Прочетен: 3443 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2009 22:40
The Firebugs - Ankh_Morpork 0 - 5
Sv.Troiza - Ankh_Morpork 0 - 4
Firebugs - Ankh 0 - 5
|
Sv.Troiza - Ankh 0 - 4
|
Въздухът стана много тих, толкова тих, че човек почти можеше да чуе бавното падане на вятъра. Библиотекарят се клатушкаше на кокалчета между безкрайните книжни рафтове. Куполът на Библиотеката беше все още над главата му, но пък, той винаги си беше там.
На Библиотекаря му се струваше съвсем логично, че след като съществуват пътеки, където рафтовете са отвън, тогава трябва да съществуват и други пътеки в пространството между самите книги, създадени от квантовите вълни от самата тежест на думите. Определено имаше някои странни звуци, които идваха от другата страна на някои рафтове, а Библиотекарят знаеше, че ако дръпне лекичко една-две книги, щеше да се озове пред съвсем различни библиотеки под различни небеса.
Книгите огъват времето и пространството. Една от причините, поради които собствениците на онези гореспоменати малко блуждаещи, сбутани антикварни книжарници винаги изглеждат леко свръхестествени и страшни, е, че много от тях наистина са, след като са свърнали в този свят след някой погрешен завой в собствените им книжарници в светове, където се счита за похвална бизнес практика да носиш непрекъснато домашни пантофи и да си отваряш магазина, само когато ти скимне. Човек се отклонява в Б-пространството на свой собствен риск.
Много старши библиотекари, обаче, след като веднъж докажат, че са достойни, посредством изпълнението на някой храбър акт на библиотекарството, ги приемат в един таен орден и ги обучават в суровите изкуства на оцеляването отвъд Рафтовете, Които Знаем. Библиотекарят беше високо квалифициран във всички от тях, но това, което опитваше да направи сега, не само щеше да му докара изхвърляне от Ордена, но може би дори и от самия живот.
Всички библиотеки, навсякъде, са свързани в Б-пространството. Всички библиотеки. Навсякъде. И Библиотекарят, като се водеше по книжни знаци, издълбани върху рафтовете от предишни изследователи, по миризмата, дори по примамливия шепот на носталгията, се беше упътил целенасочено към една много специална библиотека.
Имаше едно утешение. Ако сбъркаше, никога нямаше да го разбере.
...
Следобеда, Анкх се яви на стадиона на Светулките. Третият шампионатен мач не представи очакваните емоции - Анкх отново се разправи с доста по-слабия си противник и го разгроми с лекота. Пет на нула бе крайният резултат, а ефр. Къди думна три гола (единия с прекрасно воле и два по-обикновени). В момента Анкх е с пълен актив точки и умопомрачаваща голова разлика. И това - по-малко от месец след началото на новия сезон...
...
Библиотекарят продължаваше нататък с танцова стъпка. Напредваше бавно, тъй като имаше неща, които не изгаряше от желание да срещне. Раждат се създания, които да запълнят всяка една ниша в природата, а доста от онези в прашната необятност на Б-пространството най-добре да отбягваш. Те бяха далеч по-необичайни от обикновените необичайни създания.
Предпазваше се, като внимателно следеше дребните дървесни рачета, които безобидно пасяха в праха. Щом те се разбягваха, значи беше време да се крие. На няколко пъти му се наложи да се прилепи плътно до рафтовете, щом някоя Енциклопедия профучеше с гръм край него. Изчака търпеливо, докато пропълзя стадо Твари, захапало съдържанието на няколко подбрани книги и което оставяше зад гърба си купища малки тънки томчета с Литературна Критика. А имаше и други неща, от които той побърза да избяга и се опита да не се взира много-много в тях…
А трябваше да избягва Клишетата на всяка цена.
Изяде и последния си фъстък на върха на една подвижна стълба, която хрупаше безразсъдно от най-горните рафтове.
Тази територия определено имаше позната атмосфера, или поне на него му се стори, че най-накрая ще му стане позната. Времето имаше различно значение в Б-пространството.
