„Скъпи Майко и Татко! (пишеше Керът между прилежните взирания в мъглата)

Ами, градът е на крак за коронацията, което е нещо по-сложно, отколкото вкъщи, а сега аз съм и на Дневна служба. Жалко, защото щях да гледам Коронацията с Рийт, но няма смисъл да се оплаквам. Сега трябва да вървя, защото всеки миг очакваме един дракон, макар че той не съществува наистина. Ваш любящ син, Керът.

РS. Виждали ли сте Минти напоследък?“

...

Същия ден Анкх излезе в четвърти сблъсък от лигата - срещу Орлите от Ботун. Не е ли странно как множество отбори и отборчета си лепват подобни гръмки имена от сорта на "Лъвовете", "Орлите" или "Пантерите" - сякаш това би добавило допълнителни сили към иначе доста неглиже стила им?

Оглушителното 7 на 0 говори само по себе си. Привържениците на Анкх вече започват да губят интерес - все пак какво толкова вълнуващо има в това непрестанно да биеш с почти двуцифрен резултат? Даже Диблър Сам-Си-Прерязвам-Гърлото вече спря да включва тези мачове в седмичните залози - няма печалба от подобен род занимания.

Май назрява моментът за една добре инсценирана загуба? Въпроса е от кого да бъде...

...

Драконът летеше бавно, само на няколко стъпки над земята, а крилата му загребваха грациозно въздуха.

Знамената, които кръстосваха улицата, бяха събрани и разкъсани като паяжина, събирайки се върху гърба на звяра и се развяваха назад по протежение на опашката му.

Той летеше, протегнал глава и врат, като че огромното му тяло бе влачено напред от шлеп. Хората по улицата крещяха и се блъскаха един друг, за да се доберат до безопасните входове. Той изобщо не им обръщаше внимание.

Трябваше да дойде с рев и тътен, но единственият шум беше от скърцането на крилата и плющенето на знамената.

Трябваше да дойде с рев и тътен. Не така, не бавно и преднамерено, оставяйки време на ужаса да назрее. Трябваше да дойде със заплаха. А не с обещание.

Трябваше да дойде с рев и тътен, а не да лети леко под акомпанимента на свистенето и дрънченето на празничната украса.

...

Минаха няколко часа. Драконът все така се носеше лениво напред-назад над среднощния град, като едва-едва размахваше криле. Нямаше нужда да го прави. Термичните течения му даваха нужната височина.

Навсякъде из Анкх-Морпорк имаше пожари. Толкова много човешки вериги с кофи се бяха образували между реката и многобройните горящи сгради, че кофите объркваха посоките и ги отвличаха по път. Не че в действителност човек се нуждаеше от кофа, за да вземе от мътните води на река Анкх - и мрежа вършеше чудесна работа.

Надолу по течението, отряди от опушени хора работеха трескаво, за да затворят огромните, корозирали порти под Месинговия Мост. Те бяха последната защита на Анкх-Морпорк срещу пожара, тъй като тогава Анкх оставаше без излаз и постепенно, капка по капка изпълваше пространството между стените. Човек би могъл да се задуши под нея.

Работниците на моста бяха онези, които не можеха или пък не искаха да избягат. Много други се изливаха през портите на града и се отправяха надалеч през хладните, обрамчени в мъгла равнини.

Но не за дълго. Драконът, като връхлиташе и с виеше грациозно над разрушенията, се плъзна над стените. След няколко секунди стражите видяха актиничния огън, който прониза мъглата. Човешката вълна потече назад, а драконът кръжеше над нея като овчарско куче. Огньовете на поразения град се отразяваха червени по вътрешната част на крилата му.

...

Слънцето се издигна още по-високо, търкаляйки се през мъглата и мръсния пушек като откъснал се балон.

Съгласно предварителния план за сваляне на Дракона, Отрядът на Нощната Стража седеше на един от най-високо разположените покриви в сянката на няколко комина, докато чакаше и убиваше времето всеки по своему. Ноби замислено изследваше съдържанието на едната си ноздра, Керът пишеше писмо до вкъщи, а Сержант Колън се притесняваше.

По време на последния разговор бяха стигнали до заключението, че шансът да свалиш огромен дракон с добре насочена стрела, докато се криеш зад комин на покрива на висока сграда, е кажи-речи равен на едно на милион. А е добре известно, че шансове едно на милион в девет от десет случая се увенчават с успех.

