Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
25.08.2009 16:58 - Времето на големите сметки
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 1483 Коментари: 5 Гласове:
8




image

image  
"Странно беше, че т.нар. интелигентни кучета, коне и делфини никога не срещаха никакъв проблем да посочат на човеците жизненоважната новина, т.е. че трите деца са се изгубили в пещерата, или че влакът се кани да поеме по линията, която води към взривения мост или нещо подобно, докато той, само на шепа хромозоми разстояние от носенето на жилетка, имаше трудности да убеди средностатистическия човек да влезе на сухо и да се скрие от дъжда."
...  

Real Sorca - Ankh_Morpork
  3 - 2

Hishnicite - Ankh_Morpork   2 - 2  
Sorca - Ankh   3 - 2

1 - 0  P Riуn 35"
2 - 0  V Kaarna 36"
3 - 0  B Mozzarelli 49"
3 - 1  M Steenberger 70"
3 - 2  V Antali 82"
image Hishnicite - Ankh   2 - 2

0 - 1  M Ericsson 8"
1 - 1  O Siggaard 35"
1 - 2  R Logačiovas 60"
2 - 2  J Hilboezen 73"


След отпадането на четвърт-финала на Псевдо Шампионската Лига, отбора на Анкх се отдаде на с нищо незаслужени гуляи и пиршества и забавления с дами със съмнителна репутация. Няколко вестника отразиха тази внезапна смяна на курса на поведение на момците, а самият мениджър Смърт явно пак се беше запилял нанякъде по неотложни задачи (няма нужда да обясняваме, че е твърде зает на моменти).

Първия от несъмнено дългата предстояща серия от напълно безсмислени приятелски спаринги срещу никому неизвестни отборчета от близки и далечни страни завърши оспорвано и с поражение - местния тим от Клач, на име Сорка, сериозно размъти мозъците на защитниците на Анкх през първото полувреме и в резултат на това успя да натрупа солидна преднина от три гола, която гостите, макар и да се напънаха малко повече от обикновено, за да стопят след почивката, не съумяха да заличат напълно. Както и да е - сезонът наближава своя край и е време за сметки в шампионата, а на никого не му пука за такива мачлета. Стига да няма сериозни контузии, разбира се.

Пътуването обратно до Анкх-Морпорк бе дълго и мъчително, в камилския керван нямаше климатици (разбирай: духчета, развяващи палмови клонки) и повечето от пътниците сериозно си зададоха въпроса дали е имало смисъл да се бие целият този път до другия край на континента.

Е, какво да се прави... Мениджърски интереси.

...


Един друг, доста по-важен мениджър, ако можем така да го наречем, измъчваше гениалния си ум в същия този момент, занимавайки се с далеч по-сериозен проблем.

В самотата на Продълговатия кабинет, личното му светилище, Патрицият крачеше нагоре-надолу. Диктуваше поток от заповеди.

— И да изпратят хора да боядисат стената — довърши той.

Лупин Уанз повдигна вежда.

— Това разумно ли е, сър?
— Мислиш ли, че фриз с мъртвешки сенки по него няма да предизвика коментари и размишления? — кисело отвърна Патрицият.
— Но не толкова, колкото прясно боядисване в „Сенките“ — спокойно каза Уанз.

Патрицият се поколеба един миг.

— Имаш право — изръмжа той. — Накарай няколко човека да я съборят.

Той стигна дъното на стаята, завъртя се на пети и отново закрачи в обратна посока. Дракони! Като че нямаше достатъчно важни, достатъчно истински неща, с които да се занимава сега.

— Ти вярваш ли в дракони? — попита той.

Уанз поклати глава.

— Това е невъзможно, сър.
— И аз така съм чувал — каза Лорд Ветинари. Той стигна до отсрещната стена, обърна се.
— Бихте ли желали да продължа с разследването? — попита Уанз.
— Да. Направи го.
— И ще се погрижа Стражата да внимава много — каза Уанз.

