Отнесоха О, боже на махмурлука в Голямата зала и го проснаха по гръб на една скамейка. Старшите магьосници се събраха загрижено около него — винаги бяха готови да помогнат на по-несполучилите от тях да си останат в това състояние.

— Знам аз какво е най-добро за махмурлук — весело подхвана Декана.

Загледаха го с очакване.

— Да се натряскаш предната вечер! — добави той тържествуващо, но след малко наруши още веднъж единодушното мълчание: — Това беше остроумна шега, ако не сте наясно.
— Извънредно смешно — изсумтя Ридкъли и пак се вторачи замислено в О, бога. — Казват, че суровите яйца помагат… Също и пресен сок от портокали.
— Клачианско кафе — твърдо се намеси Лекторът по съвременни руни.
— Но това приятелче страда не просто от махмурлук, ами от вселенската му разновидност — напомни Архиканцлерът.
— Опитвал съм всичко това — смънка О, богът — Само ме кара да беснея, че не мога да се затрия. И повръщам още повече.
— Да смесим горчица и хрян — предложи Професорът по неопределени изследвания. — За предпочитане в сметана. И с малко цаца.
— Кисело мляко — изрече унесено Ковчежникът.

Ридкъли се сепна изненадано.
— Хей, това беше приказка почти на място! Добре се справяш. Но на твое място бих спрял дотук. Хм… Разбира се, има и по-силни средства. Чичо ми предпочиташе сос „Ау-ау“. Накрая взе, че излочи цяло шишенце, за да се отърве от особено тежък махмурлук, и нямаше съмнение, че постигна успех. Изглеждаше толкова спокоен и благ в ковчега…
— Върбова кора — сподели Ковчежникът поредното си прозрение.
— Чудесна идея — потвърди Лекторът по съвременни руни. — Действа обезболяващо.
— Ковчежнико, ти май не си на себе си — намръщи се Архиканцлерът. — Говориш едва ли не смислено.

О, богът на махмурлука пооткрехна слепналите си клепачи.
— Всички тези гадости ще ми помогнат ли?
— Вероятно ще те довършат — промърмори Сюзън.
— Прекрасно…
— А защо да не опитаме с Подобрителя на Енгелберт? — престраши се отново Деканът. — Помните ли как Модо поля граха с него? Зърната пораснаха такива, че и по едно ни стигаше.
— Защо не прибегнете до магия? — учуди се Сюзън. — Да махнете наведнъж алкохола от него.
— Проблемът му вече не е в алкохола — вдигна рамене Ридкъли, — а в цял куп гнусни отрови, дето подскачат из черния му дроб.
— Значи Разделителят на Сполд ще го оправи — отсъди Лекторът по съвременни руни. — Простичка манипулация. Накрая ще имаме голяма кофа, където са събрани всички гадости. Нищо особено, ако човек не се притеснява от страничните въздействия...
— Бихте ли ми ги описал? — настоя Сюзън, която не за пръв път си имаше вземане-даване с магьосници.
— Основното се състои във факта, че остатъкът от пациента ще се събере в още по-голяма кофа.
— Жив или не?

Лекторът по съвременни руни направи безпомощна гримаса и разпери ръце.
— Само в най-общ смисъл. В кофата ще има жива тъкан. Затова пък ще изтрезнее веднъж завинаги.
— Защо ли се заблуждавах — озъби се тя, — че идеята беше той да си остане в горе-долу същия вид и да диша и занапред?
— Ами защо не казахте по-рано!

И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете.
— Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.

Ридкъли не закъсня с традиционния отговор:
— Струва си да опитаме.

...

А отбора на Анкх се мъчеше срещу могъщия АК Поважска Бистрица. Мачът се играеше на неутрален терен в Клач, защото турнира на Псевдо Шампионската Лига вече е във фаза елиминации и всички срещи се играят на неутрален терен. Това не попречи на две хиляди анкх-морпоркски фенове да се накачулят на кервани и кораби и да прекосят Кръглото море, за да присъстват.

Обаче се очертаваше лош резултат. Противникът владееше положението. Не че това учудваше някого, но надеждата за някакво чудо умира последна, нали?

И тогава в игра влезе Лудия Ханс...

...

