Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.04.2011 14:43 - Моята малка джигит
Автор: spasunger Категория: Спорт   
Прочетен: 7151 Коментари: 11 Гласове:
32

Последна промяна: 10.04.2011 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

image
"…и ако държиш на мечтите си…

…и ако следваш звездата си…

…пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи."
...

Rozovata armiq - Ankh_Morpork   0 - 8
BARCELONA AS - Ankh_Morpork   2 - 3
FC Svoge 1985 - Ankh_Morpork   2 - 1
Ankh_Morpork - Lokomotiv Mezdra   3 - 1
Ankh_Morpork - man cristian   6 - 2
Arsenal_ENG - Ankh_Morpork   0 - 0  
Ankh - cristian   6 - 2

0 - 1  Boe Jensen 4"
1 - 1  Hans Dyrшy 43"
1 - 2  Luca Schmied-Blecha 76"
2 - 2  Josй Luis Fernбndez 83"

  Arsenal - Ankh   0 - 0


След две поредни победи и едно равенство като гост, Анкх оглавява класирането в лига V.150. Вече не бива никого да учудва отличното представяне на момците на Олян фон Ментелик, защото от няколко сезона те дават сериозни заявки за челните места, а миналия сезон завършиха дори втори, само на 3 точки зад шампиона. Сега от управата на Невидимия Университет смятат, че е назрял моментът за атака на титлата. И макар че повечето специалисти продължават да не слагат отбора на Анкх сред фаворитите, техните резултати говорят сами по себе си.

...
През пролетта и лятото Баба Болежкова не можеше да бъде видяна вкъщи. Повечето време тя нощуваше в старата къщичка на колела, която можеше да се мести след стадата. Но Тифани за пръв път я беше видяла в чифлика да коленичи пред огъня и да слага мъртво агне в голямата черна пещ.

Тифани не спря да пищи. А баба я взе нежно, макар и малко неловко в скута си я нарече „моята малка джигит“ докато отдолу от пода двете й овчарски кучета Гръм и Мълния я зяпаха с кучешко изумление. Баба не беше много в свои води с деца, защото децата не блееха. Когато Тифани престана да пищи, просто защото й свърши въздухът, Баба я остави на черджето и отвори печката и Тифани видя как агнето излезе оттам живо.

Когато Тифани попорасна малко, тя разбра, че „джигит“ значи двадесет на Ян Тан Тетера – старинния броячен език на овчарите от Варовитище. Старите хора още го използваха, като брояха неща, които смятаха за по-специални. Тифани беше двайстата внучка на Баба Болежкова.

Като порасна още малко, тя научи и всичко за сгряващата пещ, която никога не загряваше повече, отколкото трябва за сгряване. Майка й оставяше тестото да втасва в нея, а котаракът Плъхарко понякога спеше в нея, понякога върху тестото. Това беше просто място за съживяване на слабо агне, родено направо върху снега и полумъртво от студ. Такава беше цаката. Никаква магия нямаше. Но по онова време то си беше магия. И не преставаше да бъде магия, само като научиш как става.

– Добре, но това не е точно магия. – отново разруши магията мис Тик – Всъщност не е нужно да имаш вещици сред предците си, макар че и това помага, заради наследствеността.
– Като с талантите ли? – повдигна вежда Тифани.
– В известен смисъл. Само че аз имах предвид, да речем, островърхите шапки. Ако може да наследиш островърха шапка от баба си, това спестява много разходи. Много трудно се намират, особено достатъчно здрави да издържат пряко попадение на селска къща. Госпожа Болежкова имала ли е нещо такова?
– Не мисля. – отговори Тифани. – Тя изобщо не носеше шапки, освен когато беше много студено. Тя имаше качулка от стар чувал за зърно. Това… ъ… брои ли се?

За пръв път лицето на мис Тик поомекна:
– Вероятно, вероятно. Имаш ли братя и сестри, Тифани?
– Имам шест сестри. Аз съм най-малката. Повечето вече не живеят с нас.
– Докато не престана да бъдеш най-малката, когато се появи малкото ти сладко братче. – поде мис Тик – Единственото момче. Хубава изненада трябва да е било.

