Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
14.11.2009 15:14 - И една ряпа
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 2055 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 14.11.2009 15:54



image

image
""Изумително е колко бързо всеки нашественик, наумил си да завладее Анкх-Морпорк, се е отказвал от първоначалните си намерения, след като получи съобщение "Не забравяй, че ни дължиш толкова и толкова милиона морпоркски долара. А мечовете и щитовете, които държат войниците ти, са купени с пари, взети назаем от нас, а на тях пише Произведено в Анкх-Морпорк"."
...  

Lax Utd - Ankh_Morpork   1 - 5  
Lax - Ankh   1 - 5

0 - 1  C Robertsson 2"
0 - 2  J Herrera 24"
0 - 3  F Sarrats 29"
0 - 4  FC Buj 55"
1 - 4  A Suvanto 87"
1 - 5  J Herrera 87"

image


— Как тъй мъртъв? — упорстваше Сюзън. — Нима Дядо Прас може да умре?! Нали е… същият като теб? Ан…
— АНТРОПОМОРФНА ПЕРСОНИФИКАЦИЯ. ПРАВИЛНО. ИМЕННО В ТОВА СЕ ПРЕВЪРНА ДУХЪТ НА ПРАСОКОЛЕДА.
— Но… как би успял някой да го погуби? С отровен вермут? С шипове в комина?
— Има и… по-изтънчени средства.
— Хър. Хър. Хър — напъна се Албърт. — Ох, тези сажди! Ще ме задушат.
— А ти реши да го заместиш? — вълнуваше се Сюзън, без да слуша стареца. — Ами че това е налудничаво!

Смърт успя някак да си придаде изражение на оскърбена невинност.

— Ще изляза да подишам чист въздух — задавено изхъхри Албърт и посегна към дръжката на вратата. Сюзън му се изпречи.
— А ти защо си тук? Нали уж си щял да умреш, ако се върнеш в нормалния свят?
— О, ТОВА Е НЕДОРАЗУМЕНИЕ — намеси се Смърт. — НИЕ НЕ СЕ НАМИРАМЕ В НОРМАЛНИЯ СВЯТ, А В ОСОБЕНАТА КОНГРУЕНТНА РЕАЛНОСТ, СЪТВОРЕНА СПЕЦИАЛНО ЗА ДЯДО ПРАС. ТУК ОБЩИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ СА НЕВАЛИДНИ. ИНАЧЕ БИ БИЛО НЕМИСЛИМО ТОЙ ДА ОБИКОЛИ ЦЕЛИЯ СВЯТ ЗА ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА НОЩ.
— Вярно си е — ухили се грозно Албърт — Аз съм един от малките помагачи на Дядо Прас. Официална длъжност. Имам си и островърха зелена шапчица.

Той откри с поглед чашата вермут и двете репи, които децата бяха оставили на масата, и се втурна натам.

Сюзън го зяпаше втрещена. Преди два дни заведе момчето и момичето в Пещерата на Дядо Прас. Беше направена в един от най-големите магазини по Стъргалото. И актьорът с червената мантия и брадата се оказа доста способен. Имаше и по-дребнички мъже, преоблечени като гномове, но разбира се, изобщо не приличаха на Албърт, иначе хората биха влизали в магазина само въоръжени.

— А ти, миличка, послушна ли беше? — подсмихна се старецът и плю в камината.

Сюзън още се блещеше насреща му. Смърт се наведе към нея и тя видя синьото сияние на очите му.

— СПРАВЯШ СЕ С ЖИВОТА, НАДЯВАМ СЕ.
— Да.
— И РАЗЧИТАШ САМО НА СЕБЕ СИ? ПРОПРАВЯШ СИ СОБСТВЕН ПЪТ В СВЕТА?
— Да.
— ДОБРЕ. ХАЙДЕ, АЛБЪРТ. ДА НАПЪЛНИМ ЧОРАПИТЕ И ДА ПРОДЪЛЖИМ НАТАТЪК.

Две писма сякаш скочиха сами в костеливите пръсти на Смърт.

