Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.05.2011 13:40 - На лов за бабаягата
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 8131 Коментари: 10 Гласове:
35

Последна промяна: 13.05.2011 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image

image
"Знаеш ли какво е варовикът?

Това са черупките на милиарди и милиарди малки безпомощни морски твари, умрели преди милиони години.

Това са… крехки кости. Меки. Калпави. Трошливи. Дори пясъчникът е по-добър."
...

BBB citi - Ankh_Morpork   0 - 0
Ankh_Morpork - Idaho Incas   2 - 2
Ankh_Morpork - FC WEST PARK SOFIA   2 - 1
AS Little Roma - Ankh_Morpork   2 - 2
 
Ankh - WEST PARK   2 - 1

1 - 0  Matias Haller 29"
2 - 0  Matias Haller 32"
2 - 1  Rudolf Schlachter 88"

  Little Roma - Ankh   2 - 2

0 - 1  Todor Atanasov 28"
1 - 1  Ireneusz Kośler 52"
1 - 2  Nelson Juli 61"
2 - 2  Abbos Halimov 75"


След няколко поредни равенства в шампионата, отборът на Анкх се смъкна до средата на таблицата. Е, разбира се, погледнато откъм добрата му страна, може да се каже, че това е "златната среда". Но каквото и да си говорим, резултатите са далеч от задоволителни, особено предвид доста скъпата селекция, която магьосниците от Невидимия Университет направиха преди началото на сезона. В същото време, представянето на момците на Олян фон Ментелик в паралелния турнир на Псевдо Шампионската Лига е доста колебливо, но Анкх със сигурност ще настъпи газта през втората фаза и ще намери своя ритъм на игра.

...
Мис Тик си свали шапката, бръкна в нея и дръпна един канап. С малко щракане и пльокане шапката прие формата на доста стара сламена шапка. Тя събра хартиените цветчета от пода и внимателно накичи с тях шапката. Накрая каза: Пфу!

– Не можеш просто да оставиш детето ей така. – обади се жабокът от масата.
– Как така?
– Тя определено има Първо Зрение и Втори Акъл. Това е много силна комбинация.
– Тя си пада малко всезнайка – отбеляза мис Тик.
– Точно така. Също като теб. Тя те впечатли, нали? Знам, че те впечатли, защото беше доста гадна с нея, а ти винаги правиш така с тези, които са те впечатлили.
– Искаш ли да те превърна в крастава жаба?
– Я да видим… – подметна саркастично жабокът – По-яка кожа, поголям ръст, възможността да ме целуне принцеса се увеличава на сто процента… добре, защо не. Веднага, като сте готова, мадам.

– Има и по-лоши неща от това да си жаба. – забеляза мрачно мис Тик.
– Опитай някой път – не се впечатли жабокът – Както и да е, аз определено я харесах.
– Както и аз – каза рязко мис Тик – Чува значи тя, че стара жена е умряла, защото тия идиоти са я мислели за вещица и решава тя да стане вещица, за да не правят така друг път. Чудовище се втурва към нея от реката, а тя го налага с тиган! Чувал ли си някога поговорката, че „всяка страна си намира вещицата“? Тук, обзалагам се, се случва точно това. Но пък вещица на варовик? Вещиците виреят на гранит и базалт, плътна яка скала! Знаеш ли какво е варовикът?
– Ти ще ми кажеш.
– Това са черупките на милиарди и милиарди малки безпомощни морски твари, умрели преди милиони години. – каза мис Тик – Това са… крехки кости. Меки. Калпави. Трошливи. Дори пясъчникът е по-добър. Обаче… тя е израсла на варовик и е яка, а е и ръбата. Тя е родена вещица. На тоя… тебешир! Което е невъзможно!

– Тя напердаши Джейни! – отбеляза жабокът – Момичето си има талант!
– Може би, но й трябва и нещо повече. Джейни не е много умна. Тя е само Забранително чудовище от първа степен. И тя сигурно се е чувствала доста объркано в поток, когато обичайното й местообитание са застоялите води. Има много, ама много по-лоши неща от нея.
– Какво имаш предвид под „Забранително чудовище първа степен“? Никога не съм чувал да я наричат така. – поинтересува се жабокът.
– Освен че съм вещица, аз съм и учителка. – обясни мис Тик, докато си нагласяше шапката – Следователно съставям списъци. Правя класификации. Записвам нещата в пригледни таблици с два цвята мастило. Джейни е едно от многото същества, изобретени от възрастните, за да не смеят децата да ходят на опасни места. – тя въздъхна – Ех, ако хората вземеха да помислят, преди да измислят чудовища...