Внезапно леката усмивка на мис Тик се стори леко досадна за Тифани.
– Откъде знаеш за брат ми?

Усмивката на мис Тик се стопи. Много будно дете.
– Само предполагах – промълви тя. Никой не обича да си признава, че е шпионирал.
– Пъсихология ли използваш върху мен? – разпали се Тифани.
– Мисля, че имаш предвид психология – поправи я мис Тик.
– Както и да се нарича. Мислиш, че не го харесвам, защото родителите ми вдигат много шум за него и го глезят ли?
– Е, мина ми през ума. – каза мис Тик и престана да се безпокои за шпионирането – Това, което ме накара да се замисля беше, че ти го използва за стръв за чудовища.
– Той е жива досада – викна Тифани – Отнема ми цялото време и все трябва да бдя над него и постоянно хленчи за бонбонки. Впрочем – продължи тя – трябваше да мисля бързо.
– Така си е – съгласи се мис Тик.
– Баба Болежкова щеше да направи нещо относно чудовищата в нашата река – продължи Тифани, пренебрегвайки последните думи – Дори ако са от приказка.

И също така тя щеше да направи нещо за каквото стана с госпожа Снапърли – добави тя наум. Тя щеше да се застъпи и хората щяха да слушат… Те винаги слушаха, когато Баба заговореше. Говори заради тези, които нямат глас – така казваше тя.

– Добре – каза мис Тик – Тя щеше. Вещиците се оправят с нещата. Ти каза, че там, където Джейни изскочи от реката беше много плитко. И всичко стана замъглено и трептящо, нали? Имаше ли шептание?

Тифани грейна в усмивка.
– Да, определено имаше!
– Ох, лошо.
– Аз мога ли да го спра?
– А това ме впечатли. – каза мис Тик – Ти каза: „Аз мога ли да го спра?“, а не „Може ли някой да го спре?“ нито даже „Можем ли да го спрем?“ Това е добре. Ти поемаш отговорност. Добро начало. И хладнокръвието го запазваш. Обаче, не, ти не можеш да го спреш.
– Ама аз напердаших Зеленозъбата Джейни!
– Извади късмет. – рече мис Тик – Повярвай ми, и по-лоши неща от нея може има, както е тръгнало. Смятам, че тук предстои масирано нашествие и, колкото и да сме умни, мойто момиче, нямаш повече шансове от агне в снежна нощ. Но не се безпокой. Ще се опитам да намеря помощ.
– Каква, от Барона ли?
– Хубава работа, не! Каква полза от него?
– Но той ни защитава – каза Тифани – Майка ми казва така.
– Така ли? – усъмни се мис Тик – И от кой ли? Исках да кажа от кого?
– Е, от… ами от нападения сигурно. От други барони, както казва баща ми.
– Той голяма войска ли има?
– Ами… ъ… той има сержант Робъртс и Кевин и Невил и Тревър. – каза Тифани – Всичките ги познаваме. Те най-вече пазят замъка.
– Някой от тях да има магични сили? – попита мис Тик.
– Веднъж видях Невил да прави фокуси с карти.
– Чудесно за купон, но може би няма да е от голяма полза дори срещу нещо като Джейни. – отбеляза мис Тик – Няма ли др… Няма ли тук някаква вещица?

Тифани се поколеба.
– Старата госпожа Снапърли – каза тя най-накрая. О, да. Тя живееше сам сама в странна колиба, точно така…
– Хубаво име – каза мис Тик – Обаче не мога да кажа, че съм го чувала досега. Къде е тя?
– Тя умря в снега тая зима. – промълви бавно Тифани.
– А сега ми кажи това, което не ми казваш – рече мис Тик, остро като с нож.
– Тя… ъ… казват, тя просела, но никой не й отварял и ъ… нощта беше студена и… тя умря.
– И тя беше вещица, така ли?
– Всички казваха, че е вещица – каза Тифани. Наистина не й се говореше за това. На никого в селото не му се говореше за това. Нито пък някой минаваше покрай развалините от колибата й в гората.
– Ти не мислиш ли така?
– Ами… – Тифани заусуква ръце – Знаете ли… Баронът имаше син. Казваше се Роланд. Беше само на дванайсет години, мисля. Та той отиде да язди в гората миналото лято и кучетата му се върнаха без него.