Поставиха внушителната стъклена кана на малък пиедестал в средата на залата. Магьосниците и без това обичаха всичко да е съпроводено с ритуали, а пък щом се канеха да лекуват най-страшния махмурлук в света, трябваше да го сторят по-изискано.

Сюзън и Хленчо наблюдаваха как слагат вътре все нови и нови съставки. По едно време оранжево-кафеникавата течност избълбука лениво.
— Дотук нищо особено не постигаме — охлади въодушевлението Лекторът по съвременни руни.

Особено тържествено сипаха Подобрителя на Енгелберт. Деканът реши, че е редно да добави и кълбо зеленикава светлина, което безсилно потъна под повърхността. Виолетови мехури изпълзяха към ръба на каната и се стекоха на пода.
— Това ли е?! — изохка О, боже на махмурлука.
— Май киселото мляко не беше най-сполучливата идея — вкисна се Деканът.
— Няма да го пия! — заяви Хленчо, но тутакси се хвана за главата.
— Боговете са на практика неуязвими, нали? — още по-язвително напомни Деканът.
— Като ще проверявате тази хипотеза, защо направо не ме пуснете през мелачката?
— Ако смятате, че ще има положителен резултат за състоянието ви…
— Очаквах пациентът да се заинати в началото — авторитетно се намеси Архиканцлерът. Свали шапката от главата си и извади от джобче в хастара й малко кристално кълбо. — Я да проверим с какво се занимава Богът на пиянството. Едва ли е особено трудно да открием един любител на забавленията в такава нощ… — Дъхна внимателно на кълбото и го потърка с ръкав. И веднага се ухили. — Ей го мошеника! Аха… аха… Изтяга се на диван, а около него голи менади!
— Какво?! — сащиса се Деканът. — Маниаци ли?!
— Не, става дума за… млади дами, склонни да се превъзбуждат — обясни Сюзън.

Стори й се, че всички магьосници едновременно се примъкнаха тихомълком към кълбото.
— Само че защо не различавам с какво се занимава… — мърмореше си Ридкъли.
— Нека проверя дали няма да видя по-ясно — с надежда предложи услугите си Лекторът по съвременни руни.

Архиканцлерът се обърна, за да заслони с гръб кълбото.
— Ами да, пак пие… Май е смесил черна бира с ликьор от боровинки…
— О, аз… — изстена Хленчо.
— А онези млади дами… — упорстваше Лекторът по съвременни руни.
— Виждам и доста бутилки на масата — бодро продължи Ридкъли. — В едната като че има скоросмъртница…
— Виж, да обърнем внимание на онези нещастни момичета… — вметна Деканът. А О, богът се свлече на колене.
— …до нея е онова питие, дето слагат червей в бутилката…
— О, аз…
— …има празна чаша, ама много голяма, с хартиено чадърче и вишничка на клечка…
— Ооооо…
— …и, разбира се, още какви ли не шишета — развесели се неуместно Архиканцлерът. — Разноцветни напитки. Нали се сещате, правят ги от кокосови орехи, пъпеши, шоколад и разни други измишльотини. Странно, защо ли чашите на масата са само еднолитрови халби?

Хленчо падна по лице.
— Добре — смотолеви с последни сили. — Предпочитам да изпия вашата гадост.
— Още не е съвсем готова — спря го Ридкъли. — А, Модо, много ти благодаря.

Джуджето пристъпваше на пръсти, бутайки нежно количка. В металната купа върху нея се мъдреше бутилчица сред буци лед.
— Току-що го направих за вечерята по случай Прасоколеда — сподели Архиканцлерът. — Не можа да отлежи поне малко.

Остави настрана кълбото и извади чифт дебели ръкавици от шапката си.

Магьосниците се пръснаха като разтварящо се към слънцето цвете. В един миг бяха около Ридкъли, в следващия — зад разни масивни мебели.

Сюзън се почувства като зрител на състезание, на което не знае правилата.
— Какво е това?
— Сос „Ау-ау“. Най-възхитителната подправка, позната на човечеството. Прекрасно подчертава вкуса на месо, риба, дивеч, също и на вегетарианските ястия. Само че не е безопасно да се пие, докато влагата още се кондензира по стените. — Ридкъли се взря в бутилчицата и я потърка с пръст. Разнесе се скрибуцане като от пирон по стъкло. — От друга страна, щом се опираме на принципа „Излекувай се или умри“, имаме точно каквото е необходимо.

