Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
07.02.2011 22:13 - Болежка, та Болежка
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 6862 Коментари: 8 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


image
"Баба Болежкова беше експерт по овцете, макар да казваше, че те са „само чували кокали, очни ябълки и зъби, търсещи си само нови начини за умиране“.

Тя казваше, че най-добрият цяр и за овце и за хора е малко терпентин и добро проклетисване и някой ритник."
...

Ankh_Morpork - paton fc   3 - 2

Ankh_Morpork - FC WEST PARK SOFIA   3 - 1

Ankh_Morpork - SANT JOAN DESPI   6 - 0

Lagash - Ankh_Morpork   0 - 1
 
Ankh - DESPI   6 - 0

1 - 0  Mеns Dalblom 21"
2 - 0  Felipe Carlos Buj 22"
3 - 0  Todor Atanasov 24"
4 - 0  Felipe Carlos Buj 40"
5 - 0  Michael Ericsson 61"
6 - 0  Nikolay Vitanov 76"

  Lagash - Ankh   0 - 1

0 - 1  Matias Haller 77"



Победоносната серия на Анкх продължава без прекъсване. Маршът напред и все напред през трупове на противници върви вече девет мача подред. Не само, че в турнира на Псевдо Шампионската Лига, Анкх заема безапелационно челното място в своята предварителна група след пет победи от пет мача и умопомрачителна голова разлика от 22-3, не само, че младежката формация на клуба тотално доминира огромната лига на Младежките Академии с осем победи от девет мача и голове 32-7, но и в редовния шампионат Анкх мачка наред по-силни и по-слаби, без оглед на класата им.

Последните две жертви, които паднаха в краката на момците на Олян фон Ментелик, бяха Западен Парк и Лагаш - последният, някогашно страшилище, сега мъркаше като кротко котенце, опитомено от извънредно "кривата" и неудобна за противодействие тактика на Анкх, която е била предмет на дълги дискусии сред озадачените специалисти. Следващата седмица предстои лек спаринг с изпадналия в немилост Силви-Иви, един доста стар познайник от предишните ни изяви в по-долните дивизии. Очакваме поредната голова фиеста.

...
Само планните се извисяваха над Варовитище. Те се издигаха назъбени, синьо-сиви, нашарени с дълги ивици сняг по върховете си дори през лятото. „Невести на небето“ – ги беше нарекла веднъж баба Болежкова, а тя толкова рядко продумваше, особено ако не ставаше дума за овце, че Тифани го запомни. Освен това то си беше точно така. Планините си изглеждаха така през зимата, когато бяха целите бели и виелиците по върховете им бяха като була.

Баба използваше старовремски думи и казваше чудати стари поговорки. Тя не казваше на бърдото Варовитище, а му казваше „кърището“. Из кърището ни открито студено е и ветровито, си мислеше Тифани, та думата остана в главата й.

Тя се прибра в чифлика. Хората все някак оставяха Тифани сама. В това нямаше нищо жестоко или неприятно, но чифликът беше голям и всеки си имаше работа за вършене, тя пък вършеше нейната работа много добре, така че стана в известен смисъл невидима. Тя работеше в мандрата и беше добра в това. Правеше по-добро масло от майка си и хората разправяха колко я бива със сиренето. То си беше дарба. Понякога, когато странстващите учители минаваха през селото, тя отиваше да получи по малко образование. Но най-често работеше в мандрата, където беше тъмно и студено. Харесваше й. Защото правеше нещо за чифлика.

Всъщност чифликът си се казваше Дома. Баща й го вземаше на аренда от Барона, чиято собственост беше земята, но Болежкови я обработваха от векове, та баща й казваше (тихо и само понякога след някоя бира привечер), че ако питаха земята, тя беше собственост на Болежкови. Майката на Тифани все му казваше да не говори така, макар че откакто Баба се помина преди две години, Баронът винаги се бе отнасял с уважение към господин Болежков и го наричаше най-добрия овчар по
хълмовете, а като цяло хората в селото казваха, че в последно време той не бил чак толкова лош. Да показваш уважение си се изплащало, казваше майката на Тифани, а и горкият човек си имал своите си грижи.

