Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
16.03.2011 16:43 - Шапка с хартиени цветя
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 6781 Коментари: 7 Гласове:
42

Последна промяна: 16.03.2011 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


image
"Почнеш ли веднъж да използваш магия, за да се сгрееш и ще почнеш да я използваш и за други неща. Когато научиш магията, ама когато наистина я научиш, като научиш всичко за нея, все още тепърва ще трябва да научиш най-важния урок. И той е да не я използваш. Вещиците не използват магия, освен когато наистина е необходимо. Мъчна работа е това и е трудно да се контролира. Ние правим други неща. Вещицата обръща внимание на всичко. Вещицата използва главата си. Вещицата е уверена в себе си. Вещицата винаги има в себе си парче канап…"
...

Armourers - Ankh_Morpork   1 - 0
kombainerite - Ankh_Morpork   2 - 1
Ankh_Morpork - MNEMZ   1 - 1
Ankh_Morpork - Tamboerskloof   2 - 0
Tamboerskloof - Ankh_Morpork   2 - 0
 
Ankh - MNEMZ   1 - 1

0 - 1  Omer Spong 38"
1 - 1  Stefano Airoldi 77"


  kombainerite - Ankh   2 - 1

1 - 0  Onur Mete Hafid 37"
1 - 1  Hans Dyrшy 80"
2 - 1  Onur Mete Hafid 96"


Елфите се давят накрай река Анкх. Или май джуджетата бяха? За троловете сме сигурни, че не са. Те са по-високи, отколкото повечето реки са дълбоки. Но е факт, че след като Анкх в продължение на цял сезон по някакви неведоми причини продължаваше да поддържа къса дистанция от лидера в шампионата Мнемз, в самия последен момент те не успяха да направят решителната крачка и да го задминат.

В последния кръг, Анкх завърши наравно именно с Мнемз. Вярно е, че дори и при минимална победа за момците на Олян фон Ментелик, те едва ли биха изскочили на челното място, поради доста по-слабата си голова разлика. Единствено изразителна победа би им гарантирала титлата. Но те така или иначе не успяха да излъжат именития си съперник за нещо повече от точка. И в края на краищата трябваше да се задоволят със среброто.

Което никак не е лошо постижение, всъщност. Особено като се има предвид, че цял сезон изкараха без да се напъват особено, а само трупаха парични постъпления за бъдещи дни. За което значително допринесе и престижното класиране на почетната стълбица с бронз в турнира на Псевдо Шампионската Лига.

А бъдещето изглежда светло, даже ослепително... Веднага след края на сезона, спонсорите от Невидимия Университет развързаха дълбоките кесии и се отправиха към трансферния пазар, като си подсвиркваха с уста.

...
Тифани прочете табелата и се усмихна.
– Аха, – каза си тя. Понеже нямаше на какво да почука, тя каза на глас – Чук-чук.

Женски глас от палатката попита:
– Кой е?
– Тифани.
– Тифани коя?
– Тифани, на която не й е до шеги.
– Я! Това изглежда обнадеждаващо. Влез.

Тифани дръпна платнището. В палатката беше тъмно, а също така горещо и задушно. Кльощава жена беше седнала зад малка масичка. Тя имаше много остър и костелив нос и носеше огромна черна сламена
шапка накичена с хартиени цветя. Шапката никак не отиваше на лицето й.

– Вие вещица ли сте? – попита Тифани – Нямам нищо против да сте.
– Що за странен въпрос изтърси?! – каза жената, леко шокирана – Вашият барон обявява вещиците извън закона, ти знаеш това, а както си влизаш направо – „Ти вещица ли си?“ Защо да съм вещица?
– Облечена сте в черно.
– Добре, но всеки може да носи черно. Това нищо не означава. – отбеляза жената.
– И носите сламена шапка с хартиени цветчета. – продължи Тифани.
– Аха! Ето ти го доказателството – заяде се жената – Вещиците, детенцето ми, носят високи островърхи шапки. Всеки го знае.
– Да, но вещиците освен това са много хитри – рече кротко Тифани.

Някакво пробляскване в очите на жената я окуражи да продължи.

– Те се промъкват навсякъде. Нищо чудно да не приличат винаги на вещици. А вещица, която идва насам, ще знае за Барона, така че ще носи шапка, за която всеки ще каже, че вещиците не носят.

