Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
25.01.2011 13:58 - Шептанието на пъстървата
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 5833 Коментари: 8 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


image
"Обикновените гледачки ти казват каквото ти се иска да ти се случи, а вещиците ти казват какво ще ти се случи, независимо дали го искаш. Странното е, че вещиците обикновено са по-точни, но по-непопулярни."
...

Ankh_Morpork - PFC Trimontium
  3 - 0

paton fc - Ankh_Morpork   0 - 4

PFC Trimontium - Ankh_Morpork   1 - 3  
paton - Ankh   0 - 4

0 - 1  Cornelis Verlegh 14"
0 - 2  Hans Dyrшy 50"
0 - 3  Francisco Erloeta 69"
0 - 4  Todor Atanasov 70"

  Trimontium - Ankh   1 - 3

0 - 1  Celso Sousa 8"
1 - 1  Menйndez Sola 38"
1 - 2  Cornelis Verlegh 50"
1 - 3  Cornelis Verlegh 67"


Чудеса се случват постоянно. Важното е да повярваш в тях. Анкх например се стараят да вярват, че победата им е в кърпа вързана. Често това им погажда лоши номерца, но в повечето случаи действа според очакванията.

Ето, да вземем например мачовете с ПФК Тримонциум (спечелени с по 3-0 и 3-1, съответно). Два наглед равностойни съперника, но единият зареден с безрезервна вяра в късмета си. Казано е, че късметът спохожда вярващите в него (или поне тези, които редовно пускат фиш). Е, с Анкх положението е подобно. Иначе как бихме си обяснили факта, че въпреки наглед скромните си възможности, отборът за пореден път се оформя като единственият по-сериозен преследвач на лидера в шампионата?

...
Някои неща започват преди други.
Валеше летен дъждец, ама май дъждецът не знаеше това, понеже валеше като зимна буря.

Мис Проницателина Тик беше седнала под жалкия заслон на занемарения плет и изследваше вселената. Тя не забелязваше дъжда. Вещиците съхнат бързо.

Вселената беше изследвана посредством две вейки, вързани с канап, камък с дупка, яйце, един от чорапите на мис Тик (и той с дупка), карфица, къс хартия и малко парче молив. За разлика от вълшебниците, вещиците са се научили да се оправят с малко.

Нещата бяха вързани и оплетени помежду си и образуваха… устройство. То се движеше по чудат начин, щом тя го ръчнеше. Една от пръчките, да речем, изглежда минаваше право през яйцето и си излизаше от другата страна, без да остави следа.

– Да, – рече си тя тихичко, докато дъждът преливаше през ръба на шапката й. – Ето това е то. Несъмнено трептене по стените на света.

Много обезпокоително. Вероятно чужд свят се опитва да установи контакт. Това никога не е на добро. Трябва да отида там. Обаче… според левия ми лакът там вече си имат вещица.

– Че тогава тя да се оправя – обади се един засега тайнствен гласец откъм краката й.
– Не, това не може да е вярно. С тая ми ти варовита земя – каза мис Тик – Добра вещица на варовик не вирее. Та това нещо е само малко по-твърдо от глина! Трябва ти добра яка скала, за да се пръкне вещица, повярвай ми. – Мис Тик поклати глава и от шапката й се разхвърчаха капки – Но като цяло лактите ми са много достоверен източник *.

[* Хората казват неща от рода на „вслушай се в сърцето си“, но вещиците са се научили да се вслушват и в други части от тялото си. Бъбреците да речем може да ти кажат изумителни неща.]

– Ами стига толкова приказки. Да идем и да видим – каза гласът – Тук не ни е особено добре, нали?

Вярно, че не беше добре. Низините не бяха място за вещици. Мис Тик изкарваше по някой грош със знахарство и черно-гледане * и най-често нощуваше по плевни. На два пъти я бяха хвърляли във вирове.

[* Обикновените гледачки ти казват каквото ти се иска да ти се случи, а вещиците ти казват какво ще ти се случи, независимо дали го искаш. Странното е, че вещиците обикновено са по-точни, но по-непопулярни.]

– Не може да се натрапвам. – каза тя – Не и в територията на друга вещица. Това никога, ама никога не свършва добре. Но пък… – замисли се тя – вещиците не се пръкват ей така от нищото. Я да видим…

Тя измъкна от джоба си напукана купа и изля в нея водата насъбрала се в шапката й. После извади от друг джоб шишенце мастило и сипа точно колкото водата да почернее. После събра ръце над купата, за да я
пази от дъжда и се вслуша в очите си.

...
Тифани Болежкова лежеше по корем край реката и пръстите й шареха за пъстърва. Така пъстървата я беше гъдел, а на Тифани й харесваше как тя се смее. Смехът й излизаше на мехурчета.