Патрицият прекъсна маршируването си.

— Стражата? Стражата!? Мили ми приятелю, Стражата е шайка некадърници, командвани от пияница. Необходими ми бяха години, за да го постигна. Последното нещо, за което трябва да мислим, е Стражата. — Той размисли един миг. — Виждал ли си някога дракон, Уанз? Някой от големите, искам да кажа? О, те са невъзможни. Ти го каза.
— Те са само легенда всъщност. Суеверие.
— Хмм — рече Патрицият. — А характерно за легендите, разбира се, е това, че те са легендарни.
— Точно така, сър.
— Дори и така да е… — Патрицият млъкна, после постоя втренчен в Уанз. — Е, добре. Погрижи се да го разбереш. Не желая да чувам нищо повече за тази история с драконите. Това е от нещата, които правят хората неспокойни. Да му се сложи край.

Щом остана сам, той се изправи и погледна мрачно към града-близнак в краката си. Отново ръмеше.

Анкх-Морпорк! Кипящ град на стотици хиляди души! И, както Патрицият тайничко забеляза, десет пъти повече хора. Свежият дъжд блестеше върху панорамата от кули и покриви, без ни най-малка представа за гъмжащия, злобен свят, върху който се излива. Един по-късметлия дъжд се ронеше върху планински овце, или пък шепнеше тихо над горите, или пък попиваше кръвосмесително в морето. Дъждът, който валеше над Анкх-Морпорк, обаче беше здравата загазил. Причиняваха ужасни неща на водата тук. Че я пиеха, беше само началото на проблемите й.

Патрицият обичаше да усеща, че има поглед над един град, който работи. Не красив град, не известен, нито пък град с добра канализационна система, а още по-малко град, който се слави с добра архитектура. Дори и най-ревностните му жители биха се съгласили, че наблюдаван някъде отвисоко, Анкх-Морпорк изглеждаше сякаш някой се е опитал от камък и дърво да постигне ефекта, обикновено асоцииран с паважа пред денонощните закусвални с храна за вкъщи.

Но той работеше. Продължаваше безгрижно като жироскоп на ръба на пагубен завой. Това, Патрицият твърдо вярваше, се дължеше на факта, че нито една групировка не беше достатъчно могъща, за да го бутне в пропастта. Търговци, крадци, убийци, магьосници — всички вземаха дейно участие в състезанието, без да си дават сметка, че изобщо не им е нужно никакво състезание, и със сигурност, без капчица доверие един в другиго, че да спрат и да се замислят кой е разчертал трасето и кой държи стартовия флаг.

Патрицият мразеше думата „диктатор“. Тя го оскърбяваше. Той никога на никого не казваше какво да прави. Нямаше нужда, това беше великолепното. Една голяма част от живота му се състоеше в нагласяване на нещата така, че това състояние да продължава.

Разбира се, съществуваха най-различни групировки, които искаха падането му, и това беше съвсем нормално и редно, както и белег за едно действащо и здраво общество. Никой не би могъл да го упрекне в неразумен подход по този въпрос. Нима не беше създал повечето самият той? А най-очарователното при тях беше, че прекарваха почти цялото си време в ежби помежду си.

Чудно нещо е човешката природа, винаги казваше Патрицият. Стига веднъж да разбереш къде са й лостовете за управление.

Беше го обзело неприятно предчувствие за тази работа с дракона. Ако някога, някъде е съществувало създание, което няма никакви видими лостове, то това беше драконът. Нещото трябваше да се изясни.

Патрицият не вярваше в ненужната жестокост.*

[* Но споделяше идеята за необходимата жестокост, разбира се.]

Не вярваше в безсмисленото отмъщение. Но страстно вярваше в нуждата нещата да се изясняват.

...