– Длъжна си да останеш и да й помогнеш. – каза жабокът.
– Тук аз практически нямам сила – отвърна мис Тик – Казах ти вече. От варовика е. И си спомни червенокосия човек. Нак Мак Фийгъл да я заговори! Да я предупреди! Аз през живота си не съм видяла нито един от тях! С тях на нейна страна, кой знае какво ще съумее тя?

Тя взе жабока в ръце и продължи:
– Сещаш ли се какво ще стане сега? Всичките неща, заключени в старите приказки. Всичките онези причини да не се отклоняваш от пътеката, да не отваряш забранената врата, да не казваш неправилната дума или да не разсипваш сол. Всичките измишльотини, от които децата имат кошмари. Всичките чудовища изпод най-голямото легло в света. Има място, където всички измишльотини са истински и сънищата са реални. И ако никой не ги спре, те ще станат истински тук. Ако не бяха Нак Мак Фийгъл, щях да съм наистина обезпокоена. При това положение ще се опитам да докарам някаква помощ. Без метла това ще ми коства най-малкото два дни!

– Не е честно да я оставяш сама с тях – каза жабокът.
– Тя няма да е сама. Ще има теб.
– Оу... – рече жабокът.

...
Тифани спеше в една стая с Фина и Хана. Тя се събуди, когато ги чу да идват и полежа със затворени очи, докато дишането им не стана равномерно, което ще рече, че са засънували сънища за млади стригачи на овце, свалили ризите си. Навън лятна мълния забляска по хълмовете и затътна гръм…

Гръм и Мълния. Преди да разбере, че това са звукът и светлината на бурята, тя ги знаеше като кучета. Овчарските кучета на Баба винаги бяха с нея, под открито небе и под покрив. Видиш ги като бели резки в далечината по торфа, а в следващия момент изведнъж се озоват задъхани тук, с очи, неоткъсващи се от Бабиното лице. Половината кучета по баирите бяха кутрета на Мълния, обучени от Баба Болежкова.

Тифани беше ходила със семейството си на големите Кучешки състезания. Всички овчари от Варовитище се събираха на тях и най-добрите излизаха да покажат колко ги бива да работят с кучетата си. Кучетата скупчваха овцете, разделяха ги, вкарваха ги в кошарите… а понякога се втурваха и се счепкваха с други кучета, понеже и най-доброто куче си има лоши дни. Но Баба никога не излизаше с Гръм и Мълния. Тя все се облягаше на оградата с кучетата легнали пред краката и, гледаше съсредоточено представянето и пуфкаше с калпавата си лула. И бащата на Тифани каза, че след като всеки овчар покажеше как се оправят кучетата му, съдиите ще погледнат нервно към Баба Болежкова, за да видят какво мисли тя.

Всъщност всички овчари гледаха нея. Баба никога не излизаше на състезанията, защото самата ТЯ беше състезанията. Ако Баба решеше, че си добър овчар, ако кимнеше, като излизаш на арената, ако пуфнеше с
лула и кажеше „а така“, то ти си героят на деня и цялото Варовитище е твое…

Когато Тифани беше малка и беше на Кърището с Баба, Гръм и Мълния й бяха бавачки. Те лежаха и бдяха на няколко крачки от където тя си играеше. И тя беше толкова горда, когато баба й разреши да ги използва да събере едно стадо. Тя търчеше възбудено натам насам крещейки „Тук!“, „Натам!“ и „Давай!“ и, о чудо, кучетата се справиха отлично.

Сега тя знаеше, че те щяха да се справят отлично, каквото и да викаше тя. Баба само си седеше там пушейки лулата си и кучетата като че четяха мислите й. Те се оставяха само на Баба Болежкова да ги командва…

След малко бурята утихна и зашумоля лек дъжд. По някое време котаракът Плъхарко отвори вратата и скочи в леглото. Плъхарко беше голям, толкова едър, че чак се разтичаше. Той беше толкова тлъст, че на всяка що годе равна повърхност само се разнасяше като голяма локва от козина. Той мразеше Тифани, но никога не позволяваше на личните си чувства да застанат на пътя му към топло местенце за спане.