– Госпожа Снапърли в тази гора ли живееше? – попита мис Тик.
– Да.
– И хората мислят, че тя го е убила? – каза мис Тик и въздъхна – Сигурно си мислят, че го е опекла в печката си или нещо такова.
– Никой не е казал нищо такова. – отговори Тифани – Но да, мисля,че хората са си го мислили.
– А конят му намери ли се? – попита мис Тик.
– Не. Което е странно, защото ако се мернеше където и да е по хълмовете, хората щяха да забележат…

Мис Тик сви ръце, изсумтя и се усмихна с усмивка лишена от какъвто и да е хумор:
– Не е трудно да се обясни. Госпожа Снапърли ще да е имала наистина голяма пещ, а?
– Не, печката беше наистина съвсем малка – отвърна Тифани – само десет инча в дълбочина.
– Обзалагам се, че госпожа Снапърли не е имала зъби и си е говорила сама, нали? – каза мис Тик.
– Да. И тя имаше котка. И беше кривогледа. – каза Тифани и после всичко се изля наведнъж – И след като той изчезна те отидоха до колибата и гледаха в печката и ровиха в градината й и мятаха камъни по старата й котка, докато котката не умря и я изкараха от къщата и струпаха всичките й стари книги по средата на стаята и изгориха всичко до основи и всички казваха, че тя е стара вещица.

– Изгорили са книгите – каза мис Тик с равен глас.
– Защото те казаха, че в тях имало старинни писмена и картини на звезди – каза Тифани.
– А когато ти отиде да погледнеш, имаше ли? – попита мис Тик.

Тифани внезапно изтръпна.
– Откъде знаеш?
– Бива ме да слушам. Та имаше ли?

Тифани въздъхна.
– Да, следващия ден аз отидох до колибата и някои страници, нали знаете, бяха изхвърчали заради горещината и аз намерих парче от една от тях и там имаше стари букви и златни и сини кантове. И аз погребах котката й.
– Погребала си котката?
– Да! Все някой трябваше да го направи! – извика разпалено Тифани.
– И си измерила печката – продължи мис Тик – Знам, защото токущо ми каза размера й.

И, добави наум мис Тик, ти измери супените чинии. На какво ли съм попаднала?

– Да де. Измерих я. Мислих си… та тя беше мъничка! И ако тя е могла да омагьоса момче и цял кон, то защо не е омагьосала хората, които дойдоха за нея? Това е съвсем безсмислено…!

Мис Тик и даде знак да замълчи и попита:
– И какво стана после?
– После Баронът каза никой да си няма работа с нея. Той каза, че всяка вещица намерена тъдява ще бъде вързана и хвърлена във вира. Ъ, ти май си в опасност. – добави тя колебливо.
– Аз мога да отвързвам възли със зъби и имам Златна грамота по Плуване от Куирмския Пансион за благородни девици. – каза мис Тик – Струваха си всички онези упражнения по гмуркане в басейна с дрехи.

После тя се наведе напред и продължи:
– Дай да позная какво се е случило с госпожа Снапърли. Тя е изкарала някак лятото, докато не заваля сняг, нали? Крала е храна от плевните и може би някои жени са й оставяли храна на задния вход, когато мъжете им не са били наблизо, нали? Предполагам, че по-големите момчета са мятали неща по нея.
– Откъде знаете всичко това? – попита Тифани.
– Не е нужно голямо въображение, повярвай ми. И тя не беше вещица, нали?
– Мисля, че беше просто болна стара жена и че не беше нужна на никого и че малко миришеше и изглеждаше странно, понеже нямаше зъби – отговори Тифани – Тя изглеждаше точно като вещица от приказките. Всеки с половин акъл можеше да види това.
– Да. Но понякога е толкова трудно да се намери половин акъл, точно когато ти трябва. – въздъхна мис Тик.
– Не можеш ли да ме научиш на каквото трябва, за да бъда вещица? – попита Тифани.
– Кажи ми, защо все още искаш да станеш вещица, като имаш предвид това, което се случи с госпожа Снапърли?
– За да не се случват и друг път такива неща – отговори Тифани.