Жената я зяпна.
– Невероятна проява на разсъдителност. – рече тя най-накрая – От теб ще излезе добър ловец на вещици. Те, нали знаеш, като подхванат някоя вещица, нещата много се разгорещяват. Значи, каквато и шапка да
нося, казваш ти, това доказва, че съм вещица, а?
– Е, краставата жаба, която седи на шапката ви също е някаква улика – отвърна Тифани.
– Всъщност аз съм водна жаба, тоест воден жабок – обади се съществото, вглеждащо се в Тифани иззад хартиените цветя.
– Твърде си пъпчив за водна жаба.
– Не съм добре със здравето – възрази жабокът.
– И говориш. – добави Тифани.
– Разполагаш само с моите думи за това. – заяви жабокът и се скри сред хартиените цветя. – Нищо не можеш да докажеш!
– Нали не носиш кибрит? – попита жената.
– Не.
– Отлично, отлично. Само проверявах.

И отново настана дълга пауза, докато жената се вглеждаше в Тифани, като че претегляйки нещо.
– Казвам се мис Тик – каза тя най-сетне – И съм вещица. Много подходящо име за вещица естествено.
– Имате предвид налудничавите нервни движения? – попита Тифани, набръчквайки чело.
– Мо-оля? – рече мис Тик, доста хладно.
– Тикове, – поясни Тифани – Случват се на хора и овце, преживели страхотии. Но ако се вземе малко терпентин и…
– Аз имах предвид, че това звучи като „мистик“ – обясни мис Тик.
– О, имате предвид кал-ламбур*, или игра на думи – каза Тифани – В този случай нямаше ли да е по-добре да сте мис Тера, което е старовремска дума за земята, понеже то звучи като „мистерия“, макар че от
друга страна това звучи и като „истерия“, което значи…

[* Тифани беше изчела в речника множество думи, които никога не беше чувала, така че трябваше сама да се сеща как да ги произнася.]

– Струва ми се, че сме се захванали с учене, та пушек се дига – отново я прекъсна мис Тик – Може да има и пострадали.
– Ама вие наистина ли сте вещица?
– О, моля ти се – каза мис Тик – Да, да, вещица съм. Имам говорещо животно и склонността да поправям произношението на другите хора, между другото не се казва кал-ламбур, а каламбур, обожавам да си
пъхам носа в работите на другите хора и, а да, имам и островърха шапка.

– Сега може ли да задействам пружината? – оживи се жабокът.
– Да – каза мис Тик, все така не откъсвайки очи от Тифани – Можеш да задействаш пружината.
– Обичам да задействам пружини – каза жабокът, пропълзявайки към задната страна на шапката.

Чу се изщракване и едно тихо пуоп-пуоп-пуоп, и средата на шапката се издигна бавно и на тласъци изсред цветята, които изпопадаха.

– Ъ… – каза Тифани.
– Въпрос ли имаш? – поинтересува се мис Тик.

Шапката издаде едно последно пуоп и образува съвършено остър връх.

– Откъде знаете, че няма да изтичам направо при Барона и да ви издам? – попита Тифани.
– Защото нямаш ни най-малкото желание да постъпиш така. – отвърна мис Тик – Ти си напълно очарована. Ти искаш да бъдеш вещица, нали? Може би искаш да летиш на метла, а?
– О, да! – Тя често си беше мечтала да полети. Ала следващите думи на мис Тик я върнаха на земята.
– Така ли? Значи искаш да носиш дебели, ама наистина много дебели гащи? Повярвай ми, като летя аз нося два чифта вълнени гащи, и още едни от зебло отгоре и, да ти кажа, те изобщо не изглеждат женствено, независимо колко дантела нашиеш по тях. Горе може да стане студено. Хората често забравят това. Освен това го има и изтръпването. Изобщо не ме питай за изтръпването. Нищо няма да ти кажа за изтръпването.
– Но не бихте ли могли да използвате затопляща магия? – попита Тифани.
– Бих могла. Но вещиците не правят така. Почнеш ли веднъж да използваш магия, за да се сгрееш и ще почнеш да я използваш и за други неща.
– Но нали това е каквото една вещица… – започна Тифани.
– Когато научиш магията, ама когато наистина я научиш, като научиш всичко за нея, все още тепърва ще трябва да научиш най-важния урок. – каза мис Тик.
– И той е?
– Да не я използваш. Вещиците не използват магия, освен когато наистина е необходимо. Мъчна работа е това и е трудно да се контролира. Ние правим други неща. Вещицата обръща внимание на всичко. Вещицата използва главата си. Вещицата е уверена в себе си. Вещицата винаги има в себе си парче канап…

– Аз винаги си нося парче канап! – вметна Тифани – Винаги ще свърши работа.
– Хубаво. Но вещерството е нещо повече от канап. Вещицата намира удоволствие в дребните подробности. Вещицата вижда отвъд нещата и покрай нещата. Вещицата вижда повече от останалите. Вещицата знае къде и кога е тя. Вещицата би видяла Зеленозъбата Джейни. – добави тя.