Но понякога баща й настояваше, че Болежкови били споменати в древни документи за областта от много векове насам. Тия хълмове са им в костите, казваше той, и те винаги са били овчари. Тифани много се гордееше с това, макар че всъщност изобщо не би било зле да се гордееш и че предците ти също така са ходели някъде или понякога са опитвали нови неща. Но все с нещо трябва да се гордееш. И откакто се помнеше, тя чуваше баща си, иначе тих и не обичащ да припира човек, отново и отново да казва Шегата, която трябва да е била предавана от поколение на поколение, от Болежков на Болежков през
вековете.

Да речем, той ще каже „Още един ден работа, а Болежката си е същата“ или пък „Легна си и Болежка, стана и пак Болежка“ или дори „Все е тъй при мен – Болежка та Болежка“. Примерно след третия път вече не беше особено смешно, но щеше да й липсва, ако той не казваше такива неща поне по веднъж седмично. Нямаше нужда да бъде смешно, това си бяха татковите шеги. Във всеки случай, те винаги са били оставащи на мястото си Болежкови, никога не са били Бежкови.

...
Тифани не завари никого в кухнята. Майка й сигурно беше отишла да занесе обяд на мъжете, които тая седмица стрижеха. Сестрите й Хана и Фина също ще да са там, да събират вълна и да се заглеждат по младите момци. Те двете винаги имаха голям мерак да работят по време на Стрижене.

Край голямата черна печка имаше лавица, която майка й още наричаше Библиотеката на Баба Болежкова, понеже на майка й и харесваше мисълта, че си имат библиотека. Всички останали я наричаха Бабината лавица. Лавицата беше мъничка и книгите се гушеха между буркан кристализирал джинджифил и порцелановата пастирка, която Тифани спечели на панаира, когато беше на шест години.

Имаше само пет книги, ако не се брои големият дневник на чифлика, който според Тифани не можеше да се брои за истинска книга, понеже сам трябва да си го пишеш. Първата книга беше Речникът. До него беше Алманахът, който се сменяше всяка година. До него беше „Болести по овцете“, подута от белязките, наслагани в нея от баба й.

Баба Болежкова беше експерт по овцете, макар да казваше, че те са „само чували кокали, очни ябълки и зъби, търсещи си само нови начини за умиране“. Другите овчари изминаваха мили да докарат стоката си да ги излекува Баба от разни недъзи. Те казваха, че тя имала Усет, макар че тя само казваше, че най-добрият цяр и за овце и за хора е малко терпентин и добро проклетисване и някой ритник. Късове хартия със собствените рецепти на Баба за овчи цярове се подаваха от цялата книга. Повечето включваха терпентин, а някои включваха проклетисване. До книгата за овцете имаше малко томче, озаглавено „Цветята на Варовитище“. Торфищата бяха пълни със ситни деликатни цветя като иглики и тинтяви и още по-малки цветчета, които някак си успяваха да преживеят пашата. На Варовитище цветята трябваше да са яки и хитри, за да оцелеят след овцете и зимните виелици.

Някой преди много време бе изрисувал цветни картинки на цветята. На предния лист на книгата беше изписано със стегнат почерк „Сара Дърташка“, което беше моминското име на Баба. Вероятно тя си е мислила, че Болежкова поне ще да е по-добре от Дърташка.

И последната книга беше „Книжица С Вълшебни Приказки За Доброто Детенце“. Тифани стъпи на един стол и я смъкна. Запрелиства страниците, докато не намери каквото търсеше и известно време го гледаше съсредоточено. После върна книгата на полицата, прибра стола на мястото му и отвори шкафа с приборите за маса. Намери супена чиния, отиде до чекмеджето, взе шивашкия метър на майка си и измери чинията.

– Ха – каза си тя – Осем инча. Защо просто не си кажат така?