Странно, но и Капитан Ваймс мислеше същото. Той установи, че хич не му харесва идеята граждани, та било то и от „Сенките“, да бъдат превръщани в най-обикновена керамична окраска. Било то от дракон или от някой друг.

А и го бяха извършили пред очите на Стражата, кажи-речи. Като че Стражата нямаше никакво значение, като че беше някакъв си незначителен детайл. Това го тормозеше.

Разбира се, беше вярно. От това само му ставаше по-зле.

Още повече се ядосваше, че наруши заповед. Естествено, заличи следите. Но в най-долното чекмедже на старинното му писалище, скрита под купчина празни бутилки, лежеше гипсова отливка. Усещаше я как се е втренчила в него през три пласта дърво.

И представа си нямаше какво го прихвана. А сега правеше нещо още по-лошо.

Той направи преглед на… — поради липсата на по-подходяща дума — …бойците си. Беше наредил на двамата старши по чин да дойдат във всекидневно облекло. Което ще рече, че Сержант Колън, който цял живот беше носил единствено и само униформа, се потеше зачервен и притеснен в костюма си, дето го обличаше за погребения. Докато Ноби…

— Чудя се, дали съм бил съвсем ясен с думата „всекидневно“? — рече Капитан Ваймс.
— Това нося извън работа, шефе — отвърна Ноби укорно.
— Сър — поправи го Сержант Колън.
— И гласът ми е цивилен. На това му викам аз инициатива.

Ваймс бавно се завъртя около ефрейтора.

— А това твое цивилно облекло не кара ли стариците да припадат, а дечурлигата да търчат подире ти по улиците? — попита той.

Ноби се размърда притеснено. Не се чувстваше много на "ти" с иронията.

— Не, сър, шефе. Това е по последна мода.

В най-общи линии беше вярно. Напоследък в Анкх си падаха по големи шапки с пера, цепнати жакети със златни ширити, клоширани панталони и ботуши с декоративни шпори. Проблемът беше, помисли си Ваймс, че повечето от последователите на модата имаха далеч повече телеса, които да пъхнат из съставните части, докато за ефрейтор Нобс можеше да се каже само, че е там някъде, вътре.

Можеше да се окаже и предимство. В края на краищата, абсолютно никой не би повярвал, ако го видеше да иде насреща му по улицата, че той е страж, който се опитва да изглежда незабележим.

На Ваймс му мина през ума, че не знае абсолютно нищо за Нобс извън работата. Даже не можеше да си спомни къде живее. Познаваше го от толкова години, а никога не си даде сметка, че в личния си живот Ефрейтор Нобс е едно наперено конте. Като петле. Едно съвсем малко петле, наистина, дето продължително време са го удряли с нещо тежко, може би, но все пак конте. Ето ти още едно доказателство, че човек никого не познава истински.

Той отново се съсредоточи върху неотложната задача.

— Искам вие двамата — обърна се към Нобс и Колън, — да се смесите незабележимо, или в твоя случай, забележимо, Ефрейтор Нобс, с хората тази вечер и ъ-ъ… да видите дали ще можете да откриете нещо необичайно.

— Необичайно като какво например? — попита сержантът.

Ваймс се поколеба. Той самият не беше съвсем сигурен.

— Нещо, дето прилича на такова.
— А! — Сержантът кимна учено. — Дето прилича. Добре.

Последва неловко мълчание.

