- Хм - рече Брат Пазача.
- На мен ми звучи малко, тъй де... магическо - рече Брат Наблюдателна Кула, с нервния глас на някой, който е забелязал под коя чаша е захлупено граховото зърно, но не иска да каже. - Искам да кажа, не желая да поставям под въпрос висшата ти мъдрост и прочие, но... ами... така де... магия...

Гласът му заглъхна.

- Аха -рече Брат Мазача с неудобство.
- То е, ъ-ъ, заради магьосниците де - обади се Брат Пръсти. - Ти сигур" не си знаел т"ва, когато си се захванал с онези преподобни отци на планината им, но магьосниците по тия места се стоварват върху ти като цял тон тухли, само ако те заловят, че правиш нещо подобно.
- Разграничаване, така го наричат - каза Брат Мазача. - Като например, аз не се бъркам в мистичните, разнообразни... как му се викаше... на каузалността, а те не се занимават с никакво измазване.
- Не мога да разбера какъв е проблемът - каза Върховният Старши Учител.

Всъщност го виждаше, даже прекалено ясно. Това беше последното препятствие. Помогни на нищожните им дребни мозъци да го прескочат и държиш света в ръката си. Техният изумително неинтелигентен егоизъм не беше го подвел досега, със сигурност не би го провалил и в този момент...

Братството се размърда неудобно. После Брат Даникин заговори.
   
- Уф! Магьосници. Какво разбират те от сериозна работа.

Върховният Старши Учител си пое дълбоко дъх.

Ах...

Атмосферата на обидени, злопаметни, низки съзнания се сгъсти забележимо.

— Нищо, факт - каза Брат Пръсти. — Само се размотават наоколо, вирнали носове, сякаш са твърде важни, че да се занимават с простите хорица като нас. Гледах ги, докато работех в Университета. Задните им части са по километър широки, честна дума. Някой да ги е хванал някога да свършат някоя честна и почтена работа?
— Като да крадат ли? — обади се Брат Наблюдателна Кула, който никога не беше харесвал особено Брат Пръсти.
— Естествено, те разправят — продължи Брат Пръсти, като демонстративно отмина забележката, — че ние не трябва да се захващаме с магия, тъй като само те знаели как да не закачат универсалната хармония и пр. Цял куп глупости само, мен ако питате.
— Ами-ии — рече Брат Мазача, — аз всъщност не знам. Искам да кажа, че ако приготвиш погрешно сместа, после получаваш просто много мокра мазилка навсякъде из краката си. Но ако направиш погрешно някоя магия, разправят, че някакви страховити неща излизали от дървенията и те „лепвали" на място.
— Да, ама това го разправят магьосниците — замислено произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Аз самият никога не съм могъл да ги понасям, ако трябва да си кажа истината. Възможно е, пък, да са набарали нещо хубаво и да не искат останалите от нас да го открият и те. Всичко е само размахване на ръце и мънкане под носа, когато всичко вече е приключило.

Братството обмисли това. Звучеше правдоподобно. Ако бяха набарали нещо хубаво, то те съвсем определено не биха искали някой друг да им се натриса.

Върховният Старши Учител реши, че моментът е назрял.

— Значи, споразумяхме се, братя? Готови ли сте да се упражним в магия?
— О, да се упражним — рече Брат Мазача с облекчение. — Нямам нищо против да се упражнявам. Стига да не се налага да я правим наистина...

Върховният Старши Учител тупна книгата.

— Искам да кажа да проведем истински заклинания! Да вкараме града отново в правия път! Да призовем дракон! — извика той.

Те отстъпиха крачка назад. Брат Пазача рече:

— И после, ако извикаме този дракон, ще се появи законният крал, само това ли?
— Да!
— Това го разбирам — рече и Брат Наблюдателна Кула в подкрепа. — Логично е. Поради предопределението и поучителните криволици на съдбата.

Последва моментно колебание и след него едно общо кимане на качулки. Само Брат Мазача изглеждаше неопределено нещастен.

— Ами-ии-и—рече той. — Няма да се изплъзне изпод контрола ни, нали?
— Уверявам те, Братко Мазач, че можеш да се откажеш въвсеки един миг, в който пожелаеш — ласкаво каза Върховният Старши Учител.
— Ами... добре — отвърна колебаещият се Брат. — Само за малко тогава. Бихме ли могли да го задържим тук толкова, колкото да изпепели, например, всички потиснически зарзаватчийници?
— Ах...

Той беше спечелил. Отново ще има дракони. И отново крал. Не като старите крале. Един крал, който ще изпълнява това, което му се каже.

— Зависи — започна Върховният Старши Учител, — от това колко можеш да помогнеш. Като начало, ще имаме нужда от всяка една частичка магия, която можеш да донесеш...

Може би нямаше да е много добра идея да им покаже, че втората половина от книгата на Де Малахит представлява овъглена маса. Човекът явно не е разбирал много.

Но той би могъл да се справи далеч по-добре. И абсолютно никой нямаше да го спре.

Гръмотевица изтрещя...

Казват, че боговете си играят със съдбата на хората. Но какви игри, и защо, и кои са пешките, и каква е играта, и какви са правилата — кой знае? Най-добре да не мислим.

Гръмотевица изтрещя... Изтърколи се шестица.