Във втория кръг от новия шампионат, Анкх трябваше да пропътуват разстоянието от петстотин мили до областта Ланкре в планините Овнерог, където в малкото селце Гъзголям ги очакваше местното отборче на Орлите.

Противно на голямото високомерие на домакините, с което те посрещат всичките си гости, сякаш едва ли не се канят да ги победят с десет гола (боже опази!), така наречените "орли" нещо не успяха да излетят от гнездото. Анкх им сипа цял тон голове в кошничката и събра погледите на местното население (което се състои от петдесетина доста престарели индивида със съмнителна видова принадлежност). Десетте гола разлика, които домакините очакваха да паднат, действително се състояха. Само че в грешната врата.

Това бе първата победа с двуцифрен резултат за Анкх от години насам. И момците на Смърт май нямаха нищо против да добавят тази славна страничка към дългата си клубна история.

...

Що се отнася до самото място, където се проведе мачът, Гъзголям е най-вече известен (освен със смешното си име) и с факта, че Ескарина Смит е била родена там. За нея ще разкажем малко по-надолу. Другото особено нещо около селото е, че то попада под юрисдикцията на Баба Вихронрав, в момента най-великата вещица на Диска. Под бдителния й поглед, селото спокойно си живурка.

И, след като може би вече се чудите за името, селото е кръстено на едно особено опърничаво магаре. Може и да не звучи много добре, но ланкрийците никога не са се славели с привързаност към учтиво звучащи безсмислици.

Съществува един паралел на Гъзголям в Кръглия свят - село със същото име в Тексас, САЩ, което се е превърнало в нарицателно за място, населено с тъпи, изолирани, изостанали, грубовати селяци. То е пълно с твърдоглави хорица, отличаващи се с особено негостоприемно отношение към външните хора, особено към "проклетите янки" от Източното крайбрежие. В подобен вид населени места спокойно може да се очаква да видим да се развява старият расистки флаг на Конфедерацията, век и половина след края на Гражданската война. И да се чуват вопли за изгубеното Вчера и за това, че южняците сега са хора втора ръка.

Гъзголям е символ и на предразсъдъците и старомодното мислене, считано за отживелица от останалата част от страната (и света). В Гъзголям, Тексас, все още се шири схващането, че човечеството е разделено на две категории - "робовладелската класа" и, ами...

...и останалите.

...

Веднъж един магьосник на име Тъпан Билетов, се озовал на това място. Той, както всички магьосници, много добре знаел кога ще дойде неговият край. Така че решил овреме да предаде знанията си на някого и това го довело до Гордо Смит, ковачът на село Гъзголям, който бил осми син на баща си, а от своя страна имал седем сина, и чиято жена тъкмо била бременна с осмото им дете. Както е известно, осмият син на осмия син е обречен да стане велик магьосник, или по-точно Магизточник. "Изключителни" е твърде лека дума за подобни хора. Те не просто управляват магията, те за източник на магия.

Има обаче една подробност. Става въпрос за момче. А Ескарина (или просто Еск) се родила момиче. Но Тъпан Билетов така или иначе много бързал, та без да знае за това, все пак предал жезъла си на Гордо и така направил Еск първата жена магьосничка (което после създало цял куп проблеми, особено сред строго сексисткото и закостеняло общество на магьосниците). След като Билетов умрял, той си поговорил насаме със Смърт и установил колко много време ще му е необходимо да се прероди отново в човек. Карма, какво да правиш...

Впрочем, следващото му прераждане било под формата на ябълково дръвче, което израснало в задния двор на семейство Смит и наглеждало Еск през нейното детство. Дървото родило Зелени Билетчета, които били ябълки, известни с невъзможността да бъдат ядени, но пък били идеални за  направата на нискоалкохолната напитка "скъмбъл". След като прекарал известно време като дърво, той отново се преродил като мравка и по някакво стечение на обстоятелствата заживял в Невидимия Университет в Анкх-Морпорк.

...

Така че Ескарина Смит наследила всичките магически способности, барабар с жезъла на магьосника. А с нейното обучение се заела самата Баба Вихронрав, закрилницата на селото. Скоро станало ясно, че Еск притежава именно магията на магьосниците, а не на вещиците**, което не учудило особено Баба. Така че нямало друг начин, освен да се опита да я вкара някак си в Невидимия Университет и да убеди магьосниците да я вземат за обучение. В края на краищата това станало, не без цената на много разправии (и няколко магически злополуки). И така Еск станала първия студент в Н.У. от женски пол (а може би и последния).

Там тя се запознала със Саймън, млад самоук магьосник, който още след първата си година в Университета вече изнасял лекции по Естество на Магията на по-висшестоящите магьосници! Подобна концентрация на магическа мощ неминуемо предизвикала сътресения в пространство-времевия континуум и Нещата от Тъмничните Измерения* започнали да се скупчват сред сенките около Преградата между измеренията, като издавали характерния си щракащо-съскащ звук, незабелязани от никого освен Еск с нейния суров магически талант.

