Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
26.02.2011 15:00 - Панаир на знанието
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 4613 Коментари: 6 Гласове:
34

Последна промяна: 26.02.2011 15:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


image
"– Смъртта на кралете през вековете? Много образователно, с купища кръв!
– Не е за мен – каза Тифани
– О, трябва да познаваш корените си, госпожице – каза учителят – Иначе как ще разбереш накъде отиваш?
– Корените ми са много поколения Болежкови – каза Тифани – И мисля, че отивам в друга палатка."
...

Skat - Ankh_Morpork   4 - 0
Ankh_Morpork - SILVI_IVI_91   10 - 0
Ankh_Morpork - IF Tor   4 - 0
Arsenal_ENG - Ankh_Morpork   3 - 2
Ankh_Morpork - Newcastle U.   3 - 2
 
Arsenal - Ankh   3 - 2

1 - 0  Pencho Yanchev 32"
2 - 0  Tarık Mьnif 36"
2 - 1  Josй Luis Fernбndez 36"
3 - 1  Josй Ricardo Aguilar 37"
3 - 2  Josй Luis Fernбndez 83"

  Ankh - Newcastle   3 - 2

1 - 0  Felipe Carlos Buj 76"
2 - 0  Matias Haller 80"
2 - 1  Wulfram Englharting 85"
2 - 2  Wulfram Englharting 87"
3 - 2  罗 (Luo) 强 (Qiang) 110"


Благодарение на невероятното си постоянство през този сезон, Анкх най-сетне дочака своя пробив и в турнира на Псевдо Шампионската Лига. В четиринайсетото издание на турнира, в който Анкх не е изпускал нито едно участие и където има едно злато и три бронза, момците на Олян фон Ментелик излъгаха отбора на Нюкасъл с 3-2 и се добраха до заветния полуфинал. А там ще срещнат добрия си стар познайник, Комбайнерите.

...
До пладне Тифани работи в мандрата. Сиренето си искаше работа.

На обяд имаше хляб и мармалад. Майка й й каза:
– Днес в селото идват учителите. Можеш да идеш ако си си свършила работата.

Тифани се съгласи, че да, наистина, имало едно-две неща, за които тя искала да научи нещо повече.
– Тогава вземи половин дузина моркови и едно яйце. Смея да твърдя, че яйцето ще им дойде добре, на горкичките.

След обяда Тифани ги взе и отиде да получи образование за стойността на едно яйце.

Повечето момчета от селото, като пораснеха, се заемаха с поминъка на бащите си, или в краен случай с друг поминък някъде из селото, където нечий друг баща можеше да ги учи. От едно момиче се очакваше, като порасне, да стане нечия жена. От момичетата се очакваше също да могат да четат и пишат, което се считаше за лека домашна работа твърде лабава за момчета. Обаче всички усещаха, че има неща, които дори и момчетата е добре да знаят, за да не си губят времето да се чудят за подробности като „Какво има оттатък планините?“ или „Защо ли дъждът пада от небето?“.

Всяко семейство в селото си купуваше Алманаха всяка година и това даваше един вид образование. Той беше голям и дебел и отпечатан някъде много далече и даваше куп подробности за неща като фазите на луната и точното време за сеене на боб. Той съдържаше също някое друго пророчество за идещата година и споменаваше чужбински места с
имена като Клач и Хершеба. Тифани беше видяла в Алманаха рисунка на Клач. Тя изобразяваше камила посред пустиня. Тя не би разбрала, че тези двете неща са точно това, ако майка й не й беше казала. Та Клач беше тъкмо това – камила в пустиня. Тя се чудеше дали няма и още нещо, но изглежда никой не знаеше друго, освен че „Клач = камила + пустиня“.

И точно там беше белята. Ако не намериш начин да го спреш, хората ще продължат да задават въпроси.

Точно за това бяха учителите. Катуните им бродеха из планините наред с калайджиите, бродещите налбанти, хората продаващи чудодейни лекарства, амбулантните търговци, гледачките и всякакви други странници, продаващи неща, които на хората не им трябват всеки ден, но от време на време се оказват от полза.

Те пътуваха от село на село и даваха уроци по много различни предмети. Не се мешаха с другите странници и бяха много тайнствени с опърпаните си роби и странните си квадратни капи. Използваха дълги думи като „гофрирана ламарина“. Водеха нелек живот, изхранвайки се само от уроци, давани на всекиго, който би пожелал да слуша. Ако никой не искаше да слуша, те оставаха на печен таралеж. Спяха под звездите, които учителите по математика можеха да броят, учителите по астрономия да измерват, а учителите по литература да именуват. Учителите по география се губеха в горите и падаха в трапове за мечки.

Хората обикновено се радваха да ги видят. Те обучаваха децата, колкото беше нужно да ги накарат да млъкнат, което в крайна сметка си беше най-важното. Важно беше и да не забравиш да ги изпъдиш от селото, като падне нощта, та да не крадат пилци.

Днес ярките малки навеси и шатри бяха опънати на поляната край селото. Зад навесите малки квадратчета бяха оградени от високи платнища и зорко надзиравани от учителските чираци никой да не подслуша Образованието, без да си плати. Най-близката палатка си имаше табела на която пишеше:

Гюграфийъ!
Гюграфийъ!
Гюграфийъ!
Само днес: сички усновни кунтиненти и укияни
ПРОМОЦИЙЪ сичко дето трябва дъ съ знай зъ ледниците!
Приемъ едно пени или Сички Усновни Зелинчуци!