Въпросът е дали шансовете ти действително са точно, ама точно толкова.

И дали драконът е наясно със статистическите закономерности на Вселената

След известно време Колън се раздвижи тежко и каза:
— Сетих се за един проблем.
— К’во има, Сержант? — попита Керът.

Сержант Колън изглеждаше много нещастен.
— Амиии, какво ако шансът не е едно на милион?

Ноби се опули срещу него.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, добре де, последният, отчаян шанс едно на милион винаги проработва, така, няма проблеми, но… ами, много е как му се вика, специфично. Това искам да кажа, нали така?
— Ти ще кажеш — отвърна Ноби.
— Ами какво, ако е само шанс едно на хиляда? — рече Колън измъчено.
— Какво??
— Някой някога да е чувал за изстрел, който улучва при шанс едно на хиляда?

Керът погледна нагоре.
— Не ставай глупав, Сержант — каза той. — Никой никога не е виждал да се падне шанс едно на хиляда. Шансовете срещу това са… — устните му се раздвижиха, — едно на милиони.
— Да. Милиони — съгласи се Ноби.
— Така че, ще стане само, ако наистина е шанс едно на милион — каза сержантът.
— Предполагам, че е така — каза Ноби.
— Значи едно на 999 943, например… — започна Колън.

Керът поклати глава.
— Никаква надежда. Никой никога не е казвал: „Шансът е 999 943 на едно, но може пък и да проработи“.

Те се вгледаха в града пред себе си в тишината на яростно умствено пресмятане.
— Това може да се окаже истински проблем — най-накрая каза Колън.

Керът бясно се захвана да дращи по листа. Когато го запитаха, той им обясни надълго и нашироко как се намира лицевата повърхност на дракон и после се опита да изчисли шансовете стрела да го улучи някъде изобщо.
— Да го уцели, обърни внимание — каза Сержант Колън. — Аз се целя.

Ноби се прокашля.
— В такъв случай трябва да е далеч по-голям от шанс едно на един милион — пресметна Керът. — Може да е едно на сто. Ако драконът лети бавно, а уязвимото му място е голямо, то той може да е почти сигурен.

Устните на Колън се оформиха около фразата: „Сигурно е, но може и да стане.“ Той поклати глава.
— Е, това, което трябва да направим тогава — бавно произнесе Ноби, — е да нагласим шансовете…

...

Библиотекарят се почеса замислено под орангутанските си мишници. Беше изправен пред свои си проблеми.

Беше дошъл тук, изпълнен с ярост срещу крадците на книги и тази ярост още гореше. Но го беше осенила и бунтарската мисъл, че, макар че престъпленията срещу книгите да бяха най-лошият вид престъпления, отмъщението може би трябваше да бъде отложено.

Хрумна му, че, макар, разбира се, на него му беше все тая какво си правят хората един на друг, съществуват и определени действия, които трябва да бъдат прекратени, за да не би извършителите им да се самозабравят и да започнат да причиняват такива неща и на книгите.

Библиотекарят отново се вгледа в наскоро поверената му полицейска значка и лекичко я захапа, воден от оптимистичната надежда, че се е превърнала в нещо, дето може да се изяде. Нямаше никакво съмнение, той имаше Дълг пред капитана.

Капитанът винаги се беше отнасял добре с него. А и капитанът имаше значка.

Да.

Има моменти, когато една маймуна трябва да постъпи така, както трябва да постъпят хората…

Орангутанът отдаде чест по сложния начин, който му беше достъпен, и се понесе в тъмнината.

...

Отрядът разгледа произведението си.
— Добре — рече Ноби. — Така, какви са шансовете човек, застанал на един крак с обърната назад шапка и с носна кърпа в устата да уцели уязвимото място на дракон?
— Ммммф — каза Колън.
— Шансовете са значителни — каза Керът. — Но ми се струва, че с кърпата е малко прекалено, обаче.

Колън я изплю.
— Вие решете — каза той. — Докато не ми е изтръпнал кракът.

...

Вечерта пък Анкх срещна на чужд терен комшиите и вечни съюзници от Тамбурсклоуф. В историята на приятелските двубои между двата клуба има мачове, които ще останат записани със златни букви. Резултати като 7-5, 4-3 и други подобни футболни зрелища се получават извънредно рядко в обичайна обстановка, но когато Анкх срещне ТК, обстановката рядко може да бъде окачествена като "обичайна".