Затисна тапата с палец и разклати бутилчицата енергично. Чу се трясък — Професорът по неопределени изследвания и Старшият дискусионен наставник се опитаха да пропълзят под една и съща маса.
— Онези типове незнайно защо са се настроили против чудесния сос — вдигна рамене Архиканцлерът.
— Предпочитам сосове, заради които не се налага да седя неподвижно половин час, за да остана жив и здрав — промърмори Деканът.
— И не е нужно да троши скали на парчета, когато ги полееш — добави наежено Старшият дискусионен наставник.
— Нито да убива в зародиш плевелите — намеси се Професорът по неопределени изследвания.
— Впрочем вече е забранен за производство в три града — напомни Лекторът по съвременни руни.

Ридкъли предпазливо извади тапата. Въздухът нахлу със съскане в бутилчицата. Сипа няколко капки в каната. Нямаше забележим ефект.

Изля по-голяма порция. Сместа в каната си остана невъзмутимо инертна.

Архиканцлерът подуши бутилчицата с подозрение.
— Не знам дали сложих достатъчно смляно уа-хуни…

Обърна гърлото надолу и остави соса да се стече в каната. Сместа реагира само с поредното „бъл-бук“.

Магьосниците се надигнаха от пода и започнаха да си изтупват робите. Разменяха си срамежливи погледи и усмивки на неволни съотборници по синхронно излагане.
— Знаех си аз, че миризливката престоя твърде дълго в сушилнята — промърмори Ридкъли.

Вторачи се печално в бутилчицата. Накрая пак я обърна и удари силно по дъното.

Тънка лепкава струйка се задържа на ръба за миг и набъбна в капка.

Като дръпнати от невидими въженца, главите на магьосниците се завъртяха да я погледнат. Нямаше да са оцелели толкова дълго в занаята, ако мисълта им не проникваше поне мъничко в бъдещето.

Капката се източи във формата на круша, а те дружно и смайващо пъргаво за мъже с техните години и килограми потърсиха укритие.

Капката падна.

...

Лудия Ханс се почеса по плешивото теме. Падане за дузпа на серж. Ангуа бе незабавно отсъдено като единадесетметров наказателен удар след половин час игра. Ханс бе непреклонен и не позволи на никого да се доближи до кълбото. Сам изпълни дузпата.

Топката изпълни сложен къдрав пирует и цопна с едно мазно "пльок" зад плонжа на вратаря на Бистрица. Изненадващо, Анкх излезе напред за втори път в този мач, но радостта им не трая дълго, защото Бистрица бързо изравни отново.

А първия гол...

При първия гол, след центриране от страна на Ханс а-ла Бекъм, при което топката прелетя над петдесетина метра напряко на полето, с меко свистене и загадъчна парабола, новака Къди бе изненадан, след като тя кацна право на главата му за 1 на 0.

Но сега...

Сега Ханс имаше причина да се почесва. Дали да врътне този пряк-свободен удар между чатала на ей онзи дългуч, дето стърчи там в центъра на стената на противника? Или да сипе един "падащ лист" над цялата стена? Трудна работа е да избереш измежду безкрайния си арсенал от сто-процентови голове. Ханс бе изпълнявал десетки пряк-свободни удари и успеваемостта му беше средно 9.9 от 10.

Накрая като че ли взе решение. "Абе майната му, ще я изрежа както аз си знам, пък к"вото дойде".

Три хиляди и четиристотин чифта очи сега бяха се вторачили в краката му.

Ханс пристъпи крачка назад (защото той даже не използваше засилка при пряк-свободните си удари)...

...

Сместа избълбука.

Това беше.

Вцепенилият се като статуя Ридкъли въздъхна шумно.
— А бе, хора, поне веднъж да бяхте показали малко смел…

Ударната вълна го запокити към стената. Огнената топка се прасна в тавана и изчезна с тътен, оставяйки след себе си съвършена хризантема от опушена мазилка.

Чиста бяла светлина огря залата. Нещо звънкаше и припукваше.

Магьосниците рискуваха да надникнат крадешком иззад мебелите. Подвижно сияние изпълваше каната, по стените пробягваха игриви отражения като от въртящ се диамант.