Имаше рафтове, профилът на които той усещаше, че познава. Заглавията на книгите, макар и все още непонятни, съдържаха измамния намек за четливост. Дори и плесенясалият въздух имаше мирис, който му се струваше познат.
Затътри се бързо по една странична пътека, сви зад ъгъла и, с почти безпогрешно чувство за ориентация, се вмъкна в онази група измерения, която хората, тъй като не познават по-добри, считат за "нормални".
Просто усети, че му става страшно горещо и че козината му щръква право нагоре, докато времевата енергия постепенно се освободи.
Намираше се в тъмното.
Протегна една ръка и опипа кориците на книгите до себе си. А! Сега вече знаеше къде е.
Беше си вкъщи.
Не си беше идвал вкъщи от цяла седмица.
Много важно беше да не оставя стъпки. Но това не беше проблем. Покатери се по страничното рамо на най-близката етажерка и, под звездната светлина на кубето, продължи бързо нататък.
...
Според сутрешния вестник "Анкхски и Морпоркски Новинки", остават само някакви си две седмици до откриването на юбилейното издание на турнира на Псевдо Шампионската Лига Х. Анкх досега не е пропускал нито едно участие и има един златен и два бронзови медала, както и държи куп рекорди в историята на турнира. По традиция, Анкх винаги е сред първите поканени отбори. Този сезон не бе изключение - поканата пристигна прилежно увита в позлатена подвързия и с восъчен печат с емблемата на Континенталната Асоциация. Вътре се споменаваше за значително увеличен награден фонд.
Излишно е да споменаваме, че очичките на магьосниците от Невидимия Университет веднага блеснаха. Борда на директорите на клуба моментално свика извънредно съвещание, а президентът на клуба (и същевременно Архиканцлер на Н.У.) Муструм Ридкъли бе видимо доволен от постигнатото единогласие по въпроса относно участието на отбора на Анкх в ПШЛ-Х. Подобна възможност не е за изпускане. Още повече, че настоящият сезон в шампионата се очертава прекалено лесен, а да оставиш феновете да скучаят твърде дълго си е истински автогол от гледна точка на P.R.-а. От продължителното бездействие понякога им идват някои налудничави идеи...
...
Библиотекарят се наведе предпазливо от върха на етажерката и протегна ръка в тъмнината.
Ето я.
Дебелите му нокти сграбчиха обложката на книгата, дръпнаха я нежно от рафта и я повдигнаха. Той нагласи внимателно и фенера.
Нямаше съмнение. „Как да призоваваме дракони“. Единствен екземпляр, първо издание, леко потъмняло и доста опърлено от огън.
Той остави лампата до себе си и зачете първата страница.
...
Редовният вторничен приятелски мач изправи Анкх срещу един противник, който в много скоро време ще се превърне в добър познайник на нашите. По принцип не е прието за много уместно да се уреждат спаринги със съперници, които са членове на същата група в шампионата - един вид, за да не се разкриват напълно картите. Но двата клуба явно имат такава огромна пропаст между силата на ръката, която държат, че Смърт си рече: "Е, КАКВО ПЪК."
Анкх не се напъна въобще. След края на мача, журналистите пресметнаха, че общото разстояние, пробягано съвкупно от целия отбор, се равняваше грубо на разстоянието, което изминава един средно статистически пенсионер, когато е тръгнал на редовната си съботна обиколка из пазарищата на града, в търсене на "трансферния удар" (разбирай: къде са пуснали домати с 2 цента по-евтино).
Резултата обаче си бе все така изразителен в полза на отряда на Смърт - четири на нула.
...
В едно друго време и на друго място Библиотекарят довърши четенето си. Беше стигнал до края на текста. Не края на книгата — оставаше още адски много от нея. Но тя беше опърлена до неузнаваемост.