— ЗНАЧИ НЯКОМУ Е ХРУМНАЛО ДА НАРЕЧЕ ТОВА ДЕТЕ ТУАЙЛА?
— Боя се, че е факт, но защо толкова се…
— А ДРУГОТО Е ГАУЕЙН?
— Да. Виж, как успя да…
— И ЗАЩО ТЪКМО ГАУЕЙН?
— Ами… Предполагам, че понеже е име на древен могъщ боец…
— РАЗБИРАМ. ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ, КОЕТО САМО ЩЕ СЕ ПОГРИЖИ ЗА СБЪДВАНЕТО СИ. И КАКТО ВИЖДАМ, МОМИЧЕТО ПИШЕ СЪС ЗЕЛЕН ПАСТЕЛ НА РОЗОВА ХАРТИЯ, В ЧИЙТО ГОРЕН ЛЯВ ЪГЪЛ Е НАРИСУВАЛО МИШКА С РОКЛИЧКА.
— Налага се да изтъкна, че тя стори това, за да си каже Дядо Прас: „Ау, колко е сладичка тази Туайла!“ Със същото предназначение е и нарочно сбърканият правопис. Все пак да те попитам защо си…
— НО В ПИСМОТО СИ МОМИЧЕТО ТВЪРДИ, ЧЕ Е НА ПЕТ ГОДИНИ.
— На възраст — да. В цинизма си е на тридесет и пет. Добре де, защото точно ти си се захванал?…
— НО ТЯ НАИСТИНА ЛИ ВЯРВА В ДЯДО ПРАС?
— Ще повярва във всекиго, от когото би могла да изкрънка следващата кукла. О, не, няма да си тръгнеш, без да ми обясниш защо…

Смърт внимателно окачи пълните чорапи до камината.

— ВРЕМЕ Е ДА ПОТЕГЛЯМЕ. ЖЕЛАЯ ТИ ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА. Ъ-Ъ… ДА, ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ. ХО-ХО-ХО.
— Страхотен вермут имат в тази къща — одобри Албърт и си изтри устата с ръкава.

Яростта на Сюзън успя да надмине по скорост на реакцията любопитството й, което вероятно означаваше, че е поставен нов световен рекорд.

— Албърт! Ти имаш наглостта да опразваш чашите, които дечицата са приготвили за истинския Дядо Прас?!
— Защо пък не? Той няма да ги изпие. Не и там, където се е отнесъл.
— И колко чаши обърна досега, ако смея да попитам?
— Де да знам. Откъде накъде ще ги броя? — щастливо вдигна рамене старецът.
— ЕДИН МИЛИОН ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ СЕДЕМСТОТИН И ШЕСТ — вметна Смърт. — ИЗЯДЕ ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ ХИЛЯДИ ТРИСТА И ДЕВЕТНАДЕСЕТ СВИНСКИ ПАЯ. И ЕДНА РЯПА.
— Сбърках я със свински пай — обясни Албърт. — Случва се, като попрекалиш.
— Защо още не си се пръснал на парченца?
— И това не знам. Винаги съм бил добре с храносмилането.
— ЗА ДЯДО ПРАС ВСИЧКИ ТЕ СА ЕДИН СИМВОЛИЧЕН СВИНСКИ ПАЙ. ХАЙДЕ, АЛБЪРТ, ВЕЧЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАМЕ С ВРЕМЕТО НА СЮЗЪН.
— Защо правиш това?! — изпищя тя диво.
— СЪЖАЛЯВАМ, НО НЕ МОГА ДА СПОДЕЛЯ С ТЕБ. ЗАБРАВИ, ЧЕ СИ МЕ СРЕЩАЛА. А И НЕ Е ТВОЯ РАБОТА.
— Как да не е моя работа? Нима бих…
— НИЕ СИ ТРЪГВАМЕ.
— Спокойни сънища — мило пожела Албърт.

Часовникът отброи два къси удара за изминали тридесет минути. Още беше шест и половина. А двамата вече не бяха в стаята.

...