Тифани беше чела достатъчно да знае, че на този конкретен учител, дори да беше факир по усновните кунтиненти, не би му повредила помощта на човека от съседната палатка:

Чудесата на Пунктуацията и Правописа
1 – Абсолютно Сигурно Знание за Запетаята
2 – Окончателно Уредете Въпроса за О и У
3 – Разбулете Тайната на Апострофа
4 – Вижте Знака за Процент (за незначително допълнително възнаграждение)
5 – Забавления с Кавичките
Приемам зеленчуци, яйца и чисти носени дрехи

Следващата сергия беше украсена със сцени от историята, най-вече крале, отсичащи главите на други крале и подобни подбрани моменти.

Учителят пред нея беше облечен в опърпана червена роба, украсена със заешка кожа, на шапкана си беше набол знаменца и имаше малък мегафон, който насочи към Тифани:

– Смъртта на кралете през вековете? Много образователно, с купища кръв!
– Не е за мен – каза Тифани
– О, трябва да познаваш корените си, госпожице – каза учителят – Иначе как ще разбереш накъде отиваш?
– Корените ми са много поколения Болежкови – каза Тифани – И мисля, че отивам в друга палатка.

...
Тя намери каквото търсеше в навес, отрупан с картинки на животни, включително, за нейно задоволство, една камила.

На табелата пишеше:

Полезни Същества. Днес: Нашият Приятел Таралежът

Тя не беше сигурна в полезността на съществото от реката, но това изглежда беше единственото място да разбере. Няколко деца вече чака ха на пейките под навеса започването на урока, но учителят още стоеше навън в надеждата си да запълни останалите свободни места.

– Здравей, малко момиченце – поздрави той и това беше само първата от грешките, които допусна – Сигурен съм, че ти искаш да знаеш всичко за таралежите, нали?
– Този урок го минах миналото лято – каза Тифани.

Човекът се вгледа по-внимателно и усмивката му посърна.
– О, да – въздъхна той – Спомням си. Ти зададе всички онези… въпросчета.
– Днес бих искала да ми отговорите на един въпрос – заяви Тифани.
– Стига това да не е въпросът откъде идват малките таралежчета – каза човекът.
– Не – каза търпеливо Тифани – Въпросът ми е по зоология.
– Зоология, а? Голяма дума, нали?
– Всъщност не е. – рече Тифани – Голяма дума е „покровителствено“. Зоология е доста кратка дума.

Очите на учителя се присвиха още повече. Деца като Тифани бяха лоша новина.

– Виждам, че си умно момиченце. – промълви той – Но аз не знам тъдява да има учители по зоология. По ветъринарство има, ама по зоология няма. Някакво конкретно животно ли те интересува?
– Зеленозъбата Джейни. Сладководно чудовище с големи зъби и нокти и очи като супени чинии. – каза Тифани.
– Супени чинии какъв размер? Големи супени чинии ли имаш предвид, дето са пълна паница, може би с някоя бисквита или дори с комат хляб, или пък онези малки чинии, дето ти дават, като поръчаш само супа и салата?
– Размерът чинии, които са осем инча в диаметър. Аз проверих. – отвърна Тифани, на която никога не й се беше случвало да поръчва само супа и салата.
– Хъм, това си е загадка – рече учителят – Не мисля, че знам такова. Със сигурност не е полезно същество. Прилича ми на измислено.
– Да, и аз си помислих това – каза Тифани – Но все пак искам да знам повече за него.
– Добре, тогава опитай при нея. Тя е нова тук.

Учителят посочи с пръст към малка палатка в края на редицата. Тя беше черна и доста похабена. Нямаше афиши и абсолютно никакви възклицателни знаци.
– На какво учи тя? – попита Тифани.
– Не мога да ти кажа – отвърна учителят – Тя твърди, че било мислене, но не знам как можеш да учиш на това. Един морков, моля.

Като приближи, Тифани видя малка бележка, забодена с карфица за чергилото. На нея бе изписано с букви, които по-скоро шепнеха, а не крещяха:

МОГА ДА ТЕ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ТОКУ-ТЪЙ!


26.02.2011 13.25  
Armourers - Ankh_Morpork



Гласувай:
34
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cinichedonist - който,
26.02.2011 15:27
търси,
намира
малка бележка с шептящи думи
цитирай
2. asthfghl - 1.
26.02.2011 21:57
Няма да питам какво се опитваш да кажеш - няма и смисъл :)
цитирай
3. анонимен - няма да казвам нищо за да не се опи...
17.03.2011 15:55
няма да казвам нищо за да не се опитваш да търсиш смисъл :0
цитирай
4. mt46 - Интересен разказ!
10.04.2011 16:34
Модернистичен...
цитирай
5. анонимен - MUgDIGbQNyfh
03.06.2011 11:38
I'm out of lgeaue here. Too much brain power on display!
цитирай
6. анонимен - Qko.
03.06.2011 22:58
Qko.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 762788
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16696