Не че беше много лесно да прочете последните няколко неизгорени страници. Ръката на автора е треперела, пишел е бързо, а и много е драскал. Но Библиотекарят се беше преборил с не един и два ужасяващи текста в някои от най-страшно окованите книги, думи, които се опитваха да те прочетат, докато ги четеш, думи, които се гърчеха по страниците. Тези поне не бяха такива думи. Това бяха просто думите на човек, уплашен за живота си. Човек, който пише ужасно предупреждение.
Това беше една страница, малко преди изгорената част, която привлече погледа на Библиотекаря. Той седна и се вгледа в нея известно време. После се вгледа в тъмнината.
Това беше неговата тъмнина. Беше заспал там някъде. В нея насам се упътваше крадец, за да открадне тази книга. И после някой ще прочете тази книга, ще прочете тези думи, но въпреки всичко ще го направи.
Те наистина щяха да призоват дракона.
Ръцете го засърбяха.
Единственото, което трябваше да направи, бе да скрие книгата, или да я изпусне върху главата на крадеца и да го обезвреди.
Той отново се вгледа в тъмнината…
Но това би било вмешателство в хода на Историята. Можеха да се случат страшни неща. Библиотекарят знаеше всичко за тях, това беше част от нещата, които трябва да знаеш, преди да те допуснат в Б-пространството. Беше виждал картинки в старинни книги. Времето можеше да се раздвоява като крачолите на панталони. Човек можеше да се окаже в погрешния крачол, живеейки живот, който всъщност се случва на другия крачол, разговаряйки с хора, които не са в неговия крачол, блъскайки се в стени, дето вече не са там. Животът би могъл да е ужасен в погрешния Крачол на Времето.
Освен това, то противоречеше на правилата на Библиотеката*.
[* Трите правила на Библиотекарите на Времето и Пространството са: 1) Мълчание; 2) Книгите трябва да бъдат върнати не по-късно от последната посочена дата; и 3) Не се намесвайте в природата на каузалността.]
Братството на Библиотекарите на Времето и Пространството сигурно щеше да има какво да каже по въпроса, ако той се захванеше да ръчка каузалността.
Внимателно затвори книгата и я пъхна обратно на рафта. После лекичко се запремята от етажерка на етажерка, докато стигна до вратата. За един миг се спря и погледна към собственото си спящо тяло долу. Може би се почуди, за кратко, дали да не се събуди, да си поприказват малко, да си каже, че има приятели и да не се тревожи. Дори и така да беше, реши да не го прави. Можеш сума ти неприятности да си навлечеш по този начин.
Вместо това се измъкна през вратата, после се спотаи в сенките, проследи забуления крадец, когато той излезе, притиснал книгата към себе си, и изчака близо до Портата на Ужаса в дъжда, докато Проясненото Братство не се събра и, когато и последният от тях си тръгна, го проследи до дома му, и си промърмори с антропоидна изненада…
И после се върна на бегом в Библиотеката си и по коварните пътеки из Дебрите на Б-пространството.
1. | Ankh_Morpork | 3 | 3 | 0 | 0 | 21 | 1 | 20 | 9 | ||
2. | Bira i Shkembe | 3 | 2 | 1 | 0 | 13 | 1 | 12 | 7 | ||
3. | Gabrovo - 2000 | 3 | 2 | 1 | 0 | 11 | 3 | 8 | 7 |
03.10.2009 13.25 Ankh_Morpork - Botun Eagles
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
01.10.2009 17:16
Понастоящем е орангутан... дълга история...
01.10.2009 17:28
Но пък ми харесва - много последователна логика!
:)
Проблема е, че когато живееш постоянно обкръжен с книги, някои с тежко магическо съдържание, повечето със своя собствена самоличност (и цели), никога не знаеш какво може да те чака зад следващия ъгъл (от рафтове с книги).
Високата концентрация на трудно-контролируема магия води до някои инциденти...
кръстопътища от време.
И библиотекари.
По рафтовете.
––––––––––––
Поздрави нераздвоени ! :)))
Трите правила на Библиотекаря никак не са случайни, особено Третото (виж по-горе).