На сутринта, Анкх гостува на Лакс Юнайтед в турнира за Псевдо Шампионската Лига. Духът на Прасоколеда се усещаше и по улиците, и по трибуните на Клачианските градове, макар че там почитаха други богове и имаха други порядки. Глобализацията обаче си има своя собствена, неумолима логика. Когато по почти всички краища на континента (че и отвъд него) различни държави и държавки са практически необратимо обвързани с най-могъщия град на Диска, и то по чисто икономически начин*, няма как другите да не започнат да възприемат традициите на Анкх-Морпорк. Това се нарича културна асимилация.

[* Анкх-Морпорк например отдавна не поддържа собствена армия. Колкото и чужди нашественици да са се явили пред вратите на града, той сам им е отварял портата и ги е приветствал вътре. След известно време от тях е оставал само блед спомен и тези варвари са се превръщали просто в поредната етническа малцинствена група в космополитния мегаполис. Изумително е колко бързо всеки нашественик, наумил си да завладее Анкх-Морпорк, се е отказвал от първоначалните си намерения, след като получи съобщение "Не забравяй, че ни дължиш толкова и толкова милиона морпоркски долара. А мечовете и щитовете, които държат войниците ти, са купени с пари, взети назаем от нас, а на тях пише Произведено в Анкх-Морпорк".]

Отборът на Анкх пък съвсем леко "асимилира" този на Лакс и го победи без някакви неимоверни усилия - само 5 на 1. Милосърдието на отряда на Смърт изглежда е достигнало своя апогей с наближаването на Прасоколеда - все пак по това време трябва да се извършват добри дела...

А и както вече стана ясно, Смърт си има къде-къде по-належащи проблеми точно в този момент. И не му е много-много до футбол.

...


Шейната летеше в небето.

— Нали знаете, че тя ще се заинати да разрови всичко до последната подробност? — промърмори Албърт.
— НИМА? ОЛЕЛЕ.
— Особено след като й натрихте носа, че не е нейна работа.
— УБЕДЕН ЛИ СИ?
— Ъхъ — изсумтя старецът.
— АУ, КАКВА ГРЕШКА ОТ МОЯ СТРАНА. ОЩЕ МНОГО ИМАМ ДА УЧА ЗА НРАВА НА ХОРАТА, НАЛИ?
— Ох… Това не знам…
— ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ БИ БИЛО КРАЙНО НЕУМЕСТНО ДА НАМЕСВАМЕ И ЧОВЕК В ТАЗИ ИСТОРИЯ. ЗАТОВА, АКО НЕ СИ ЗАБРАВИЛ, АЗ Й ЗАБРАНИХ КАТЕГОРИЧНО ДА СЕ НАБЪРКВА.
— Да, бе…
— ПЪК И ТОВА НЕ Е СЪГЛАСНО ПРАВИЛАТА.
— Ама нали все се ядосвате, че онези сиви гнусници тъкмо това правят — нарушават правилата до последното.
— ВЯРНО Е, НО НЕ МОГА ДА РАЗМАХАМ МАГИЧЕСКА ПРЪЧКА И ДА ВЪЗСТАНОВЯ РЕДА. ИМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ. — Смърт се загледа някъде напред, после вдигна рамене. — ЗАСЕГА И БЕЗ ТОВА СМЕ ТВЪРДЕ ЗАЕТИ. ИМАМЕ ДА СБЪДВАМЕ НАДЕЖДИ И ДА ОПРАВДАВАМЕ ДОВЕРИЕ.

...


Сюзън стърчеше вцепенена до камината.

Не че Смърт й беше неприятен. Погледнат като личност, а не в ролята на Неизбежния Край, той будеше у нея симпатия, макар и малко особена.

Въпреки това…

Долови тихо пращене откъм саксията с празничното дръвче. Гарванът отстъпи неловко от парчетата на доскорошната стъклена топка.

— Моля за извинение — смънка птицата. — Инстинктивна видова реакция. Нали разбираш — кръгло, блестящо, как да не го клъвнеш?
— Онези шоколадови монети са за децата!
— ПИСУК?

Смърт на мишките все пак се дръпна по-настрани от лъскавите кръгчета.