Малко по-нататък по брега, на един каменист плаж брат й Уентуърт бърникаше нещо с пръчка и почти със сигурност ставаше лепкав. Всичко можеше да направи Уентуърт лепкав. Остави го измит и сухичък по средата на чиста стая и след пет минути Уентуърт ще е вече лепкав. Комай то изобщо не идеше от никъде. Той просто си ставаше лепкав. Но пък беше лесно за гледане дете, стига да гледаш да не яде жаби.

Частица от ума на Тифани беше малко несигурна за нещо относно името Тифани. Тя беше на девет години и усещаше, че ще е мъчно да се живее така, че да й отива да е Тифани. Освен това тъкмо преди една седмица тя беше решила, че като порасне ще стане вещица, а беше сигурно, че тук Тифани просто няма да върши работа. Хората ще се смеят. Друга, по-голяма част от ума на Тифани мислеше за думата „шептание“. Малцина са мислили достатъчно за тази дума. Докато пръстите й шареха по гушката на пъстървата тя обръщаше и обръщаше тази дума в главата си.

Шептание… според речника на баба й това значеше „тих мек звук като при шепнене, шушукане“. Харесваше й вкусът на тази дума. Караше я да мисли за тайнствени хора в дълги плащове, които си шепнат важни и секретни неща зад някоя врата: шушу-шушу-шушу-шушу… Тя беше прочела речника от начало до край. Никой не й беше казвал, че речници не се четат така.

Както си мислеше това, тя забеляза, че веселата пъстърва е отплувала. Но пък във водата имаше нещо друго, само на няколко инча от лицето й.

То беше кръгла кошница, не по-голяма от половин кокосов орех, увита с нещо, което да запушва дупките и да й дава да плува. В нея се беше изправило малко човече, високо само шест инча. То имаше мърлява рижа коса с вплетени в нея няколко пера, мъниста и парцали. Имаше рижа брада, която хич не изглеждаше по-добре от косата. Останалата част от него, която не беше покрита със сини татуировки, беше покрита с малка препаска. Та този човек размахваше юмрук към нея и крещеше:
– Кривънци! Бегай ма, тъпо дребно лапе! Па"и се от зелената чутура!

Като каза това, той дръпна някакъв конец, провесен от лодката му и на повърхността изплува още едно рижо човече, жадно гълтащо въздух.
– Оно не е време за риба! – каза първото човече, докато вмъкваше второто в лодката – Зелената чутура иде!
– Кривънци! – каза плувецът, докато водата се стичаше от него – Бегай да бегаме!

И като каза това, той хвана едно много малко гребло и с чевръсти движения засили кошницата надалеч.
– Извинявайте! – извика Тифани – Вие елфчета ли сте?

Нямаше отговор. Малката кръгла лодка изчезна в тръстиките.

Вероятно не са, реши Тифани.

Тогава, за нейна мрачна радост, дойде шептанието. Нямаше вятър, но листата на елшите покрай речния бряг затрептяха и зашумоляха. Тръстиките също. Те не се накланяха, само някак се размътиха. Всичко се размъти, като че нещо беше взело целия свят и го бълникаше. Въздухът бучеше. Хора шепнеха зад затворени врати…
Водата забълбука, право от подмола. Тук не беше много дълбоко, ако Тифани беше наджапала в реката, щеше да й стигне само до коленете, но изведнъж водата потъмня и позеленя и някак-си много се задълбочи…

Тя отстъпи няколко крачки назад, тъкмо преди дълги мършави ръце да изригнат от водата и да задращят диво по брега, тъкмо където беше застанала тя до преди малко. За миг тя зърна тясно лице с дълги остри зъби, грамадни кръгли очи и мокра зелена коса като водорасло и нещото се гмурна обратно в дълбините.

Когато водата се затвори над него, Тифани вече бягаше покрай брега към малкия плаж, където Уентуърт мяташе жабки. Тя грабна детето, точно когато мехурчетата взеха завоя на реката и стигнаха до плажа. Тогава водата пак завря, зеленокосата твар изскочи и дългите ръце задрапаха по калта. Тогава то изкряска и пак потъна във водата.

– Искам да-ъ пиш-кам! – викна Уентуърт.

Тифани не му обърна внимание. Тя се беше загледала замислено в реката.

Изобщо не съм изплашена, помисли си тя. Странно. Трябваше да съм изплашена, а съм само ядосана. Е, все пак усещам уплахата като нажежено кълбо, но ядът не й дава да излезе…

– Искам искам искам искам да-ъ пиш-кам! – зарева Уентуърт.
– Давай де! – каза разсеяно Тифани. Вълните още се разбиваха в брега.