Тя свали от пирона най-големия тиган, в който можеше да се изпържи закуска за половин дузина души наведнъж, после взе няколко бонбона от буркана на дрешника и ги сложи в стара книжна кесия. Тогава, за изумление на Уентуърт, тя го хвана за лепкавата ръка и го поведе обратно към реката.

...
Там нещата изглеждаха съвсем нормално, но тя не се остави това да я измами. Всичките пъстърви бяха избягали и птиците не пееха.

Тя намери място на брега на реката с храст с нужния размер. После заби един клон в земята толкова здраво колкото можеше, току до водата, и завърза на него кесията със бонбоните.

– Хайде на бонбонките, Уентуърт! – извика тя.

Тогава тя хвана тигана и тихичко се скри зад храста.

Уентуърт дотопурка до бонбонките и се опита да вземе кесията. Но тя не помръдваше.

– Искам да-ъ пиш-кам! – извика той, защото тази заплаха обикновено сработваше. Дебелите му пръстчета чоплеха възлите. Тифани внимателно наблюдаваше водата. Дали не стана по-тъмна? Дали не стана по-зелена? Дали това долу не бяха само водорасли? Дали тези мехурчета не бяха смехът на някоя пъстърва?

Не.

Тя изскочи от скривалището си, замахвайки с тигана като с тояга.

Ревящото чудовище изхвръкна от водата и се срещна с тигана с дрънчене. Добро дрънчене беше това, с мощното дррръу-
ъуъуъу-ъуъу-ънннннннн, което е белег на добре свършеното дрънчене.

За момент тварта увисна над водата, докато няколко зъба и парчета зелени водорасли пльокнаха във водата, после бавно се свлече и потъна, пускайки купища мехурчета.

Водата се избистри и отново си беше същата стара река, плитка и ледено студена, с дъно цялото в ситни камъчета.

– Искам искам бонбонки! – изврещя Уентуърт, който никога не забелязваше нищо друго, когато наблизо имаше бонбонки.

Тифани развърза възела и му даде. Той ги залапа твърде бързо, както винаги правеше с бонбонките. Тя изчака, докато му стане лошо и после си тръгна замислено към вкъщи.

Долу в тръстиките, ама съвсем долу, някакви гласчета зашепнаха:
– Кривънци! Дребен Боби, виде ли туй ма?
– Епа да. Бегай да бегаме па да кажеме на Големио човек, дека сме намерили бабаягата.

...
Мис Тик бягаше по прашния път. Вещиците не обичат да ги виждат да бягат, това изглежда непрофесионално. Също така не беше редно да ги виждат да мъкнат разни неща, а тя си носеше палатката на гърба. Освен това тя оставяше след себе си облаци пара. Вещиците съхнат изотвътре.

– Ама то имаше всичките ония зъби! – обади се тайнственият глас, този път откъм шапката й.
– Знам! – отсече мис Тик.
– А тя само да замахне и да го удари!
– Да. Знам.
– Просто ей така!
– Да. Много впечатляващо. – каза мис Тик. Задъхваше се. Освен това вече беше стигнала ниските склонове в долината, а тя не беше добра на варовика. Една бродеща вещица обича да има твърда почва под краката, а не толкова мек камък, че да можеш да го режеш с нож.
– Впечатляващо ли? – не мирясваше гласът – Та тя използва брат си за стръв!
– Изумително, нали? – отвърна мис Тик – Толкова бързо да съобразява… о, не…

Тя спря и се облегна на една крайпътна ограда, докато отмине световъртежът.

– Какво стана? Какво стана? – извика гласът от шапката й – Замалко да падна!
– Това е от проклетия варовик! Вече почти го усещам! Мога да правя магии на прилична почва, да не говорим за добра яка скала, а и на глина се оправям, дори… но варовикът на нищо не прилича! Аз, знаеш ли, съм много чувствителна към Геологията.
– Какво се опитваш да ми кажеш? – попита гласът.
– Варовикът е… жадна земя. Аз нямам чак толкова сила на варовик.