— И защо го прави?
— ПИСУК.
— Значи и ти не знаеш?
— ПИСУК.
— Да не се е сплескал? Да не е сторил нещо на истинския Дядо Прас, без да иска?
— ПИСУК.
— А защо не ми казва?
— ПИСУК…
— Ох, много ми помогна, сърдечно благодаря!

Сюзън седна и протегна ръка. Смърт на мишките скочи върху дланта й. Усещаше ноктите му като иглички.

— Наистина ли нещо се е объркало в главата му?
— ПИСУК — вдигна рамене скелетчето.
— Но би могло да се случи, нали? Той е прастар и предполагам, че се е нагледал на ужасни случки.
— ПИСУК.
— Споделил е цялата мъка на този свят — преведе гарванът.
— Чух вече — промърмори тя.

И това беше вродена способност. Разбираше не това, което се опитваше да каже плъхчето, а направо смисъла.

— Значи нещо се е объркало, а той не иска да ми каже? — Ядоса се още повече. — Но е взел Албърт да му помага.

Мислеше си: „Хиляди… не, милиони години върши все едно и също. А работата не е от най-приятните. Далеч не винаги среща невъзмутими старци, посрещащи спокойно края си на преклонна възраст. Рано или късно всеки би рухнал.“

Някой трябваше да направи нещо. А Сюзън беше достатъчно проницателна, за да е разбрала вече, че тази фраза с нищо не помага. Хората, които я изричаха, никога не добавяха: „И този някой съм аз.“ Да, обаче някой трябваше да направи нещо, а в момента множеството, обхващащо съдържанието на „някой“, се състоеше единствено от нея.

Тя се съсредоточи. Тази дарба пък беше най-лесна за използване от всички. Затвори очи, изпъна напред ръцете си с дланите надолу, разпери пръсти и полека отпусна ръце.

Още преди да ги допре в тялото си, чу как часовникът престана да цъка. Последното „тик-так“ много приличаше на протяжно предсмъртно хриптене.

Времето спря, но за нея последователността на събитията се съхрани. Като малка се чудеше защо гостуването при дядо й може да трае цели седмици, а когато се върнат вкъщи, календарът си е пак на датата, когато бяха тръгнали.

Вече знаеше отговора на „защо“, само че отговорът на „как“ вероятно бе недостъпен за човешкия ум. Някога някъде и някак циферблатът на часовника просто нямаше никакво значение.

А между два логични момента се вместваха милиарди ирационални. Зад часовете имаше и място, където Дядо Прас фучеше на шейната си, феите на зъбчетата се катереха по стълби, опрени в прозорците на детските стаи, а Скрежко рисуваше по стъклата. В безкрайните пролуки между тромавите секунди и Смърт минаваше като вещица между капките на пороя.

И хората можеха да жив… А, не да живеят. Ако ще да разтвориш чаша вино в цистерна с вода, ще имаш повече течност, но същото количество вино.

Все пак хората можеха да съществуват тук.

Не беше непоносимо студено, макар въздухът да щипеше бузите като зимен мраз в слънчев ден. По стар навик обаче Сюзън извади палтото си от гардероба.

— ПИСУК.
— Няма ли плъхове и мишки, с които да се занимаваш?
— Доста му е спокойничко в часовете преди Прасоколеда — отбеляза гарванът, който се опитваше да сгъне с ноктите си парче лъскавочервена опаковъчна хартия. — Ама след няколко дни ще го затрупат с работа разни хамстери и морски свинчета, щом хлапетата забравят да ги хранят или поискат да видят какво има в тях.

Сюзън се сети, че оставя децата сами. Но какво ли можеше да ги сполети? Нямаше време да се случи нещо лошо.

Просто тук времето липсваше.

Спусна се забързано по стълбата и излезе през предната врата. Сняг висеше във въздуха. Ако някоя снежинка докоснеше бузата й, стапяше се със синкав проблясък.

Имаше истинско гъмжило по улиците, но сковано от спрялото време. Тя се провираше внимателно между хората и накрая стигна до парка.