Нямаше как да каже за това на когото и да е. Всеки щеше само да каже „Брей, че въображение има това дете“ ако се случеше в добро настроение, или „Я не ми разправяй врели-некипели!“ ако не се случеше.

Все още беше много ядосана. Как смееше някакво си чудовище да се разкарва из реката? Особено чудовище, което е толкова… толкова… смехотворно? За кого се мислеше то?

...
Ето я Тифани, връщаща се вкъщи. Да започнем от ботушите. Те бяха големи и тежки ботуши, много пъти поправяни от баща й и принадлежали на разни сестри преди нея. Тя носеше по няколко чифта чорапи, за да не й изпадат ботушите. Бяха големи. Понякога Тифани чувстваше, че тя самата не е нищо повече от средство за придвижване на ботушите.

По-нататък – роклята. Преди нея тя беше била на много нейни сестри и беше толкова много пъти подгъвана и отпускана от майка й, че всъщност си беше време да бъде изхвърлена. Но Тифани си я обичаше. Тя стигаше до глезените й и, какъвто и цвят да е била някога, сега беше млечно синя, което по случайност беше тъкмо цветът на пеперудите, пърхащи покрай пътеката.

По-нататък – лицето на Тифани. Светло розово, с кафяви очи и кафява коса. Нищо особено. Главата й би могла да направи впечатление на някого, вгледал се, примерно, в купа пълна с черна вода, че е мъ-ъничко по-големичка в сравнение с останалата част от тялото, но може би това ще се оправи, когато тя порасне.

Сега пък да се отдалечим още и още докато пътеката не стане панделка, а Тифани и брат й – две малки точици, и ето я тяхната страна…

Наричат я Варовитище. Зелени морави се стелят под парещото лятно слънце. Погледнато оттук стадата овце бавно плуват по торфищата като облаци по зелено небе. Тук там овчарски кучета се втурват през торфа като комети.

И, като се отдалечи още погледът, ще види дълъг зелен рид, полегнал като кит насред света…

…посред мастилената дъждовна вода в купата.

...
Мис Тик вдигна поглед.
– Ами че онзи дребосък в лодката беше Нак Мак Фийгъл! Най-страховитата от всички елфически раси! Дори троловете бягат от Дребния волен народ! А един от тях да вземе да я предупреди!
– Значи тя е вещицата, нали? – попита гласът.
– На тази възраст? Невъзможно! – отсече мис Тик – Няма кой да я е учил! По Варовитище няма вещици! То е твърде меко. И все пак… тя не се изплаши…

Дъждът беше спрял. Мис Тик се загледа във Варовитище, показващо се изпод ниските кълбести облаци. То беше само на пет мили оттук.

– Това дете трябва да бъде наглеждано – рече тя – Но варовитата земя е твърде мека, за да се пръкне на нея вещица...

1 MNEMZ 8 4 0 0 9 1 3 0 1 11 3 16 21  
2 Ankh_Morpork 8 3 1 0 7 1 2 1 1 8 5 9 17  
3 Lagash 8 2 2 0 8 2 2 0 2 6 2 10 14  

29.01.2011 13.25   Ankh_Morpork - FC WEST PARK




Гласувай:
36
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariposatracionera - Малееей, как си преплел Скандин...
25.01.2011 15:15
Малееей, как си преплел Скандинавски елфски мотиви с диалекта на Шоплука! . И - всичко това - така сякаш - между другото, то ест ,между така важните прогнози за мачове.
Кефиш!И си талант!
С поздрав!
цитирай
2. spasunger - Не не,
25.01.2011 16:40
Не съм аз: прочети това. Линкнато е отдясно:

http://spasunger.blog.bg/sport/2007/05/02/.66001
цитирай
3. karambol5 - Кефиш много :)))))))) Направо съм ...
25.01.2011 18:29
Кефиш много :)))))))) Направо съм ти фен :))
цитирай
4. martiniki - та
25.01.2011 19:08
тази Тифани с нейното шептание ли,шептение ли позната чини ми се - смуче думите като бонбон, разлиства звуците им до голо
цитирай
5. reg - сякаш четох Прачет! хареса ми!
26.01.2011 01:42
сякаш четох Прачет!
хареса ми!
цитирай
6. spasunger - !
26.01.2011 22:30
То Е Пратчет. Виж коментар #2.
цитирай
7. injir - Ами, да. Вещициците са затова. Знаят какво ще ти се
13.02.2011 20:10
Ами,да. Вещициците са затова. Знаят какво ще ти се случи. И името им такова - вещи.
цитирай
8. анонимен - ouJirxSZ
03.06.2011 16:55
That's way more clveer than I was expecting. Thanks!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 778217
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16696