— Може би хората са видели странни неща — каза Капитан Ваймс. — Или е имало необясними пожари. Или отпечатъци от стъпки. Сещате се — довърши той в отчаяние, — следи от дракони!
— Искаш да кажеш, като например, купчини злато, дето са спали на тях? — каза сержантът.
— И девици, приковани към скали! — добави Нобс ерудирано.
— Виждам, че сте специалисти — въздъхна Ваймс. — Просто направете каквото можете.
— Това смесване — тънко подхвана Сержант Колън, — то ще предполага посещения по кръчми, пиене и т.н., нали?
— До известна степен — каза Ваймс.
— А! — възкликна сержантът щастливо.
— В определени граници.
— Съвсем прав сте, сър.
— И за ваша сметка
— О!
— Но преди да тръгнете — каза капитанът, — някой от вас да познава някого, който би могъл да знае нещо за дракони? Освен че спят върху злато и онова там, за младите жени, искам да кажа.
— Сигурно магьосниците знаят — пробва се Ноби.
— Освен магьосниците — твърдо отсече Ваймс. На магьосниците не можеше да им се има вяра. Всеки страж го знаеше. Те бяха по-зле даже и от цивилното население.

Колън обмисли това.

— Ами, остава Лейди Рамкин. Живее на Скуун Авеню. Отглежда блатни дракони. Сещате се, онези малките гадинки, дето хората си ги гледат по къщите?
— О, тази ли — мрачно рече Ваймс. — Мисля, че я мярках напоследък. Онази, с лепенката „Изцвили, Ако Обичаш Дракони“ на гърба на каретата?
— Точно тя. Тя е куку — отвърна Сержант Колън.

— А какво искате аз да направя, сър? — попита Керът.
— Ъ-ъ. За теб е най-важната работа — припряно каза Ваймс. — Искам ти да останеш тук и да наглеждаш канцеларията.

Лицето на Керът цъфна в бавна, невярваща усмивка.

— Искате да кажете, че аз отговарям тук, сър?
— Така да се каже — отговори Ваймс. — Но ти се забранява да арестуваш когото и да било, разбрано? — побърза да добави.
— Дори и ако нарушават закона, сър?
— Дори и тогава. Само го отбележи.
— Ще си чета книгата тогава. И ще си лъскам шлема.
— Добро момче — рече капитанът. Това ще е абсолютно безопасно, помисли си той. Никой никога не влиза тук, даже заради изгубено куче. Никой никога не се сеща за Стражата. Трябва наистина съвсем да не си в час, за да се обърнеш за помощ към Стражата, горчиво си помисли той.

...


В събота следобед пък Анкх излезе в последния си редовен мач от шампионата. Нужна им беше победа, при положение, че настояваха да се избавят от допълнителните главоболия в баража за оставане в групата.

От друга страна...

Един бараж срещу отбор от по-долната дивизия би напълнил стадиона. Още един мач, в който трибуните се пръскат по шевовете. Още един луд следобяд, още хиляди продадени фланелки, билети, флагчета, бомбички, стари сандвичи и залежал плодов сок. Това не е за изпускане, нали?

Основните спонсори на клуба, магьосниците от Невидимия Университет, оценяваха този шанс. И дадоха съответните нареждания.

Иначе, който твърди, че в лигата има нагласени мачове, не е с всичкия си. Поне така казват от клуба. Но пък да завършиш наравно с последния в групата и отдавна изпаднал в най-долната дивизия отбор, пък било то и при едно гостуване на малкия му, подобен на картофена нива терен... Това, драги мои, си е чиста случайност. Заклевам се!

Хикса отреди петото място на Анкх в крайното класиране. След като станаха ясни и останалите резултати, се потвърди първоначалното предположение, че евентуална победа в този мач би осигурила спокойна ваканция между сезоните.

После обаче дойде добрата новина. Извънредно добрата! Жребия за баража отреди изключително немощен съперник, който и със затворени очи и два вързани крака всеки би победил. Но...

Започват да се прокрадват и други слухове. Факт е, че отдавна се говори за кардинални промени в клуба. Например, първата задача изглежда е пълното обновяване на състава и изчистване на старите ветерани (които са прекалено надебелели, ако питате който и да е от феновете). И намирането на нови, млади попълнения, които да поемат по нов път нагоре. Говори се, че и Смърт е твърде зает с основното си задължение (сещайте се кое), за да може да си изпълнява задачите и като мениджър на Анкх. За негов наследник се спряга не кой да е, а най-некадърния магьосник на Диска, Ринсуинд.