— А стига, бе… — прошепна Лекторът по съвременни руни.

Ридкъли се надигна невредим от пода. Също като котките магьосниците не падаха по гръб, а и закръглените форми им помагаха да не се натъртят.

И другите бавно се помъкнаха към каната, а зад тях шаваха огромните им сенки.

— Каква стана тя накрая? — смънка Деканът.
— Помня как татко ми даде един скъпоценен съвет за пиенето — започна сериозно Ридкъли. — „Синко, никога не посягай към чаши с чадърче в тях. Не пий шльокавици, ако ще имената им да са много засукани. И стой далеч от всяка напитка, която си сменя цвета, докато я разбъркваш.“

Той побърза да топне показалец в каната и поднесе блестяща капка към устните си.

— Внимавай — предупреди го Деканът. — Може би си имаш работа със самия субстрат на трезвеността!

Архиканцлерът се поколеба.
— Прав си. Тепърва ли да се лишавам от удоволствието на къркането? Как опитваме обикновено въздействието на нашите смеси?
— Питаме има ли доброволци от студентите.
— А ако няма?
— Пак им даваме да опитат.
— Това не е ли малко извън границите на морала?
— Няма проблем, стига да не ги предупреждаваме.
— Практично, практично…
— Аз ще си го опитам — немощно натърти Хленчо.
— Искаш да изгълташ смес, приготвена от тези клоу… тоест, господа? — осведоми се Сюзън. — Може да те убие.
— Очевидно никога не си страдала от махмурлук — изгледа я надменно О, богът.

Затътри крака към каната, успя да я хване от втория опит и я изпразни на един дъх.

— Сега ще започнат фойерверките — обеща гарванът от рамото на Сюзън. — Пламъци от устата му, писъци, гърчове…

...

Фойерверки имаше, само че на стадиона в Клач. Анкх запази резултата срещу Поважска Бистрица, напук на всякакви прогнози. Лудия Ханс отново имаше основен принос за победата и отстраняването на може би най-силния отбор в турнира. Победния гол падна от странен пряк-свободен удар, за когото вероятно ще се говори години напред и ще бъде вписан в учебниците по футболно изкуство. А може би и в рубриката "Куриози".

Накратко, Ханс изпълни нещо като показна смесица от всичките си стилове на биене на статични положения. Макар че се прицели в чатала на върлината с номер 2 на фланелката, в последния момент той почувства, че му се киха. Но вече бе тръгнал към топката, така че нямаше спиране. Едновременно с кихавицата го споходи и приток на газове, които се освободиха с оглушителен стържещ рев изпод задните части на шортите му... но това далеч не бе всичко. Ханс също се оригна (често го правеше, когато се притеснява).

В последвалата секунда и половина, няколко от защитниците от стената на противника прихнаха да се смеят превивайки се, а останалите изпопадаха, къде от приливната вълна, къде от задушливата миризма (която се разстла над отсамната половина от терена със скоростта на звука). Така опразнилото се пространство между изпълнителя на фаула и бедничкия вратар бе преодоляно от топката с удвоена скорост, отчасти поради споменатата ударна вълна, отчасти благодарение на внезапно създалия се въздушен вакуум.

В резултат, коженото кълбо се изстреля със смразяваща кръвта и недоловима за човешкото око скорост по директна права линия точно към горния десен ъгъл на вратата, прокъса мрежата, след което, без да губи и част от праволинейната си траектория, се изгуби над тополите край стадиона. На съдията му отне няколко секунди, за да реагира и да отсъди гола за Анкх. Който се оказа и победен. Така Анкх написа нова паметна страница в историята си. Всички бяха много щастливи, освен треньора Смърт, поради простата причина, че в момента не беше на стадиона. Напоследък е доста зает със странични занимания...

...

За свое изумление Смърт установи, че изпитва голямо удоволствие от общуването с опашката, подредила се пред него. Досега не се бе случвало някой да се радва на присъствието му.

— СЛЕДВАЩИЯТ! КАК СЕ КАЗВАШ, МАЛКО… — Поколеба се, но въпреки това довърши: — …ЧОВЕЧЕ?
— Казвам се Ноби Нобс.