Тя дори е погребала котката на старата вещица, помисли си мис Тик. Що за дете е това?
– Добър отговор. Някога от теб може да излезе сериозна вещица. – каза тя – Само че аз не уча хората да бъдат вещици. Аз уча хората за вещиците. Вещиците се учат в специално училище. Аз само им посочвам пътя, ако те стават за нещо. Всяка вещица си има особени интереси, а аз обичам децата.
– Защо?
– Защото те по-лесно се събират в печката.

Но Тифани не се изплаши, а само се раздразни.
– Никак не беше мило да се каже това. – отбеляза тя.
– Хубаво, но вещиците не е нужно да са мили – отвърна мис Тик и измъкна изпод масата голяма черна торба. – Радвам се да видя, че внимаваш.
– Наистина ли има училище за вещици? – попита Тифани.
– В известен смисъл, да. – отговори мис Тик.
– Къде?
– Съвсем наблизо.
– Вълшебно ли е?
– Много вълшебно.
– Приказно място ли е?
– Няма друго като него.
– Мога ли да отида там с магия? Ще се яви ли, да речем, еднорог даме откара там?
– Защо пък еднорог? Еднорогът не е нищо повече от голям кон с нещо на края. Няма какво да му се прехласваш. – каза мис Тик и добави – Досега ми дължиш едно яйце, моля.
– Къде точно мога да намеря това училище? – попита Тифани, давайки й яйце.
– А. Това май е въпрос за кореноплод. Два моркова, моля.

Тифани й ги даде.
– Благодаря. Готова ли си? За да намериш училището за вещици иди на близките височини, качи се на върха, отвори очи и… – мис Тик се поколеба.
– Да?
– …и пак отвори очи.
– Но… – започна Тифани.
– Имаш ли още яйца?
– Не, но…
– Значи дотук с образованието. Обаче аз имам да те питам един въпрос.
– Имаш ли яйца? – попита изведнъж Тифани.
– Ха! Да си видяла нещо друго на реката, Тифани?

Тишината внезапно изпълни палатката. Звукът от неправилно произношение и хаотична география се просмукваше отвън докато Тифании мис Тик се гледаха право в очите.
– Не, – излъга Тифани.
– Сигурна ли си? – попита мис Тик.
– Да.

Те продължиха състезанието по взиране. Но Тифани можеше да победи и котка в тази дисциплина.

– О, виждам. – каза мис Тик и отмести поглед – Много добре. В такъв случай, моля те, кажи ми… като спря пред моята палатка преди малко ти каза „Аха“ по един, както ми се струва, самодоволен начин. Та дали си си мислела: Това е странна малка черна палатка с тайнствена малка табела на вратата, така че влизането в нея може да е начало на приключение, или пък си си мислела: Това може да е палатката на някоя зла стара вещица, каквато хората са си мислили, че е госпожа Снапърли, та тя ще ми направи някаква ужасна магия щом вляза? Всичко е наред, вече може да спреш да се взираш. Очите ти са се насълзили.

– Мислих си и двете неща – примигна Тифани.
– Но все пак влезе. Защо?
– За да разбера.
– Добър отговор. Вещиците са любопитни по природа. – мис Тик се изправи – Е, трябва да вървя. Надявам се, че ще се видим отново. Ще ти дам обаче един безплатен съвет.
– Ще ми струва ли нещо?
– Какво? Току-що ти казах, че е безплатен!
– Да, но баща ми казва, че безплатният съвет често се оказва скъп. – каза Тифани.

Мис Тик изсумтя:
– Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?
– Да.
– Добре. Значи… ако вярваш в себе си…
– Да?
– …и ако държиш на мечтите си…
– Да?
– …и ако следваш звездата си…
– Да?
– …пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи. Довиждане.

Палатката стана като че по-тъмна. Беше време за напускане. Тифани се озова обратно на мегданя, където другите учители си прибираха сергиите.


...
Тя не се огледа. Знаеше достатъчно, за да не се оглежда. Или щеше да завари палатката пак там, което щеше да е разочароващо, или тя щеше да е тайнствено изчезнала, което пък щеше да е обезпокоително.

