"Какво толкова беше магията в края на краищата, освен нещо ставащо като се щракне с пръсти? Какво му беше "магичното" на това? Мърморене на разни думи и чудати картини в стари книги, в неправилните ръце тя беше адски опасна, но не и напо...

"Дали е така и с катерачите на планини?
Катериш все по-високи и по-високи върхове и знаеш, че някой ден ще ти излезе твърде нанагорно.
Но продължаваш да катериш, защото е, ах, колко хубаво да вдъхнеш въздуха там горе.

"Надеждата е проклятието на човечеството.
Тигърът не се надява да хване плячката си, нито пък газелата се надява да се спаси от лапите му. Те се движат.
Само движението е от значение. Знаят само, че трябва да бягат."

"Ето това беше то — най-голямото от всички съкровища, Надеждата.
Един сигурен начин да станеш беден наистина много бързо и да си останеш беден.
Може и да си ти. Да, ама няма."

"Имаше онова наелектризиращо чувство, същото, което получаваш дълбоко в себе си, когато се изправиш пред някой банкер, внимателно изучаващ някой образец на най-големия ти майсторлък. Вселената затаява дъх и ето, че човекът ти се усмихва ...