Скритият собственик на гласа попита:
– И какво сега, ще се сринеш ли?
– Не, не! Само дето магията не ми излиза…

...
Мис Тик не приличаше на вещица. Повечето вещици не приличаха на вещици, особено тези, които скитат от място на място. Да приличаш на вещица може да е опасно, когато се движиш сред необразованите. Поради тази причина тя не носеше окултна бижутерия, нямаше си светещ магически кинжал, нито сребърен потир с гравирани черепи, нито мятаща искри метла – тъй като това са все фини намеци, че наблизо може да има вещица. В джобовете й не ще намериш нищо по-магично от някое друго клонче, може би парче канап, една-две монети и, разбира се, муска за късмет. Всички по селата носеха муски за късмет и мис Тик бе установила, че ако си нямаш муска, може да те заподозрат, че си вещица.

Мис Тик имаше островърха шапка, но тази шапка беше скришом островърха, а ставаше явно островърха, само когато мис Тик изрично го пожелаеше.

Единственото нещо в торбата й, което може би би могло да предизвика у някого подозрения, беше една малка оръфана книжка, озаглавена „Въведение в Ескейпологията“ от Великия Уилямсън. Ако един от рисковете на професията е да бъдеш метната с вързани ръце в някой вир, то нито умението да проплуваш тридесет ярда под вода и то напълно облечена, нито умението да се спотайваш под водораслите, дишайки през куха тръстика, не ще струват нищо, освен ако същевременно не си изключително добра с възлите.

– Значи не можеш да правиш магии тук? – попита гласът.
– Не мога – каза мис Тик.

Тогава тя чу звънци. Странна процесия идеше по белия път. Магарета теглеха каручки с ярко боядисани чергила. До каручките вървяха хора целите в прах. Повечето бяха мъже, облечени в ярки роби, или най-малкото роби, които са били ярки, преди да бъдат мъкнати години наред през кал и прахоляк. Всеки от тях имаше чудновата черна квадратна шапка.

Мис Тик се усмихна.

Те изглеждаха като калайджии, но нито един от тях не ще може да калайдиса котле. Това, което правеха те, бе да продават невидими неща.

Като ги продадяха, те продължаваха да си ги имат. Те продаваха нещо, от което всеки има нужда, но рядко го иска. Те продаваха ключа от Вселената на хора, които изобщо не подозираха, че Вселената била заключена.
– Не мога да го направя – каза мис Тик и се изправи – Но мога да уча другите!


12.02.2011 13.25  
Ankh_Morpork - SILVI_IVI_91



Гласувай:
38
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ufff - Прочетох с голямо удоволствие. )
08.02.2011 01:47
Прочетох с голямо удоволствие.
)
цитирай
2. анонимен - :)
08.02.2011 10:11
Музикален коментар само по повод картинката. За другото нямам време в момента. Ако намеря, ще те прочета. И тогава непременно ще се логна :)

http://www.youtube.com/watch?v=RNvgXJdZJZY
KLF - What Time Is Love (Pure Trance)
цитирай
3. asthfghl - !
08.02.2011 10:15
Брей, даже има и един минус. Haters Gonna Hate...
цитирай
4. razkazvachka - Хаха! Каква идея!
08.02.2011 10:47
Познай какво ще има за превод първия час от втория семестър по стилистика:))))
цитирай
5. elineli - На
08.02.2011 17:59
какви чудеса са само способни тиганите ...

Наистина разгромяваща победна серия! Имай стиснатите ми палчета за 12 :)))
цитирай
6. spasunger - razkazvachka
08.02.2011 20:56
Интересно! Преподаваш стилистика?
цитирай
7. injir - Аз си нямам муска и шапката ми е ск...
10.04.2011 17:10
Аз си нямам муска и шапката ми е скришом островърха.
цитирай
8. анонимен - oRstxWZpw
03.06.2011 15:23
Real brain power on display. Thakns for that answer!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 783244
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16696