Така бе и този път, а многобройната публика никак не остана разочарована. Имаше безброй наглед твърди сблъсъци, много положения пред двете врати, греди, леки контузии, картони и... цели осем гола! Този път поравно поделени между двете страни.

Това бе първото равенство в историята на тези двубои - от цели 15 мача насам!

Получи се здрав мач, победител нямаше, но пък всички останаха доволни, че не са си изгубили напразно времето. А и каква по-добра подготовка в последния момент преди началото на поредното издание на турнира на Псевдо Шампионската Лига...

...

Ноби наклони глава на една страна.
— Изглежда многообещаващо — критично каза той. — Май почти сме успели. Смятам, че шансовете на човек със сажди по лицето, с изплезен език, изправен на един крак и който пее Песента на Таралежа, изобщо да улучи уязвимото място на дракона, са… ти какво ще кажеш, Керът?
— Едно на милион, струва ми се — кротко каза Керът.

Колън ги изгледа ядно.
— Слушайте, момчета, изобщо не можете да ме убедите.
Керът погледна към площада под тях.

— О, по дяволите — меко каза той.
— К’во има? — припряно попита Колън, като се огледа наоколо.
— Приковават една жена за скала!

Групичката се втренчи над парапета. Огромната мълчалива тълпа, която изпълваше площада, също се беше втренчила в една бяла фигура, която се бунтуваше сред половин дузина дворцови стражи.
— Чудно откъде са намерили скалата? — каза Колън. — Тук сме на глинеста почва, нали знаете.
— Страхотно яко момиче, която и да е тя — с одобрение каза Ноби, докато един от гардовете се присви, преплете крака и се строполи на земята. — Ето едно момче, дето няма да знае какво да прави вечер за няколко седмици. Коварно дясно коляно има тая.
— Да е някоя, която познаваме? — попита Колън.

Керът примижа.
— Това е Лейди Рамкин! — каза той, а ченето му увисна.
— Не може да бъде!
— Той е прав. По нощница — добави Ноби
— Кучите му синове! — Колън сграбчи лъка си и затърси стрела. — Ще им дам аз едно уязвимо място! Изискана дама като нея, това е позор!
— Ъъ — отрони Керът, който беше надникнал иззад рамото му. — Сержант?
— Ето докъде я докарахме! — промърмори Колън. — Една почтена жена не може да мине по улицата, без да я изядат! Така, копелета такива, вече сте… география…
— Сержант!! — настойчиво повтори Керът.
— История, не география — натърти Ноби. — Това трябва да кажеш. История. „Вие сте история!“ трябва да кажеш.
— Е, каквото ще да е — сопна му се Колън. — Да видим как…
— Сержааант!

Ноби също гледаше назад.
— О, по дяволите…
— Няма начин да не уцеля — промърмори Колън, докато се прицелваше.
— Сержант!!!
— Млъквайте, вие двамата, не мога да се съсредоточа като крещите…
— Сержант, той идва!

...

Драконът продължаваше да набира скорост.

Покривите на Анкх-Морпорк се замъглиха, щом той мина над тях, крилата му — играещи си с въздуха. Вратът му се протегна право напред, пилотните пламъци от ноздрите му се проточиха зад него, а шумът от полета му се разстла из небето.

Ръцете на Колън затрепериха. Драконът сякаш се устремяваше към гърлото му, а се движеше твърде бързо, твърде, твърде бързо…
— Това е то! — каза Керът. Той стрелна поглед към Центъра на Диска, в случай, че някои богове бяха забравили за какво са там, и добави бавно и отчетливо: — Това е шанс едно на милион, но все пак може да стане!
— Стреляй по гада! — изпищя Ноби.
— Избирам си целта, момче, избирам си целта — с разтреперан глас отвърна Колън. — Не се притеснявайте, момчета, казах ви, че това ми е стрелата-късмет. Първокласна стрела е тази, имам я откакто бях момче, ще се изненадате по какви неща съм стрелял с нея, хич да не ви е грижа.

Той млъкна, щом кошмарът го връхлетя на крила от ужас.
— Ъъ, Керът? — хрисимо каза той.
— Да, Сержант?
— Дали пък старият ти дядо не ти е казвал някога как изглежда уязвимото му място?

И тогава вече драконът не се приближаваше, той беше там, минавайки на няколко стъпки над главите им, шуртяща мозайка от люспи и шум, изпълваща цялото небе.

Колън стреля. Видяха как стрелата се вдигна устремена и нагоре.