Тя трябва да беше заспала, защото се събуди, когато чу гласовете. Те изглеждаха много наблизо, но някак си бледи.

– Кривънци! Нема лошо да ка"еш „намери бабаягата“, ма оно ка"и ми де да гледаме. Че они дангалаците, да ти ка"ем, са си лика прилика!
– Епа Не-съвсем-дребен Джорди дето беше за риба вика, дека она била големо големо моме!
– Нема файда, я да ти речем! Че они сите са големи големи момета!
– Брей цървул с цървул! Секи знае, че бабаягите са се с остри капи!
– Па она, като спи, не е ли бабаяга тогаз?

– Ей? – прошепна Тифани.

Настана тишина, изпълнена с дишането на сестрите й. Но някак си, тя не можеше да обясни как, това беше тишина от някой много внимаващ да не дигне шум.

Тя се наведе и погледна под леглото. Там нямаше нищо освен нощното гърне. Но малкия човек на реката говореше точно така.

Тя легна отново и се заслуша докато ушите й не я заболяха. После се зачуди, какво ли ще да е това училище за вещици и защо досега не го е видяла. Тя познаваше всяка педя в околността на две мили околовръст. Най
й харесваше реката и вировете, където щуките се печаха на слънце над водораслите и бреговете, където гнездяха рибарчета. Към миля нагоре по реката имаше гнезда на чапли и тя обичаше да се промъква към птиците, когато те идваха да ловят риба, защото няма нищо по смешно от чапла опитваща се да литне, когато я стреснеш…

Тя се обърна и се накани наново да заспи, мислейки си за земите край чифлика. Тя ги знаеше всичките. Нямаше тайни места, които тя да не знае.

Но може би то имаше вълшебна порта. Тя самата щеше да направи така ако си имаше вълшебно училище. Щеше да има тайни врати навсякъде, дори и на стотици мили от училището. Като погледнеш нужната скала, да речем по пълнолуние, и хоп ето ти я портата.

Да, обаче училището си е училище. Все ще да има уроци по летене с метла и как да си остриш шапката и вълшебни трапези и много нови приятели.

– Заспа ли момето ма?
– Епа не я чувам да мърдоли.

Тифани отвори очи в тъмнината. Гласовете изпод леглото леко кънтяха. Какъв късмет, че гърнето беше празно и чисто.

– Верно бе. Че да излазуеме от туй гърне тогаз.

Гласовете се движеха през стаята. Ушите на Тифани се опитваха да се извият, за да ги следват.

– Глей ма, къще! Глей оно си има столове и таквоз!

Намерили са кукленската къщичка, помисли си Тифани. Тя беше голяма къщичка, направил я беше господин Блок, дърводелецът на чифлика, когато най-голямата сестра на Тифани, която сега вече си имаше две свои бебета, беше още малко момиченце. Не беше особено изящна. Господин Блок не си падаше по фината работа. Но през годините момичетата я бяха украсили с късове плат и проста мебелировка. Съдейки по гласовете, човечетата я смятаха за палат.

– Е бре, е бре, богато си е тука, нема лабаво! Она одаята си има креват! С възглавки!
– Кротко ма, нечеме да събудиме некоя от тех, я!
– Кривънци, че я сам тих като ситен поганец! Леле! Тука има джандари!
– Що ми думаш за джандари ма?
– В одаята има униформени бе!

Намерили са дървените войничета, помисли си Тифани, стараейки се да не диша шумно.

Строго погледнато, не им беше мястото в кукленската къщичка, но Уентуърт още не беше пораснал за тях, така че служеха за невинни присъстващи в дните, когато Тифани събираше куклите си на чай. Добре де, това, което минаваше за кукли. Играчките в чифлика трябваше да са бая здрави, за да оцелеят през поколенията, а не всички играчки бяха толкова здрави. Последния път, когато Тифани опита да събере парти, гостите бяха парцалена кукла без глава, две дървени войничета и три четвърти плюшено мече.

Трясъци и топурдия се разнесоха откъм кукленската къщичка.

– Фанах единио! Ей ма чиляк, мо"e ли майчето ти да кърпи а? Кърпи туй ма! Олеле! Он има чутура като дръво ма!
– Кривънци! Тука има некой ич без глава!
– Нема чудно, оти тука има мечка! Ручай ми ботушо бе!