Самият Саймън бил доста странен момък. Дългурест и с прекалено много стави, с очи като две изцъклени яйца в нагорещен тиган, той страдал от извънредно тежка форма на цветна алергия и постоянно кихал и подсмърчал. Имал и други дефекти - например не можел да произнася "в", а и проявявал склонност да се паникьосва, когато срещне "в" в някое изречение. Затова често пропускал думите, които съдържат "в", а слушателите услужливо ги произнасяли вместо него. Благодарственият поглед, с който той ги удостоявал за услугата, ги карали да се изчервяват.

После Нещата (които представляват трудно описуеми изчадия с много очи, пипала и глави и се хранят с магия), успели да нахлуят в нашето измерение и отвлекли Саймън в Тъмничните Измерения, за да могат да се хранят с неговата магия. Но Еск веднага ги последвала, за да го спаси. В края на краищата, след безброй перипетии, тя успяла да го стори, като НЕ използвала никаква магия, което озадачило и вбесило Нещата, които са тавмивори (хранят се с магия).

Когато двамата най-сетне се завърнали в Невидимия Университет, те основали кръжок по магически изследвания и измислили цяла система за не-използване на магия.

Понастоящем и двамата официално се считат за мъртви - загинали при срутването на Кулата на Занаятите по време на Битката с Магизточника (друга една дълга история). И за тях не се споменава по-нататъка. Макар че според един слух, Еск ще се завърне отново, когато нещата наистина загрубеят.

А нещата скоро щяха да загрубеят...

_______________
* Тъмничните Измерения са населени от неописуеми същества, които са изпълнени с безгранична скръб и злоба заради това, че нямат никаква реалност, никакъв живот. Тези Същества са огромни чудовища - но не в смисъла на огромни космати неща (каквито обикновено са безобидните караконджоли, с които Сюзън много добре се познава), ами неща, които изглеждат така, сякаш някъде назад в семейното им дърво е имало някой велосипед, или пък октопод. Наистина е трудно за обяснение.

Те обикновено са много кръвожадни. Те копнеят за живот в една по-стабилна реалност, затова постоянно се опитват да проникнат в по-обикновените измерения, като това на света на Диска (самият факт, че светът на Диска се счита за "по-нормална" реалност от Тъмничните Измерения, е показателен!)

По принцип присъствието на магия отслабва преградите между световете, затова Нещата от Тъмничните Измерения се скупчват там, където е концентрирана много магия. И чакат преградата да изтънее и да се скъса. Понякога дори успяват да се вселят в съзнанието на някой магьосник и в такива случаи те проявяват афинитет към числото "четири плюс четири" (нека да не го произнасяме сега, за да не предизвикаме някое разкъсване). Затова и магьосниците гледат да не споменават това число на глас.

Няколко хора са успели да преминат през Тъмничните Измерения и да се измъкнат оттам, било то в телесната си форма или като живо съзнание:

- Ескарина Смит
- Саймън
- Коин, Магизточника
- Ринсуинд, най-некадърния магьосник

Твърди се, че някои от най-ужасните богове на Диска не са просто някакви си обикновени бивши демони от Пъклото, които по някакъв начин са успели да убедят достатъчно поклонници да повярват в тях и така да им вдъхнат живот... ами са били именно Неща от Тъмничните Измерения, които са успели да се закрепят в света на Диска достатъчно стабилно, че да си изградят и контингент от последователи. Някои от по-известните са:

- Пълзящият Ужас, Найлонатхатеп
- Пияният Ктубопалулу
- Повелителят на Осмиците, Бел-Шамхарот
- К"хулаган
- Вътрешният човек


** Има една основна разлика между магията на магьосниците и тази на вещиците. Както споменахме предния път, първите са повече склонни към спектаклите и шумните специални ефекти. Докато вещиците предпочитат да упражняват изкуството на НЕ-използване на магията. Тяхната магия, както скоро ще научим в подробности, се състои в това да вникнеш в същината на човешкото съзнание и да разбереш по какъв начин то си взаимодейства със света. Вещерската магия включва и пълно единение с природните сили (понякога - дори в буквалния смисъл, в случая с изключително трудния и рискован трик с Вселяването в животни), както и вникване в механизмите на природата. Ако успееш да усвоиш тази тайна, ще си способен (или в техния случай - способна) да твориш много по-трайна и по-смислена магия, която ще е от полза на хората. Именно защото предпочитат "по-добрата магия",  вещиците се ползват с такова страхопочитание и уважение от хората. Но повече за това - следващия път, когато наистина ще поставим началото на една нова история...
 

16.01.2010 13.25  so_sick - Ankh_Morpork