Снегът постигна замалко онова, което оставаше непосилно дори за магьосниците и Стражата — почисти Анкх-Морпорк. Не бе имал време да се изцапа. Сутринта сигурно щеше да изглежда като утайката от машина за еспресо, но засега превръщаше дърветата и храстите в искрящо бели абстрактни скулптури.

Нямаше никакъв шум, а застиналите бели пелени скриваха светлините на града. Сюзън пъхна два пръста в устата си и изсвири оглушително.

— Ей, можеше да го направиш и с някой по-мрачен и тайнствен ритуал — заяде се гарванът, току-що отръскал снега от гол клон.
— Млъкни. Впрочем защо открадна онова парче червена хартия от подаръка на момичето?
— Имам си планове — отвърна птицата някак зловещо.

Зачакаха. Сюзън се питаше какво би станало, ако замисълът й се провали. Чудеше се дали плъхчето ще се киска. Имаше най-дразнещия кикот във Вселената.

После затропаха копита, завесата от застинал сняг се разкъса и конят изникна пред нея.

Бинки я обиколи в кръг и спря. Не беше оседлан. Жребецът на Смърт не те оставяше да паднеш от гърба му.

„Ако се кача, всичко ще се върне в стария коловоз. Пак ще се гмурна в света отвъд този. Ще падна от въжето.“

А едно гласче в нея се обади иронично: „Да, правилно, обаче много ти се иска…“

Десет секунди по-късно на мястото й имаше само сняг. Гарванът изграчи към Смърт на мишките:
— Ще ми подскажеш ли откъде да намеря парче канап?
— ПИСУК.

...


Наблюдаваха я.

„Коя е тя?“
„Не помним ли, че Смърт отгледа едно момиче като своя дъщеря? Тази млада жена е нейната дъщеря.“
„Човек ли е?“
„Горе-долу.“
„Възможно ли е да бъде убита?“
„О, да!“
„Е, тогава всичко е наред.“
„Хм… Не бихме се въвлекли в допълнителни неприятности заради нея, нали? Всичко това не е съвсем… позволено. Благоразумно е да избягваме излишните въпроси.“
„Наш дълг е да отървем Вселената от мърлявото мислене.“
„Всички ще ни бъдат признателни, когато открият какво сме извършили.“

Group 1 G W D L G P
1. image Skat SPb 5 4 0 1 24 - 7 12
2. image Ankh_Morpork 5 4 0 1 23 - 15 12

3. image Newcastle U. 5 1 0 4 11 - 22 3
4. image Lax Utd 5 1 0 4 9 - 23 3

17.11.2009 20.20    Newcastle U.  image  v image  Ankh_Morpork




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivana59 - :)
14.11.2009 15:59
...Духът на Прасоколеда ...
цитирай
2. spasunger - ;-)
14.11.2009 22:29
Така като гледам как вървят нещата, таман за Прасоколеда ще настъпи развръзката...
цитирай
3. elineli - Дали
15.11.2009 11:39
няма да направиш нещо за Дядото :(
цитирай
4. dimitarf - ха-ха-ха
15.11.2009 14:19
Пратчет Rullzzz
яко
цитирай
5. spasunger - Ели,
15.11.2009 15:47
Надявам се тоя скелет с косата да се погрижи да измисли нещо, че работата отива на зле...
цитирай
6. spasunger - 4.
15.11.2009 15:49
Искаше да кажеш "ХО-ХО-ХО", нали? ;-)
цитирай
7. palisandar - След "ХО-ХО-ХО" какво ...
15.11.2009 21:18
След "ХО-ХО-ХО" какво друго освен да не разтвориш чаша вино в цистерна с вода, доколкото за съхраняването на количеството вино не би било най-подходящо увеличаването на количеството течност. Не че точно това исках да напиша в прехода към доминиращото шумолене на опаковъчни хартии. ПИСУК !

–––––––––––––
Поздрави ! :)))

цитирай
8. spasunger - Мда ;-)
15.11.2009 22:28
Следващия път препоръчвам да ползваш това:

http://watchout4snakes.com/CreativityTools/RandomSentence/RandomSentence.aspx
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051944
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699