На Тифани й се струваше, че макар собствениците на трите гласа да се биеха с неща, които не можеха да отвърнат, в това число с еднокрако плюшено мече, в боя все пак имаше повече от една страна.

– На ти! На ти! На ти! Че ти требе ново чене бе чумо дребна бе!
– Некой ми апе крако! Некой ми апе крако!
– Глейте ма! Сами си се тепате бе дребни идьоти бе! Ей сега че ви научим я!

Тифани усети как Плъхарко се размърда. Колкото и да беше дебел и мързелив, той ставаше светкавично бърз, когато станеше дума за нахвърляне върху мънички същества. Тя не можеше да го остави да хване… Каквото и да са те, колкото и зле да звучаха.

Тя се разкашля шумно.

– Виде ли бе? – викна един от гласовете от кукленската къщичка – Събудихте ги! Ха да бегаме!

Отново настана тишина и този път Тифани реши, че това е тишината когато няма никой, а не тишината когато някой е невероятно тих.

Плъхарко пак заспа, помръдвайки уши, докато обезкостяваше някого в тлъстите си котешки сънища.

Тифани изчака още малко, после стана и се промъкна към вратата на спалнята, гледайки да не настъпи някоя от двете скърцащи дъски. Слезе в тъмното по стълбите, примъкна един стол, измъкна книгата с Приказките от Бабината лавица, вдигна резето на задната врата и излезе навън в топлата лятна нощ.

Беше мъгливо, но отгоре се виждаха няколко звезди и на небето имаше гърбава луна. Тифани знаеше, че луната е гърбава, защото беше прочела в Алманаха, че „гърбава“ значи, че луната е само малко по-пълна от полумесец, така че тя започна да внимава когато му дойдеше времето, за да може да си каже: „Я, колко е гърбава луната тази нощ…“

Може би това ви казва за Тифани повече, отколкото тя би искала да знаете.

На светлината на изгряващата луна баирите бяха като черна стена, запълнила половината небе. За миг тя а да потърси светлинката от лампата на Баба Болежкова…

Баба не беше загубила нито едно агне. Едно от първите неща, които си спомняше Тифани беше как майка и я държи на прозореца през една мразовита нощ рано напролет, с милиони бляскави звезди, искрящи над планините, а в тъмнината на баирите единствената жълта звезда на съзвездието Баба Болежкова лъкатушеше през нощта. Тя не би си легнала докато не намери агнето, независимо колко лошо е времето…


14.05.2011 13.25...    FC WEST PARK SOFIA - Ankh_Morpork




Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. megafon - Ти как
13.05.2011 14:28
смогваш да пишеш толкова на често?
цитирай
2. karambol5 - Аз искам и по-често, маааа :))))...
13.05.2011 16:06
Аз искам и по-често ,маааа :))))))
Страхотна историйка ;)) искам да съм Тифанииииииии.......или поне Гръм ;))
цитирай
3. smani - Средата на таблицата! Егати стягай ...
13.05.2011 16:22
Средата на таблицата! Егати стягай редиците. :)
цитирай
4. masterpiece08 - Вече понавлязох
13.05.2011 16:30
в материала, така да се каже :)
Поздрави:)
цитирай
5. dianav340 - Bravo!
13.05.2011 18:27
хареса ми рафинираното чувство за хумор, веселото намигане към читателя и усмивката, която се прокрадва през цялото време в разказа.
цитирай
6. karambol5 - Абе тя средата верно, че е златна. . ...
13.05.2011 18:55
Абе тя средата верно ,че е златна ..мааа....отборчето има ОГРОМЕН потенциал.....сяя
цитирай
7. razkazvachka - Ооообичам я тая история!
13.05.2011 20:10
Тифани Ейкинг:)))) сиреч Болежкова.
цитирай
8. spasunger - 1. megafon
13.05.2011 20:44
Искаш да кажеш веднъж на месец? ;-)
цитирай
9. spasunger - 7. razkazvachka
13.05.2011 20:45
Една от любимите ми!
цитирай
10. elineli - Три
13.05.2011 21:24
ремита и една победа си е добро позициониране:)
В следващите срещи много се надявам Тифани да е с верния си ръжен ... или тиган. Кое да е, все ще и отива. Поздрави :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051018
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699