Prato di Strada - Ankh_Morpork   4 - 3

Hishnicite - Ankh_Morpork   3 - 6

Наистина беше Той. Когато се появи "той", винаги се задават неприятности... и сега не беше изключение. ... Да, Смърт бе прав. Това бе Багажа. Легендарният жив сандък, някога притежание на туриста Двуцветко, а сега - вечен спътник на злощастния магьосник Ринсуинд, който в този случай профуча през това място в паническия си бяг надалеч от подземните зандани на Ада, към не-знам-къде-си.

 

Prato - Ankh 4 - 3   0 - 1  A Šнr 13" 1 - 1  R Monnier 22" 1 - 2  G Fleury 25" 2 - 2  E Drгgoi 27" 3 - 2  F Pierri 61" 4 - 2  E Drгgoi 62" 4 - 3  J Nilsson 66"

Hishnicite - Ankh 3 - 6 1 - 0  V Drangazhov 7" 2 - 0  CJ Ipas 10" 2 - 1  V Laranjeira 14" 2 - 2  M Dalblom 28" 2 - 3  J Nilsson 63" 2 - 4  J Nilsson 72" 3 - 4  J Malmmo 75" 3 - 5  M Dalblom 81" 3 - 6  M Dalblom 86" C Lдfven 78"

Пчелите на Смърт са големи и черни, жужат тихо-мрачно и събират меда си във восъчни пити, бели като олтарни свещи. Медът е черен като нощта, тежък като греха и сладък като петмез.

Добре известно е, че осем цвята съставят бялото, но черното също съществува в осем цвята за онези, които могат да ги различават. Кошерите на Смърт са сред черната трева в черната овощна градина, под обсипаните с черни цветове древни клони на дървета, които в края на краищата, ще родят ябълки, а те... така да се каже... вероятно няма да са червени.

Сега тревата беше ниско окосена. Косата, свършила тази работа, стоеше подпряна на чепатия дънер на една круша. Смърт проверяваше своите пчели, като леко повдигаше питите с костеливите си пръсти.

Няколко пчели зажужаха около Него. Като всички пчелари, Смърт носеше маска. Не защото притежаваше нещо, което може да бъде ужилено, но понякога някоя пчела все пак се вмъкваше в черепа му, забръмчаваше вътре и му причиняваше главоболие.

Докато оглеждаше една пита срещу сивата светлина на своя мъничък свят, разделящ действителностите, почувства едва доловимо потрепване. Кошерът зажужа, едно листо се понесе надолу. Повей вятър премина за миг през овощната градина, а точно това бе най-необичайното, защото въздухът във владенията на Смърт винаги е топъл и застинал.

На Смърт му се стори, че за миг дочу звук от бягащи крачета и глас, който казва, не, глас който си мисли "подяволитеподяволитеподяволите, ще умра, ще умра, ще УМРА!"

Смърт е едва ли не най-старото създание на вселената, с начини на мислене, неразбираеми за смъртните, но той също е и добър пчелар, затова внимателно постави питата отново на мястото й и захлупи капака на кошера преди да започне да действа. Запъти се обратно през тъмната градина към къщурката си, свали маската, внимателно отстрани няколко пчели, заврели се из дълбините на черепа му и се оттегли в своя кабинет.

Като седна на бюрото си, усети още един повей на вятър, пясъчните часовници по полиците задрънчаха, а големият стенен часовник с махало в антрето спря за миг своята работа да сече времето на послушни части.

Смърт въздъхна и съсредоточи втренчения си поглед.

Няма кътче, където Смърт да не може да отиде, независимо колко е далечно и опасно. Всъщност, колкото е по-опасно, толкова по-вероятно е Той вече да е там.

Сега се бе вторачил в мъглявините на времето и пространството.

- ОХ, промълви Смърт, ТОЙ Е.

Наистина беше Той. Когато се появи "той", винаги се задават неприятности... и сега не беше изключение.

Междувременно, на стадиона Хунтас, притежание на не дотам впечатляващия отбор с особено впечатляващото название "Хищниците", течеше 14-та минута на мача между споменатите хищници и отбора на Анкх-Морпорк. Момците на Смърт се бяха изложили по-рано през седмицата в приятелския турнир на Псевдо Шампионската Лига VIII, където загубиха драматично от генуезкия отбор Прато ди Страда с 3-4. Поради което пътуващите фенове на Анкх бяха решили да бойкотират отбора в този мач - а самият мениджър Смърт бе наказан да изтърпи една седмица извън стадиона, поради непристойно поведение (да, понякога и на Него му се случва).