– Какво се случи?
– Как разбрахте, че съм видяла Зеленозъбата Джейни?
– Аз съм вещица. Познай сама.
– Аз мисля…
– Да? – подкани я вещицата.
– Мисля, че сте ме чули да говоря с учителя.
– Правилно. Просто използвах ушите си – каза мис Тик, без да спомене нищо за паници с мастило. – Rазкажи ми сега за чудовището с очи големи като онзи размер чинии, които са осем инча в диаметър. Какво общо имат супените чинии?
– Чудовището е споменато в една книга с приказки, която имам – обясни Тифани – Там се казва, че Зеленозъбата Джейни има очи големи като супени чинии. Имаше и картинка, но тя не беше добра. Така че аз измерих една супена чиния, за да бъда точна.

Мис Тик подпря брадичка с ръце и се усмихна странно.
– Това беше правилно, нали? – попита Тифани.
– Какво? О, да. Вярно. Ъ… да. Много… точно. Давай нататък.

Тифани й разказа за борбата си с Джейни, макар че не спомена Уентуърт, в случай че мис Тик си помисли нещо. Мис Тик слушаше внимателно.
– Защо тиган? – запита по едно време тя – Би могла да намериш някое дърво.
– Тиганът ми се стори някак по-добре.
– Ха! Така си е. Джейни щеше да те схруска, ако беше използвала тояга. Тиганът е от желязо. Същества от този тертип не понасят желязо.
– Но това беше чудовище от книга с приказки! – каза Тифани – Какво търси тя в нашата рекичка?

Известно време мис Тик се взираше в Тифани, а после попита:
– Защо искаш да бъдеш вещица, Тифани?

Всичко започна от „Книжица С Вълшебни Приказки За Доброто Детенце“. Всъщност може би то започна и от много други неща, но най-вече от приказките. Майка й й ги беше чела, когато тя беше малка, а после тя си ги четеше сама. И във всяка приказка имаше все някаква вещица. Злата стара вещица.

И Тифани се питаше: къде е доказателството?

Приказките никога не казваха защо тя да е зла. Достатъчно беше да е стара жена, сам-самичка, чудата на вид, да няма зъби. Достатъчно беше да я нарекат вещица.

Като стана дума, книгата никога не даваше доказателства за каквото и да е. Книгата може да разправя за „прекрасния принц“, …но дали той наистина е бил прекрасен или хората само са казвали така, защото
той е принц? Колкото до „момичето, толкова хубаво, колкото денят е ясен“… добре де, ама кой ден? Та посред зима понякога почти нямаше светлина! Приказките не искаха от теб да мислиш, а само да вярваш на каквото ти се казва…

А там се казваше, че старата вещица живее сам-самичка в странна колиба от курабийки или пък в къщурка, която се разкарва натам насам на кокоши крака, казваше се, че вещицата може да говори с животните и да прави магии.

Тифани знаеше само една стара жена, живееща сам-сама в странна колиба…

Добре де, това не беше съвсем вярно. Но тя знаеше само една стара жена, живееща в странна колиба, която си се движеше сама, и това беше Баба Болежкова. И тя можеше да прави магии – магии за овце, и тя говореше с животните и в нея нямаше нищо зло. Това доказваше, че на приказките не може да се вярва.

А имаше и друга старица, за която всички казваха, че е вещица. И след онова, което й се случи, Тифани си имаше едно… тоест много наум.

Във всеки случай тя предпочиташе вещиците пред нафуканите хубави принцове и особено пред глупаво ухилените принцеси, които нямаха акъл дори колкото буболечка. Те също имаха чудна златна коса, а
Тифани нямаше. Нейната коса беше кафява, най-обикновено кафяво.

Майка й казваше, че косата й е кестенява, но Тифани си знаеше, че тя е кафява, кафява, кафява, също както и очите й. Кафяви като земята. А имаше ли в книгите някакви приключения за хора с кафява коса и кафяви очи? Не, не и не… русите и синеоки и червенокосите и зеленооки обираха всички истории. Имаш ли кафява коса, може да си само слуга или дървар или нещо такова. Или работничка в мандра. Е, това нямаше да го бъде, макар че тя си е добра със сиренето. Не можеше да бъде принц и никога нямаше да бъде принцеса, не искаше да бъде дървар, така че й оставаше да бъде вещица и да разбира нещата, също като Баба Болежкова…

– Коя е Баба Болежкова? – попита един глас.