Насочи се към вкъщи и се зачуди, дали не е трябвало да спомене малкото червенокосо човече. Не го беше споменала поради куп причини. Сега тя не беше съвсем сигурна, че ги е видяла; имаше чувството, че те всъщност не биха искали тя да ги види. И не беше зле мис Тик да не знае нещо. Да. Това беше най-добрата част. Мис Тик беше нещо твърде умна, поне според Тифани.

По пътя към вкъщи тя се изкачи на Арканския хълм, който беше току до селото. Той не беше много голям, беше по-малък дори от баирите край чифлика, да не говорим за планините.

Хълмът беше по-… по-обитаем. На върха имаше равно място, където не растеше нищо и Тифани знаеше едно предание за герой, който веднъж се е бил тук с дракон и кръвта на дракона попарила земята.

Имаше и друго предание, че под хълма имало съкровище, пазено от дракон, а пък според друго предание там бил погребан крал в броня от чисто злато. Много предания имаше за този хълм; чудно как самият хълм
не бе потънал под тежестта им.

Тифани стоеше на голата почва и се оглеждаше. Можеше да види селото и реката и чифлика Дома и замъка на Барона, а оттатък полята, които познаваше се виждаха сиви гори и пущинаци.

Тя затвори очи и пак ги отвори. И примигна и отново ги отвори.

Нямаше вълшебна врата, нито се разкри скрита сграда, нито каквито и да е странни знаци. Само дето за миг въздухът забуча и замириса на сняг.

Като се прибра вкъщи, тя погледна в речника за „масиран“. Значеше „засилен, с повишена активност, който е съсредоточен на едно място, като масирана атака“.

Масирано нашествие, беше казала мис Тик.

Малки невидими очи сега се взираха в Тифани от полицата…

16.04.2011 13.25   Ankh_Morpork - Lagash




Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. willa - Тифани е боец!:)
10.04.2011 15:23
Всяка победа е временна, истината е в борбата!:)
цитирай
2. ckarlet - Интересно написано, но се замислих ...
10.04.2011 15:34
Интересно написано, но се замислих върху ценния съвет, който дадоха на Тифани.
Защо, ако вярваш в себе си, ако държиш на мечтите си и ако следваш звездата си, пак ще я победят хората...Навярно трябва да се хване точния момент и време, за да се постигне целта?
Хубава неделя, Spasunger!
цитирай
3. despinida - Вярно, пишеш за вещици, за магии разни, но
10.04.2011 15:45
как успяваш да преминеш в бъдещето, не разбрах...:)))
16.04.2011 13.25 Ankh_Morpork - Lagash
Поздрави и дай тайната, ако си от добрите...:)))
цитирай
4. mt46 - Тифани е...
10.04.2011 16:55
същинска Харипотърка!... :)))
цитирай
5. injir - Да. Каквото и да правиш, ще се случи ...
10.04.2011 17:37
Да. Каквото и да правиш, ще се случи това, което е писано.
цитирай
6. asthfghl - 2.
10.04.2011 22:53
Колкото и велика риба да си, все ще се намери някоя по-велика. Това е изводът. Скромността и смирението е понякога полезно нещо, дава възможност за по-трезво мислене. Поне аз така си го изтълкувах този епизод.
цитирай
7. spasunger - despinida
10.04.2011 22:54
Не е бъдещето. Ако забелязваш, това е датата на следващия ми мач. Повече подробности:

http://spasunger.blog.bg/sport/2007/05/02/.66001
цитирай
8. despinida - Спасунгер, извини непросветеността ми...:)
11.04.2011 11:10
spasunger написа:
Не е бъдещето. Ако забелязваш, това е датата на следващия ми мач. Повече подробности:

http://spasunger.blog.bg/sport/2007/05/02/.66001

От сега се включвам в агитката...успех!
цитирай
9. анонимен - UCQqyykcwOLxhVr
03.06.2011 14:59
I'm not easily impressed. . . but that's imrpseisng me! :)
цитирай
10. анонимен - QpzvGJolk
03.06.2011 17:39
Hey, subtle must be your mdidle name. Great post!
цитирай
11. анонимен - exThYVESES
03.06.2011 22:37
And I thought I was the sensible one. Tahkns for setting me straight.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 1051029
Постинги: 309
Коментари: 1017
Гласове: 16699