А предвид извънредно лесната група, в която бихме изпаднали, ако по някакво "случайно" стечение загубим баража, възможността Анкх да прекара един безгрижен сезон сред противници далеч под неговата класа, където на спокойствие ще може да си изгради новия състав, пък и да натрупа парички в касата... ето, това не е за изпускане!

И така отговорните фактори в клуба потънаха в едни нескончаеми полемики. Настъпи времето на големите сметки, а до уикенда не останаха много дни.

Така че да очакваме изненади следващата събота! Неслучайно Диблър Сам-Си-Прерязвам-Гърлото спешно изтегли предстоящия мач от всичките си тото тиражи. Нищо не става просто ей така, случайно на този свят...

...


Скуун Авеню беше широка, засадена с дървета и невероятно изискана част от Анкх, достатъчно високо над реката, за да е надалеч от всепроникващата й миризма. Хората на тази улица имаха стари пари, които се предполагаше да са доста по-добри от новите пари, макар че Капитан Ваймс никога не беше притежавал достатъчно и от двата вида, че да забележи разликата. Хората на Скуун Авеню си имаха лични бодигардове. Смяташе се, че са толкова издигнати, та не си говорят даже и с боговете. Това беше по-скоро клевета. Те биха си говорили с боговете, ако бяха добре възпитани богове от прилично семейство.

Не беше трудно да се открие къщата на Лейди Рамкин. Тя заемаше стърчащ зъбер, от който се откриваше величествена гледка към града, ако човек на това му викаше приятно прекарване на времето. На входната врата имаше каменни дракони, а градините имаха запуснат и неподдържан вид. Статуи на отдавна споминали се Рамкиновци стърчаха мрачно из зеленината. Повечето от тях имаха саби и бяха обвити с бръшлян досами шията.

Ваймс почувства, че не беше така, защото собственикът на градината е твърде беден, че да направи нещо по въпроса, а по-скоро си е помислил, че съществуват далеч по-важни неща, отколкото предците, което беше доста необичайна гледна точка за аристократ.

Освен това явно мислеше и че съществуват далеч по-важни неща от поддържането на недвижимата собственост. Когато натисна звънеца на иначе доста хубавата стара къща, насред избуялата рододендронова гора, няколко парчета от гипсовата фасада изпопадаха.

Това май беше единственият резултат, като се изключи фактът, че нещо откъм задната страна на къщата започна да вие. Или някакви неща.

Отново заваля. След известно време Ваймс се усети за достойнството на поста си и предпазливо заобиколи сградата на безопасно разстояние от стените.

Стигна до тежка дървена порта в тежка дървена стена. В пълен контраст с пълната запуснатост на останалата част от къщата, тази изглеждаше сравнително нова и много солидна

Почука. Това предизвика нов залп от странни свирещи звуци.

Вратата се отвори. Нещо ужасно се надвеси над него.

— А, добри ми човече! Знаеш ли нещо за чифтосването? — изгърмя то.

...


В Наблюдателницата беше тихо и топло. Керът слушаше съскането на пясъка в пясъчния часовник и се съсредоточи върху лъскането на нагръдника си. Вековните петна бяха отстъпили пред бодрата атака. Той блестеше.

С лъскавите нагръдници човек беше наясно. Странностите на града, където имаха всичките тези закони и се съсредоточаваха върху незачитането им, му идваха в повече. Но един лъскав нагръдник беше просто нагръдник, дето добре са го излъскали.

Вратата се отвори. Той се взря над старинното писалище. Там нямаше никой

Опита още няколко усърдни търкания.

Разнесе се неясният шум от някой, на когото му е писнало да чака. Две ръце с морави нокти сграбчиха края на писалището и лицето на Библиотекаря бавно изникна пред погледа му като кокосов орех в ранно утро.

— Уук — рече той.