Коя беше Баба Болежкова? Хората тепърва ще започнат да се питат. А отговорът беше, че Баба Болежкова беше, че я имаше. Винаги я имаше. Животът на всички Болежкови като че се въртеше все около Баба Болежкова. Долу в селото се вземаха решения, вършеха се неща, животът течеше все с едно наум – че Баба Болежкова беше в овчарската си къщичка на колела из хълмовете и бдеше.

Тя беше мълчанието на хълмовете. Може би затова харесваше Тифани по своя си странен въздържан начин. Големите й сестри бяха бъбриви, а Баба не обичаше шума. Тифани не шумеше когато беше горе на
колибата. Просто й харесваше да е там. Тя гледаше как ястребите летят и слушаше шума на тишината.
Там горе си имаше шум. Звуци, гласове, животински крясъци се носеха из пустошта, някакси правейки тишината по-дълбока и многооб-разна. А Баба Болежкова се увиваше в тази тишина и оставяше място и
за Тифани. Долу в чифлика винаги имаше твърде много хора и твърде много шетня. Там не оставаше време за тишина. Не оставаше време за вслушване. Но Баба през цялото време мълчеше и слушаше.

– Какво? – сепна се Тифани.
– Току-що каза „Баба Болежкова през цялото време ме слушаше“ – каза мис Тик.

Тифани преглътна.
– Мисля, че баба ми беше малко нещо вещица, – каза тя с оттенък на гордост.
– Така ли? Откъде знаеш?
– Е, вещиците могат да кълнат хората, нали? – каза Тифани.
– Така казват – отвърна дипломатично мис Тик.
– Е, татко казва, че небето се е посинило от проклетисването на Баба Болежкова.

Мис Тик въздъхна.
– Да, но проклетисването, ами, проклетисването то не е като истинското проклинане. Проклетисването е, знаеш ли, нещо като „пусто да опустее“ или „да му се не види“. Докато проклинането е по-скоро нещо
като „Носът ти да гръмне и ушите ти да изхвърчат, дано“.
– Мисля, че попържането на Баба беше нещо повече. – отсече Тифани – А и тя говореше с кучетата си.
– И какви неща им е казвала? – попита мис Тик.
– О, неща като тук и чиба и а така – каза Тифани – И те винаги правеха, каквото тя им кажеше.
– Та това са просто овчарски команди – каза снизходително мис Тик – Вещерството не е точно това.
– Да, ама това все пак ги прави нейни спътници, нали? – отвърна Тифани, почвайки да се нервира – Вещиците си имат животни, с които говорят и които се наричат спътници. Като твоя жабок тук.
– Аз не съм спътник – обади се глас изсред хартиените цветя – Аз само временно я съпровождам.
– И тя разбираше от всички видове билки – настояваше Тифани. Баба Болежкова трябваше да излезе вещица, дори да се наложеше Тифани да се кара за това цял ден. – Тя можеше да изцери всичко. Баща ми казваше, че тя може да накара и курбан да стане и да заблее. – Тифани сниши глас – Тя можеше да възкресява агнета…


22.03.2011 21.15 
image Rozovata armiq - Ankh_Morpork



Гласувай:
42
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - Ииииииииии, . страхотна е Тифани ...
16.03.2011 18:57
Ииииииииии ,. страхотна е Тифани ;)
Станах и фен ,а заедно с това и на отборчето на Анкх !
цитирай
2. alhimik1 - !!!Чудна импресия...често съм си мислил такива неща и аз...
16.03.2011 20:51
xex
цитирай
3. injir - Бях чела в една книга, че думата, , ...
16.03.2011 22:35
Бях чела в една книга, че думата ,,яг,, сред северните племена, означава огън. Представи си Баба Яга, яхнала метлата. А сега си представи жена, развяла коси, яхнала мотопедче, движещо се с реактивен двигател и следователно - летящо във въздуха! Връзката между думата и образа е повече от ясна!:)
цитирай
4. spasunger - !
16.03.2011 23:08
Даже не ща да си представям жена на реактивно мотопедче! Косите ми се изправят от мисълта за потенциалните ПТП-та... O__o
цитирай
5. mt46 - Тифани е
10.04.2011 16:46
съвременна Алиса... :)))
цитирай
6. анонимен - GlvFeVNxdEclBSTgBHj
03.06.2011 14:07
Thanks for sahrnig. What a pleasure to read!
цитирай
7. анонимен - ESxhJrQHtkjba
03.06.2011 21:44
Thanks for sharing. Alywas good to find a real expert.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 762787
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16696