Хищниците вече водеха с 2-0 и по всичко личеше, че Анкх ще претърпи още едно срамно поражение. Но тогава...

Първо прозвуча като едва доловимо тупуркане на стотици крачета... След това мнозина сред зрителите почувстваха лек повей на вятъра и странен говор, идващ сякаш изпод земята: "Подяволитеподяволитеподяволите"...

В следващия миг нещата се развиха със скорост, която никое разумно същество не би могло да долови. В първия момент на игрището имаше два отбора, вкопчени в унила схватка за надмощие над средата на терена... а в следващия - купчина струпани един връз друг играчи в червено (какъвто бе екипът на Хищниците) и неколцина наглед доста объркани играчи в златисто и виолетово (цветовете на Анкх-Морпорк). В центъра на игрището вече се издигаше една грубовата купчина пръст, подобна на къртичина, с огромна дупка по средата. От нея в посока към вратата на домакините се виеха калните следи от стотици, не, хиляди малки крачета. На мястото, където преди бе стърчал вратарят на Хищниците, сега имаше купчина вехти парцалаци, а мрежата зад гърба му се вееше разпрана.

Едва тогава последва и звукът. Всъщност, серия от звуци. Известно е, че на Диска светлината (и съответно възприятието за зрение) се движи достатъчно бавно, за да може да се проследи, подобно на гъста мараня, която се разстила из полето. Но в този случай, събитията се развиха прекалено мълниеносно, че да могат зрителите да различат причината за този безпорядък. Звукът дойде едва по-късно: първо, бучене изпод земята, после бясно тупуркане на стотици крачета, след това звук от счупени кости и разкъсани сухожилия, после едно зловещо и многозначително "Шльоп!", звук от скъсано въже... и накрая пак отдалечаващо се тупуркане, съпроводено със смутолевената скоропоговорка "подяволитеподяволитеподяволите!"

Да, Смърт бе прав. Това бе Багажа. Легендарният жив сандък, някога притежание на туриста Двуцветко, а сега - вечен спътник на злощастния магьосник Ринсуинд, който в този случай профуча през това място в паническия си бяг надалеч от подземните зандани на Ада, към не-знам-къде-си. Всъщност, основната философия на плашливия магьосник винаги е била "по-добре далеч оттук". А той често има причина да бяга нанякъде (или от някого), както имаше и сега. Но това е една дълга история, която ще разкажем друг път...

По-важното сега е, че инцидента дълбоко огорчи и разконцентрира домакините. В последвалите минути след възобновяването на полевите действия, на терена се оказа, че има само един отбор, способен да се държи на крака. И това бе Анкх. Случайност или не, появата на Багажа оказа противоположно въздействие върху двете страни - до последния съдийски сигнал, Анкх не само обърна мача, но и постигна съкрушителна победа с 6-3, с което заличи кофти впечатлението от средата на седмицата и живна нагоре в класирането.

А другата събота предстои ответна среща със същите Хищници, но на родния Невидим Университет. И Смърт вече ще е на резервната скамейка. А дали гостите ще се оглеждат плашливо наоколо в очакване на онова злокобно "подяволитеподяволитеподяволите", времето ще покаже.

     

	Отбор		М	П	Р	З	ОГ	ПГ	±	Т
1.		Emil		7	6	1	0	31	5	26	19
2.		Gargamelite		7	5	0	2	34	11	23	15
3.		NAFEX		7	5	0	2	23	5	18	15
4.		Zimbru-Botanika		7	4	2	1	13	6	7	14
5.		Ankh_Morpork		7	3	1	3	23	19	4	10
6.		Hishnicite		7	1	1	5	17	25	-8	4
7.		3e/eH /oKoMoTuB		7	1	1	5	11	29	-18	4
8.		AzUrAL		7	0	0	7	1	53	-52	0

Следващ кръг на Лига V.169:
Ankh_Morpork - Hishnicite 21.03.2009 13.2
 

Май се вижда светлина в тунела. Падаме с по-малка разлика независимо от липсата на тренер...

Впрочем Багажа винаги ми е бил много симпатичен ;)

Падаме в измисленото турнирче ПШЛ. Нали бием в официалната лига. Май без Смърт на скамейката се оправяме даже по-добре ;-)
(Ама тихо да не чуе).

Багажа споделя симпатиите ти! :-)

поле и така нататък...черни ябълки - красиво е .А за развоя на срещата...какво да кажа-неочакван;) Не всъщност! Нали чета отзад напред;) Явно багажа им е на късмет;))