Керът се опули. Внимателно му бяха обяснили, че, противно на външния вид, правилата, валидни за животинското царство, не се отнасят за Библиотекаря. От друга страна, самият Библиотекар не проявяваше кой знае какъв интерес към подчинението и на правилата, валидни за човешкото царство. Беше една от онези малки аномалии, които човек просто приема.

— Здравей — несигурно каза Керът. („Не му викай «момче», нито го потупвай по рамото, това винаги го раздразва.“)

— Уук.

Библиотекарят ръгна писалището с дълъг, многоставен пръст.

— Какво?
— Уук.
— Моля?

Библиотекарят завъртя очи. Странно беше, помисли си той, че т.нар. интелигентни кучета, коне и делфини никога не срещаха никакъв проблем да посочат на човеците жизненоважната новина, т.е. че трите деца са се изгубили в пещерата, или че влакът се кани да поеме по линията, която води към взривения мост или нещо подобно, докато той, само на шепа хромозоми разстояние от носенето на жилетка, имаше трудности да убеди средностатистическия човек да влезе на сухо и да се скрие от дъжда. С някои хора просто не можеше да се говори

— Ууук! — каза той и направи знак.
— Не мога да напусна офиса — каза Керът. — Имам Заповеди.

Горната устна на Библиотекаря се дръпна назад като щора.

— Това усмивка ли е?

Библиотекарят поклати глава.

— Някой да не е извършил престъпление? — попита Керът.
— Ууук.
— Лошо престъпление?
— Ууук!
— Като убийство?
— Ииик.
— По-лошо и от убийство?
— Ииик! — Библиотекарят се метна към вратата и нетърпеливо заподскача нагоре-надолу.

Керът преглътна. Заповедите са си заповеди, но това беше нещо друго. Хората в този град бяха способни на всичко.

Той се намъкна в нагръдника си, наниза искрящия шлем на главата си и се отправи към вратата.

После си спомни задълженията си. Върна се при писалището, намери парче хартия и старателно написа: „Вън В Битка С Престъпността. Моля, Елате По-Късно. Благодарим.“

И излезе на улицата, неопетнен и неустрашим.


    Кр.класиране    М П Р З ОГ ПГ ± Т
1. image Gargamelite   14 10 1 3 46 17 29 31
2. image NAFEX   14 7 3 4 36 20 16 24
3. image Emil   14 7 3 4 30 18 12 24
4. image Zimbru-Botanika   14 6 4 4 13 10 3 22
5. image Ankh_Morpork   14 5 5 4 35 29 6 20
6. image FC Gabrovnitsa   14 6 1 7 27 36 -9 19
7. image Dunav31   14 4 1 9 13 32 -19 13
8. image Hishnicite   14 1 2 11 18 56 -38 5

29.08.2009 13.25 Ankh_Morpork - Arsenal(Ki4evo)
 



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. basta - :)))
30.08.2009 12:14
Патрицият кой е не знам, ама много прилича на мене:)))))
много интересен разказ ;)

пък аз ..нещо съм на метълска вълна
и ще взема да ти пратя ей това

http://www.youtube.com/watch?v=ZRbv4O65vBo

успех!
цитирай
2. spasunger - !
30.08.2009 13:03
Anette Olzon! YES! Тенк ю баба! :-)
цитирай
3. basta - :)))))
12.09.2009 21:44
уелкъм :)
от любимците ми е
и пейн е готин :)
цитирай
4. анонимен - :)))
07.10.2009 17:49
хъхъхъ добре де, признавам, че по бавно зацепвам, но определено ме накара да се опитам да помисля върху това за което си мислех, че мисля.. ъъъ нищо не разбра, знам, аз също :)))
лека вечер спасунгере :)
цитирай
5. spasunger - :-)
07.10.2009 18:52
Спокойно - всеки намира нещо различно в това, което си мисли, че означава това, което мисли.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051044
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699