Защо ли Ноби усещаше, че седи на доста по-костеливо коляно, отколкото би трябвало? Задникът му се опита да спори с мозъка, но беше надвикан.

— БЕШЕ ЛИ ПРЕЗ ГОДИНАТА ДОБРО МО… ДОБРО ДЖУ… ДОБЪР ГНО… ДОБЪР ИНДИВИД?

Ноби откри най-ненадейно, че напълно е загубил контрол над езика си, който под ужасния натиск на ситуацията избълва самичък:
— Да.

Бореше се със себе си, а тежкият глас продължи традиционния разговор:
— И СИГУРНО ИСКАШ ХУБАВО ПОДАРЪЧЕ?

„Ех, ще те завлека аз с мен в ареста! Хайде на бас, че не помниш онова мазе на гърба на обущарницата, дето все ревях пред празния чорап след Прасоколеда…“

Думите напираха в гърлото на Ноби, но ги изпреварваше нещо древно.
— Да.

Нищичко не остана от волята му на разумно същество. Светът се състоеше само от оголената му душа и Дядо Прас, който запълваше остатъка от Вселената.

— А ТИ, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР И ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА, НАЛИ?

Свилото се до зрънце „аз“ на Ноби искаше да се ухили ехидно: „Господинчо, кое е добро, пък кое е лошо? Ако нещо се въргаля на улицата, кому ще навредя, като го прибера? Или, да речем, някой завеян търговец си е оставил склада отключен… Що да не сложа в джоба една-две джунджурийки вместо бакшиш, пък после да го подсетя да удари ключа?“

Но и това намерение за философски диспут бе причакано по пътя от чистия неподправен страх, който му внушаваше огромната брада, заела цялото му субективно небе.
— Да — изписука Ноби.
— ПИТАМ СЕ КАКЪВ ЛИ ПОДАРЪК ЩЕ ТЕ ЗАРАДВА НАЙ-МНОГО?

Ноби се предаде и си замълча. Предстоящото беше неизбежно, нямаше какво да стори… Засега светлината в края на тунела само го подсещаше, че тунелът продължава до безкрая.

— АХА, ПОЗНАХ…

Дядо Прас бръкна в чувала и извади дълъг, широк и ръбат подарък, увит в хартия, на която поради лекото объркване на настоящия изпълнител на древната роля имаше весело подскачащи гарвани.
— КАКВО ТРЯБВА ДА КАЖЕШ?
— Блъдъря.
— АМИ ЖЕЛАЯ ТИ ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА.

Ефрейтор Нобс се смъкна омекнал от коляното и започна да пори слепешком тълпата, докато не го спря редови страж Визит.
— Какво стана? Какво стана? Нищичко не можах да видя!
— Не ’нам — изломоти Ноби. — Даде ми това.
— И какво е то?
— Не ’нам.

Изведнъж започна трескаво да къса хартията.

— Колко отвратително е всичко — впусна се да витийства Визит. — Поклонение пред идоли…
— Майчице! Истински, оригинален, марков арбалет „Бърли и Силен-в-ръката“, с двоен спусък, с тройно укрепена рама, с лакиран дъбов приклад, със сребърни инкрустации!!!
— …бездушна комерсиализация на дата, която има единствено астрономическо значение — изричаше Визит, който трудно можеше да бъде възпрян насред поредното пламенно заклеймяване. — Ако изобщо заслужава да бъде отбелязана…
— Видях го в „Мечове, лъкове и други оръжия“... Беше в рубриката „Избор на редактора“ и дори се присмиваха на нас, горките любители: „Купете си го, ако богатият ви чичо се е пренесъл в отвъдното.“ Когато човек от списанието отишъл да го пробва, накрая се наложило да му строшат и двете ръце, щото не щял да го пусне!
— …най-подходяща би била скромна църковна служба…
— Ама той струва повече от годишната ми заплата! И ги правят само по поръчка! И пак чакаш цяла вечност да ти дойде редът!
— …с цел възвисяване на духа. — Редови страж Визит най-сетне долови, че нещо не е потръгнало според плановете им. — Ефрейторе, няма ли да задържим измамника?

Ноби го опари с поглед през мъглата от собственическа гордост, забулила съзнанието му.
— Тежкарчо, ти си чужденец по тези краища. Не можеш да разбереш съкровения смисъл на Прасоколеда.